Освен столицата на България името София носи и едно селище

Освен столицата на България името София носи и едно населено място в американския щат Ню Мексико. Селото към този момент е град фантом, защото в в миналото преуспяващата земеделска колония не живее съвсем никой. Преди повече от век, един бабанка с голям отомански мустак стъпва на брега на остров Елис в Нюйоркския залив. Името му е Георги Белчев (1885-1980) и е родом от Попово (днешната Търговищка област).
Абсолютно самичък, без да познава жива душа, това с което разполагал било третокласното му обучение, нулеви знания в британския език и единствено четири $. Но той имал фантазия, споделя историята на поселението обява в списанието „ Албакърки ”. Белчев бил не изключително висок, само че физически извънредно мощен.
След идването си в Съединени американски щати, мъжът работил в железниците, каменовъглените мини, заводите за стомана, спестявал пари и през 1908 г станал жител на Съединени американски щати.

В началото на 20-ти век щата Ню Мексико имал прекомерно малко поданици и прекомерно доста земя. В желанието си да привлекат повече емигранти локалните сенатори дали своят вот закон, който гласял, че всеки преселник можел да получи земя, която да доближи оптимален размер до 5000 акра. Георги Белчев дочул, че свободни имоти в североизточно Ню Мексико, при обветрения завършек на високите равнини са предоставяни на заселници. Смелчагата тръгнал натам и когато дошъл платил четиридесет $ за 160 акра земя (около 0,6 кв. км.), вдигнал каменна къща и засял пъстър фасул. Скоро се убедил, че самичък няма да се оправи.
За да притегли повече хора, той разгласил разгласи в българоезични вестници в Чикаго и Сент Луис.

Следващите две години почнали да идват други българи – Георги Коларов, Димитър и Иван Костадинови, Ганчо Белчев, Иван Стоянов, Ристо Наумов, Коста Димитров, Кольо Илиев, Цочеви, Дойчинови. Едно от фамилиите, Ристо и Спаса Наумов, заселници от Македония, пристигнали с тяхната млада щерка – Василка. Само четиринадесет годишна тя се омъжила за Георги Белчев, който бил тогава на двадесет и девет години. Скоро се родила щерка им Еванка (вероятно Иванка), а след нея още пет деца. Мъжът построил друга къща, с пет стаи. Миризмата на зелеви сърми и баница, изпълнила новия дом в прерията. След това звуците от смях и най-после британския език.
През 1912 година жителите на селището се събрали на общо заседание с цел да изберат име на новооснованото населено място. След дълги диспути новооснованото градче било кръстено София, на името на столицата на България.

Георги Белчев издълбал дървена крайпътна табела и я забил в земята покрай Магистрала 64, на 18 км. от къщите. Щатът Ню Мексико не харесал саморъчно направения знак, както и името, което било написано на него. Според формалните управляващи „ София “ звучало като име на нечия другарка. „ Не, не! Не Со-ФИИ-Я. СОФ-ия. Много остарял и популярен град, Соф-ия! ”, обяснявал на управляващите Белчев.
През 1914 година в Ню Мексико била издигната и железопътна линия, която минавала край градчето София и го свързвала с окръжния център Гринвил. Тъй като новата София е ситуирана на значим кръстопът, щатските управляващи в Ню Мексико откриват там и пощенска станция. Така градчето София се разраства. Отворено било и учебно заведение, а след настояването на Георги Белчев, щата отпуснал пари за учебни рейсове. В учебното заведение с изключение на на британски се учело и на български. През 1916 година осемте български фамилии получават правото да владеят усвоените от тях площи. Това към този момент им разрешава с групови старания да си построят и къщи за всяко семейство.

Българите виреят и в пустинята
Към края на Първата международна война всяко семейство в колонията към този момент обработва от 120 до 150 акра земя. Натрупаният опит разрешава на кооператорите да специализират производството си. Произвеждат се следните артикули, се споделя в едно рекламно известие на колонията – жито, царевица, фасул, просо, картофи, само че най-вече се сее фасул, от който всеки обработва по 60 до 70 акра и който има доста добра цена. Търсенето на селскостопанската продукция през годините на Първата международна война е огромно. Изкупуването на създаденото обезпечава постоянни приходи на колонистите. Така и те съумяват да си купят 124 селскостопански машини. С тях българите стартират да обработват по-добре и по-лесно стопанисваната земя от кооперацията. През 1920 година колонистите купуват земята.
Няколко души от тях продават дяловете си и през 20-те години се завръщат в България.

Останалите не престават сред двете международни войни като еднолични фермери. По време на Голямата меланхолия (1929-1933г.) землището на София е нападнато от скакалци, което опустошава съвсем цялата годишна продукция. Много от заселниците напущат София и се връщат в Средния Запад. След Втората международна война селището запада. През 1963 година е затворено учебното заведение. Постепенно останалите българските заселници и техните деца напущат София и се преселват в близкия град Клейтън и други градове на Ню Мексико и Тексас.
Двамата синове на Георги Белчев – Джордж и Стив описват, че татко им считал, че улиците на Америка са павирани със злато – в случай че си почтен и работиш крепко. „ Не можехме да орем нивите, тъй като праха политаше нагоре и ти засипваше лицето.

През 30-те години, когато скакалци нападнаха София, небето стана черно. Татко приспособи като пръскачка за отрова една остаряла ос, която постави зад камион и напръска земята, по този начин оцеляхме ”, споделя Джордж.
През 1969 година Белчев и брачната половинка му Василка, наричана от всички Луси, отпътували за първи път назад към България. Това трябвало да бъде тяхното сватбено странствуване. България към този момент била част от Съветския блок и Белчев срещнал проблем да пътува свободно из страната, както и в столицата София. „ Тайната полиция ги следвала на всички места. Следвали ги, тъй като баща непрекъснато говорел какъв брой велико било в Америка ”, споделя Джордж. Двамата спрели в родния град на Георги Белчев – Попово, където по-голямата част от хората, в това число и децата, работели на държавните полета.

„ В Съединени американски щати ти можеш да притежаваш своя лична земя “, разказвал на хората Белчев. „ Както наподобява хората там убедили баща, че е най-добре да си затвори устата. След като си потегли от България, той в никакъв случай повече не се обърна обратно “, спомня си Стив. През 1979 година Белчев и жена му Люси напуснали София и се преместили да живеят в гр. Клейтън. Създателят на София умрял в Клейтън през 1980 година, на 95 година тогава той имал над 3600 акра земя (14,6 кв. км.). Много по-младата от него Люси живяла до 1996 година, когато умряла на 98 година
Снимката към материала е оповестена от внука на Георги Белчев, носещ същото име, във форума ghosttowns.com през 2010 година Според него, към този миг няколко от наследниците на българските колонисти обработват земята и поддържат къщите. Снимката е от към 1918-1920 година Материалът е оповестен в „ Трафик Нюз “.
Инфо: лупа