От Депутату“ до Поема на отчаянието“ - Димитър ПОДВЪРЗАЧОВ и

От „ Депутату “ до „ Поема на отчаянието “ - Димитър ПОДВЪРЗАЧОВ и неговата сатирична последователност на омерзението от политическия живот в България, излята в шест стихотворения, оповестени във вестник „ Смях и сълзи ” (август 1898 година - януари 1899 г.) под псевдонима Забравен гений.

♥ „ Подвързачов беше освен надарен преводач, само че и обаятелен стихотворец, ослепителен журналист и фейлетонист и образцов редактор. Той не умееше да шуми към себе си и явно е страдал от ония угризения, които са прекомерно рядко събитие. В редактираната през 1922 година от Христо Цанков-Дерижан антология на българската лирика, той написа за себе си: „ Не съм издал нито една книга. И едва ли ще издам. Страх ме е, че ще се откри критик, който да ми каже: - Приятелю! Ти си намерения, наподобява, че да подвързваш и да пишеш книги, е едно и също?! ”… Официалните среди, които непрекъснато подмяташе с хумора и жулеше със сатирата си - нямаше защо да го ласкаят и награждават, даже в случай че би приел техните подаяния. На прогресивните сили в страната той не вярваше. И оттука иде нещастието на индивида и поета, който съгласно Николай Лилиев - един от най-близките му другари - „ обичаше живота, само че беше влюбен в гибелта. ”

Той умря в 1937 година, едвам 56-годишен, и остави в българската литература своите изящни лирически и сатирични стихотворения и басни, остроумните си афоризми, анекдоти, фейлетони и вестникарски бележки, публикации и мемоари. И своето образцово преводаческо дело. “

Думи на Христо РАДЕВСКИ, 1982

...

ДЕПУТАТУ
(Подражание на „ Пред гумното ” из „ Поля и гори ” от Иван Вазов)

Ето честния служащ,
ето дългите ръце!
Ето оня аристократ
с затлъстялото лице!

Той си спи… и на ориста
нищо няма да длъжней…
И бозае от хазната,
на министри се надей.

Като нас той няма грижи,
като нас не върви гол…
И народа скрито стриже,
без да написа протокол.

...

НЕ съдебна експертиза ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ
(Песен, открита в книжата на един министър)

За нас е наслада, наслада, наслада,
когато златцето държиме -
усещаме тогази наслада,
въпреки безспирно да пълзиме.

Едничкото пълзене тоже
глупеца води към креслото,
едничка измама сявга може
да те повдигне „ до небето ”.

„ Народът ”, споделят, „ веч пропадна!
оголи се напълно селякът! ”…
За нас година няма гладна -
прогонни, дневни отново ни чакат.

Младежи! Всуе се морите!…
Не се гаси туй, що не гасне.
Злината сякаш, що през днешния ден гасите,
от ден дневно все повеч расне.

Злината единствено през днешния ден е безконечна -
едничка в хаоса грамадни! -
Със нея се туй царство почна,
със нея ще и да пропадне.

Връз слънцето хвърлете нея,
тя повеч жлъчка ще разпръсне…
Убийте я във Стамболова,
в Стоилова ще да възкръсне…

И в случай че нявга той изчезне,
напусне тлъстите приходи,
из пъкъла някой ще излезне,
дявол да стане, да ни води.

...

БРАШНЕНИЯТ ЧУВАЛ

Песен без ноти

На създателя на публикациите за брашнения чувал

Богатство единствено днеска трупай,
стани банкерин цялостен,
кради, неистини и тупай, тупай
брашнения чувал!

Народа спи! Под нашта ария
от дълго време е лежащ,
изтупвайте със прийом елементарен
брашнения чувал!

Сега е времето… Глупците
нек мрат за идеал…
О, тупайте си вие, всите
брашнения чувал!

Недейте мисли, че народа
до неприятен ще пристигна хал,
а тупайте вий на независимост
брашнения чувал!

Веч пет години, по какъв начин туй право
Бог нам ни го е дал…
Грабете, да, и дръжте крепко
брашнения чувал!

...

ИЗПОВЕД

Не нам, не нам, а имени твоему… народе!

Парици, нам парици трябват,
във тях се щастието крий;
когато могат да се грабят
за какво да ги не грабим ний?!…

„ Живот рационален, идеали ” -
през днешния ден тази ария се не пей!
Кат има тлъстички облаги,
тогаз рационално се живей.

Защо ти са и чест, и популярност,
по кое време със празен си корем?
Човек богат и почтен става,
по кое време краде без позор, без боязън.

Ний дано с подлости живеем…
(Грабеж е наший идеал),
народа както ний люлеем,
за дълго ощ не би станал.

Той дано спи!… В туй време харно
не спим, а бдиме единствено ний.
Грабете, братя, и безгранично
натрупайте благосъстояния вий.

...

Пожарна охрана ВАЗОВА
(Из дневника на един депутат)

Луната свети
безшумно от горната страна,
спят всички, никой
тук не приказва.
Хъркот оглася
тез пущинаци
и ме възнася,
спете, ортаци!

Тук няма място
за идеали,
в сънища сладки
всички заспали.
Тук всякой плува
в мечти чудни,
навсякъде цари
сън непробудни.

Народът гладен
нек върви тамо,
вам що ви би трябвало?! -
вий спете единствено!
Той вази псува
и ви проклина,
вам що ви коства?! -
спете, тайфа!

...

ПОЕМА НА ОТЧАЯНИЕТО

Краевековни стихове

Не така елементарно се напущат
кресла ненагледни -
всичко тамо по е благо
в тоя час последни…

И месечни ведомости,
и тлъсти заплати,
и балове, и концерти
в царските покои,

и събранието де си
дрямал толкова нощи,
и гуляи, и разходки,
и какво не още!…

Всичко днеска по е благо
и не ти се дава,
и при мисъл за оставка
някак зле ти става.

* Стихове на Димитър Подвързачов, оповестени в интервала август 1898 година - януари 1899 година във вестник „ Смях и сълзи “ 
Снимка: Българска Държавна организация „ Архиви “, bg.wikipedia.org