Къде е България в разделното събиране на облекла
От 2025 година всяка страна членка би трябвало да разполага със лична стратегия за оползотворяване на отпадъците от текстил
Според последната европейска инструкция в региона на оползотворяване на отпадъците до 2025 година всяка страна членка би трябвало да има своя лична стратегия за оползотворяване на текстилните боклуци.
Те би трябвало да бъдат извадени от общия битов боклук, т.е. се постанова да се събират разделно. След това най-малко 70% от събраното би трябвало да се използва наново или рециклира, а другата част да се оползотвори, тъй че до депата за битови боклуци да стигат единствено оскъдни количества текстилни боклуци.
До използването на директивата остават още 6 години, само че и в този момент доста европейски държавни управления и общества вършат всичко допустимо използването на условията да не ги свари неподготвени. Защото текстилните боклуци непроменяемо порастват и разделното им събиране и повторната им приложимост е един от методите планетата да спести големи естествени запаси, нужни за производството на нови дрехи.
Може би най-хубавият индикатор за успеваемостта на събирането на използван текстил в една страна е отношението на количествата събрани използвани облекла към новите текстилни произведения, пуснати на пазара през същия интервал, в килограми на глава от популацията.
Според едно скорошно проучване на самодейността ECAP (Европейски проект за деяние по отношение на дрехите) делът на събраните от популацията използвани облекла по отношение на общото количество е сред 11% в Италия и 70% в Германия. Тоест, в случай че в Италия всяка година на пазара се пускат приблизително по 14,5 кг дрехи на глава от популацията, то събраните количества използвани облекла е 2,2 кг на човек.
В Германия тези числа са надлежно 16,7 кг и 12,5 кг. Във Англия делът на събраните облекла е 31%, само че би трябвало да се има поради, че там пуснатите на пазара дрехи са най-вече всред всички страни членки, за които има данни – 26,7 кг на глава от популацията по данни за 2010 година Събраните са 11 кг на човек.
Макар че евентуално има известни грешки в тези данни, най-малкото тъй като в някои страни в разделното събиране на дрехи се включват също обувките и аксесоарите, а в други не, резултатите са повече от показателни. Държавите, в които има обичаи в разделното събиране на облекла и обувки и там, където се поставят специфични грижи за околната среда, са в това време богати, с висок стандарт на живот. Друг е въпросът кое е първо и кое – второ.
Как е у нас
България, а и нито една друга страна от Централна и Източна Европа не са упоменати в проучването на ECAP.
Но едно скорошно представително социологическо изследване на организация „ Естат “, направено по поръчка на Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка, разкрива забавни трендове по отношение на настройките на междинния българин към преработването на текстил.
На въпроса „ Какво вършиме с облеклата, които към този момент нямате желание да носите “ 62% от запитаните дават отговор, че ги подаряват на близки и познати.
Едно типично нашенско събитие - старите облекла да се оставят до контейнерите за битова боклук, с цел да ги видят по-лесно нуждаещите се, обгръща към 37% от интервюираните.
Различните форми на ангажирано обществено държание - да вземем за пример даряване на нуждаещи се по време на нарочни акции, се отнася единствено до 20% от запитаните.
Само 18% от хората настояват, че поставят непотребните си облекла в специфични контейнери, като множеството от тези хора живеят в столицата. Около 12% ги продават онлайн. И едвам 9,7% ги хвърлят в общите контейнери за битова боклук. Процентите са повече от 100, тъй като се вероятни повече от един отговор.
Забележителното е, че мъжете доста по-често от дамите са склонни да пазят старите си облекла у дома, даже и да нямат никакво желание да ги носят повече.
Всъщност, същото проучване демонстрира, че хората, които са склонни да се замислят за пътя на старите облекла и даже да вземат участие в разнообразни социалноангажиращи начинания по тяхното оползотворяване, не би трябвало да се търсят измежду мъжете, измежду хората на над 50-годишна възраст и измежду хората с ниско обучение.
Тъкмо в противен случай – най-убедени в полезността на правилата на кръговата стопанска система във връзка с облеклата и обувките, са хората сред 18 и 29 години. Те са и най-склонни да се възползват от специфичните контейнери за остарели облекла, даже без значение дали те са покрай дома им и дали им е комфортно да вървят до тях.
Според последната европейска инструкция в региона на оползотворяване на отпадъците до 2025 година всяка страна членка би трябвало да има своя лична стратегия за оползотворяване на текстилните боклуци.
Те би трябвало да бъдат извадени от общия битов боклук, т.е. се постанова да се събират разделно. След това най-малко 70% от събраното би трябвало да се използва наново или рециклира, а другата част да се оползотвори, тъй че до депата за битови боклуци да стигат единствено оскъдни количества текстилни боклуци.
До използването на директивата остават още 6 години, само че и в този момент доста европейски държавни управления и общества вършат всичко допустимо използването на условията да не ги свари неподготвени. Защото текстилните боклуци непроменяемо порастват и разделното им събиране и повторната им приложимост е един от методите планетата да спести големи естествени запаси, нужни за производството на нови дрехи.
Може би най-хубавият индикатор за успеваемостта на събирането на използван текстил в една страна е отношението на количествата събрани използвани облекла към новите текстилни произведения, пуснати на пазара през същия интервал, в килограми на глава от популацията.
Според едно скорошно проучване на самодейността ECAP (Европейски проект за деяние по отношение на дрехите) делът на събраните от популацията използвани облекла по отношение на общото количество е сред 11% в Италия и 70% в Германия. Тоест, в случай че в Италия всяка година на пазара се пускат приблизително по 14,5 кг дрехи на глава от популацията, то събраните количества използвани облекла е 2,2 кг на човек.
В Германия тези числа са надлежно 16,7 кг и 12,5 кг. Във Англия делът на събраните облекла е 31%, само че би трябвало да се има поради, че там пуснатите на пазара дрехи са най-вече всред всички страни членки, за които има данни – 26,7 кг на глава от популацията по данни за 2010 година Събраните са 11 кг на човек.
Макар че евентуално има известни грешки в тези данни, най-малкото тъй като в някои страни в разделното събиране на дрехи се включват също обувките и аксесоарите, а в други не, резултатите са повече от показателни. Държавите, в които има обичаи в разделното събиране на облекла и обувки и там, където се поставят специфични грижи за околната среда, са в това време богати, с висок стандарт на живот. Друг е въпросът кое е първо и кое – второ.
Как е у нас
България, а и нито една друга страна от Централна и Източна Европа не са упоменати в проучването на ECAP.
Но едно скорошно представително социологическо изследване на организация „ Естат “, направено по поръчка на Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка, разкрива забавни трендове по отношение на настройките на междинния българин към преработването на текстил.
На въпроса „ Какво вършиме с облеклата, които към този момент нямате желание да носите “ 62% от запитаните дават отговор, че ги подаряват на близки и познати.
Едно типично нашенско събитие - старите облекла да се оставят до контейнерите за битова боклук, с цел да ги видят по-лесно нуждаещите се, обгръща към 37% от интервюираните.
Различните форми на ангажирано обществено държание - да вземем за пример даряване на нуждаещи се по време на нарочни акции, се отнася единствено до 20% от запитаните.
Само 18% от хората настояват, че поставят непотребните си облекла в специфични контейнери, като множеството от тези хора живеят в столицата. Около 12% ги продават онлайн. И едвам 9,7% ги хвърлят в общите контейнери за битова боклук. Процентите са повече от 100, тъй като се вероятни повече от един отговор.
Забележителното е, че мъжете доста по-често от дамите са склонни да пазят старите си облекла у дома, даже и да нямат никакво желание да ги носят повече.
Всъщност, същото проучване демонстрира, че хората, които са склонни да се замислят за пътя на старите облекла и даже да вземат участие в разнообразни социалноангажиращи начинания по тяхното оползотворяване, не би трябвало да се търсят измежду мъжете, измежду хората на над 50-годишна възраст и измежду хората с ниско обучение.
Тъкмо в противен случай – най-убедени в полезността на правилата на кръговата стопанска система във връзка с облеклата и обувките, са хората сред 18 и 29 години. Те са и най-склонни да се възползват от специфичните контейнери за остарели облекла, даже без значение дали те са покрай дома им и дали им е комфортно да вървят до тях.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ