ОСТАРЯХ. По-лошото е, че се изморих и се изчерпах откъм

ОСТАРЯХ . По-лошото е, че се изморих и се изчерпах откъм хрумвания по какъв начин да стана по-красива, по-ценена и по-успешна още като навърших 30. След 5 години ще съм на 40, а у нас дамите на тази възраст сякаш стопират да съществуват. Ако инцидентно имат положително самочувствие, все ще се откри някой, който да им изясни, че всяка пролет излизат „ нови 19-ки ”. Не дай си боже да нямаш пари, да не си омъжена или, о, не, покруса, да си без деца – тогава си цялостен пропадняк. Вариантът да те заловен по какъв начин пиеш кафе (бира е безусловно недопустимо) сама в парка не се и разисква – това е дъното.

На мъжете също не им е елементарно.  Трябва да са физически мощни, душевен устойчиви, финансово постоянни, полово дейни, с възприятие за комизъм, хубава кола и 2 деца, момче и момиче за предпочитане. Различното при тях е, че тези условия са отсрочени с 5 до 10 години по отношение на дамите, биологически даже е разумно. Щастливци!

Жалко, че не го осъзнават и всеобщо младите българи се тресат от под паника офанзиви (не си го признават, ще ги познаете, като видите пръста им, обезпокоително измерващ пулса когато и да е на деня).

Изобщо, да прехвърлиш 30 в България не е елементарно. Очакванията към теб се трансформират в разочарования, притискащи те в ъгъла като неприятна мигрена. Толкова доста и императивни са те, че започваш да ги припознаваш като твои си потребности и да се будиш измежду нощ с въпроси вид “Дали въобще ще имам деца ”, “Личи ли ми доста, че съм трансферирала 30 ”, “Защо ли не одобрих тъпата работа със сигурната заплата в банката ”, „ Не е ли по-добре да спестя тия пари, а не да ги профуквам за екскурзия в Барселона ”.

Та, желаех да кажа, че и аз като множеството ми връстници все имам чувството по какъв начин не се оправям с живота . Каквото и да направя, угодия няма. Любимите ми баба и дядо желаят правнуче, родителите ми желаят да имам спестявания в банката, а не заем към нея, някакви непознати по улицата желаят да наподобявам на Жизел Бюндхен, шефът ми чака да работя и от плажа, дори продавачката в мола се чуди що  преглеждам съвършено подредените чанти, като очевидно нямам 650 лева за най-евтиния модел. Това надалеч не са едни и същи неща, само че пък демонстрират, че не затрупвам и минимума от предстоящото от мен като към 35-годишна, и се усещам отговорна.

Започвам да се чудя дали не би трябвало да си извънземен, с цел да се водиш справил се с живота. Иска ми се да кажа, че не се пробвам да извинявам ничии упования и че се преценявам единствено с околните ми хора. Но ще бъде неистина.

Истината е, че на 35 все по-малко обръщам внимание на наложените стандарти, само че отново ме мъчат крепко, изключително тези, свързани със фамилното ми състояние – жизнеутвърждаващата максима, че в случай че не съм родила дете, съм се провалила.

Например, когато познати ме попитат дали имам брачен партньор и деца и схванат, че още не, ахканията, охканията и съболезнователните потупвания по рамото са толкоз впечатляващи, че се чудя дали пък инцидентно не съм им дала отговор утвърдително на въпроса “След минута ли ще умреш ”.

Карат ме да се усещам и цялостна глупачка, задето още не съм предиздвикала приятеля ми да си счупи капачките, до момента в който буйно пада на колене и ми предлага брак посред стадиона по време на концерта на Андреа Бочели на следващия ден. Вярвам, че някои хора биха сметнали за сантиментално в случай че той залитне по стълбите и падне върху публиката – по този начин повече народ ще разбере, че аз към този момент съм поискана, одобрена, единствена, нищо, че ще демонстрирам диаманта на травматолозите в “Пирогов ”, до момента в който му лепят главата.

Да съм омъжена, ме прави човек, не това, че работя на три влиятелни места, имам си жилище, съвършена котка, цяла стена библиотека и страхотни близки и другари.

Липсата на брачен партньор и дете обаче напълно не е най-големият ми неуспех като 35-годишна обществено дейна жена, има един куп стандарти за „ съумяла ”, които не затрупвам.

Хората живеят бързо, напряко в бъдещето, пробвайки се да отговорят на упованията към тях. Сигурно и по тази причина остаряват бързо, и на 30 мислят, че още малко им остава и по какъв начин по този начин се провалиха, та още спят по междинна ръка хотели в Созопол и пият бира на скалите, а не отсядат в първокласни вили из гръцките острови с шампанско в ръка.

Това напрежение убива. Някои се пропиват, други изтърбушват кредитната карта за най-скъпата рокля, с която ще станат по-забележими, трети стават по обяд, тъй като антидепресантите са кофти работа, кой каквото ще да ви разправя…

Животът е станал нещо като фейсбук  – в случай че другите не са видели какъв брой ти е изпъкнал корема, каква кола караш, какъв брой пари си дарил за щедрост или по какъв начин си прегърнал гаджето, значи нито тренировките имат смисъл, нито изхарчените пари, нито любовта ти.

И в случай че инцидентно ти си благополучен, дивеейки на концерт или на морето в късите интервали, когато не се чудиш най-малко за няколко часа по какъв начин още да се реализираш в тоя си живот, все ще се откри някой да ти каже, че познава един на твоите години, който чака трето дете и сменя кабриолета с втора фамилна кола. Защото ТОЙ е сериозен човек, а Ти ум още нямаш.

Именно тук бъдещето стопира. Започваш да не се виждаш след 10 години. Като в неприятно изработен онлайн хороскоп съзираш единствено самотност, безпаричие и повърхностност. И точно тук има два разновидността – да преосмислиш нещата и да бъдеш благополучен в този момент, без значение от упованията към теб, или да започнеш изначало, даже като сервитьорка в Щатите. Не се ли отървеш от стандартите за това кой какъв би трябвало да бъде на 30, 40 или 60, правилен път няма. При всички положения ще продължиш да поемаш повече отговорности, в сравнение с ти е удобно, надявайки се нещо в тоя живот да помръдне и да се почувстваш най-малко малко сигурен в утрето.

Баща ми през вчерашния ден ми сподели, че котка и дете бели не правели – техните издънки се наричали “котешки работи ” и “детски работи ”. Ако в късия човешки живот обаче не поискаш да видиш “какво би било ако… ”, макар страховете си от това дали ще се оправиш по отношение на избраните стандарти, не съм сигурна, че той би го определил като “човешки работи ”. Чиста издънка ще си е.

Илияна Димитрова, вестник 24 часа