От 1999 г. насам 19 юли се отбелязва като професионален

19 юли – Ден на българската дипломатическа служба

От 1999 година насам 19 юли се отбелязва като професионален празник на българската. Честваме и професионалния празник на всички „ ангажирани за мирното споразумяване на споровете и отстояване националните позиции в интернационалните връзки “. По този метод ръководителят на Народното събрание Росен Желязков дефинира ролята на родните дипломати. Денят е одобрен с резолюция на министъра на външните работи Надежда Михайлова от 21 юли 1999 година.

История за деня на българската дипломатическа работа:

Ако се върнем обратно в историята ще забележим, че Българската страна за първи път открива дипломатически връзки с непозната страна – Франция, по времето на хан Омуртаг през 824 година – тогава ханските послания се наричали хрисовули.След Освобождението на България от Османско господство през 1878 година, след подписването на Санстефанския кротичък контракт, княз Александър Дондуков-Корсаков основава към администрацията на краткотрайното съветско ръководство така наречен Канцелария за общи каузи и дипломатически връзки.

После тя е реформирана в Отдел за външни работи. Официално с Указ 23 от 17 юли 1879 година, както повелява Първата българска конституция- Търновската, за първи път се основава централна държавна институция за образуване, управление и осъществяване на външната политика на България посредством дипломатическо посланичество, т.е. Министерство на външните работи и изповеданията.

За министър е посочен Марко Балабанов, а с декрет на княз Александър I Батенберг от 19 юли 1879 година са избрани и първите български дипломатически представители в чужбина – доктор Димитър Кирович за дипломатически сътрудник в Белград, Драган Цанков в Истанбул и Евлоги Георгиев в Букурещ. Първите страни, с които страната ни влиза в дипломатически връзки още същата 1879 година са Русия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Англия, Италия, Белгия, Сърбия, Румъния, Турция. Този ден на българската дипломатическа работа е извънреден за всички нас.

Кое е най-старото българско дипломатическо посланичество?

Важно място в българската дипломатическа служба заема активността на Постоянното посланичество на в Женева – най-старото българско дипломатическо посланичество в региона на многостранните междудържавни връзки. Още през 1920 година България става член на първата междудържавна организация – Обществото на народите, наследено в следствие от Организация на обединените нации. И когато битката за пълноправие сред половете е надалеч от дневния ред на света, страната ни влиза в историята с полиглота и публицист Надежда Станчова (1894-1957). Именно тя става първата жена посланик на Балканите и в Европа, взе участие в мирните конференции в Париж и Геноа. Била е краткотрайно ръководещ Легацията на България в Лондон, а по-късно и първи секретар в Легацията ни в Съединени американски щати.

Надежда Станчова несъмнено е съдействала за одобряването на ролята на дамите в дипломацията. Освен личностните качества доста значима през годините се оказва и нуждата от добра професионална подготовка и предаване на на практика умения на чиновниците в българските задачи зад граница. В края на XIX и началото на XX век съществени дестинации за образование на българските дипломати са били френски и австрийски школи. Това е било обвързвано несъмнено и с целите на държавната външна политика като цяло.

В интервала сред двете Световни войни за образованието на родните ни дипломати се е разчитало на немски школи, а след 1944 година 90% от политическия ни състав минава през руски академии и школи.

Създаване на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи

Показателно е, че от Освобождението на България от османско робство, та чак до 2003 година главно в европейски страни нашите дипломати усвоявали тънкостите на външната политика. Едва министерско разпореждане от 2003 година основава Дипломатическия институт към Министерството на външните работи. А организацията, правилата, активността българската дипломатическа работа, разпоредбите, статутът на дипломатите и чиновниците в посолствата се базират на международноправни актове, обезпечени от Виенската спогодба за дипломатическите връзки от 1961 година и от Виенската спогодба за консулските връзки от 1963 година

Основател на Дипломатическия институт е дипломатът от кариерата доцент доктор Здравко Попов, учител във Философския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”.

От 1999 година означаваме 19 юли като Ден на българската дипломатическа работа.

Това ни дава мотив да си спомним за първия ни външен министър – едно от най-ярките имена в аналите на българската дипломация. Видният държавник, правист, политик, посланик и журналист Марко Балабанов е роден на 14 март 1837 година в град Клисура. С финансова помощ на заможни български търговци приключва право в Сорбоната през 1863 година След Париж отпътува за Германия, където в Хайделберг учи немски и посещава лекции по философия.

След издаването на султанския ферман за учредяването на Българската екзархия, по гледище на някои български владици, отличникът на Богословското учебно заведение Марко Балабанов се завръща в Цариград. Веднага е назначен за основен писар на привременния Св. Синод. През 1871 година е определен за представител и секретар на свикания в Цариград български църковно-народен събор, на който да се създаде Екзархийски правилник.

След жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, видни българи провеждат секрети заседания, на които се взима решение да бъдат изпратени двама души в Европа, с цел да срещнат тамошните държавни управления и кралски дворове със страданията на българския народ. Целта е слагането на „ българския въпрос ” и издигане на настояването за самостоятелно ръководство.

Екзарх Антим I се стопира на Марко Балабанов и Драган Цанков и от август 1876 година стартира тяхната родолюбива задача. Снабдени с целесъобразни писма, делегатите вземат участие в голям брой манифестации и събрания, съумяват да се срещнат с едни от най-влиятелните политически фигури по това време. Разговарят с огромния английски политик Уйлям Гладстон, с външния министър на Обединеното кралство лорд Дерби, в Париж – с външния министър Луи-Шарл Деказ и някогашният министър председател Луи Триер, в Берлин – с немския „ стоманен ” канцлер Ото декор Бисмарк. Изпълнили ослепително задачата си в Англия, Франция, Италия и Германия, те идват в Русия.

Един от най-паметните дни от визитата е 11 декември 1876 година – срещата с цар Александър ІІ в Зимния замък в Петербург, която протекла по славянски топло. В словото си Марко Балабанов благодарил за поддръжката и изразил признателността на целия български народ, изтъквайки съществуването на свещени връзки сред българи и руси. След тези думи цар Александър ІІ се просълзил – факт, който след това щял да бъде разказан в публикация във в. „ България ” от 20 февруари 1898 година със заглавие „ Царските сълзи ”.

Монархът декларирал твърдото си решение да пристъпи към военни дейности, в случай че мирните не дадат резултат. „ Аз обичам мира и искам да се свърши всичко миролюбиво ”– декларирал съветският император. „ Не зная какво мислят да вършат другите, при положение, че Турция не одобри непринудено това, що й се предлага, само че аз няма да се задоволя тоз път с голи думи и с голи обещания. Ако работата не се свърши миролюбиво, както аз искам това от все сърце, и в случай че другите се задоволят единствено с думи, ние ще призовем на наша помощ Бога, ще тръгнем напред и ще осъществим длъжността си. Съобщете това, което ви споделям, на ония, които са ви изпратили. ”

По време на дипломатическата задача на Драган Цанков и Марко Балабанов в Европа, се организират и съвещанията на Цариградската конференция (23.12.1876 – 20.01.1877), предизвикана и от акциите на двамата българи. Въпреки че те не са позволени до нея, оказват мощно въздействие върху европейските дипломати. Така посланиците на Великите сили даже съумяват да засилят натиска си върху Високата врата за разрешаването на българския проблем. Двамата българи оказват въздействие на съветското решение за започване на войната от 1877-1878 година

„ И през днешния ден, век и половина по-късно се спори дали Руско-турската освободителна война е израз на имперските ползи на Русия, или акт на хуманна, свободолюбива воля ”, написа в предговора на книгата „ Страница от политическото ни възобновление ” от Марко Балабанов писателят Георги Данаилов, един от основателите на първото й преиздаване след 120 години през февруари тази година.

Мисията на двамата българи изиграва значима роля за слагане и в следствие на решаването на „ българския въпрос ”. След събрания интернационален опит и кураж, Марко Балабанов става първият външен министър и заема този пост на 2 пъти – през 1879 и през 1883-1884 година Драган Цанков e третият и осмият министър председател на България.

Не инцидентно на 19 юли българските дипломати честват деня на българската дипломатическа работа.

Понастоящем България има посолства, непрекъснати представителства и дипломатически бюра, генерални консулства и почетни консулства в страни от целия свят.

Страната ни има дипломатически представители в Европейския съюз, Съвета на Европа, НАТО, Организация на обединените нации, ЮНЕСКО.

Ключовите принадлежности и механизми, употребявани от българската дипломация, включват:

Дипломатически задачи: България има посолства и консулства в доста страни по света, които служат като съществени канали за връзка с задгранични държавни управления, продан на информация и даване на консулски услуги на български жители в чужбина.

Международни организации: България взе участие интензивно в разнообразни интернационалните организации, в това число Организация на обединените нации, Европейски Съюз, НАТО, ОССЕ и други Тези платформи дават благоприятни условия за съдействие, създаване на мрежи и въздействие върху световните въпроси.

Официални визити и срещи: Министър-председателят, президентът и други високопоставени чиновници постоянно пътуват в чужбина, с цел да вземат участие в публични визити, двустранни срещи и многостранни конгреси. Тези събития разрешават на българските водачи да разискват значими въпроси, да построяват взаимоотношения и да укрепват съюзи.

Културен и учебен продан: България предизвиква културния и просветителния продан като метод за поощряване на разбирателството, толерантността и взаимното почитание сред народите. Това може да стане посредством стратегии за студентска подвижност, културни фестивали, изложения и езикови курсове.

Икономическо съдействие: Българската дипломация работи за привличане на задгранични вложения, поощряване на износа и поддръжка на българския бизнес в чужбина. Това включва образуване на търговски изложби, определяне на партньорства с локални компании и обезпечаване на удобна среда за бизнеса.

Хуманитарна помощ и развиване: България дава филантропична помощ и развива съдействие в области като обучение, опазване на здравето и инфраструктура в страни от развиващия се свят. Тази активност способства за интернационалната известност на страната и оказва помощ за справяне с световните провокации.

Като цяло българската дипломация играе решаваща роля за оформянето на външните връзки на страната и отбраната на нейните ползи в един все по-взаимосвързан и комплициран международен ред.

Честит празник на българската дипломатическа работа!