Освен извънпарламентарната опозиция, никой не е повел сериозно сражение с

" Освен извънпарламентарната съпротива, никой не е повел съществено стълкновение с Пеевски. Предполагам, повода е в цената. Тя е прекомерно висока и би трябвало да бъде платена от всеки, който се опита да застане против пропагандната машина, следена от Пеевски ", споделя политологът доцент Петър Чолаков пред Mediapool.

Доц. Чолаков, по какъв начин смятате, в последните седмици тече ли конкуренция сред президента и премиера за това кой е по-близък до Москва?

Не. Президентът Радев отиде на " личен ход ", което напълно не значи, че това посещаване, тъкмо в този миг на възходящо напрежение сред Запада и Русия беше нужно.

За разходката на премиера Борисов разбрахме от съветската страна – дали тя е подготвяна още от март (както настояват от МнВР) или не, фактът е, че за тази аудиенция се мълчеше. Начинът, по който научихме за нея, породи спекулации, че Борисов е привикан в Кремъл. Така че не бих приказвал за конкуренция. Всъщност, въпросът за връзките сред България и Русия има две страни. На първо място, не мисля, че Борисов, а и Радев имат някакви съществени планове да отклоняват България от мястото ѝ в Европейски Съюз и НАТО; да насочат държавния аероплан по посока към Евразия. Те по-скоро следват един от базисните правила за това по какъв начин да си сполучлив политик на Балканите (формулиран от Флориан Бийбър, проф. в Университета в Грац, Австрия, който в подигравателен жанр добави няколко съвета към " Владетелят ", класиката от 1513 година на Николо Макиавели, ориентирани към балканските държавници): бъди за НАТО и Европейски Съюз, само че намигай и на Русия.

Пояснявам, правилото се отнася до систематичните формации; той, несъмнено, не е годен за представителите на популистката радикална левица/десница, които са построили цялата си кариера върху оперетни арии против Северноатлантическия пакт, " господството на Брюксел " и така нататък

Малко цифри, които илюстрират за какво флиртът с Русия е нужен за политици като Борисов и Радев: проучване на Globsec, оповестено в края на януари тази година, демонстрира, че 70% от българите харесват съветския президент Владимир Путин; за 37% най-хубавата форма на ръководство е самодържието или автокрацията.

Данни, които имат още по-пряко отношение към Радев, от проучване на Екзакта, оповестено през април 2018 година: 28% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия не желаят страната да е член на Европейски Съюз, 40% от същите не утвърждават участието ни в НАТО. Вчера бяха оповестени и резултатите от Европейското проучване на полезностите – над 50% от българите харесват мощни водачи, които да не се " занимават с парламент и избори " … Спирам дотук.

През призмата на този притеснителен подтекст, бих репликирал лозунга " Борисов – васал на Путин ", повдигнат от една опозиционна групировка – дали болшинството от българите в схванало смисъла на достиженията на демократичната народна власт или продължава да битува в тоталитарното минало и споделя упованията и въжделенията присъщи за това минало? Въпросът е реторичен, несъмнено.

Второ, особеностите на институционалната просвета (партийно строителство, което се реализира най-често от върха на партийната пирамида при слаби връзки с гражданското общество; обилни размери на корупцията в обществената сфера; мощно несвободни медии и т..н.) ни тласкат към Изтока.

Чуждите вложители от Западна и Централна Европа напущат все по-често България (както заради рестриктивните мерки на пазара – имам пред тип размера на облагата, само че също и заради метастазите на корупцията, които задушават частния бизнес). Вместо тях, тук от ден на ден се настаняват бизнесмени и вложители от страни с близки на нашата " полезности ", които са надалеч от тези на Европейски Съюз. Основният клиент за " Белене " е китайската CNNC; водещ концесионер на летището в Пловдив – китайска компания и така нататък

Как тълкувате визитата на премиера Борисов в Кремъл – реализира ли триумф или в противен случай, още повече при общественото оскърбление, нанесено му от представителя на Путин – Песков, който отхвърли " разбирателството ", което Борисов анонсира?

Думите на Дмитрий Песков обляха със леден душ претенциите на премиера Борисов, че има пробив по тематиката за " Турски поток ". Стана ясно, че нищо не е контрактувано " черно на бяло ". Г-н Борисов е описал едни въздушни (газообразни) кули, на които публиката да се нахвърли като на топъл самун... Предстои да забележим какво ще стане и дали ще се стигне до договорка. Но водещи енергийни специалисти в България, като господин Васко Начев, да вземем за пример, към този момент разясниха, че планът за доставки на газ към страната по " Турски поток " е безспорна фантазия.

Оформя ли се България вместо мотор на Западните Балкани към Европа, като източно подвластна страна?

Темата за консолидираното на Западните Балкани, даването на европейска вероятност, най-малко за някои от тези 6 страни, е в полза на сигурността на България – интеграцията е средство за това да се попречи на нападателната съветска политика в района. В този смисъл правя оценка положително, че тематиката за Западните Балкани беше сложена от българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Що се отнася до това дали България става " източно подвластна ", въпреки господин Борисов да е заявявал неведнъж своята про-европейска и про-атлантическа ориентировка, все по-често поражда въпросът дали ГЕРБ не се трансформира в пленник на прищевките на своите сътрудници във властта.

Не е загадка, че водачът на " Атака " Волен Сидеров симпатизира на съветския президент Путин; получавал е награди и висши оценки в Русия. Едва ли има смисъл да напомням, че през април господин Сидеров отпразнува рождения си ден в Крим и провокира скандал, легитимирайки съветската политика по отношение на Украйна.

Имайте пред тип, че Русия има и други канали за въздействие, да вземем за пример: посредством Българска социалистическа партия и ДПС; посредством " Национално придвижване русофили ", ръководено от господин Николай Малинов – последното се афишира за " най-голямата неправителствена организация в България, която към септември 2016 година има повече от 35 000 проведени членове " (това придвижване е споменавано като добър сътрудник на Русия в редица изявленията на военачалник Решетников).

Какво е въздействието на управническата настройка върху геополитическата ориентировка на страната?

Вече отговорих на този въпрос. Само ще прибавя и уточня: министър председателят надали би сложил под въпрос участието на страната в НАТО, само че поради устрема да се хареса на повече гласоподаватели, както и да угоди на патриотичните си другари, господин Борисов нерядко прави ходове поставящи подозрение върху нашата преданост към Пакта – да вземем за пример, двусмислена позиция по случая " Скрипал ".

Доколко комична или сериозна е новата теза, че България може да бъде посреденик сред Русия и Европейски Съюз?

Вижте, неуместно е да се мисли, че тъй като Меркел и Макрон се срещат с Путин, значи и нашите " първи мъже " би трябвало освен да поемат щафетата, а даже да имат претенцията да бъдат " помирители ". Преговорните позиции на страни като Германия и Франция са a priori доста по-силни от тези на България.

Наивно е да се счита, че министър-председателят на най-бедната и най-корумпираната страна в Европейски Съюз – България може да влезе в ролята на гълъба, носещ в човката си маслинова клонка.

Има ли оттегляне от ролята, която Борисов си бе избрал в българската политика – като стриктнио прозападен политик, най-малко на думи? Защо? И за какво тя наподобява да не му прави работа?

Борисов постоянно се е заигравал и то сполучливо с носталгията по соц. предишното и благосклонностите към Русия в страната. Така че той се пробва да печели дивиденти от ходенето под мишница с две мъчно съвместими дини – НАТО/ЕС и Русия. Тази каскада носи политически изгоди (одобрение на гласоподавателите, даже уголемение на електоралната подкрепа), само че е рискова, рискована.

Как тълкувате поредицата от събития: обятия с европейските водачи в София, оповестяване на подготвеност за еврото, а по-късно страната ни условно казано бе за четвърти път отрязана за еврозоната, а посочените аргументи – корупция и липса на господство на правото?

Основният проблем тук е нежеланието на кабинета България първо да влезе в Банковия съюз, и чак по-късно да се причисли към ERM II (а оттова да получи и " подстъп " към еврозоната). Възниква въпросът за какво е това отвращение – дали повода не е в това, че има проблеми, недостатъци в банковата система на страната (заложени мини като КТБ, например), за които има терзание, че могат да станат известни на европейските финансови институции? Нямам безапелационен отговор, само че съм задължен да попитам.

Извън парламнентарната замяна на заявления, смятате ли, че има действително опълчване сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ?

Има опълчване, само че макар дейностите на госпожа Нинова, няма поврат в съотношението на силите. ГЕРБ не престават да водят с към 2.5% пред Българска социалистическа партия (има и други социологически оценки за тази дистанция). Факт е обаче, че дистанцията сред водача в политическата конкуренция ГЕРБ и Българска социалистическа партия се съкратява, въпреки и с малко.

Има ли действителна съпротива на това ръководство?

Да бъдем реалисти. Участието в политическия картел изключва деянията на неустрашимост и подвиг. Следователно, би трябвало да погледнем оттатък Народното събрание. Към извънпарламентарната съпротива, като " Демократична България ". За момента обаче тази съпротива остава разпокъсана, незадоволително мощна, с цел да оспори статуквото. Липсват нови лица, ярки персони, които да увлекат доста хора.

Законът " Пеевски " за КТБ, който бе прокаран от Движение за права и свободи и ГЕРБ, въпреки всичко стигна до Конституционния съд, откакто той бе сезиран от Върховен касационен съд, а не от опозицията или от президента, да вземем за пример. На какво се дължи съгласно вас отводът от борба с Пеевски?

Влиянието на господин Пеевски върху всички клонове на властта – изпълнителната (например, твърди се, че министри като Емил Караниколов са близки до медийния магнат), върху законодателната (пример, упоменатият от Ввас законопроект), правосъдната, както и, явно, върху четвъртата власт (медиите) мъчно може да бъде омаловажено.

Освен извънпарламентарната съпротива никой не е повел съществено стълкновение с Пеевски. Предполагам, повода е в цената. Тя е прекомерно висока и би трябвало да бъде платена от всеки, който се опита да застане против пропагандната машина, следена от Пеевски. Вярно е, че президентът Радев загатна това име няколко пъти, само че без нужната директност, заостреност и резултат. Да не забравяме, че Пеевски, не е алфата и омегата на олигарсите в България. Има и други.

Какви са приликите и какви разликите сред Бойко Борисов и Пламен Орешарски?

Има база за съпоставения. Например, и против двамата имаше обилни митинги. Но " Борисов 1 " се оказа доста по-малко устойчив от ръководството на кабинета " Орешарски ". Последният завърши едвам откакто беше развалена заверата сред Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Всъщност, Борисов обаче завоюва с гъвкавостта си – в случай че беше останал макар митингите, може би това щеше да бъде краят на неговата политическа кариера. В този смисъл, бих споделил, че политическите качества демонстрирани от Борисов надвишават неведнъж тези, които ни сподели Орешарски.

Какви, съгласно вас, са изводите от прословутото председателство, което е към своя край? Какво България реализира и какво не съумя?

Добре е, че се сложиха въпросите за Западните Балкани, цифровата стопанска система и други Но, нищо не е реализирано по тематиките " Шенген " и " участие в еврозоната " ; правилно е, че последните не бяха заложени като приоритет на председателството, само че това надалеч не значи, че са маловажни. Като цяло: добър PR за България и персонално за господин Борисов, само че незадоволително безапелационни, значими резултати.

Стабилно ли е ръководството сред националистите и ГЕРБ и какво го държи?

Става все по-нестабилно. Още преди година споделих, че сега, в който поддръжката за " Обединени патриоти " стартира да спада, те ще стартират да клатят лодката на властта. Нарастват несъгласията и сред самите обединения членки на Оперативна програма.

Как смятате – ще има ли предварителни избори?

Да. Възможно е те да бъдат даже преди европейските избори през май 2019 година А за какво не и дружно с тях. Често слушам анализатори да споделят: " никой няма интерес от предварителни избори ", " Българска социалистическа партия не е подготвена да управлява; не е несъмнено, че Патриотите въобще ще " попаднат " в идващия парламент ". Аз бих споделил, че тъкмо заради тези аргументи в този момент е най-подходящият миг за ГЕРБ да провокира предварителен избор. Това към този момент сме го виждали – през ноември 2016 година, когато ГЕРБ загуби борбата за " Дондуков 2 ". Какво би трябвало да чака партията на Борисов: Българска социалистическа партия да ги настигне или някой от Патриотите да реши да реши да дезертира? Преродената като анти-натовска " Воля ", задвижена от новооткритите " топли усеща " сред Марешки и Марин Льо Пен, ли ще бъде аварийна гума на кабинета " Борисов 3 " ; или може би етническата партия Движение за права и свободи ще избави ръководството? Тези хипотези са несериозни. Движение за права и свободи работи добре зад кадър, в сянката на Народното събрание и държавното управление, само че в случай че белият кон на Доган излезе нескрито и стартира да галопира пред всички, това ще бъде медийна и политическа злополука за Борисов. А от ГЕРБ към този момент подадоха и жокер: Борисов самичък потегли да опровергава " новината ", че щял да подава оставка след европредседателството. Това е или колосален образец за неприятен PR (яко някой не беше схванал, че се стартира такава информация, към този момент сигурно е чул за нея) или нещо доста по-прозаично: стрес тест. Лакмус, който цели да разкрие по какъв начин би реагирало обществото на следващата оставка хвърлена от Борисов.

Отличава ли се този парламент с някаква особена законодателна самодейност или промяна? С какво може да бъде разказан Народното събрание от началото на държавното управление до момента?

Конфигурацията на партиите и ползите в Народното събрание, както и характерният генералски подход/маниер/манталитет на Борисов към неговите депутати, доста омаловажи контролната функционалност, която законодателят би трябвало да има по отношение на изпълнителната власт. Видяхме метода, по който, на практика, беше заменен ръководителят на Народното събрание Главчев – за Борисов той е единствено един провинил се офицер. С други думи, самият принцип на разделяне и баланс на единната държавна власт е подложен под подозрение. 44-тият парламент одобри десетки закони – нямам желание да подценявам нормотворческата му активност. Но този законодател, в доста връзки остава или живее следващия епизод от това, което назовавам " тангото на Борисов ". Тръгва дадена самодейност, вършат се планове, само че сега, в който се вижда, че има социална опозиция, министър-председателят (и респективно неговите депутати и техните партньори) се извръщат в другата посока, на 180 градуса. Текстовете отиват за скрап (примери: таванът за кешовите заплащания, законодателните промени за пазаруването на български ниви, отпадането на така наречен клас прослужено време). Тази тактика – да не се рита против ръжена – мъчно може да роди дълбоки, смислени промени.

*Доц. Петър Чолаков е магистър по политология – външна политика и национална сигурност (СУ " Св. Климент Охридски ", 2002 г.); магистър по политическа философия – концепцията за толерантността (University of York, Англия, 2003 година, стипендиант на Chevening/OSI); лекар по политология (СУ " Св. Климент Охридски ", 2009 г.). Специализира в региона на " Демокрацията и обществената политика в Европейски Съюз " в London School of Economics (2003 година, Hansard/Chevening Scholar). Работи като стажант в BBC, Westminster Political Research Unit, Лондон (2003 г.) и като стажант-юрист в " Action against Discrimination " Unit, DG Employment, the European Commission (2009 – 2010). Член е на European Society for the History of Political Thought.