“За” и “против” идеята за безплатното висше образование
Остра полемика се развихри в обществото по отношение на предлагането на държавното управление висшето обучение у нас да стане гратис за студентите държавна поръчка в държавните висши учебни заведения. Наред с утвърждението на концепцията много хора възразиха против нея с разнообразни причини, измежду които това, че таксите не са най-големият проблем за студентите, че мярката не е разисквана с тях, че е популистка и, че няма да докара до стремежи резултат.
Като недобра мярка и образец за политика на парче дефинира концепцията за безплатното висше обучение Йоан Стоянов, студент в трети курс по право в СУ „ Св. Климент Охридски ”. По думите му няма изчерпателен разбор дали тази мярка, заимствана от други страни, ще реализира същия резултат и у нас.
„ Липсват нужните изследвания затовадалидействително това е някакъв проблемпредбългарските студенти. Липсва допитване до тях;една такава хипотеза, чеединствено семестриалната такса ще е основниятфактор някой дане записва висше образованиеи разнообразни други причини, които се виждат в претекстовете, които звучат като че ли идват от ученическо есе, а не от държавната администрация “, разяснява Йоан Стоянов.
Според него доста други ограничения, които биха били потребни за студентите, не се разискват като да вземем за пример въпросът със стипендиите. В последните години няколко пъти беше повишен оптималният им предел, само че няма средства, с цел да бъдат подкрепени повече студенти.
По думите му това предложение е неприятен образец за популизъм, тъй като идва в миг, в който не това е диалогът в обществото и наподобява като опит да се вдигне доверието в държавното управление. Студентите не изключват и опцията таксите да бъдат и увеличени, което ще усили тежестта върху държавния бюджет. Налице е и едно практическо усложнение - към този момент тече срокът за заплащане на семестриалните такси. Това значи, че студентите следва да ги внесат, пък в случай че предлагането бъде признато, университетът ще им върне парите. Таксата на Йоан Стоянов е 400 лева на учебен срок, само че той съвместява ученето с работа и споделя, че макар сложното финансово състояние, приема разхода за образованието си като инвестиция и приоритет. Според него належащо е да се намерения за ограничения, които биха подтикнали в действителност учещите, съществени и виновни студенти.
Предложението за отпадане на таксите беше оповестено преди няколко дни от премиера Николай Денков с аргумента, че това е продължение на политиката на държавното управление за обезпечаване на налично, всеобхватно и качествено обучение, наред с безплатните детски градини, учебни заведения и учебници.Предложението е подкрепено от НПСС, съобщи тогава неговият ръководител Даниел Парушев.
„ Това ще даде достъп на доста младежи, макар компликациите, които имат, макар инфлацията, която е в цяла Европа и в България, могат да имат достъп до висше обучение “, разяснява Парушев и добави, че тази стъпка ще усъвършенства качеството на образованието.
Съветът на ректорите на висшите учебни заведения в България също поддържа концепцията за гратис висше обучение, разгласи по време на брифинга в Министерски съвет и ръководителят му акад. Лъчезар Трайков. Той акцентира, че опцията за тази смяна се приема като покана за диалог, който е от дълго време иницииран от висшите учебни заведения за метода на финансирането им.
По забавен метод е организиран въпросът със възнаграждение на висшето обучение във Англия. Там таксите за степен бакалавър са идентични за всички университети и са в размер на 9250 паунда на година. Всеки англичанин, решил да следва обаче, може да изтегли заем от страната за образованието си, описа Кристиян Йочев. Той е студент в трети курс в университета в Саудхемптън и учи компютърни науки.
Заемът се изплаща обаче единствено при положение, че индивидът получава заплата над 27 хиляди паунда годишно. Ако тя е по-ниска – връщането стопира. А в случай че в продължение на 30 години след завършването не е изплатен напълно, остатъкът се опрощава. Да изтеглят този заем имат право всички английски жители, както и непрекъснато пребиваващите чужденци, придобили този статут преди Брекзит. Останалите чужденци са имали тази опция преди Англия да напусне Европейски Съюз,но в този момент към този момент нямат. Системата с държавното финансиране на висшето обучение в Англия има плюсове и минуси, разяснява Кристиян Йочев.
Сред огромните бонуси е, че всеки може да учи в университет. Това обаче води до отпадане на немалка част от студентите в процеса на следването, съобщи Йочев.
Отпадането на таксите ще коства на бюджета сред 120 и 150 млн. лева годишно.Резерви има и в случай че Народното събрание одобри предлагането, средствата ще бъдат обезпечени, уточни финансовият министър Асен Василев. Той изясни и персоналната си позиция по въпроса – че при гратис висше обучение, студентите би трябвало да иматзадължение да работят няколко години в България, с цел да върнат инвестицията на страната.
Предложението за промени в ЗВО и отпадане на таксите екаченоза публично разискване наплатформатаstrategy.bg.То ще продължи до 28 февруари.
Като недобра мярка и образец за политика на парче дефинира концепцията за безплатното висше обучение Йоан Стоянов, студент в трети курс по право в СУ „ Св. Климент Охридски ”. По думите му няма изчерпателен разбор дали тази мярка, заимствана от други страни, ще реализира същия резултат и у нас.
„ Липсват нужните изследвания затовадалидействително това е някакъв проблемпредбългарските студенти. Липсва допитване до тях;една такава хипотеза, чеединствено семестриалната такса ще е основниятфактор някой дане записва висше образованиеи разнообразни други причини, които се виждат в претекстовете, които звучат като че ли идват от ученическо есе, а не от държавната администрация “, разяснява Йоан Стоянов.
Според него доста други ограничения, които биха били потребни за студентите, не се разискват като да вземем за пример въпросът със стипендиите. В последните години няколко пъти беше повишен оптималният им предел, само че няма средства, с цел да бъдат подкрепени повече студенти.
По думите му това предложение е неприятен образец за популизъм, тъй като идва в миг, в който не това е диалогът в обществото и наподобява като опит да се вдигне доверието в държавното управление. Студентите не изключват и опцията таксите да бъдат и увеличени, което ще усили тежестта върху държавния бюджет. Налице е и едно практическо усложнение - към този момент тече срокът за заплащане на семестриалните такси. Това значи, че студентите следва да ги внесат, пък в случай че предлагането бъде признато, университетът ще им върне парите. Таксата на Йоан Стоянов е 400 лева на учебен срок, само че той съвместява ученето с работа и споделя, че макар сложното финансово състояние, приема разхода за образованието си като инвестиция и приоритет. Според него належащо е да се намерения за ограничения, които биха подтикнали в действителност учещите, съществени и виновни студенти.
Предложението за отпадане на таксите беше оповестено преди няколко дни от премиера Николай Денков с аргумента, че това е продължение на политиката на държавното управление за обезпечаване на налично, всеобхватно и качествено обучение, наред с безплатните детски градини, учебни заведения и учебници.Предложението е подкрепено от НПСС, съобщи тогава неговият ръководител Даниел Парушев.
„ Това ще даде достъп на доста младежи, макар компликациите, които имат, макар инфлацията, която е в цяла Европа и в България, могат да имат достъп до висше обучение “, разяснява Парушев и добави, че тази стъпка ще усъвършенства качеството на образованието.
Съветът на ректорите на висшите учебни заведения в България също поддържа концепцията за гратис висше обучение, разгласи по време на брифинга в Министерски съвет и ръководителят му акад. Лъчезар Трайков. Той акцентира, че опцията за тази смяна се приема като покана за диалог, който е от дълго време иницииран от висшите учебни заведения за метода на финансирането им.
По забавен метод е организиран въпросът със възнаграждение на висшето обучение във Англия. Там таксите за степен бакалавър са идентични за всички университети и са в размер на 9250 паунда на година. Всеки англичанин, решил да следва обаче, може да изтегли заем от страната за образованието си, описа Кристиян Йочев. Той е студент в трети курс в университета в Саудхемптън и учи компютърни науки.
Заемът се изплаща обаче единствено при положение, че индивидът получава заплата над 27 хиляди паунда годишно. Ако тя е по-ниска – връщането стопира. А в случай че в продължение на 30 години след завършването не е изплатен напълно, остатъкът се опрощава. Да изтеглят този заем имат право всички английски жители, както и непрекъснато пребиваващите чужденци, придобили този статут преди Брекзит. Останалите чужденци са имали тази опция преди Англия да напусне Европейски Съюз,но в този момент към този момент нямат. Системата с държавното финансиране на висшето обучение в Англия има плюсове и минуси, разяснява Кристиян Йочев.
Сред огромните бонуси е, че всеки може да учи в университет. Това обаче води до отпадане на немалка част от студентите в процеса на следването, съобщи Йочев.
Отпадането на таксите ще коства на бюджета сред 120 и 150 млн. лева годишно.Резерви има и в случай че Народното събрание одобри предлагането, средствата ще бъдат обезпечени, уточни финансовият министър Асен Василев. Той изясни и персоналната си позиция по въпроса – че при гратис висше обучение, студентите би трябвало да иматзадължение да работят няколко години в България, с цел да върнат инвестицията на страната.
Предложението за промени в ЗВО и отпадане на таксите екаченоза публично разискване наплатформатаstrategy.bg.То ще продължи до 28 февруари.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ