Кулата с черепите в Ниш – символ на страх, който се превърна в символ на свобода
Османската империя е известна с това, че основава структури от черепите на бунтовници, с цел да плаши съперниците си. Първото сръбско въстание против османската власт избухва през февруари 1804 година, като негов лидер е Карагеорги Петрович. То се състои в Смедеревския санджак, и продължава до 1813 година като съставлява първия стадий на Сръбската гражданска война.
Карагеорги Петрович
Преди да стартираме, би трябвало да уточним, че популацията по време и след рухване на Смедеревското деспотство под османска власт е напълно християнско и най-вече българско. В неговата територията попадат средновековните Браничевска и Белградска области. Бунтът среща поддръжка от доста българи от Поморавието и Видинско. До такава степен, че въстанието може да се назова сръбско-българско (по това време българиживее даже в самия Белградски пашалък). Участват изявени имена като полковниците Кондо, Драган Папазоглу, Киро Бекярски, Узун Мирко, фамозният Хайдук Велко, а договарянията за мир с “Високата врата ” са водени от българина Петър Ичко.
В хода на руско-турската война от 1806-1812 година войводите от обитаемата най-вече с българи дребна област Поречие, Петър Добрянец и Миленко Стайкович търсят помощ от руснаците, с цел да се построи българско княжество там. При договарянията със султана през 1808 година обаче Кара Георги предава тези земи без съображения с българите.
На 19 май 1809 година 3000 бунтовници под командването на Стефан Синделич са нападнати от османците на хълма Чегар, в Ниш. Те били съкрушени поради липса на съгласуваност, която значително се дължи на съперничеството сред командирите и в следствие бойците не съумяват да получат поддръжка от другите въстанически отряди. Османците имат численото предимство, само че губят хиляди бойци при редица несполучливи офанзиви против бунтовниците. В последна сметка обаче побеждават.
Част от кулата
Структурата е висока 4,5 метра и в началото се състои от 952 черепа, вградени от четири страни в 14 реда – локалните я кръщават „ кула на черепа “. В годините след построяването й доста от тях падат от стените и някои са взети от родственици, които мислят, че могат да разпознават черепите на умрелите си членове на фамилията и да ги погребат, а други са взети за сувенири. Мидхат Паша, последният османски губернатор на Ниш, заповядва останалите черепи да бъдат отстранени от кулата при започване на 60-те години на 19 век. Той осъзнава, че структурата към този момент не служи като дейно средство за разубеждаване на евентуалните бунтовници, а единствено предизвиква негодуванието против османската администрация, напомняйки на локалните поданици за жестокостта на империята.
След като османците се отдръпват от Ниш през 1878 година и Сърбия получава града, Кралската сръбска войска стартира да го претърсва, с цел да открие изчезналите черепи. Някои са открити заровени, а един е открит вграден надълбоко в стените на кулата и е изпратен в Националния музей в Белград. След това се построява покрив, върху който е подложен кръст. Основите на по този начин построения параклис, проектирани от архитекта Димитрий Т. Леко, са осветени през 1894 година Сложена е и възпоменателна плака покрай параклиса през 1904 година Той е реновиран през 1937 година, а на идната година е прибавен бюст на Синделич. През 1948 година черепната кула и параклисът са оповестени за монументи на културата с извънредно значение и попадат под закрилата на Социалистическата република Сърбия. По-нататък става и още едно възобновяване, през 1989 година Към 2014 година 58 черепа са останали вградени в стените на кулата. Този, за който се твърди, че принадлежи на Синделич, почива в стъклен съд.
Кулата с черепите се счита за знак на битката за самостоятелност от Османската империя. В началото на 30-те години френският поет-романтик Алфонс дьо Ламартин написа за кулата при посещаване на Ниш, който по това време към момента не е част от Сърбия, а част от Османската империя:
Редакцията благодари на Ал Тацов за помощта
