Удълженият бюджет – най-добрата мярка срещу инфлацията и път към финансова стабилност
Удължаването на действието на бюджета от 2025 година през 2026 година се обрисува като основна мярка против инфлацията. Този ход има капацитета да стабилизира държавните финанси в дълготраен проект. Практиката на държавните управления след 2020 година да харчат повече от приходите, насочвайки средства към заплати в администрацията и еднократни нараствания на пенсиите, докара до нездравословен цикъл на възходящ дълг.
На пръв взор, тези ограничения наподобяват удобни за държавните чиновници и пенсионерите. Въпреки това, поддържането на 3% недостиг посредством заеми лимитира опциите за бъдещи нараствания. Работещите в действителната стопанска система понасят тежестта на нараствания държавен дълг, което понижава конкурентоспособността и забавя растежа на Брутният вътрешен продукт. Това води до по-нисък ритъм на повишаване на заплатите и пенсиите в вероятност.
Парламентът одобри дефинитивно удължителния закон за бюджета на 17 декември 2025 година Той влиза в действие от 1 януари 2026 година (с изключение на параграфи 6, 7 и 8, свързани с таксата за битови отпадъци). Удължителният бюджет може да работи до 3 месеца, с опция за продължение с още 3 месеца. Редовният бюджет за 2026 година се чака не по-рано от март 2026 година
Вместо да се влага в инфраструктурни планове, които биха подтикнали стопанската система, средствата постоянно се насочват към голословни нараствания на заплати. Например, бяха нужни нараствания за военните и за служителите на реда на терен, само че не и на ‘калпак’. Заплатите на медицинските сестри и най-младите лекари в държавните лечебни заведения, които също се нуждаеха от нарастване, не бяха приоритет.
За да се финансират тези нараствания, се прибягваше до спомагателен дълг, прикриван посредством разнообразни счетоводни трикове. Увеличените доходи в бюджета, в това число от налози, са пропорционални на инфлацията (над 5%) и на растежа на Брутният вътрешен продукт (около 3%). Това разрешава покриване на спомагателните разноски за индексация. Индексацията на заплатите е към 5%, което е в сходство с годишната инфлация в края на ноември (5.2%).
Формулите за повдигане на заплатите на бюджетни чиновници са математически порочни. Те вързват заплатите към междинната работна заплата, в това число бюджетните. Това основава самонапомпващ се цикъл, който генерира невъзможни за заплащане заплати.
Математически е неприемливо нарастването на нечии заплати да влиза във формулата за идващото нарастване на същите заплати.
Тези изкуствени нараствания, без основа в действителната стопанска система, водят до инфлация и нови задължения. В резултат, пенсиите и заплатите се обезценяват. За решение на казуса, всички формули за нарастване на заплатите би трябвало да са свързани със междинната работна заплата в действителната стопанска система, където се основава Брутният вътрешен продукт. В бюджетната сфера парите единствено се харчат.
Удължителният закон подсигурява прекосяването към еврото на 1 януари 2026 година, защото разноските ще се извършват съгласно закона за въвеждане на еврото. По закон, разноските не могат да надвишават действително постъпилите доходи. Кредити се теглят единствено за погасяване на към този момент изтеглени заеми, не за нови. Това е извънредно благотворно за всички в страната, както за получаващите бюджетни заплати, по този начин и за действителната стопанска система.
Претоварването на страната с непостижими заеми погубва действителната стопанска система. Продълженото деяние на бюджета от 2025 година ще докара до по-голям растеж на стопанската система, повече доходи в бюджета и по-високи заплати в бюджетния бранш. Асен Василев акцентира, че вкарването на спомагателни заплащания дава отговор на Закона за обществените финанси и че ‘така са правили всички правителства’.
Колкото по-висок % от Брутният вътрешен продукт се преразпределя през бюджета, толкоз по-нисък е растежът на Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне, консолидираният бюджет на Съединени американски щати е 36% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който на Европейски Съюз е 48,7%. Това изяснява за какво за 20 години (2005 – 2024 г.) Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати е повишен с 46%, а на Европейски Съюз – с 27%. Изводите са ясни: по-малко преразпределение през бюджета значи повече пари за всички и по-голям стопански напредък.
Различни политически сили показаха мнения по удължителния бюджет. ГЕРБ-СДС го дефинираха като противозаконен, само че го поддържаха. ‘Възраждане’ и ‘Морал, единение, чест’ гласоподаваха срещу. БСП-Обединена левица се въздържа, а ‘Величие’ не взе участие в гласуването. Финансовата министърка подлага на критика приемането на индексацията сред първо и второ четене. Министерството на финансите към този момент стартира работа по преработката на постоянния бюджет за 2026 година
