Климатична бомба: В тези два региона на земното кълбо се очаква стремително повишаване на температурата
Изменението на климата, което постоянно се възприема като дълготрайна опасност, към този момент се трансформира в тревожна действителност в някои райони на света. Сред най-застрашените райони на челно място са Близкият изток и Северна Африка (MENA). Тези райони, които към този момент са измежду най-горещите и най-сухите на планетата, ще претърпят мощно повишение на температурата през идващите десетилетия.
Регионът, който към този момент се прегрява
Близкият изток и Северна Африка към този момент са едни от най-негостоприемните райони на планетата във връзка с температурата. През лятото в някои от тези зони постоянно се записват оптимални температури, надвишаващи 50 °C. Подобни рискови условия са освен неприятни, само че и заплашват човешкото здраве, подкопават водните запаси и усилват потребността от сила за изстудяване.
Още по-обезпокоително е, че районът е на път да надвиши сериозните прагове на стопляне от 1,5 °C и 2 °C над прединдустриалните равнища, което се случва много по-рано от множеството други райони на земното кълбо. Въпреки че Парижкото съглашение има за цел да ограничи световното стопляне до тези прагове, някои елементи от района на Близкия изток и Северна Африка към този момент са ги минали или са рисково покрай това.
Тревожни прогнози: невиждано повишение на температурата
Най-новите климатични модели, употребяващи данни с висока разграничителна дарба (CMIP5 и CMIP6), демонстрират, че темпът на стопляне в тези райони е несиметричен. Така да вземем за пример навътре в Арабския полуостров стоплянето е 3,5 пъти по-бързо от междинното за света. С този ритъм стоплянето в района може да доближи 3-4 °C още през 2070 година, към три десетилетия по-рано, в сравнение с в другите елементи на земното кълбо.
Особено наранени ще бъдат провинция Рияд в Саудитска Арабия, където летните температури могат да доближат рискови стойности, както и елементи от Алжир и Мавритания. Зимните горещи точки са съсредоточени в планините Елбрус в Иран. Още по-тревожно е, че до 2100 година най-песимистичните сюжети плануват стопляне с до 9 °C в централната част на Арабския полуостров – район, който към този момент е изсъхнал и едва пригоден към сходни условия.
Това грандиозно стопляне се ускорява от пустинния темперамент на района. За разлика от влажните екваториални зони, сухите пустини на Близкия изток и Северна Африка нямат способността да се охлаждат посредством изпарение. Това ги слага в категория, сравнима с полярните райони, където температурите бързо се покачват заради географски и климатични особености.
Температурата: съществени проблеми за популациите и екосистемите
Последиците от тези промени са големи. При сюжет на интензивно стопляне някои елементи на района могат да станат необитаеми. Горещите талази ще станат по-чести, продължителни и интензивни, което ще усили риска от дехидратация, топлинен удар и други болести, свързани с горещините.
Екосистемите също ще бъдат наранени. Земеделските земи, които към този момент са лимитирани в тези райони, ще станат още по-малко продуктивни, което ще ускори продоволствената неустановеност. Достъпът до вода, който към този момент е стеснен, ще стане още по-ограничен, което ще окаже напън върху естествените запаси и ще докара до всеобща миграция към по-слабо засегнатите региони.
Съществуващата инфраструктура в градовете, изключително в гъсто обитаемоте крайбрежни градове като Оман и страните от Персийския залив, не е проектирана да се оправи с това рисково повишение на температурите. Това ще изисква доста адаптиране, с цел да се обезпечат най-малко минимални условия на живот.
Отговорът на опасността: закъснение и адаптиране
Въпреки сериозността на прогнозите, към момента не всичко е изгубено. Изследователите считат, че амбициозните световни старания за понижаване на излъчванията на парникови газове биха могли да забавят темповете на стопляне в района с 38%. За задачата ще са нужни съществени задължения от страна на огромните стопански системи, както и на страните от района, които в огромна степен са богати на изкопаеми горива.
Адаптацията също ще бъде от значително значение. Градовете в Близкия изток и Северна Африка могат да се трансфорат в лаборатории за реформаторски решения за справяне с рисковите горещини. Архитектурните решения, като да вземем за пример здания с по-добра вентилация и отразяващи материали, могат да понижат потребността от климатизация. Градската растителност, макар че е предизвикателство в сухите райони, също може да помогне за охлаждането на публичните пространства.
Проучват се и модерни технологии като изкуствени микроклимати. Тези начинания, въпреки и скъпи, могат да послужат като модел за другите райони по света, които в бъдеще ще бъдат изправени пред сходни провокации.
