ЕВРИКА: Крум Зарков слага край на наказателното преследване на журналисти
Освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказване, когато обект на засегнатост или клюка е орган на власт. Това плануват новите промени в Наказателния кодекс (НК), препоръчани от Министерство на правораздаването.
Проектът планува също понижаване на размера на санкциите при засегнатост и клюка, в това число в случай че са били афектирани обществени персони.
Промените са стимулирани от редица неоправдателни решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) против България, установяващи нарушавания на свободата на изразяването на отзиви, регламентирана в член 10 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ).
Те касаят директно работата на публицистите, изключително по каузи, завеждани по Наказателния кодекс до момента за " клюка " и " засегнатост ", най-вече от бандити, които постоянно стигат и до запорни известия и лишаване на свободата на словото. Десетки публицисти в страната са осъждани от бандити по неразбираеми правосъдни претекстове за " клюки ", които след това се потвърждават като истина по обвинителните актове на прокуратурата против редица от ищците.
Извън това в Националния проект за възобновяване и резистентност е планувано влизане в действие на промени в правната рамка, свързани със отбрана на лицата, които подават сигнали за нарушавания на законодателството.
Измененията в относимата правна рамка включват и промени в регламентацията в Наказателния кодекс, обвързвана с закононарушенията засегнатост и клюка, които да обезпечат сходство с Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд за правата на индивида.
През последните години в България се следи и друга отрицателна наклонност по отношение на правната уредба и използването на института на клеветата. Тя се показва в възходящия брой частни наказателни каузи за клюка против жители, заведени от длъжностни лица, след подадени тъжби и сигнали против тях при и във връзка осъществяване на службата им.
В тази връзка се оферират промени в член 78а от Наказателен кодекс, който да дава опция жителите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при засегнатост и клюка против орган на властта, когато са изпълнени всички други условия на член 78а от Наказателен кодекс.
С промените ще се отстранен и долните граници на санкциите по член 146 и 147 от Наказателен кодекс, които сега са надлежно 1000 и 3000 лв..
Намаляват се долните граници на санкциите, планувани в член 148, алинея 1 и 2 надлежно на петстотин и хиляда лв.. Така от една страна се пази свободата на изложение на мнение от страна на публицисти и други публични фигури, като се лимитира опцията за налагане на несъразмерни и непропорционални на осъщественото парични наказания.
Премахва се квалифицираният състав по член 148, алинея 1, т. 3 във връзка с закононарушението „ засегнатост “, който е използван и във връзка с закононарушението „ клюка “. По този метод националното законодателство се хармонизира с условията на откритото в практиката на Европейски съд по правата на човека предписание, че длъжностните лица могат да бъдат обект на социална рецензия в по-широк обсег по отношение на изпълняваните от тях публични функционалности.
Проектът планува също понижаване на размера на санкциите при засегнатост и клюка, в това число в случай че са били афектирани обществени персони.
Промените са стимулирани от редица неоправдателни решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) против България, установяващи нарушавания на свободата на изразяването на отзиви, регламентирана в член 10 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ).
Те касаят директно работата на публицистите, изключително по каузи, завеждани по Наказателния кодекс до момента за " клюка " и " засегнатост ", най-вече от бандити, които постоянно стигат и до запорни известия и лишаване на свободата на словото. Десетки публицисти в страната са осъждани от бандити по неразбираеми правосъдни претекстове за " клюки ", които след това се потвърждават като истина по обвинителните актове на прокуратурата против редица от ищците.
Извън това в Националния проект за възобновяване и резистентност е планувано влизане в действие на промени в правната рамка, свързани със отбрана на лицата, които подават сигнали за нарушавания на законодателството.
Измененията в относимата правна рамка включват и промени в регламентацията в Наказателния кодекс, обвързвана с закононарушенията засегнатост и клюка, които да обезпечат сходство с Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд за правата на индивида.
През последните години в България се следи и друга отрицателна наклонност по отношение на правната уредба и използването на института на клеветата. Тя се показва в възходящия брой частни наказателни каузи за клюка против жители, заведени от длъжностни лица, след подадени тъжби и сигнали против тях при и във връзка осъществяване на службата им.
В тази връзка се оферират промени в член 78а от Наказателен кодекс, който да дава опция жителите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при засегнатост и клюка против орган на властта, когато са изпълнени всички други условия на член 78а от Наказателен кодекс.
С промените ще се отстранен и долните граници на санкциите по член 146 и 147 от Наказателен кодекс, които сега са надлежно 1000 и 3000 лв..
Намаляват се долните граници на санкциите, планувани в член 148, алинея 1 и 2 надлежно на петстотин и хиляда лв.. Така от една страна се пази свободата на изложение на мнение от страна на публицисти и други публични фигури, като се лимитира опцията за налагане на несъразмерни и непропорционални на осъщественото парични наказания.
Премахва се квалифицираният състав по член 148, алинея 1, т. 3 във връзка с закононарушението „ засегнатост “, който е използван и във връзка с закононарушението „ клюка “. По този метод националното законодателство се хармонизира с условията на откритото в практиката на Европейски съд по правата на човека предписание, че длъжностните лица могат да бъдат обект на социална рецензия в по-широк обсег по отношение на изпълняваните от тях публични функционалности.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ