Проф. Аргирова: Създаването на ваксина срещу ХИВ бе затруднено от високата изменчивост на вируса
„ Основната причина за дългото забавяне и компликациите при основаването на ваксина против ХИВ е извънредно високата степен на неопределеност на вируса “. Това съобщи пред БНР вирусологът проф. Радка Аргирова.
Тя изясни, че ХИВ е към 100 пъти по-изменчив от вируса на Коронавирус - SARS-CoV-2.
„ Дори когато знаем сигурно, че даден пациент е инфектиран с ХИВ, не е ясно с тъкмо какъв тип е инфектиран. Има образци на инфектирани пациенти с ХИВ след кръвопреливане, при които е открито една година по-късно, че са открити 7 разнообразни разновидността на вируса, откакто в началото е бил потвърден един. Това демонстрира, че вътре в организма по време на личната си репликация той се променя извънредно бързо “, изясни вирусологът.
По думите й друга причина за забавянето е, че всички типове ваксини, разработвани досега – над 50, са имали доста добър, само че и доста временен резултат, т.е. те провокират имунитет, само че той не е дългогодишен и не може да защищава дълготрайно.
От позиция на прочуванията върху вируса, има и трета причина, а тя е, че в продължение на дълги години се е изучавала структурата на външния гликопротеин, която се е оказа не линейна, а пространствена, многоизмерна, уточни още проф. Аргирова.
Тя изясни, че сега има две ваксини, които са в последна фаза на клинично изпитване
„ Едната от тях е основана въз основата на така наречен необятно обезвреждащи антитела. Това е относително нов термин. Тези антитела са ориентирани против най-консервативните области на вируса. Въпреки цялата си неопределеност, ХИВ има седем области, ситуирани на външния гликопротеин, които остават непрекъснати. Именно против тях би трябвало да бъдат ориентирани въпросните широконеутрализиращи антитела “, изясни проф. Аргирова.
Втората ваксина по думите й е радикално друга и е основана на правилото на внасяне на вектор в организма.
„ Векторът е ситуирани в структурата на цитомегаловируса, един вирус, чиято еволюция върви дружно с еволюцията на индивида. Неговото битие е доживотно, както и съществуването на херпесните вируси. Това предопределя и дълготрайния живот на вектора “, сподели специалистката.
Тя се спря и на тематиката за имунизациите и новите насоки, в които се създават те.
„ При имунизациите против Коронавирус имаме обнадеждаващи резултати. Там трябваше да се преодолеят няколко провокации. Въпреки че страничните феномени са малко, те въпреки всичко съществуват. Преди няколко месеца беше утвърдена една нова японска ваксина, която употребява шест пъти по-малко количество РНК от тези, които използвахме досега. На нея се разпореждат очаквания, че няма да има странични недоволства. Ваксината към този момент е утвърдена “, сподели проф. Аргирова.
Тя разяснява и напредъка в създаването на антиракови ваксини. „ В множеството случаи става въпрос за ваксини въз основата на моноклонални антитела. Често се постанова изваждане на кафези от организма, тяхната обработка и връщане назад в организма. Такова предложение има при рак на простатата и за меланома. Засега напредъкът там е максимален “, изясни вирусоложката.
Тя изясни, че ХИВ е към 100 пъти по-изменчив от вируса на Коронавирус - SARS-CoV-2.
„ Дори когато знаем сигурно, че даден пациент е инфектиран с ХИВ, не е ясно с тъкмо какъв тип е инфектиран. Има образци на инфектирани пациенти с ХИВ след кръвопреливане, при които е открито една година по-късно, че са открити 7 разнообразни разновидността на вируса, откакто в началото е бил потвърден един. Това демонстрира, че вътре в организма по време на личната си репликация той се променя извънредно бързо “, изясни вирусологът.
По думите й друга причина за забавянето е, че всички типове ваксини, разработвани досега – над 50, са имали доста добър, само че и доста временен резултат, т.е. те провокират имунитет, само че той не е дългогодишен и не може да защищава дълготрайно.
От позиция на прочуванията върху вируса, има и трета причина, а тя е, че в продължение на дълги години се е изучавала структурата на външния гликопротеин, която се е оказа не линейна, а пространствена, многоизмерна, уточни още проф. Аргирова.
Тя изясни, че сега има две ваксини, които са в последна фаза на клинично изпитване
„ Едната от тях е основана въз основата на така наречен необятно обезвреждащи антитела. Това е относително нов термин. Тези антитела са ориентирани против най-консервативните области на вируса. Въпреки цялата си неопределеност, ХИВ има седем области, ситуирани на външния гликопротеин, които остават непрекъснати. Именно против тях би трябвало да бъдат ориентирани въпросните широконеутрализиращи антитела “, изясни проф. Аргирова.
Втората ваксина по думите й е радикално друга и е основана на правилото на внасяне на вектор в организма.
„ Векторът е ситуирани в структурата на цитомегаловируса, един вирус, чиято еволюция върви дружно с еволюцията на индивида. Неговото битие е доживотно, както и съществуването на херпесните вируси. Това предопределя и дълготрайния живот на вектора “, сподели специалистката.
Тя се спря и на тематиката за имунизациите и новите насоки, в които се създават те.
„ При имунизациите против Коронавирус имаме обнадеждаващи резултати. Там трябваше да се преодолеят няколко провокации. Въпреки че страничните феномени са малко, те въпреки всичко съществуват. Преди няколко месеца беше утвърдена една нова японска ваксина, която употребява шест пъти по-малко количество РНК от тези, които използвахме досега. На нея се разпореждат очаквания, че няма да има странични недоволства. Ваксината към този момент е утвърдена “, сподели проф. Аргирова.
Тя разяснява и напредъка в създаването на антиракови ваксини. „ В множеството случаи става въпрос за ваксини въз основата на моноклонални антитела. Често се постанова изваждане на кафези от организма, тяхната обработка и връщане назад в организма. Такова предложение има при рак на простатата и за меланома. Засега напредъкът там е максимален “, изясни вирусоложката.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ