Владимир Пастухов*: Безсмислено е да играете покер с Кремъл, ще загубите – просто трябва да разберат, че ракетите излитат и политат към Русия
Още през 2008-2010 година хората в Кремъл сами се навиваха, хипнотизираха и убеждаваха, че Третата международна война е неизбежна
Русия би трябвало да бъде държана на една ръка разстояние от самото начало, с цел да не се отскубне от куката и не реши да бомбардира Лондон с нуклеарни ракети, споделя анализаторът
Интервю на Сергей Медведев за „ Радио Свобода “
-Владимир Пастухов, бих желал да беседвам с вас не за настоящите събития от войната, а да разгледаме обстановката от стратегическа позиция: какво като цяло се случва със света вследствие на тази война. Това Трета международна война ли е? Войната, която беше дълго чакана, в Кремъл четяха книгата на Михаил Юриев " Третата империя "... Сега в действителност в Трета международна война ли сме, която се готвеше от 10-15 години.
-И да, и не. Няма еднопосочен отговор на този въпрос. Трета международна война в тесния смисъл на думата, като огромен спор на главните международни сили със или без включване на нуклеарни оръжия, популярност Богу, към момента не се води. Но в това време разбираме, че концепцията за войната се е трансформирала в този момент, в постмодерните времена. В този смисъл е изцяло допустимо Третата международна война да съставлява композиция от Втората международна война и Студената война. Това е безпределно дълго протичащ развой във времето. И е въпрос на огромен шанс да мине без гореща фаза, а по-скоро да протича както войните при павианите: при тях доста рядко се стига до същинско кръвопролитие, просто самците се гледат в очите и този, който не устои на погледа на другия мъжки и огледа настрана, губи правото да получи храна и женски. Напълно допустимо е, само че това е въпрос на шанс, Третата международна война да се организира единствено под формата на местни периферни конфликти.
-Но в този момент се водят световни войни, каквито не са се случвали от доста десетилетия. Какво се случва със международните пазари за храни! Може би се чака апетит за десетки милиони хора в Северна Африка. Близкия изток... Какво става с енергийните пазари, какви са цените на петрола, каква е инфлацията в Америка! Кой можеше да допусна за всичко това при започване на годината?
-Нека се опитаме да отделим световния проблем от останалите (котлетите от мухите – бел.ред.). Очевидно светът минава през световен преход от една много продължителна, постоянна ера към друга, евентуално също продължителна постоянна ера, и ние се намираме в самата повратна точка на този преход. Повечето от тези пагубни събития, които изброихте, от моя позиция назряваха и назряваха без значение от спора сред Русия и Украйна, те щяха да се случат година по-рано, година по-късно.
Според мен би трябвало да вършим разлика сред причина и отключващ фактор. От моя позиция аргументите за всички тези диспропорции, разтърсвания, в това число апетит, доста съществени миграционни рецесии, провокациите пред западната цивилизация от периферния свят въобще не са в Русия, тъй като самата Русия е разследване от тези процеси. Ние сме периферията на международната капиталистическа система. По периферията всичко се усеща доста по-силно, по-драматично. В този смисъл нищо ново не се случва спрямо това, което се е случило при започване на 20-ти век, когато по знамение Русия се оказа в същата тази външна страна на същата капиталистическа европейска система, която тогава се намираше също във фаза на преход, т.е. там имаше разтърсвания.
-Според мен тактиката на Путин бе да улови неизбежността на този преход, Русия умишлено влезе в ролята на подобен спойлер, дружно с Турция, Венецуела, Иран, Северна Корея.
-Когато бях млад, гледах един филм за хора, които през Втората международна война са превозвали конвои с динамит по планинските пътища. Там един умел водач изяснява на различен, че когато би трябвало да премине през сектор с подобен път, има два метода за решение на казуса: или да пълзи доста постепенно и деликатно, гладко да се спуска и катери, или да премине през този сектор с огромна скорост.
Аз имам възприятието, че се случиха две неща. Първо: ние с вас бяхме очевидци по какъв начин хората в Кремъл сами се навиваха, хипнотизираха (един подобен вид на самохипноза) и се убеждаваха, и то не в този момент, а още през 2008-2010 година, че Третата международна война е неизбежна, колапсът на $, както и цялата парична система за разплащане, основана на него е неизбежна. И тогава те сами взеха решение за себе си, освен това без значение от техните егоистични ползи, да запазят властта си, с нейните корупционните съставни елементи - всичко това се случи, само че действително се оказа, че това беше един изцяло неопределено изработен идеологически план. Те сами избраха каква да бъде реакцията им и взеха решение, че най-добре е не да ударят спирачка, а да натиснат газта в положителния смисъл на думата. И не просто да стоят настрани, а да форсират този развой, т.е. рушете, колкото можете рушете, тласкайте, натикайте вражеската система в тази рецесия, или както биха споделили британците, хвърлете я под рейса.
Тъй като системата към този момент е разтърсена, това значи, че би трябвало да я съборим, да я хвърлим под рейса и в това време да се държим като Сталин през 1929 година, в онази рецесия, по време на Голямата меланхолия, когато страната ни по разнообразни аргументи, също се оказа изолирана. Заради изолацията си от международните пазари, които се тресяха и всичко гърмеше, тук тази рецесия като че ли я нямаше. Но действително рецесията я имаше. Цялата тази епоха на огромния сталински гнет е индиректен отговор на тази световна рецесия, на Голямата меланхолия, без значение дали този факт ни харесва или не. Но няма директен отговор. Тоест тогава те са решили, че по принцип всичко е наред, изолацията е нашият отговор и дано враговете горят в огъня и летят в пъкъла. Но повода не е в Русия, самата днешна Русия е разследване. Друг е въпросът, че тя реагира по най-абсурдния метод, т.е. вместо да одобри действителността, тя реши да налее бензин в огъня.
-Забелязахте ли по малкия екран, че Путин се е трансформирал. Още на Петербургския стопански конгрес видяхме един удовлетворен, убеден в себе си човек: усещаше се, че е преодолял тримесечната рецесия от началото на войната. Нека бъда юрист на дявола. Разбирам, че в дълготраен проект войната е против Русия. Но в кратковременен проект, гледайки през очите на хората в Кремъл, може би всичко върви по техния проект?
-Самият Путин е комплицирана персона. Сега, несъмнено, е показан в някакъв карикатурен облик и това е естествено след всичко, което е направил. Но подценяването на врага е една от най-сериозните стратегически неточности. Способността да поема удар в никакъв случай не е била неговата слаба страна, в противен случай – постоянно е била негова мощна страна. Той прави изцяло безумни неточности, само че се е хванал за рогата, удържа този удар, макар че наподобява, че всяка неточност може да бъде елементарно поправена. Но защото на него доста му върви с съперниците, се оказва, че тази тактичност - да стисне зъби и да понесе удара – работи.
От друга позиция, те схващат, че нещата не вървят по проект. Това не е този театърът, за който са мечтали. По чисто справедливи индикатори, по числеността на военния контингент, концентриран на границата, по насъбраните муниции, по тиловата инфраструктура беше ясно, че войната е разчетена за две седмици. Имаше дребен потрес след неуспеха на интервенцията за завладяване на Киев, само че това не значи, че няма да има нови интервенции. Това е първата част.
Между другото, в този миг Украйна имаше прочут прозорец от благоприятни условия - от първите две седмици до месец от началото на войната, в това число благоприятни условия за договаряния, само че това е моето субективно мнение. След това извърши удар и това докара част от управлението на Кремъл до положението, в което Сталин изпада в първите 10-15 дни на войната: нещата явно не вървяха по проект. Тогава всичко беше преустроено по съветски метод, който се състои в това, че " животът не коства нищо “, „ всички ще ги смачкаме “. Трябваха им единствено тези два-три месеца, с цел да се пренастрои по-нататъшното отношение към войната към правилото - " дамите раждат ", а ние имаме задоволително запаси и ще ги надживеем, ще ги преживеем, ще ги погребем, в Хрушчовски смисъл. Така той (Владимир Путин – бел.ред.) влезе в Кремъл към този момент с концепцията за безконечна война.
-Според вас какви са крайните цели на Русия?
-Тежестта на тази война е, че това е безцелна война. Русия няма цели в тази война, тъй че тя няма по какъв начин да приключи по естествен цивилизован метод. Целта на тази война е война. Тази част от управлението на Русия, която е много рационална, която ние назоваваме технократска, тези, които се афишират за методолозите, приказват към този момент за това. Тази част, която не е малофеевско-дугинистка, и се пробва да рационализира тактиката за оцеляване на Русия в дълготраен проект, има добре открита идея, чийто смисъл е, че войната е естествена, здравословна и потребна за страна като Русия. Тази война би трябвало непрекъснато да се поддържа, както муден огън от горелка. Има храни, които се готвят на мощен огън, само че има бульони, които би трябвало да се варят с часове на слаб огън. Сега за тях войната е подобен спокоен огън, на който желаят да сложат Русия и да я варят, с цел да се получи след 25 години напълно различен културен бульон. Те разчитат, че до момента в който постепенно на слаб огън варят Русия, същата тази Европа ще изгори и ще отиде по дяволите.
-Каква съгласно вас е тактиката на Запада в този момент? Мисля, че има две тактики. Едната е да победим Русия - международно зло, империята на злото, която направи съдбовна неточност и има късмет най-сетне да я унищожи, с цел да изградим нов международен ред с доста по-приятелска и сговорлива Русия. И втората тактика - да не допираме злото до дъно, да го ограничим колкото е допустимо повече и да се опитаме да запазим това, което е останало от предходния свят. С други думи - от една страна тактиката на Съединени американски щати и страните от Източна Европа, въпреки това - тактиката Макрон-Шолц, европейската тактика. Коя от тези тактики съгласно вас най-добре разказва действителността?
-Мисля, че нито една от тези тактики не разказва действителността. Самият аз се пробвах да схвана този въпрос като опиша тактиката на едно село, което живее покрай гората и желае да направи нещо с вълка, който има табиет да върви при хората там. Има две тактики: едната е на тези, които живеят до самия завършек на гората и този вълк атакува съвсем всеки ден, а другата на тези, които живеят надалеч оттатък реката, и въобще не им пука от него. За тези, които живеят в средата на селото, ситуацията е по-сложно, тъй като вълкът не стига до тях толкоз постоянно: приказваме за Франция, Германия, Италия, и жителите на средноевропейското село – спохожда ги един път на 100 години. Да, несъмнено, неприятно е, само че малко хора си спомнят това.
Тогава им се споделя: момчета, би трябвало да организираме лов с кучета, по 10 кучета от всеки един от вас, впряг и за две седмици да напуснем домовете си. Всички си мислят: дали всичко това е поради един вълк? Нека му създадем скривалище, да му създадем проход, ограда, да си живее там, а ние освен ще го оставим да гладува, само че ще го уморим от апетит и след 10-15 години, когато той изцяло изпосталее и изпълзи трагичен от своето скривалище, ще го довършим.
Сега, съгласно мен, няма нито една съответна позиция, има единствено теоретични схеми. Европа към момента е в развой на осъзнаване в каква неприятна каша се е забъркала. След 1991 година, когато съгласно Вадим Цимбурски Русия се е откъснала от Европа, всички взеха решение, че Русия е престанала да съществува като европейски състезател, като солидна козирка, която постоянно е била надвиснала над Европа, застрашавайки я. И в този момент внезапно Русия е изскочила като демон от табакера и то по най-неприятния метод. Остава чувството, че като че ли последните двеста години не са се случили. И ето го в този момент Аракчеев, дружно с Александър и неговия Свещен съюз, са станали от ковчезите откакто са лежали замразени цели двеста години, и бързат да подпишат с тази Европа своя Свещен съюз, предлагайки им го като лек.
Има разнообразни концепции, които са подбудени главно от вътрешнополитическата конюнктура. Имаме един Борис Джонсън, който няма потребност да слагаме в един кюп с Джо Байдън. Той няма по какъв начин и да влезе в една кошница с американския президент, за който вътрешнополитическа обстановка в Съединени американски щати е такава, че всяка война в Европа е просто наслада, избавление за него….Второ, добра причина е Англия, макар Брекзит, да се върне в Европа и да изиграе ролята си там. И трето, изцяло рационално мнение, че стратегически това е война за привършване и на последните съветски запаси, в случай че не се стигне до замяна на нуклеарни удари.
-Тоест, говорите за някаква междинна аритметичност на тези тактики - за безкрайната Курска дъга, за война на безсилие на Русия, само че Украйна също играе роля - прочетох някъде вашата метафора – тя е мелница, вълнолом, в който се разрушават съветските запаси, съветската военна мощност.
-Тази тактика най-малкото наподобява по-логично приключен артикул в съпоставяне със тактиката на миротворците, тъй като тази тактика не би трябвало да регистрира мнението на другата страна. Русия си сподели думата, тя към този момент се хвърли в тази война. Освен това е належащо рационално да я държите на една ръка разстояние от самото начало, с цел да не се отскубне от куката и не й влезе в главата да реши да бомбардира Лондон с нуклеарни ракети. За да не направи това, тя би трябвало да разбере, че щом една нуклеарна ракета излети от Русия, тогава напълно не на смешка десетки ще полетят към Кремъл. Ако Кремъл не знае това, тогава ще прави каквото си желае, ще продължи да хулиганства колкото си желае.
Едно нещо може да възпре в този момент руснаците - това е осъзнаването на момента, след който идващите ракети ще излетят от подводниците. Ако осъзнаят, че са стигнали дотук, те ще спрат. Ако обаче почувстват, че тези против тях блъфират и играят покер, Кремъл има най-хубавия покер тим в света сега. Безсмислено е да играете покер с него, ще загубите. Просто би трябвало твърдо да бъде взето решението, че оттатък тази точка ракетите изхвърчат и политат към Русия.
Тази идея не се интересува от мнението на Москва. Всичко, което италиано-германско-френският съюз предлага не извършва известното предписание на монтьора Мечников - договорът е артикул на единодушието, на неоспорване на страните, които се договарят. В последна сметка, когато приказват за някакъв тип компромис, те постоянно не помнят да попитат дали Русия е подготвена за каквито и да било договаряния. А Русия няма да бъде подготвена за никакви договаряния, до момента в който не се сблъска с събитието, което преди малко описах.
-Какъв съгласно вас е най-вероятният сюжет за тази война?
-Най-вероятният сюжет е изостряне на обстановката през юли-август, при започване на есента. Русия прави всичко допустимо за реализиране на задачите си в Донбас, явно скоро ще доближи границите на Луганска, частично Донецка област и ще опре до втория, новооснован ешелон на защитата на Украйна. От тук нататък ще стартира краткотрайно оказване на напън, ще е належащо по някакъв метод да се подтиква обстановката. Очаквам, че ще бъде осъществен и опит за проведен напън, само че към този момент в друга точка и прекачване на запаси на друго място.
-Имате поради друго място в Украйна или очаквате да се развие някакъв сюжет с Молдова, със Сувалкския кулоар, с Литва?
-Мисля, че другото място, най-вероятно към момента ще е в Украйна, само че в някаква връзка с Беларус, която ще бъде употребена като пушечно месо (съжалявам за асоциацията, мъчно е за поверие, само че е така). Ясно е, че главните загуби в тази война понесе освен самата съветска войска, само че и съветската войска, в която съумяха да активизират жителите на Донецка и Луганска област и да ги употребяват като пушечно месо. Мисля, че мъжкото население на тези региони е претърпяло големи загуба от 50%.
*Владимир Пастухов, учител в Университетския лицей в Лондон
Превод: Faktor.bg
Русия би трябвало да бъде държана на една ръка разстояние от самото начало, с цел да не се отскубне от куката и не реши да бомбардира Лондон с нуклеарни ракети, споделя анализаторът
Интервю на Сергей Медведев за „ Радио Свобода “
-Владимир Пастухов, бих желал да беседвам с вас не за настоящите събития от войната, а да разгледаме обстановката от стратегическа позиция: какво като цяло се случва със света вследствие на тази война. Това Трета международна война ли е? Войната, която беше дълго чакана, в Кремъл четяха книгата на Михаил Юриев " Третата империя "... Сега в действителност в Трета международна война ли сме, която се готвеше от 10-15 години.
-И да, и не. Няма еднопосочен отговор на този въпрос. Трета международна война в тесния смисъл на думата, като огромен спор на главните международни сили със или без включване на нуклеарни оръжия, популярност Богу, към момента не се води. Но в това време разбираме, че концепцията за войната се е трансформирала в този момент, в постмодерните времена. В този смисъл е изцяло допустимо Третата международна война да съставлява композиция от Втората международна война и Студената война. Това е безпределно дълго протичащ развой във времето. И е въпрос на огромен шанс да мине без гореща фаза, а по-скоро да протича както войните при павианите: при тях доста рядко се стига до същинско кръвопролитие, просто самците се гледат в очите и този, който не устои на погледа на другия мъжки и огледа настрана, губи правото да получи храна и женски. Напълно допустимо е, само че това е въпрос на шанс, Третата международна война да се организира единствено под формата на местни периферни конфликти.
-Но в този момент се водят световни войни, каквито не са се случвали от доста десетилетия. Какво се случва със международните пазари за храни! Може би се чака апетит за десетки милиони хора в Северна Африка. Близкия изток... Какво става с енергийните пазари, какви са цените на петрола, каква е инфлацията в Америка! Кой можеше да допусна за всичко това при започване на годината?
-Нека се опитаме да отделим световния проблем от останалите (котлетите от мухите – бел.ред.). Очевидно светът минава през световен преход от една много продължителна, постоянна ера към друга, евентуално също продължителна постоянна ера, и ние се намираме в самата повратна точка на този преход. Повечето от тези пагубни събития, които изброихте, от моя позиция назряваха и назряваха без значение от спора сред Русия и Украйна, те щяха да се случат година по-рано, година по-късно.
Според мен би трябвало да вършим разлика сред причина и отключващ фактор. От моя позиция аргументите за всички тези диспропорции, разтърсвания, в това число апетит, доста съществени миграционни рецесии, провокациите пред западната цивилизация от периферния свят въобще не са в Русия, тъй като самата Русия е разследване от тези процеси. Ние сме периферията на международната капиталистическа система. По периферията всичко се усеща доста по-силно, по-драматично. В този смисъл нищо ново не се случва спрямо това, което се е случило при започване на 20-ти век, когато по знамение Русия се оказа в същата тази външна страна на същата капиталистическа европейска система, която тогава се намираше също във фаза на преход, т.е. там имаше разтърсвания.
-Според мен тактиката на Путин бе да улови неизбежността на този преход, Русия умишлено влезе в ролята на подобен спойлер, дружно с Турция, Венецуела, Иран, Северна Корея.
-Когато бях млад, гледах един филм за хора, които през Втората международна война са превозвали конвои с динамит по планинските пътища. Там един умел водач изяснява на различен, че когато би трябвало да премине през сектор с подобен път, има два метода за решение на казуса: или да пълзи доста постепенно и деликатно, гладко да се спуска и катери, или да премине през този сектор с огромна скорост.
Аз имам възприятието, че се случиха две неща. Първо: ние с вас бяхме очевидци по какъв начин хората в Кремъл сами се навиваха, хипнотизираха (един подобен вид на самохипноза) и се убеждаваха, и то не в този момент, а още през 2008-2010 година, че Третата международна война е неизбежна, колапсът на $, както и цялата парична система за разплащане, основана на него е неизбежна. И тогава те сами взеха решение за себе си, освен това без значение от техните егоистични ползи, да запазят властта си, с нейните корупционните съставни елементи - всичко това се случи, само че действително се оказа, че това беше един изцяло неопределено изработен идеологически план. Те сами избраха каква да бъде реакцията им и взеха решение, че най-добре е не да ударят спирачка, а да натиснат газта в положителния смисъл на думата. И не просто да стоят настрани, а да форсират този развой, т.е. рушете, колкото можете рушете, тласкайте, натикайте вражеската система в тази рецесия, или както биха споделили британците, хвърлете я под рейса.
Тъй като системата към този момент е разтърсена, това значи, че би трябвало да я съборим, да я хвърлим под рейса и в това време да се държим като Сталин през 1929 година, в онази рецесия, по време на Голямата меланхолия, когато страната ни по разнообразни аргументи, също се оказа изолирана. Заради изолацията си от международните пазари, които се тресяха и всичко гърмеше, тук тази рецесия като че ли я нямаше. Но действително рецесията я имаше. Цялата тази епоха на огромния сталински гнет е индиректен отговор на тази световна рецесия, на Голямата меланхолия, без значение дали този факт ни харесва или не. Но няма директен отговор. Тоест тогава те са решили, че по принцип всичко е наред, изолацията е нашият отговор и дано враговете горят в огъня и летят в пъкъла. Но повода не е в Русия, самата днешна Русия е разследване. Друг е въпросът, че тя реагира по най-абсурдния метод, т.е. вместо да одобри действителността, тя реши да налее бензин в огъня.
-Забелязахте ли по малкия екран, че Путин се е трансформирал. Още на Петербургския стопански конгрес видяхме един удовлетворен, убеден в себе си човек: усещаше се, че е преодолял тримесечната рецесия от началото на войната. Нека бъда юрист на дявола. Разбирам, че в дълготраен проект войната е против Русия. Но в кратковременен проект, гледайки през очите на хората в Кремъл, може би всичко върви по техния проект?
-Самият Путин е комплицирана персона. Сега, несъмнено, е показан в някакъв карикатурен облик и това е естествено след всичко, което е направил. Но подценяването на врага е една от най-сериозните стратегически неточности. Способността да поема удар в никакъв случай не е била неговата слаба страна, в противен случай – постоянно е била негова мощна страна. Той прави изцяло безумни неточности, само че се е хванал за рогата, удържа този удар, макар че наподобява, че всяка неточност може да бъде елементарно поправена. Но защото на него доста му върви с съперниците, се оказва, че тази тактичност - да стисне зъби и да понесе удара – работи.
От друга позиция, те схващат, че нещата не вървят по проект. Това не е този театърът, за който са мечтали. По чисто справедливи индикатори, по числеността на военния контингент, концентриран на границата, по насъбраните муниции, по тиловата инфраструктура беше ясно, че войната е разчетена за две седмици. Имаше дребен потрес след неуспеха на интервенцията за завладяване на Киев, само че това не значи, че няма да има нови интервенции. Това е първата част.
Между другото, в този миг Украйна имаше прочут прозорец от благоприятни условия - от първите две седмици до месец от началото на войната, в това число благоприятни условия за договаряния, само че това е моето субективно мнение. След това извърши удар и това докара част от управлението на Кремъл до положението, в което Сталин изпада в първите 10-15 дни на войната: нещата явно не вървяха по проект. Тогава всичко беше преустроено по съветски метод, който се състои в това, че " животът не коства нищо “, „ всички ще ги смачкаме “. Трябваха им единствено тези два-три месеца, с цел да се пренастрои по-нататъшното отношение към войната към правилото - " дамите раждат ", а ние имаме задоволително запаси и ще ги надживеем, ще ги преживеем, ще ги погребем, в Хрушчовски смисъл. Така той (Владимир Путин – бел.ред.) влезе в Кремъл към този момент с концепцията за безконечна война.
-Според вас какви са крайните цели на Русия?
-Тежестта на тази война е, че това е безцелна война. Русия няма цели в тази война, тъй че тя няма по какъв начин да приключи по естествен цивилизован метод. Целта на тази война е война. Тази част от управлението на Русия, която е много рационална, която ние назоваваме технократска, тези, които се афишират за методолозите, приказват към този момент за това. Тази част, която не е малофеевско-дугинистка, и се пробва да рационализира тактиката за оцеляване на Русия в дълготраен проект, има добре открита идея, чийто смисъл е, че войната е естествена, здравословна и потребна за страна като Русия. Тази война би трябвало непрекъснато да се поддържа, както муден огън от горелка. Има храни, които се готвят на мощен огън, само че има бульони, които би трябвало да се варят с часове на слаб огън. Сега за тях войната е подобен спокоен огън, на който желаят да сложат Русия и да я варят, с цел да се получи след 25 години напълно различен културен бульон. Те разчитат, че до момента в който постепенно на слаб огън варят Русия, същата тази Европа ще изгори и ще отиде по дяволите.
-Каква съгласно вас е тактиката на Запада в този момент? Мисля, че има две тактики. Едната е да победим Русия - международно зло, империята на злото, която направи съдбовна неточност и има късмет най-сетне да я унищожи, с цел да изградим нов международен ред с доста по-приятелска и сговорлива Русия. И втората тактика - да не допираме злото до дъно, да го ограничим колкото е допустимо повече и да се опитаме да запазим това, което е останало от предходния свят. С други думи - от една страна тактиката на Съединени американски щати и страните от Източна Европа, въпреки това - тактиката Макрон-Шолц, европейската тактика. Коя от тези тактики съгласно вас най-добре разказва действителността?
-Мисля, че нито една от тези тактики не разказва действителността. Самият аз се пробвах да схвана този въпрос като опиша тактиката на едно село, което живее покрай гората и желае да направи нещо с вълка, който има табиет да върви при хората там. Има две тактики: едната е на тези, които живеят до самия завършек на гората и този вълк атакува съвсем всеки ден, а другата на тези, които живеят надалеч оттатък реката, и въобще не им пука от него. За тези, които живеят в средата на селото, ситуацията е по-сложно, тъй като вълкът не стига до тях толкоз постоянно: приказваме за Франция, Германия, Италия, и жителите на средноевропейското село – спохожда ги един път на 100 години. Да, несъмнено, неприятно е, само че малко хора си спомнят това.
Тогава им се споделя: момчета, би трябвало да организираме лов с кучета, по 10 кучета от всеки един от вас, впряг и за две седмици да напуснем домовете си. Всички си мислят: дали всичко това е поради един вълк? Нека му създадем скривалище, да му създадем проход, ограда, да си живее там, а ние освен ще го оставим да гладува, само че ще го уморим от апетит и след 10-15 години, когато той изцяло изпосталее и изпълзи трагичен от своето скривалище, ще го довършим.
Сега, съгласно мен, няма нито една съответна позиция, има единствено теоретични схеми. Европа към момента е в развой на осъзнаване в каква неприятна каша се е забъркала. След 1991 година, когато съгласно Вадим Цимбурски Русия се е откъснала от Европа, всички взеха решение, че Русия е престанала да съществува като европейски състезател, като солидна козирка, която постоянно е била надвиснала над Европа, застрашавайки я. И в този момент внезапно Русия е изскочила като демон от табакера и то по най-неприятния метод. Остава чувството, че като че ли последните двеста години не са се случили. И ето го в този момент Аракчеев, дружно с Александър и неговия Свещен съюз, са станали от ковчезите откакто са лежали замразени цели двеста години, и бързат да подпишат с тази Европа своя Свещен съюз, предлагайки им го като лек.
Има разнообразни концепции, които са подбудени главно от вътрешнополитическата конюнктура. Имаме един Борис Джонсън, който няма потребност да слагаме в един кюп с Джо Байдън. Той няма по какъв начин и да влезе в една кошница с американския президент, за който вътрешнополитическа обстановка в Съединени американски щати е такава, че всяка война в Европа е просто наслада, избавление за него….Второ, добра причина е Англия, макар Брекзит, да се върне в Европа и да изиграе ролята си там. И трето, изцяло рационално мнение, че стратегически това е война за привършване и на последните съветски запаси, в случай че не се стигне до замяна на нуклеарни удари.
-Тоест, говорите за някаква междинна аритметичност на тези тактики - за безкрайната Курска дъга, за война на безсилие на Русия, само че Украйна също играе роля - прочетох някъде вашата метафора – тя е мелница, вълнолом, в който се разрушават съветските запаси, съветската военна мощност.
-Тази тактика най-малкото наподобява по-логично приключен артикул в съпоставяне със тактиката на миротворците, тъй като тази тактика не би трябвало да регистрира мнението на другата страна. Русия си сподели думата, тя към този момент се хвърли в тази война. Освен това е належащо рационално да я държите на една ръка разстояние от самото начало, с цел да не се отскубне от куката и не й влезе в главата да реши да бомбардира Лондон с нуклеарни ракети. За да не направи това, тя би трябвало да разбере, че щом една нуклеарна ракета излети от Русия, тогава напълно не на смешка десетки ще полетят към Кремъл. Ако Кремъл не знае това, тогава ще прави каквото си желае, ще продължи да хулиганства колкото си желае.
Едно нещо може да възпре в този момент руснаците - това е осъзнаването на момента, след който идващите ракети ще излетят от подводниците. Ако осъзнаят, че са стигнали дотук, те ще спрат. Ако обаче почувстват, че тези против тях блъфират и играят покер, Кремъл има най-хубавия покер тим в света сега. Безсмислено е да играете покер с него, ще загубите. Просто би трябвало твърдо да бъде взето решението, че оттатък тази точка ракетите изхвърчат и политат към Русия.
Тази идея не се интересува от мнението на Москва. Всичко, което италиано-германско-френският съюз предлага не извършва известното предписание на монтьора Мечников - договорът е артикул на единодушието, на неоспорване на страните, които се договарят. В последна сметка, когато приказват за някакъв тип компромис, те постоянно не помнят да попитат дали Русия е подготвена за каквито и да било договаряния. А Русия няма да бъде подготвена за никакви договаряния, до момента в който не се сблъска с събитието, което преди малко описах.
-Какъв съгласно вас е най-вероятният сюжет за тази война?
-Най-вероятният сюжет е изостряне на обстановката през юли-август, при започване на есента. Русия прави всичко допустимо за реализиране на задачите си в Донбас, явно скоро ще доближи границите на Луганска, частично Донецка област и ще опре до втория, новооснован ешелон на защитата на Украйна. От тук нататък ще стартира краткотрайно оказване на напън, ще е належащо по някакъв метод да се подтиква обстановката. Очаквам, че ще бъде осъществен и опит за проведен напън, само че към този момент в друга точка и прекачване на запаси на друго място.
-Имате поради друго място в Украйна или очаквате да се развие някакъв сюжет с Молдова, със Сувалкския кулоар, с Литва?
-Мисля, че другото място, най-вероятно към момента ще е в Украйна, само че в някаква връзка с Беларус, която ще бъде употребена като пушечно месо (съжалявам за асоциацията, мъчно е за поверие, само че е така). Ясно е, че главните загуби в тази война понесе освен самата съветска войска, само че и съветската войска, в която съумяха да активизират жителите на Донецка и Луганска област и да ги употребяват като пушечно месо. Мисля, че мъжкото население на тези региони е претърпяло големи загуба от 50%.
*Владимир Пастухов, учител в Университетския лицей в Лондон
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ