Свилен от „Остава”: Пловдив за нас е като стар приятел
„ Остава” е една от най-обичаните български рок групи. Нейният житейски път стартира при започване на 90-те, а това лято отпразнува 25 години на сцена. Музикантите могат да се похвалят с 5 студийни и 3 концертни албума, над 20 видео клипа и безчет изяви в страната и чужбина.
На 17 ноември групата пристигна в Пловдив за специфичен акустичен концерт в клуб “Vintage House”. Публиката чу онлайн обичани песни като „ Шоколад”, „ Лондон? Париж? Берлин?” и „ Океан”, а в края на шоуто вокалистът на бандата – Свилен Ноев даде обещание, че до края на годината ще посетят още веднъж Града под тепетата.
- Свилене, с „ Остава” неотдавна отбелязахте 25-годишния си празник. Какво остана и какво се промени персонално за теб през цялото това време?
- Много неща се трансформираха през тези години, някои от тях за хубаво, а други за неприятно. Групата съумя да издаде 5 албума и някои песни се трансфораха в обичани за доста хора. Аз персонално към този момент имам семейство и дете на 6 години и съм доста благополучен от този факт. Иначе, в случай че не бяхме пропилели първоначално няколко години, можехме да имаме и повече албуми…Но не би трябвало да съжаляваме за това, което сме създали, тъй като то не е по никакъв начин малко.
- Кой беше най-трудният интервал за групата?
- Най-трудно беше, когато се преместихме в София, защото групата е основана в Габрово. Спомням си, че мина много време, преди да свикнем с града и всеки от нас да си откри работа. Освен това, сме имали разнообразни кавги и междуличностни спорове. През годините доста продуценти са ни казвали какъв брой е мъчно и по какъв начин все няма пари, само че макар всички проблеми, ние успяхме да продължим напред.
- Най-известното ви парче е „ Шоколад” – очаквахте ли преди време, че то ще реализира подобен комерсиален триумф?
- Аз персонално доста добре знаех, че „ Шоколад” има капацитет да се трансформира в мега шлагер. Тя има доста прилепваща мелодия, а и целия този полов подтекст се запомня елементарно. Щастлив съм, че 13 години след нейната поява тази ария продължава да се харесва от хората. Но в последно време те започнаха да слушат и други части и сега дръзвам да настоявам, че „ Океан” и „ Внимание” са по-известни от „ Шоколад”.
- Вие сте свирили в разнообразни клубове в Пловдив като “Bee Bop Caffe”, „ Библиотеката”, “Void”, а довечера сте за първи път в “Vintage House”…Имате ли си обичано място тук и какво изпитваш ти, когато се намираш в този град?
- Ние доста обичаме Пловдив, тъй като той за нас е като остарял другар. Концертите тук постоянно са по-различни и някак по-топли, самите клубове също. В този град имаме другари и познати от най-малко 15 години, които вървят на всеки един наш концерт. Иначе всички места, на които сме свирили, са ни обичани, тъй като техните притежатели са хора, обичащи рок музиката. И се надявам и довечера да е също толкоз хубава, колкото са били и останалите.
- Наскоро се организира „ Пловдив джаз фест”, в който и ти взе присъединяване. Какви са усещанията ти?
- Беше ужасно. След фестивала дори се обадих на Мирослава Кацарова и Миро Турийски и им споделих, че това събитие би трябвало да продължи, а за какво не и да се прави в други градове. Защото, в случай че програмата на фестивала се удължи, може да да има още по-голям триумф. Най-хубавото е, че в него може да се чуят песни, които всички ние знаем, само че се извършват по малко по-различен метод. И по този начин, частите получават в себе си една джаз нотка, с помощта на което стават приятни даже и за по-претенциозните слушатели.
- Известно е, че публиката на „ Остава” е една от най-верните и преданите в България. Как успяхте да създадете и запазите тази почитател база?
- През всичките тези години ние вложихме голям труд да бъдем поредни и да не изневеряваме на себе си. Много е значимо да не изневеряваш най-много и на самата аудитория, която ти има вяра. Аз персонално в този момент доста повече мисля какво приказвам, за разлика отпреди. Знам, че някои думи елементарно могат да наранят хората, а те не са инцидентни, тъй като тази поддръжка, която получаваме продължава към този момент повече от 15 години.
- Навремето звукозаписната компания „ Жълта музика” даде начало на групи като вашата, “Анимационерите”, “Уикеда”, “Блуба Лу”. В момента се вижда нова вълна на различната рок сцена в лицето на “Jeremy?”, “Hayes & Y”, “Jin Monic”, “Bears and Hunters”… какво мислиш за тях?
- Аз доста се веселя за тези 4-5 групи, тъй като всички те са симпатични и вършат хубава, модерна рок музика. Тези музиканти в този момент са на по 20 и няколко години и имат доста упоритост и гений. Свирейки в този жанр, те желаят да покажат на света, че имат нещо друго в главите си. Надявам се да устоят толкоз време, колкото и „ Остава”.
- Вие сте подгрявали звезди като “Lenny Cravitz” и “Placebo”. С кои други групи бихте желали да свирите дружно на една сцена?
- Ако би трябвало да кажа две имена, това несъмнено ще са “U2” и “Rolling Stones”. Това лято имах опцията да отида на техни концерти и дръзвам да настоявам, че те са може би двете най-големи групи, които са живи и не престават да пишат история. Аз доста обичам и “Radiohead”, които също съм гледал онлайн и доста се веселя, че те реализираха толкоз огромен триумф и не престават да следват своя път.
- Елин Рахнев споделя за вас, че сте „ преводачите на есента”, а в това време много други родни поети и писатели харесват вашата музика и вървят на концертите ви. Ти имаш ли обичани създатели или книги?
- Разбира се, от живите поети Елин Рахнев ми е обичаният. По-рано тази седмица той показа новата си книга в София, а с „ Остава” свирихме на премиерата. Имам възприятието, че ние дружно с него, а и с Мирослава Кацарска сме като хора от една и съща кръвна група. Друг обичан мой създател е Захари Карабашлиев, с който апропо сме комшии в София и доста постоянно си приказваме за литература и музика. Чета също по този начин и Милен Русков и Тома Марков, а от старите най-вече ми подхожда Димитър Димов. Когато за първи път прочетох „ Осъдени души”, не можех да допускам, че такава гениална книга може да бъде написана от български създател. И тя е писана по време на социализма, когато тематики като гражданската война в Испания и хората, пристрастени към хероин, са били безусловно табу за тогавашната ни литература. Мисля, че има доста положителни поети и писатели в България, а най-хубавото на изкуството е, че то може да ти даде да летиш, където си поискаш. Тук е моментът да кажа, че майка ми и татко ми са от Плачковци, един дребен град до Габрово, само че това по никакъв метод не ме е спирало. И в действителност няма значение от кое място си, значимото е да не спираш да летиш, тъй като от време на време фантазиите се сбъдват.
На 17 ноември групата пристигна в Пловдив за специфичен акустичен концерт в клуб “Vintage House”. Публиката чу онлайн обичани песни като „ Шоколад”, „ Лондон? Париж? Берлин?” и „ Океан”, а в края на шоуто вокалистът на бандата – Свилен Ноев даде обещание, че до края на годината ще посетят още веднъж Града под тепетата.
- Свилене, с „ Остава” неотдавна отбелязахте 25-годишния си празник. Какво остана и какво се промени персонално за теб през цялото това време?
- Много неща се трансформираха през тези години, някои от тях за хубаво, а други за неприятно. Групата съумя да издаде 5 албума и някои песни се трансфораха в обичани за доста хора. Аз персонално към този момент имам семейство и дете на 6 години и съм доста благополучен от този факт. Иначе, в случай че не бяхме пропилели първоначално няколко години, можехме да имаме и повече албуми…Но не би трябвало да съжаляваме за това, което сме създали, тъй като то не е по никакъв начин малко.
- Кой беше най-трудният интервал за групата?
- Най-трудно беше, когато се преместихме в София, защото групата е основана в Габрово. Спомням си, че мина много време, преди да свикнем с града и всеки от нас да си откри работа. Освен това, сме имали разнообразни кавги и междуличностни спорове. През годините доста продуценти са ни казвали какъв брой е мъчно и по какъв начин все няма пари, само че макар всички проблеми, ние успяхме да продължим напред.
- Най-известното ви парче е „ Шоколад” – очаквахте ли преди време, че то ще реализира подобен комерсиален триумф?
- Аз персонално доста добре знаех, че „ Шоколад” има капацитет да се трансформира в мега шлагер. Тя има доста прилепваща мелодия, а и целия този полов подтекст се запомня елементарно. Щастлив съм, че 13 години след нейната поява тази ария продължава да се харесва от хората. Но в последно време те започнаха да слушат и други части и сега дръзвам да настоявам, че „ Океан” и „ Внимание” са по-известни от „ Шоколад”.
- Вие сте свирили в разнообразни клубове в Пловдив като “Bee Bop Caffe”, „ Библиотеката”, “Void”, а довечера сте за първи път в “Vintage House”…Имате ли си обичано място тук и какво изпитваш ти, когато се намираш в този град?
- Ние доста обичаме Пловдив, тъй като той за нас е като остарял другар. Концертите тук постоянно са по-различни и някак по-топли, самите клубове също. В този град имаме другари и познати от най-малко 15 години, които вървят на всеки един наш концерт. Иначе всички места, на които сме свирили, са ни обичани, тъй като техните притежатели са хора, обичащи рок музиката. И се надявам и довечера да е също толкоз хубава, колкото са били и останалите.
- Наскоро се организира „ Пловдив джаз фест”, в който и ти взе присъединяване. Какви са усещанията ти?
- Беше ужасно. След фестивала дори се обадих на Мирослава Кацарова и Миро Турийски и им споделих, че това събитие би трябвало да продължи, а за какво не и да се прави в други градове. Защото, в случай че програмата на фестивала се удължи, може да да има още по-голям триумф. Най-хубавото е, че в него може да се чуят песни, които всички ние знаем, само че се извършват по малко по-различен метод. И по този начин, частите получават в себе си една джаз нотка, с помощта на което стават приятни даже и за по-претенциозните слушатели.
- Известно е, че публиката на „ Остава” е една от най-верните и преданите в България. Как успяхте да създадете и запазите тази почитател база?
- През всичките тези години ние вложихме голям труд да бъдем поредни и да не изневеряваме на себе си. Много е значимо да не изневеряваш най-много и на самата аудитория, която ти има вяра. Аз персонално в този момент доста повече мисля какво приказвам, за разлика отпреди. Знам, че някои думи елементарно могат да наранят хората, а те не са инцидентни, тъй като тази поддръжка, която получаваме продължава към този момент повече от 15 години.
- Навремето звукозаписната компания „ Жълта музика” даде начало на групи като вашата, “Анимационерите”, “Уикеда”, “Блуба Лу”. В момента се вижда нова вълна на различната рок сцена в лицето на “Jeremy?”, “Hayes & Y”, “Jin Monic”, “Bears and Hunters”… какво мислиш за тях?
- Аз доста се веселя за тези 4-5 групи, тъй като всички те са симпатични и вършат хубава, модерна рок музика. Тези музиканти в този момент са на по 20 и няколко години и имат доста упоритост и гений. Свирейки в този жанр, те желаят да покажат на света, че имат нещо друго в главите си. Надявам се да устоят толкоз време, колкото и „ Остава”.
- Вие сте подгрявали звезди като “Lenny Cravitz” и “Placebo”. С кои други групи бихте желали да свирите дружно на една сцена?
- Ако би трябвало да кажа две имена, това несъмнено ще са “U2” и “Rolling Stones”. Това лято имах опцията да отида на техни концерти и дръзвам да настоявам, че те са може би двете най-големи групи, които са живи и не престават да пишат история. Аз доста обичам и “Radiohead”, които също съм гледал онлайн и доста се веселя, че те реализираха толкоз огромен триумф и не престават да следват своя път.
- Елин Рахнев споделя за вас, че сте „ преводачите на есента”, а в това време много други родни поети и писатели харесват вашата музика и вървят на концертите ви. Ти имаш ли обичани създатели или книги?
- Разбира се, от живите поети Елин Рахнев ми е обичаният. По-рано тази седмица той показа новата си книга в София, а с „ Остава” свирихме на премиерата. Имам възприятието, че ние дружно с него, а и с Мирослава Кацарска сме като хора от една и съща кръвна група. Друг обичан мой създател е Захари Карабашлиев, с който апропо сме комшии в София и доста постоянно си приказваме за литература и музика. Чета също по този начин и Милен Русков и Тома Марков, а от старите най-вече ми подхожда Димитър Димов. Когато за първи път прочетох „ Осъдени души”, не можех да допускам, че такава гениална книга може да бъде написана от български създател. И тя е писана по време на социализма, когато тематики като гражданската война в Испания и хората, пристрастени към хероин, са били безусловно табу за тогавашната ни литература. Мисля, че има доста положителни поети и писатели в България, а най-хубавото на изкуството е, че то може да ти даде да летиш, където си поискаш. Тук е моментът да кажа, че майка ми и татко ми са от Плачковци, един дребен град до Габрово, само че това по никакъв метод не ме е спирало. И в действителност няма значение от кое място си, значимото е да не спираш да летиш, тъй като от време на време фантазиите се сбъдват.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ