От 39 години професионалния път на доц. Атанас Мангъров е

От 39 години професионалния път на доцент Атанас Мангъров е отдаден на инфекциозните заболявания. Ръководител е на Катедрата по инфекциозни заболявания, паразитология и тропическа медицина към Медицинския факултет на Медицински университет – София. Инфекционист и педиатър, той е един от водещите консултанти у нас в своята компетентност. Като шеф на Детската клиника към СБАЛИПБ „ Проф. Ив. Киров “ в София, доцент Мангъров споделя, че множеството от тежките болести на дребните му пациенти са ваксинопредотвратими. От няколко месеца, 65-годишният експерт е шеф на Ковид отделението в Инфекциозна болница в София, а професионалната му позиция по отношение на лекуването на заболелите от ковид и ефикасността на актуалните ваксини го сложи във фокуса на редица горещи полемики по тематиката. Недоверието във имунизациите или съмнението в нападателната политика за налагането им е причина българите да са последни по прогрес на имунизации в Европа, по каква логичност притежанието на имунизационен паспорт се оказва по-важно от теста за съществуване на антитела, от какво боледува българското опазване на здравето? Даваме думата на доцент Атанас Мангъров, който одобри поканата на WebStage за този диалог.

(Доц. Атанас Мангъров, © Ромео Чолаков)

От няколко месеца сте шеф на Ковид отделението в Инфекциозна болница. Според неотдавна изнесен отчет на доцент Хинков, България е на 21-во място по заболеваемост от Ковид-19 и на 3-то по смъртност. На едно от първите места сме по заболявания на кръвообращението и мозъчно-съдовата активност. Защо сме толкоз болна нация?

Една от аргументите за високата смъртност е обстоятелството, че България е измежду водещите страни по наднормено тегло, хипертонии, сърдечно-съдови болести, диабет, злокачествени болести – все рискови фактори при срещата на пациентите с коронавирусната зараза. В практиката си все по-често срещам деца с наднормено тегло, въобще голяма част от популацията ни е с наднормено тегло. Вече рядко можеш да видиш строен младеж. В къщи, аз персонално съм най-лекият. И това е по този начин първо, тъй като се храним неприятно, в множеството случаи с отпадъци – на две на три. Второ, ние сме хора, които не спортуваме – физическата просвета въобще не е част от дневния ред на българите – нашият спорт се лимитира в това да седнеш пред тв приемника, да пиеш биричка и да боцкаш салата и мезета.

Вие самият, по какъв начин се грижите за здравето си?

Винаги съм спортувал. Аз в случай че не упражнявам нещо – било плуване или тичане, не се усещам добре. Ние не желаеме да разберем, че физическата просвета е тъкмо толкоз част от културата на един човек, колкото и познанията му по литература, музика, математика и всичко останало. В моя случай, аз съм почнал да спортувам още като възпитаник и в никакъв случай не съм спирал – тренирал съм тенис на маса, баскетбол. И в този момент намирам време за спорт. Някога имаше спортни школи, децата ходеха по всевъзможни лагери и имаха опция да упражняват. Днес популацията е в доста неприятна физическа форма.

Как се справяте с предизвикването да сте част от здравната система, само че да сте непостоянен състезател – да отстоявате личното ви виждане по въпроса за ограниченията по време на коронавирусната пандемия, за качеството на актуалните ваксини?

То не е предизвикателство, предизвикателство е да не се поддадеш на натиска да правиш неща, които са в прорез с разбиранията ти. Казва се, че коронавирусът надали не е някакъв супер нов вирус и никой не знае какво става. Е, по какъв начин да не знае – това е вирус като множеството познати ни вируси. На коронавирусите никой не им обръщаше внимание, те по тази причина и не са изследвани и ние до ден сегашен не знаем каква е ефикасността на всички тия проби, които се вършат сега. Коронавирусите не са проучени, не тъй като е било невероятно, а тъй като е нямало потребност. Когато се появи Ковид-19, всичко се концентрира там и настъпи всеобща нервност.

Споделяте, че имунизациите са положително нещо, само че единствено когато са потвърдено изпитани във времето.

Да, аз постоянно съм се занимавал със ваксини, тъй като по стичане на  събитията моята работа в Инфекциозна болница в голяма част от случаите се свежда до лекуване на деца, които са заболели от ваксинопредотвратими болести. Това са разнообразни менингити, хепатити, шарки, диарии, някои от които са доста съществени болести. Много забавно е да лекуваш един менингит да вземем за пример – обаче зависи от коя страна си. Ако си от страната на лекуващия, това е предизвикателство, само че в случай че си от страната на детето и неговите родители, това е доста съществено тестване и в някои случаи може да приключи трагично. Затова постоянно съм казвал, че избирам да не церя, когато заболяването е предотвратима. Трябва да се знае, че естественият период за производството и проучването на резултата от една ваксина е 10 и повече години. В случая имунизациите против ковид бяха създадени за по-малко от една година и казусът е, че карат, принуждават хората да се имунизират. Казват: „ Ти би трябвало да си виновен, да пазиш другите “, само че в това време, когато човек тръгне да се имунизира, го задължават да подпише осведомено единодушие за всичките вероятни затруднения. Първата работа на всички фирми–производители на сегашните ваксини беше да изискат да бъдат освободени от отговорност. Европейската комисия пък трансферира отговорността за следствията от имунизацията върху всяка страна, а страните започнаха да карат всички ваксиниращи се да подписват осведомено единодушие за вероятните странични резултати. Излиза, че призоваваш, караш хората да бъдат виновни, в случай, че това което се случва с тях след имунизацията – за него никой не поема отговорност. Така хората поемат риск – в случай че в реалност нещата бяха толкоз елементарни и ясни, както се пробват да ни ги показват, би трябвало тези,  които ни карат да се имунизираме, да си носят отговорността. Който желае да се имунизира, дано да се имунизира, хубаво е, че има ваксини, че човек може да избира от една, от друга, само че всеки би трябвало да бъде наясно, че когато се имунизира, отговорността си е персонално негова. И в случай че нещо му се случи, няма страната да му гледа децата или да го обгрижва.

Защо съгласно вас българите нямат доверие на имунизациите?

Това, което се случва в този момент в нашата страна – малко над 1% новозаразени при направени близо 16000 теста на ден (данни към 29 юли 2021 г.) Ако бяхме като първенците по имунизации – Израел или Англия, щяхме да отчетем един голям триумф на нашата имунизационна политика – защото сме имунизирани. Да, само че ние не сме имунизирани и сме отново в това състояние. Защо? Може би, най-вероятно, ние сме в това състояние, тъй като се е натрупал огромен брой хора, които имат имунитет против вируса. Като това би могло да стане по два метода. Първият метод е по натурален път, както най-вероятно се е случило в нашата страна, тъй като с изключение на тия 430 000 души, които са публично потвърдени с Ковид по статистика посредством тест, допускам има най-малко още 4 пъти повече хора, които също прекарали заболяването, единствено че не са диагностицирани и известни на статистиката. Защото, с цел да отидеш да се тестваш би трябвало да имаш някакви признаци. Но признаци при ковид има единствено в към 20% от случаите. В останалите 80% човек не отива да се тества, тъй като няма причина за това. Вторият метод е изкуственият – посредством имунизация. В момента имаме изцяло имунизирани малко над един милион души (с две дози). Като съберем всички тия хора, оказва се че евентуално близо половината българи имат имунитет против ковид.

Проблемът е, че ние всеки ден вършим по близо 16000 теста, само че от началото на пандемията не си направихме труда в нито един миг да уточним каква част от популацията към този момент се срещало с вируса и има имунен отговор. А това е редно да се направи, тъй като отново стартира говоренето – един споделя по какъв начин при започване на септември ни удря нова вълна, различен споделя друго, трети пресмята нещо си. За да могат да се вършат такива прогнози и всички тия научни разногласия да не са някаква форма на препирни, ние от дълго време трябваше да създадем едно сероепидемиологично проучване на популацията. Това е представително рандомизирано изследване, в което се включват няколко хиляди души от разнообразни групи – млади, възрастни, работещи, възпитаници, от градове, села. Същото, което се прави, когато се регистрират предизборните настройки. Само че тук няма да ги питат за кого ще гласоподават, а ще ги боцнат да им вземат кръв, с цел да видят кой има антитела. Още през цялото време обаче, антителата станаха някаква разкол. От тях никой не се интересува. Факт е, че и сега ние имаме малко нови случаи, само че това не се дължи на триумфите на нашата здравна система, нито на някаква супер стратегия за имунизация. Моето персонално мнение е, че това се случва, тъй като изиграхме своего рода „ Български вид “ на шведския модел, при който действахме по може би най-естествения метод. Защото виждате, че и в най-имунизираните страни, новозаразените случаи с тъй наречените Делта вид са много. Моето мнение за тази статистика е, че явно съответната ваксина има пробиви – не е задоволително ефикасна, макар че на ваксинираните се споделяше, че имунизацията ще ги защищава от всички разновидности на Ковид-19. Да, само че в никаква статистика не се сподели тези, които са преболедували по натурален път, те заразяват ли се и по какъв начин карат новите разновидности на вируса. Това не се оповестява, няма такава информация. Защо? Другото, което се твърдеше непрестанно и ми прави усещане – сподели се, че имунитетът, основан от имунизацията бил доста по-устойчив. Което няма по какъв начин да е правилно. Защото във имунизациите има един или два антигена – и в РНК имунизациите и в останалите. Целта е да се сътвори РНК, която кара клетките на индивида, в който е инжектирана да създава белтъка на спайк протеина – антиген, против който се образуват антитела. Когато човек изкара инфекцията по натурален път, което е по-рисково, в този случай той си създава антитела против цялото антигенно разнообразие на вируса. И в случай че се появи нов вид, даже той да е със изменен спайк протеин, антителата против другите антигени ще доведат до отговор. Пробив при естествения имунитет може да се получи, в случай че се появи не нов вид на вируса, както става в този момент, а нов вариант – това се случва всяка година с вирусите на грипа. Там съвсем всяка година имаме нов вариант, не нов вид – и антителата от остарелия вариант не работят при появилия се нов. Ако това се случи с Ковид, може да има наново заразяване на хора, които са го преболедували по натурален път.

Частен случай – моя близка, след втората доза ваксина откри, че няма никакви антитела. Личният й доктор е споделил, че няма инструкции какво да се предприеме в този случай.

Имунитетът, създаван от имунизациите не е 100 процентов. Има избран % случаи, при които имунизацията не образува антитела. И това е освен с тази ваксина, само че и с всички известни. Това може да се случи, въпросът е различен – става дума за документа, който се дава и се основава на това, че някой бил имунизиран. Фактът, че някой е набоцкан, напълно не значи, че има антитела, че е предпазен и че останалите са предпазени от него. Това абсолютизиране на акта на имунизацията не е здравно. Целта на този интернационален документ е да покаже, че индивидът е предпазен, че няма да се разболее, и че няма за болести другите. В момента мощ имат имунизационните паспорти или документът, че преди няколко месеца си имал позитивен PCR-тест. Според медицината, предпазен си само, когато имаш потвърдени антитела – данни, които сега не се признават. Защо някой, който е прекарал вируса и има антитела, не го броят за нищо – това е цялостен парадокс. Също по този начин, с изключение на антителата (хуморален имунитет) има и клетъчен и лигавичен имунитет. Изобщо нещата при имунния отговор по отношение на естествената зараза не са толкоз елементарни.

Това повдига още един значим въпрос – има ли морал в опазването на здравето и здравната просвета през днешния ден - не са ли превърнати те в голяма машина за търговия с човешкото здраве?

Целта на тези интернационалните документи би трябвало да е форма на доказателство, че човек е предпазен и не е рисков за другите. Но от позиция на това, което казахме излиза, че задачата на тези документи е да те накарат да се ваксинираш. В това няма здравна нравственос, това е здравна нелепост. Мисля, че това се прави целеустремено, в комбиниране с тия парични бонуси, които се дават – 150 – 200 евро, лотария за храна и питиета, агитиращи имунизацията. Това ме кара да мисля, че задачата е не толкоз документирането на имунен отговор, а по-скоро пласирането на имунизациите. От какъв напън е това, не ми е напълно ясно. То не е мъчно да се досети човек, само че в случай че всички тези догадки се окажат правилни, това е извънредно просташко.