Петър Дънов сам предизвикал смъртта си, минути преди да го арестуват?
Основателят на Всемирното бяло приятелство Петър Дънов е една от най-крупните, само че и най-загадъчни фигури през целия ХХ век у нас.
Харизматичен оратор и ослепителен просветител, Дънов за малко време съумява да сътвори една огромна религиозна общественост от почитатели, които го боготворят.
Учителя, или „ Беинсa Дунo “, основава лично религиозно-философско обучение, което се самоопределя като „ езотерично християнство “ и окултизъм. При това, въпреки в болшинството си да са елементарни хора, сред белите братя, както сами се назовават, има и представители на висшата класа – интелектуалци, писатели, художници, музиканти, а също военни и политически фигури. За Дънов се приказва даже, че посредством съветника Любомир Лулчев е влияел и на решенията на самия цар Борис ІІI.
Съществуват безапелационни доказателства, че точно той се е намесил уверено пред двора и в отбрана на българските евреи.
Като модернизатор той публично е отритнат от висшия клир на Православната черква, само че значително редови свещеници също са заинтригувани от проповедите му.
На Дънов се приписват и доста предсказания за бъдещето на света.
Многобройни са и разказите за мистериозните случки, които се предават през годините от уста на уста за неговите гигантски благоприятни условия. Въпреки християнския си темперамент учението му е повлияно мощно от източната мистичност.
За Дънов се има вяра също, че е експерт по френология, хиромантия и даже, че може да влиза в контакт с мъртвите. За него по сходство на хиндуизма животът е низ от поредните прераждания, през които минава душата, а главните качества на личността може най-лесно да се дефинират по линиите на дланта и по формата на черепа. По същия метод може да дефинира и характера на индивида, и даже да се узнаят и неговите най-скрити мисли, свидетелстват поклонници.
Разказват да вземем за пример, че той с акуратност предсказвал бъдещето, и то освен на другите, а и своето лично – рядка заложба при ясновидците. Макар че животът му е относително добре документиран – през огромна част от него специфични стенографи записват всяка негова дума, към момента, както се поставя на създател на набожен фетиш, за него се носят голям брой митове.
В мъгла е покрита даже и кончината му.
През Втората международна война неговите почитатели към този момент са над 40 000 души. В началото на 1944 година по време на въздушните бомбардировки над София провежда евакуирането на братството в село Мърчаево и се открива в дома на своя възпитаник Темелко Гьорев. Завръща се в столицата на 19 октомври 1944 година А единствено седмица преди да почине, на 20 декември 1944 година, очевидно предвиждайки скорошния си край, той изнася пред Общия свръхестествен клас беседата, озаглавена многозначително „ Последно слово “.
Според едно от преданията на Стефановден, 27 декември 1944 година още по мрачно сутринта се потропало на вратата на къщата на Петър Дънов в „ Изгрева “. Новата комунистическа власт изпратила няколко деятели с червени ленти на ръката да арестуват лидера на Бялото приятелство. В тези страшни дни хиляди хора били отвеждани „ за дребна информация “ в мазетата на Държавна сигурност, с цел да не се върнат в никакъв случай повече. Ранният час на ареста не бил определен инцидентно.
Комунистите знаели, че Дънов има хиляди последователи, и се страхували, че те може да окажат опозиция, в случай че се опитат да го задържат измежду бял ден.
За тяхна изненада вратата се отворила съвсем мигновено и на прага се посочил самия Дънов. Въпреки че бил доста бледен и очевидно тежко болен, с богатства усмивка и с тип на човек, който не е сюрпризиран от визитата, той се обърнал към въоръжените представители на Отечествен фронт: „ Очаквах ви. Почакайте ме единствено за малко да се подготвя. “
Милиционерите решили, че желае да си вземе палтото, и „ великодушно “ го оставили да влезе назад в дома си. Почакали известно време на студа, само че Дънов не се появявал. Когато минали 10-15 минути, най-сетне не се сдържали и нахлули в къщата. Но какво да видят – Учителя бил лежащ мъртъв и към него няколко от най-приближените му почитатели към този момент го оплаквали, а на шашардисаните органи на Министерство на вътрешните работи обяснили, че преди малко духовният им ментор се е „ самоизлъчил “ и е завършил земния си път.
Това е едно от преданията за кончината на Петър Дънов , което се популяризира сред почитателите му.
За да излязат от конфузната обстановка обаче, управляващите пуснали слух, че религиозният лидер се е самоубил!
поради страха от възмездието на националната власт. По-късно лъжливата версия, че самичък е поставил завършек на живота си, в продължение на десетилетия се застъпва и в формалните казионни издания на атеистичния режим.
Всъщност, както след това ще свидетелстват някои от учениците му, а и медицински лица, извикани да го лекуват, от няколко дни 80-годишният Дънов е бил в доста тежко здравословно положение с диагноза двустранна бронхопневмония.
Независимо от това през годините неговите фенове имат вяра, че Учителя по лично предпочитание е напуснал тялото си и е минал в по-висша форма на битие според личното си обучение. Твърдят също, че когато отворили след години гроба му в кв. „ Изгрева “, той бил празен и в него имало единствено малко парченце от дрехата му.
Оказва се, че съгласно непокътнати документи персонално Георги Димитров е съдействал Дънов да бъде заровен на това място, а не в Централните гробища. Затова се застъпили някои от братята, сред които имало и комунисти.
Още на 30 декември да вземем за пример доктор Иван Жеков, един от почитателите му, който бил обвързван в предишното и с БРСДП, изпратил депеша до Георги Димитров в Москва.
Тя гласи:
„ До Георги Димитров, български комунист, МОСКВА
Великият Учител Дънов съобщи Богу дух. Съдействувай да бъде заровен в братското място, с цел да не осъди бъдещото потомство в незнание днешното потомство. Близките ти дължат доста Нему.
Д-р Ив. Жеков “.
„ След като предадох тази депеша, връзката се прекъсна. Чак на четвъртия ден връзката се възвърне и първата депеша, която получих, беше отговорът на другаря Георги Димитров,
че позволява погребението да стане на „ Изгрева “, написа години след случката Жеков.
В незабавното известие до комунистическия водач той неслучайно припомня, че му е задлъжен. Дълго преди войната Георги Димитров и Петър Дънов са съседи – живеели в една и съща къща на ул. „ Опълченска “ 66, която била благосъстоятелност на семейство Гумнерови. Тя имала два входа и се приказва, че Дънов на няколко пъти помагал на Георги Димитров и членове на фамилията му да се укрият от полицията, като ги криел в неговата част и ги пускал неусетно да се измъкнат от другата врата. Затова очевидно от признателност Георги Димитров въпреки всичко издал особено разпореждане. Това проличава от заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Антон Югов, с която се позволява погребението в Изгрева.
Въпреки това през годините, изключително по отношение на неуместната непосредственост на лобното място със руското посолство, тоталитарният режим търсел мотив да отстрани мястото, което било обект на поклонение.
В края на 70-те години взели скрито решение през нощта да го отстранен с булдозери и по този начин да слагат белите братя пред приключен факт. Но и те не стояли със скръстени ръце, защото от свои хора в милицията разбрали за готвения проект. Случило се по този начин, че тъкмо тогава престарелият общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз идвал на няколко пъти на лекуване у нас. При едно от визитите му при него завели и именития национален врач Петър Димков, който също бил обвързван с дъновистите. Димков оправдал славата си и фактически съумял да позакрепи Брежнев. Казват, че разчувствуван признателният Леонид Илич един път го извикал при себе си и изискал да го възнагради. Димков дал отговор малко и ясно: „ За себе си не искам нищо, единствено ви апелирам да оставите гроба на Учителя на мястото му. “ Разправят, че от този момент никой към този момент не посмял да повдигне въпроса за премахването на гроба на Учителя.
Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни по остарял жанр, Петровден) в село Хадърча, през днешния ден Николаевка, покрай Варна. Той е трето дете на поп Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Дядо му по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев, български възрожденски активист за църковна самостоятелност, а татко му Константин Дъновски е първият български духовник във Варна.
През 1872 година Петър Дънов постъпва в главно българско учебно заведение в село Хадърча, а след освобождението от османско иго приключва петокласна мъжка гимназия във Варна. На 24 юни 1886 година приключва американско методистко учебно заведение в Свищов, в което изпада под въздействие на протестантството. От есента на 1887 до лятото на 1888 година учителства в русенското село Хотанца.
През август 1888 година отпътува за Съединени американски щати и се записва студент в Методистката теологическа семинария “Дрю ” в град Медисън, щата Ню Джърси, и я приключва през май 1892 година През есента на 1892 година се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, пази дипломна работа „ Миграцията на немските племена и тяхното християнизиране “ и се дипломира през юни 1893 година Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и получава документ, даващ му право да практикува медицина.
През 1895 година Петър Дънов се завръща в България, открива се във Варна и отхвърля предлаганата му служба на методистки просветител. През 1896 година издава книгата „ Науката и възпитанието “, в която проучва пътя на индивида в международната драма и приказва за основите на нова просвета, която следва да настъпи през идващия век.
По-късно учредява със съидейници във Варна „ Общество за повдигание религиозния дух на българский народ “. Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „ Синархическа верига “ (1906) и обществото „ Всемирно бяло приятелство “ (1918), а почитателите на Дънов стартират да го назовават „ Учителя “.
Започва да изнася обществени проповеди под формата на беседи. Централно място в тях заема фигурата на Христос, схващан като историческа, космична и метафизична персона.
Учениците му са като омагьосани от обаятелната му персона при взаимна работа върху проучването на Библията и паневритмията – необикновен тип гимнастика под звуците на музика.
На 16 март 1914 година произнася в София първата публично стенографирана неделна сказка „ Ето Човека “, с която поставя начало на сериите „ Сила и Живот “. В тях Петър Дънов излага главните правила на своето обучение, което назовава „ Новото обучение на Всемирното бяло приятелство “.
През 1917-1918 година по време на Първата международна война държавното управление на Васил Радославов го интернира във Варна, защото „ разколебавал духа на бойците на фронта “.
На 24 февруари 1922 година, открива в София езотерична школа, която назовава Школа на Всемирното бяло приятелство. Лекциите пред двата „ окултни класа “ не престават ежеседмично 22 години – до декември 1944 година От 1900 година Петър Дънов привиква и годишни събори, които в началото назовава „ срещи на Синархическата Верига “. Оттогава до 1942 година през август се организират годишни събори на Всемирното бяло приятелство на разнообразни места. Често сбирките са на планините Рила и Витоша.
През 1927 година Дънов основава край София селището „ Изгрева “ (днес квартал “Изгрев ”), в което събира свои слушатели, почитатели и възпитаници, с цел да центрира работата на езотеричната школа. Установява се непрекъснато в „ Изгрева “, където проповядва в особено издигнат салон. От 19 август 1927 година на годишния събор на Всемирното бяло приятелство изнася поредност от беседи, обединени в цикъла „ Пътят на ученика “.
Източник:
Харизматичен оратор и ослепителен просветител, Дънов за малко време съумява да сътвори една огромна религиозна общественост от почитатели, които го боготворят.
Учителя, или „ Беинсa Дунo “, основава лично религиозно-философско обучение, което се самоопределя като „ езотерично християнство “ и окултизъм. При това, въпреки в болшинството си да са елементарни хора, сред белите братя, както сами се назовават, има и представители на висшата класа – интелектуалци, писатели, художници, музиканти, а също военни и политически фигури. За Дънов се приказва даже, че посредством съветника Любомир Лулчев е влияел и на решенията на самия цар Борис ІІI.
Съществуват безапелационни доказателства, че точно той се е намесил уверено пред двора и в отбрана на българските евреи.
Като модернизатор той публично е отритнат от висшия клир на Православната черква, само че значително редови свещеници също са заинтригувани от проповедите му.
На Дънов се приписват и доста предсказания за бъдещето на света.
Многобройни са и разказите за мистериозните случки, които се предават през годините от уста на уста за неговите гигантски благоприятни условия. Въпреки християнския си темперамент учението му е повлияно мощно от източната мистичност.
За Дънов се има вяра също, че е експерт по френология, хиромантия и даже, че може да влиза в контакт с мъртвите. За него по сходство на хиндуизма животът е низ от поредните прераждания, през които минава душата, а главните качества на личността може най-лесно да се дефинират по линиите на дланта и по формата на черепа. По същия метод може да дефинира и характера на индивида, и даже да се узнаят и неговите най-скрити мисли, свидетелстват поклонници.
Разказват да вземем за пример, че той с акуратност предсказвал бъдещето, и то освен на другите, а и своето лично – рядка заложба при ясновидците. Макар че животът му е относително добре документиран – през огромна част от него специфични стенографи записват всяка негова дума, към момента, както се поставя на създател на набожен фетиш, за него се носят голям брой митове.
В мъгла е покрита даже и кончината му.
През Втората международна война неговите почитатели към този момент са над 40 000 души. В началото на 1944 година по време на въздушните бомбардировки над София провежда евакуирането на братството в село Мърчаево и се открива в дома на своя възпитаник Темелко Гьорев. Завръща се в столицата на 19 октомври 1944 година А единствено седмица преди да почине, на 20 декември 1944 година, очевидно предвиждайки скорошния си край, той изнася пред Общия свръхестествен клас беседата, озаглавена многозначително „ Последно слово “.
Според едно от преданията на Стефановден, 27 декември 1944 година още по мрачно сутринта се потропало на вратата на къщата на Петър Дънов в „ Изгрева “. Новата комунистическа власт изпратила няколко деятели с червени ленти на ръката да арестуват лидера на Бялото приятелство. В тези страшни дни хиляди хора били отвеждани „ за дребна информация “ в мазетата на Държавна сигурност, с цел да не се върнат в никакъв случай повече. Ранният час на ареста не бил определен инцидентно.
Комунистите знаели, че Дънов има хиляди последователи, и се страхували, че те може да окажат опозиция, в случай че се опитат да го задържат измежду бял ден.
За тяхна изненада вратата се отворила съвсем мигновено и на прага се посочил самия Дънов. Въпреки че бил доста бледен и очевидно тежко болен, с богатства усмивка и с тип на човек, който не е сюрпризиран от визитата, той се обърнал към въоръжените представители на Отечествен фронт: „ Очаквах ви. Почакайте ме единствено за малко да се подготвя. “
Милиционерите решили, че желае да си вземе палтото, и „ великодушно “ го оставили да влезе назад в дома си. Почакали известно време на студа, само че Дънов не се появявал. Когато минали 10-15 минути, най-сетне не се сдържали и нахлули в къщата. Но какво да видят – Учителя бил лежащ мъртъв и към него няколко от най-приближените му почитатели към този момент го оплаквали, а на шашардисаните органи на Министерство на вътрешните работи обяснили, че преди малко духовният им ментор се е „ самоизлъчил “ и е завършил земния си път.
Това е едно от преданията за кончината на Петър Дънов , което се популяризира сред почитателите му.
За да излязат от конфузната обстановка обаче, управляващите пуснали слух, че религиозният лидер се е самоубил!
поради страха от възмездието на националната власт. По-късно лъжливата версия, че самичък е поставил завършек на живота си, в продължение на десетилетия се застъпва и в формалните казионни издания на атеистичния режим.
Всъщност, както след това ще свидетелстват някои от учениците му, а и медицински лица, извикани да го лекуват, от няколко дни 80-годишният Дънов е бил в доста тежко здравословно положение с диагноза двустранна бронхопневмония.
Независимо от това през годините неговите фенове имат вяра, че Учителя по лично предпочитание е напуснал тялото си и е минал в по-висша форма на битие според личното си обучение. Твърдят също, че когато отворили след години гроба му в кв. „ Изгрева “, той бил празен и в него имало единствено малко парченце от дрехата му.
Оказва се, че съгласно непокътнати документи персонално Георги Димитров е съдействал Дънов да бъде заровен на това място, а не в Централните гробища. Затова се застъпили някои от братята, сред които имало и комунисти.
Още на 30 декември да вземем за пример доктор Иван Жеков, един от почитателите му, който бил обвързван в предишното и с БРСДП, изпратил депеша до Георги Димитров в Москва.
Тя гласи:
„ До Георги Димитров, български комунист, МОСКВА
Великият Учител Дънов съобщи Богу дух. Съдействувай да бъде заровен в братското място, с цел да не осъди бъдещото потомство в незнание днешното потомство. Близките ти дължат доста Нему.
Д-р Ив. Жеков “.
„ След като предадох тази депеша, връзката се прекъсна. Чак на четвъртия ден връзката се възвърне и първата депеша, която получих, беше отговорът на другаря Георги Димитров,
че позволява погребението да стане на „ Изгрева “, написа години след случката Жеков.
В незабавното известие до комунистическия водач той неслучайно припомня, че му е задлъжен. Дълго преди войната Георги Димитров и Петър Дънов са съседи – живеели в една и съща къща на ул. „ Опълченска “ 66, която била благосъстоятелност на семейство Гумнерови. Тя имала два входа и се приказва, че Дънов на няколко пъти помагал на Георги Димитров и членове на фамилията му да се укрият от полицията, като ги криел в неговата част и ги пускал неусетно да се измъкнат от другата врата. Затова очевидно от признателност Георги Димитров въпреки всичко издал особено разпореждане. Това проличава от заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Антон Югов, с която се позволява погребението в Изгрева.
Въпреки това през годините, изключително по отношение на неуместната непосредственост на лобното място със руското посолство, тоталитарният режим търсел мотив да отстрани мястото, което било обект на поклонение.
В края на 70-те години взели скрито решение през нощта да го отстранен с булдозери и по този начин да слагат белите братя пред приключен факт. Но и те не стояли със скръстени ръце, защото от свои хора в милицията разбрали за готвения проект. Случило се по този начин, че тъкмо тогава престарелият общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз идвал на няколко пъти на лекуване у нас. При едно от визитите му при него завели и именития национален врач Петър Димков, който също бил обвързван с дъновистите. Димков оправдал славата си и фактически съумял да позакрепи Брежнев. Казват, че разчувствуван признателният Леонид Илич един път го извикал при себе си и изискал да го възнагради. Димков дал отговор малко и ясно: „ За себе си не искам нищо, единствено ви апелирам да оставите гроба на Учителя на мястото му. “ Разправят, че от този момент никой към този момент не посмял да повдигне въпроса за премахването на гроба на Учителя.
Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни по остарял жанр, Петровден) в село Хадърча, през днешния ден Николаевка, покрай Варна. Той е трето дете на поп Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Дядо му по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев, български възрожденски активист за църковна самостоятелност, а татко му Константин Дъновски е първият български духовник във Варна.
През 1872 година Петър Дънов постъпва в главно българско учебно заведение в село Хадърча, а след освобождението от османско иго приключва петокласна мъжка гимназия във Варна. На 24 юни 1886 година приключва американско методистко учебно заведение в Свищов, в което изпада под въздействие на протестантството. От есента на 1887 до лятото на 1888 година учителства в русенското село Хотанца.
През август 1888 година отпътува за Съединени американски щати и се записва студент в Методистката теологическа семинария “Дрю ” в град Медисън, щата Ню Джърси, и я приключва през май 1892 година През есента на 1892 година се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, пази дипломна работа „ Миграцията на немските племена и тяхното християнизиране “ и се дипломира през юни 1893 година Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и получава документ, даващ му право да практикува медицина.
През 1895 година Петър Дънов се завръща в България, открива се във Варна и отхвърля предлаганата му служба на методистки просветител. През 1896 година издава книгата „ Науката и възпитанието “, в която проучва пътя на индивида в международната драма и приказва за основите на нова просвета, която следва да настъпи през идващия век.
По-късно учредява със съидейници във Варна „ Общество за повдигание религиозния дух на българский народ “. Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „ Синархическа верига “ (1906) и обществото „ Всемирно бяло приятелство “ (1918), а почитателите на Дънов стартират да го назовават „ Учителя “.
Започва да изнася обществени проповеди под формата на беседи. Централно място в тях заема фигурата на Христос, схващан като историческа, космична и метафизична персона.
Учениците му са като омагьосани от обаятелната му персона при взаимна работа върху проучването на Библията и паневритмията – необикновен тип гимнастика под звуците на музика.
На 16 март 1914 година произнася в София първата публично стенографирана неделна сказка „ Ето Човека “, с която поставя начало на сериите „ Сила и Живот “. В тях Петър Дънов излага главните правила на своето обучение, което назовава „ Новото обучение на Всемирното бяло приятелство “.
През 1917-1918 година по време на Първата международна война държавното управление на Васил Радославов го интернира във Варна, защото „ разколебавал духа на бойците на фронта “.
На 24 февруари 1922 година, открива в София езотерична школа, която назовава Школа на Всемирното бяло приятелство. Лекциите пред двата „ окултни класа “ не престават ежеседмично 22 години – до декември 1944 година От 1900 година Петър Дънов привиква и годишни събори, които в началото назовава „ срещи на Синархическата Верига “. Оттогава до 1942 година през август се организират годишни събори на Всемирното бяло приятелство на разнообразни места. Често сбирките са на планините Рила и Витоша.
През 1927 година Дънов основава край София селището „ Изгрева “ (днес квартал “Изгрев ”), в което събира свои слушатели, почитатели и възпитаници, с цел да центрира работата на езотеричната школа. Установява се непрекъснато в „ Изгрева “, където проповядва в особено издигнат салон. От 19 август 1927 година на годишния събор на Всемирното бяло приятелство изнася поредност от беседи, обединени в цикъла „ Пътят на ученика “.
Източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ