Защо сепаратизмът на Каталуния е неприемлив за Европа?
От 20 години фамилията ми е избрало за собствен втори дом Испания и аз съм благополучен с този избор. В тази страна времето и климатът са в унисон с характера на хората и с държанието на страната. Слънчево и отзивчиво отношение, топлина, неприкритост, уместност и приемливост са първите думи, които ми идват, с цел да окачествявам Испания и испанците. За мен не е изненада нарасналото възприятие на горделивост и принадлежност към личните корени и обичаи от страна на каталунците. Същото го има и при гордите баски, при постоянно усмихнатите галисийци, при спокойните и отзивчиви андалусийци… Испания е голяма градина, в която има превъзходно многообразие на обичаи, фолклор, история, локални традиции, кухня и виновност, които дават разнообразието от цветове и аромати на тази страна.
Изненадващото е държанието и нападателният звук на каталунския министър председател Карлес Пучдемон. За няколко месеца той се опита да трансформира естественото възприятие на принадлежност към Каталуния в безусловен фракционизъм. Особено обидни бяха изказванията на каталунските националисти, че Испания е нетолерантна и слага под напън и диктат Барселона. Невярно и преднамерено изказване.
Според проучване на EISА, Испания е измежду трите най-толерантни страни в Европейски Съюз (заедно с Швеция и Германия. Само за последните 10 година Испания е приютила над 7 млн. души от други страни, което е 15% по отношение на личното й население, включително на над 320 000 българи.
Самата Каталуния има доста висока степен на самостоятелност, обезпечена и от конституцията, доказателство за което е и съществуването на националистическо държавно управление, макар че на последните избори през 2015 година сепаратистите завоюваха единствено 48% от гласовете, против 52% които не желаеха обособяване от Испания и не гласоподаваха за тях. Сега още веднъж сепаратистите провеждат противозаконен референдум като в своята приемливост испанското държавно управление даже не ползва член 155 на Конституцията, която им дава право да отстранят районното държавното управление на Каталуния, а Испания разчита, че то ще съблюдава решението на Конституционния съд на страната.
Очевидно е, че става въпрос за липса на легитимност и за противозаконен напън от страна на Карлес Пучдемон, който не получи действителна поддръжка даже на противозаконния референдум, в който гласоподаваха единствено 43 % от имащите право на глас и даже съгласно личните данни на националистическото каталунско държавно управление единствено 1,9 млн. са дали своят вот с „ да “ за обособяване от Испания при 5,5 млн. имащи право на глас (т.е. 34,5%).
Докъде ще стигнат претенциите на държавното управление на Каталуния, никой не може да каже, защото каталунските националисти могат да имат искания за немалка част от югоизточна Франция, даже по на север от Перпинян.
Тук всякаква аналогията с Брекзит е неуместна, тъй като там имаме излизане на една страна от Европейски Съюз, а не на провинция от личната й страна.
Непредвидими са последствията, по отношение на излизането на Каталуния и от Европейски Съюз, както и споразумяване на финансовите й взаимоотношения освен с Испания, само че и с Брюксел.
В последните две седмици голям брой водещи банки и финансови институции започнаха да реалокират своите централи от Барселона в Мадрид и други градове на Испания. Брокерите означиха неотложен спад в търсенето и цените на парцели в Барселона. Стои открит въпросът каква част от каталунците, които са срещу натиска за обособяване ще изоставен Каталуния и ще се реалокират другаде в Испания, за по-голяма сигурност, гарантиране на професионалната им реализация и принадлежност, както към Испания и Европейски Съюз и така нататък
В случая схващам господин Пучдемон като някой, който в напористото си предпочитание по-бързо да освети пътя, по който желае да продължи се разхожда с горяща факла сред бурета с барут. Сепаратистките настроения в Ломбардия и Венето, желанието на Южен Тирол да се отдели от Италия и да се причисли към Австрия, опълчването сред Фландрия и Валония в Белгия, проблемите от предишното при баските (както в Испания, по този начин и във Франция) могат да се трансфорат в резултата на доминото за Европейския съюз, в случай че сепаратистите в Каталуния го провокират.
Ако можех бих попитал каталунския министър председател „ Как желаете да останете в историята, господин Пучдемон?Като Демон на пуча или като Карлес, индивидът който е кръстен с гордото име на Карл Велики (Carolus Magnus), на който историците са дали купата „ Баща на Европа “ (Pater Europae)? “
Прекрасно е това, което заявява господин Пучдемон, че обича Каталуния, само че дано откри сили в себе си за един цивилизован метод и диалози, които както самите каталунци, по този начин и цяла Испания и Европа чакат от него. Нито една европейска страна не поддържа задъхания фракционизъм на ръководещите в Барселона. След еуфорията на противоконституционния референдум стартира отрезвяване. Все повече излиза наяве, че разсъдъкът и причините би трябвало да надделеят над страстите. В неделя близо милион души излязоха по улиците на Барселона в поддръжка на единството на Испания. Те също обичат Каталуния, само че желаят и единна Испания.
В умозаключение испанският Конституционен съд се произнесе ясно, по отношение на незаконния темперамент на „ референдума “ в Каталуния и споделя това, което споделиха и Върховния съд на Съединени американски щати при настояването за референдум на щата Тексас за самостоятелност, както и конституционния съд на Германия против настояването на за право на референдум за обособяване на Бавария.
Толерантността на Испания и Европа имат своите естествени граници и това са конституцията и законите. Тяхното използване или смяна са въпрос на разговор и причини, а не на напън и страсти
Бранимир Ботев
Главен изпълнителен шеф на EISA (Европейски институт за тактики и анализи)
Изненадващото е държанието и нападателният звук на каталунския министър председател Карлес Пучдемон. За няколко месеца той се опита да трансформира естественото възприятие на принадлежност към Каталуния в безусловен фракционизъм. Особено обидни бяха изказванията на каталунските националисти, че Испания е нетолерантна и слага под напън и диктат Барселона. Невярно и преднамерено изказване.
Според проучване на EISА, Испания е измежду трите най-толерантни страни в Европейски Съюз (заедно с Швеция и Германия. Само за последните 10 година Испания е приютила над 7 млн. души от други страни, което е 15% по отношение на личното й население, включително на над 320 000 българи.
Самата Каталуния има доста висока степен на самостоятелност, обезпечена и от конституцията, доказателство за което е и съществуването на националистическо държавно управление, макар че на последните избори през 2015 година сепаратистите завоюваха единствено 48% от гласовете, против 52% които не желаеха обособяване от Испания и не гласоподаваха за тях. Сега още веднъж сепаратистите провеждат противозаконен референдум като в своята приемливост испанското държавно управление даже не ползва член 155 на Конституцията, която им дава право да отстранят районното държавното управление на Каталуния, а Испания разчита, че то ще съблюдава решението на Конституционния съд на страната.
Очевидно е, че става въпрос за липса на легитимност и за противозаконен напън от страна на Карлес Пучдемон, който не получи действителна поддръжка даже на противозаконния референдум, в който гласоподаваха единствено 43 % от имащите право на глас и даже съгласно личните данни на националистическото каталунско държавно управление единствено 1,9 млн. са дали своят вот с „ да “ за обособяване от Испания при 5,5 млн. имащи право на глас (т.е. 34,5%).
Докъде ще стигнат претенциите на държавното управление на Каталуния, никой не може да каже, защото каталунските националисти могат да имат искания за немалка част от югоизточна Франция, даже по на север от Перпинян.
Тук всякаква аналогията с Брекзит е неуместна, тъй като там имаме излизане на една страна от Европейски Съюз, а не на провинция от личната й страна.
Непредвидими са последствията, по отношение на излизането на Каталуния и от Европейски Съюз, както и споразумяване на финансовите й взаимоотношения освен с Испания, само че и с Брюксел.
В последните две седмици голям брой водещи банки и финансови институции започнаха да реалокират своите централи от Барселона в Мадрид и други градове на Испания. Брокерите означиха неотложен спад в търсенето и цените на парцели в Барселона. Стои открит въпросът каква част от каталунците, които са срещу натиска за обособяване ще изоставен Каталуния и ще се реалокират другаде в Испания, за по-голяма сигурност, гарантиране на професионалната им реализация и принадлежност, както към Испания и Европейски Съюз и така нататък
В случая схващам господин Пучдемон като някой, който в напористото си предпочитание по-бързо да освети пътя, по който желае да продължи се разхожда с горяща факла сред бурета с барут. Сепаратистките настроения в Ломбардия и Венето, желанието на Южен Тирол да се отдели от Италия и да се причисли към Австрия, опълчването сред Фландрия и Валония в Белгия, проблемите от предишното при баските (както в Испания, по този начин и във Франция) могат да се трансфорат в резултата на доминото за Европейския съюз, в случай че сепаратистите в Каталуния го провокират.
Ако можех бих попитал каталунския министър председател „ Как желаете да останете в историята, господин Пучдемон?Като Демон на пуча или като Карлес, индивидът който е кръстен с гордото име на Карл Велики (Carolus Magnus), на който историците са дали купата „ Баща на Европа “ (Pater Europae)? “
Прекрасно е това, което заявява господин Пучдемон, че обича Каталуния, само че дано откри сили в себе си за един цивилизован метод и диалози, които както самите каталунци, по този начин и цяла Испания и Европа чакат от него. Нито една европейска страна не поддържа задъхания фракционизъм на ръководещите в Барселона. След еуфорията на противоконституционния референдум стартира отрезвяване. Все повече излиза наяве, че разсъдъкът и причините би трябвало да надделеят над страстите. В неделя близо милион души излязоха по улиците на Барселона в поддръжка на единството на Испания. Те също обичат Каталуния, само че желаят и единна Испания.
В умозаключение испанският Конституционен съд се произнесе ясно, по отношение на незаконния темперамент на „ референдума “ в Каталуния и споделя това, което споделиха и Върховния съд на Съединени американски щати при настояването за референдум на щата Тексас за самостоятелност, както и конституционния съд на Германия против настояването на за право на референдум за обособяване на Бавария.
Толерантността на Испания и Европа имат своите естествени граници и това са конституцията и законите. Тяхното използване или смяна са въпрос на разговор и причини, а не на напън и страсти
Бранимир Ботев
Главен изпълнителен шеф на EISA (Европейски институт за тактики и анализи)
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ