Най-големият стрес при изолация е неизвестността кога ще приключи
Основният психически проблем на самоизолирането е несигурността на периодите за нейното привършване, сподели ръководителя на катедрата по физиология на индивида в рискови условия в Института по биомедицински проблеми на Руската академия на науките Александър Суворов.
“В актуалната обстановка има единствено един в действителност голям стрес – не знаем по кое време ще завърши интервалът ни на изолираност ”, сподели той в изявление за РИА Новости.
Според учения в изолационната физиология е добре прочут фактът, че най-трудният интервал за тестваните е третата четвърт на опита. “Какъвто и да е опитът – месечен, полугодишен или годишен – третата четвърт от него е постоянно най-тежка. Монотонността, в композиция с несигурността се понасят най-тежко от душeвността ”, споделя ученият.
А в актуалната обстановка с ковид, точният миг на привършване на интервала на самоизолирането не е прочут.
Суворов персонално е взел участие в изолационни опити, а също по този начин е провел дълготрайните опити за изолираност „ Sphinx ”, „ Mars-500 ” и серията психически опити „ SIRIUS ”. /БГНЕС
“В актуалната обстановка има единствено един в действителност голям стрес – не знаем по кое време ще завърши интервалът ни на изолираност ”, сподели той в изявление за РИА Новости.
Според учения в изолационната физиология е добре прочут фактът, че най-трудният интервал за тестваните е третата четвърт на опита. “Какъвто и да е опитът – месечен, полугодишен или годишен – третата четвърт от него е постоянно най-тежка. Монотонността, в композиция с несигурността се понасят най-тежко от душeвността ”, споделя ученият.
А в актуалната обстановка с ковид, точният миг на привършване на интервала на самоизолирането не е прочут.
Суворов персонално е взел участие в изолационни опити, а също по този начин е провел дълготрайните опити за изолираност „ Sphinx ”, „ Mars-500 ” и серията психически опити „ SIRIUS ”. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ