Сдружение За достъпна и качествена храна“ потърси специално за своята

Сдружение „ За налична и качествена храна “ потърси особено за своята публика Д-р Динко Господинов, с цел да обърне внимание върху рисковете за сърдечно-съдовото здраве, свързани с празничното хранене, преяждането и нарасналата консумация на сол и алкохол.

Д-р Динко Господинов е кардиолог, практикуващ в Пловдив, с над 10 години опит в диагностиката и лекуването на артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, ритъмни нарушавания и сърдечна непълнота. Той е първият експерт в района, който е получил European Examination in Core Cardiology Certificate – европейски документ, удостоверяващ високо равнище на професионална подготвеност в кардиологията.

В рамките на изявлението, доктор Господинов в детайли коментира за какво точно по време на празниците се усилват сърдечните произшествия, по какъв начин внезапното преяждане и „ скритата сол “ в обичайните храни натоварват сърцето, по какъв начин алкохолът въздейства върху сърдечния темп и кръвното налягане, както и кои признаци изискват незабавна лекарска интервенция.

Особен акцент е подложен върху така наречен „ синдром на празничното сърце “, рисковете за хора с високо кръвно налягане, висок холестерол или претърпян инфаркт, както и върху смисъла на умереността – даже когато храната е качествена и домашно приготвена.

В заключителната част на диалога доктор Господинов дава ясни и практични препоръки в духа на задачата на Сдружение „ За налична и качествена храна “, наблягайки, че минимално модифицираните, сезонни и обичайни артикули, съчетани с рационални количества и вземане предвид с самостоятелното здравословно положение, са действителният път към запазване на сърдечно-съдовото здраве – в това число по време на празници.

Текстът по-долу показва изявлението във типа, в който е извършено:

– Защо точно по време на празниците се усилват сърдечните произшествия и инфарктите?

По време на празниците не пораждат ненадейно нови сърдечни болести, а по-често се демонстрират клинично към този момент съществуващи такива, само че дълго време обезщетени положения. В основата на инфаркта на миокарда стои продължителен, постепенно доста напредващ развой на атеросклероза, т.е. последователно свиване на кръвоносните съдове, хранещи сърцето, в резултат на холестеролови отлагания, което може да протича години без никакви признаци. Инфарктът на миокарда съставлява остро задръстване на кръвоносен съд, хранещ сърдечния мускул, породено от непринудено скъсване на притеснение, така наречен плака в този кръвоносен съд, в резултат на редица фактори. Като резултат, част от сърцето остава без кръв, което може да бъде смъртоносно, тъй като то може да спре работа. Празничният интервал обаче основава условия този развой да доближи сериозния си предел. Комбинацията от студено време, водещо до конвулсия на кръвоносните съдове, щедро хранене, нараснал банкет на алкохол, прочувствено натоварване, недоспиване, нарушен дневен режим и от време на време пропускане на лекарства работи като дразнещ фактор – последната капка, която прелива чашата.

Много пациенти имат исхемична болест на сърцето без да го знаят, тъй като нямат никакви недоволства, само че типичните прояви включват зной при физическо изпитание с необикновена отмалялост, стягане или тежест зад гръдната кост, болежка с разпространяване към лявата ръка, рамото, шията или долната челюст. В българския език това положение е познато като „ гръдна жаба “, а медицинският термин е стенокардия. При стабилната стенокардия недоволствата се появяват при натоварване и отшумяват след преустановяване на напъните или след нитроглицерин. При нестабилната стенокардия болката може да се появи и неподвижен, да бъде по-силна или по-продължителна, което към този момент съставлява незабавно положение.

По празниците спомагателен рисков миг е пътуването до планински курорти. Рязката смяна в надморската височина води до намаление на кислородното засищане на кръвта, тъй като въздухът на високо е по-разреден, ускорение на сърдечната периодичност и постоянно до повишение на артериалното налягане. При хора със сърдечно-съдови болести това в допълнение натоварва сърцето и усилва риска от сърдечно-съдови произшествия, само че най-често хората подвигат кръвно налягане.

– Какво се случва със сърцето при внезапно преяждане – даже когато храната е качествена и домашно приготвена?

Рязкото преяждане съставлява доста сърдечно-съдово и метаболитно натоварване за организма, без значение от качеството на храната. След извънредно изобилен банкет на храна, огромна част от кръвния поток се пренасочва към храносмилателната система, което краткотрайно понижава запаса за кръвоснабдяване и изхранване на сърдечния мускул. При здрави хора това нормално се компенсира, само че при пациенти с коронарна болест или сърдечна непълнота може да се появят гръдна тежест, зной и сърцетуптене.

След тежко хранене се покачват равнищата на кръвната захар и инсулина, задейства се симпатиковата нервна система, задържа се натрий и се покачва артериалното налягане. Раздуването на стомаха може да предизвика и нарушавания на сърдечния темп, изключително при хора с към този момент съществуващо влечение.

– Кои са най-честите неточности на празничната софра, които непосредствено натоварват сърцето – сол, мазнини, алкохол или комбинацията сред тях?

Най-често казусът не е в един-единствен фактор, а в тяхната композиция. В българската реалност изключително подценяван е приемът на така наречен скрита сол. Солта не е единствено в солницата, а в киселото зеле, саламуреното сирене, осолените меса, маслините и множеството домашни салами. Само една порция от тези храни може да съдържа сред два и три грама сол, при целесъобразен дневен банкет до пет грама за здрави хора.

По празниците тези количества елементарно се надвишават, което води до задържане на течности, повишение на кръвното налягане и увеличено натоварване на сърцето. Особено деликатни би трябвало да бъдат хората със сърдечна непълнота, защото тяхното положение е мощно сензитивно към солта, изключително когато болестта не е добре следено, т.е. при съществуване на отоци, лесна уморяемост и нестабилни стойности на кръвното налягане.

– Как солта и тежките месни ястия въздействат на кръвното налягане в границите на часове след хранене?

След банкет на огромно количество сол организмът задържа вода, което усилва размера на циркулиращата кръв и води до повишаване на артериалното налягане. При хора с артериална хипертония, бъбречни болести или преклонна възраст това повишаване може да бъде доста и да настъпи в границите на няколко часа. В клиничната процедура се следят покачвания на систолното кръвно налягане с 10 до 25 mmHg, което е изцяло задоволително да усили риска от инсулт или инфаркт при уязвими пациенти.

– Съществува ли така наречен „ синдром на празничното сърце “ и кои са първите признаци, които не трябва да подценяваме?

Съществува така наречен „ синдром на празничното сърце “, който разказва появяването на сърдечни аритмии, най-често предсърдно мъждене, след изобилен банкет на алкохол, постоянно смесен с преяждане, недоспиване и дехидратация. Това положение е изключително рисково при хора, претърпели инфаркт, както и при пациенти с артериална хипертония.

Първите признаци включват ненадейно сърцетуптене, зной, изнемощялост, зашеметяване или възприятие за „ прескачане “ на сърцето. При поява на такива недоволства е належащо навреме да се потърси лекарска помощ.

– Алкохолът по празниците – има ли количество, което е релативно безвредно за сърцето?

Все повече модерни данни от водещи здравни организации, в това число Световната здравна организация, акцентират, че не съществува безусловно безвредно равнище на консумация на алкохол. Дори дребни количества са свързани с нараснал риск от злокачествени болести, чернодробни заболявания, хипертония и ритъмни нарушавания. Това е значима смяна в разбирането, която би трябвало ясно да се комуникира към обществото.

В клиничната процедура, в случай че изобщо се позволява алкохол, това е в строго лимитирани количества – до към 10 грама чист алкохол на ден за дамите, което почти дава отговор на 100 мл вино, и до 20 грама за мъжете, към 200 мл вино или до 50 мл концентрат. Тези стойности не значат „ сигурност “, а по-скоро по-нисък условен риск.

Алкохолните питиета постоянно се употребяват и като така наречен диджестив. Под диджестив се схваща малко количество алкохол, одобрявано след хранене за стимулиране на храносмилането и чревната моторика. В обичайна просвета това нормално е малко количество ракия или ликьор. Важно е да се подчертае, че евентуалният храносмилателен резултат се отнася до минимални количества, а при превишаването им рискът за сърцето и кръвоносните съдове неведнъж надвишава всякаква хипотетична изгода.

Особено рисков е приемът на огромни количества алкохол за малко време, да вземем за пример няколко напитки в границите на една вечер. Това внезапно усилва риска от аритмии, остро повишаване на кръвното налягане и сърдечни произшествия при пациенти в рискова възраст и с рискови фактори и претърпени произшествия.

– Как можем да се храним рационално на празничната софра, без да се лишаваме, само че и без да слагаме сърцето си под риск?

Разумното хранене по празниците не значи ограничения, а съзнателен избор и сдържаност. Подходящо е храната да се приема на по-малки порции, да не се комбинират няколко тежки ястия в едно хранене и да се заобикаля късното преяждане. Добра практическа тактика е половината от чинията да бъде заета от зеленчуци, а останалата част – от умерено количество белтъчини и въглехидрати.

– Кои признаци след щедро хранене и пиянство изискват незабавна консултация с доктор?

Гръдна болежка или тежест, продължаваща повече от 10–15 минути, новопоявил се зной, мощно или погрешно сърцетуптене, зашеметяване, пристъп или внезапно повишение на артериалното налягане са признаци, които не трябва да се подценяват и изискват незабавна здравна оценка.

– Какви съответни рекомендации бихте дали на хора с високо кръвно, висок холестерол или претърпян инфаркт по време на празничния сезон?

Тези пациенти би трябвало прецизно да съблюдават предписаната им медикаментозна терапия, да лимитират приема на сол под пет грама на ден, а при сърдечна непълнота – още по-ниско, да сведат алкохола до най-малко или изцяло да го заобикалят и постоянно да управляват артериалното си налягане, изключително при смяна в режима или пътешестване. Като опит за баланс в някои обстановки споделям на уязвимите пациенти, че за наздравица няма проблем да одобряват малко количество алкохол.

– Какво е най-добре да създадем в дните след празниците, с цел да помогнем на сърцето си да се възвърне?

След празниците е значимо последователно да се върнем към здравословен режим на хранене и придвижване. Това значи постоянни хранения, ограничение на солта и мощно модифицираните храни, повече зеленчуци, плодове, риба и пълнозърнести артикули. Тези правила са в основата на средиземноморския вид хранене, който има най-добре потвърден предпазен резултат върху сърдечно-съдовото здраве.

Редовната физическа интензивност, като вървене, умерено колоездене или плуване най-малко 30 минути на ден, усъвършенства кръвното налягане, липидния профил и общото сърдечно-съдово положение. При хора с открити болести е рационално след празниците да се направи и надзорен кардиологичен обзор.

– Д-р Господинов, бихте ли дали два ясни и практични съвета към хората, които държат на наличната и качествена храна, деликатни са към това какво употребяват, само че желаят да са сигурни, че изборите им действително щадят здравето на сърцето – изключително по време на празници и по-обилно хранене?

Хората, които държат на наличната и качествена храна, могат действително да щадят сърцето си, като се ориентират към минимално модифицирани, сезонни артикули, обичайни за българската кухня – зеленчуци, бобови култури, кисело мляко, яйца и риба. Те обезпечават добра хранителна стойност без непотребна сол и наситени мазнини.

Също толкоз значимо е да се обръща внимание освен на качеството, само че и на количеството. Дори най-хубавата храна, призната в несъразмерни количества, може да се трансформира в рисков фактор. Умереността и съобразяването с самостоятелното здравословно положение са ключът към действителна отбрана на сърдечно-съдовото здраве, в това число по време на празници.