Обмислят клинични пътеки за постковид синдром
От Българското сдружение по белодробни заболявания оферират да бъдат основани две нови клинични пътеки за рехабилитация след тежко прекаран коронавирус и следващи затруднения. Вече се водят диалози със Здравната каса.
В програмата са заложени безвъзмездни високотехнологични прегледи за пациенти, които не са се възстановили изцяло. Според научните данни, от 4 до 6% от преболедувалите COVID-19 остават с трайни увреждания.
Д-р Таня Добрева е измежду многото българи, които са преболедували тежко коронавирусната зараза. Хоспитализирана е в отделението, в което работи, с двустранно увреждане на белия дроб и дихателна непълнота. Отключва и диабет.
" Аз останах към момента на инсулинолечение и надномерното тегло, като непряк резултат и от кортикостероидната терапия, която тогава беше предписана. И почти към 6 месеца ми бяха нужни физически да се възстановя, както от страничните дейности на лекуването, по този начин и от самото заболяване ", съобщи доктор Таня Добрева.
Ковид инфекцията има тежки здравословни последици и за доктор Ненкова.
" Мислех си, излекуваха ме, станах отрицателна във връзка с ковид, всичко свърши. Обаче се оказа, че по-късно трябваше да прохождам още веднъж ", добави доктор Таня Ненкова.
Възстановяването от Ковид може да продължи с месеци. През този интервал преболедувалите се усещат изморени, не са работоспособни и имат потребност от съответно лекуване.
" За тези пациенти е нужна спомагателна грижа. Те би трябвало да се проследят с компютърна томография и с функционално проучване на дишането ", добави доцент Владимир Ходжев, ръководител на Българското сдружение по белодробни заболявания.
Най-честите признаци след Ковид са зной, отмалялост, сърцетуптене и нарушаване на паметта.
" Когато пациентите имат такива признаци са длъжни да се извърнат към пулмолог, който да реши. И тук е мястото на институциите и на Здравната каса да даде опция на сътрудниците в доболничната помощ и на тези в болнична помощ, да могат да правят нужните високоспециализирани проучвания ", сподели още доцент Диана Петкова, заместник-председател на Българското сдружение по белодробни заболявания.
Във водещите клиники по пулмология в страната са въведени нови системи за кислородолечение на пациенти с Ковид. Апаратите обезпечават огромен поток О2, който насища кръвта и стига до всеки орган. А това избавя човешки животи.
В програмата са заложени безвъзмездни високотехнологични прегледи за пациенти, които не са се възстановили изцяло. Според научните данни, от 4 до 6% от преболедувалите COVID-19 остават с трайни увреждания.
Д-р Таня Добрева е измежду многото българи, които са преболедували тежко коронавирусната зараза. Хоспитализирана е в отделението, в което работи, с двустранно увреждане на белия дроб и дихателна непълнота. Отключва и диабет.
" Аз останах към момента на инсулинолечение и надномерното тегло, като непряк резултат и от кортикостероидната терапия, която тогава беше предписана. И почти към 6 месеца ми бяха нужни физически да се възстановя, както от страничните дейности на лекуването, по този начин и от самото заболяване ", съобщи доктор Таня Добрева.
Ковид инфекцията има тежки здравословни последици и за доктор Ненкова.
" Мислех си, излекуваха ме, станах отрицателна във връзка с ковид, всичко свърши. Обаче се оказа, че по-късно трябваше да прохождам още веднъж ", добави доктор Таня Ненкова.
Възстановяването от Ковид може да продължи с месеци. През този интервал преболедувалите се усещат изморени, не са работоспособни и имат потребност от съответно лекуване.
" За тези пациенти е нужна спомагателна грижа. Те би трябвало да се проследят с компютърна томография и с функционално проучване на дишането ", добави доцент Владимир Ходжев, ръководител на Българското сдружение по белодробни заболявания.
Най-честите признаци след Ковид са зной, отмалялост, сърцетуптене и нарушаване на паметта.
" Когато пациентите имат такива признаци са длъжни да се извърнат към пулмолог, който да реши. И тук е мястото на институциите и на Здравната каса да даде опция на сътрудниците в доболничната помощ и на тези в болнична помощ, да могат да правят нужните високоспециализирани проучвания ", сподели още доцент Диана Петкова, заместник-председател на Българското сдружение по белодробни заболявания.
Във водещите клиники по пулмология в страната са въведени нови системи за кислородолечение на пациенти с Ковид. Апаратите обезпечават огромен поток О2, който насища кръвта и стига до всеки орган. А това избавя човешки животи.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ