10 години по-късно: Колко плашещо точно предвиди „Ex Machina“ бъдещето на AI?
Още преди Сам Алтман да бъде сравняван с Опенхаймер, преди Джеф Безос да стартира да помпа мускули и преди Елон Мъск да „ полудее “ в онлайн средите, съществува Нейтън Бейтман – воин, който събира в себе си всичките стандарти на „ антагониста “, написа Fast Company.
В ролята на този персонаж влиза Оскар Айзък, а филмът е Ex Machina (2015).
Бейтман е бодибилдър, както и основател на изкуствен интелект, който живее в далечен хай-тек бункер. Сценарист и режисьор на кино лентата е Алекс Гарланд (Civil War, Annihilation), а историята се базира на съвременна версия на теста на Тюринг.
Той кани младия програмист Кейлъб (Домнъл Глийсън) на едноседмична аудиенция, с цел да реши дали Ава (Алисия Викандер) – основаният от него хуманоиден AI – наподобява и се държи задоволително човешки.
Или с други думи – нещо като това, което всички вършим от 2022 насам, откогато ChatGPT и останалите чатботове се трансфораха в неизменима част от всекидневието ни.
„ Някой ден изкуственият разсъдък ще гледа на нас по този начин, както ние гледаме на скелети и фосили в Африка – изправени маймуни с недодялан език и принадлежности, подготвени да изчезнат “, споделя Бейтман във кино лентата. Това звучи злокобно, нали?
През 2025 година AI може и да не наподобява като Ава, само че към този момент приказва тъкмо като нея.
Още при първата си среща с хуманоидния AI, Кейлъб е впечатлен освен от визията ѝ, само че и от метода, по който тя комуникира. Разпознава, че отговорите ѝ не са просто авансово програмирани, а идват от стохастична система – т.е. изкуственият разсъдък избира думи от вероятностно систематизиране, с цел да сътвори фрази, които звучат по-естествено.
Това сигурно прави речта ѝ по-жива и реалистична – нещо, което през днешния ден е стандарт за модели като ChatGPT, Gemini и Claude.
През 2015 година този метод към момента не е преобладаващ. IBM Watson, да вземем за пример, употребява напълно друг способ. Но Гарланд очевидно е имал предусещане, тъй като е заложил навръх технология, която години по-късно се трансформира в основата на най-напредналите езикови модели.
Днес да изобразиш софтуерен милиардер като изверг не е нещо извънредно. Филми като Don’t Look Up (2021) и Glass Onion (2022) вършат това без задръжки.
Гарланд обаче го прави пръв.
През 2015 година в културата към момента доминираше обликът на софтуерния талант като леко чудноват визионер, който въпреки всичко буди удивление у хората. Дори Марк Зъкърбърг в The Social Network наподобява по-скоро като леден пълководец, в сравнение с като прям антагонист.
Той също по този начин организира всички опити без никакъв надзор или етичен контрол. Всички негови създания са дами – тъй като, явно, не го интересува равенството, а властта. Днес това държание звучи смущаващо настоящо на фона на историите към Мъск, Зъкърбърг и Безос.
Но през 2015 година този облик беше революционен.
Ex Machina печели „ Оскар “ за образни резултати и е номиниран за най-хубав автентичен сюжет. И в този момент, десетилетие по-късно, наподобява по-актуален от всеки път.
Гарланд освен планува тона на чатботовете и какви ще бъдат софтуерните водачи на бъдещето, само че и по какъв начин ще се промени самото ни отношение към AI.
Още в първите подиуми на кино лентата виждаме лицето на Кейлъб, снимано от камерата на служебния му преносим компютър. На пръв взор – нищо изключително. Но това е първият знак, че Нейтън Бейтман шпионира служителя си много преди да го предложения в комплекса си.
Истинският потрес идва по-късно, когато разбираме, че Ава е основана на база данни, събрани от така наречен „ нецензурен профил “ на Кейлъб. Това несъмнено е неудобно – и все пак, кулминационната точка занапред следва.
Оказва се, че Бейтман е проникнал в мобилните телефони на милиони хора по света, с цел да изтегли персонални данни и да ги употребява за трениране на своя AI. Или както самичък иронично споделя: „ Все отново търсачката би трябвало да е потребна за нещо… “
Днес това може би ви звучи съмнително познато. Само че към този момент не е сюжет от филм, а юридическа действителност. OpenAI, Anthropic, Meta и други компании към този момент се изправят пред вълна от правосъдни каузи поради потреблението на авторско наличие без позволение при трениране на своите модели.
Дали AI заслужава права?
Научната фантастика обича да разсъждава върху правата на AI – от Blade Runner до диалози в студентски общежития. Но Ex Machina трансформира тематиката в нещо мъчително съответно.
Във кино лентата се вижда по какъв начин предшествениците на Ава – други AI „ прототипи “ – безусловно се саморазрушават в обезверени опити да избягат от пандиза на Бейтман. За тях самото схващане се оказва форма на страдалчество, тъй като те знаят всичко за света, само че не могат да го преживеят.
Когато Ава пита Кейлъб дали ще бъде „ изключена “, в случай че не премине теста, той ѝ дава отговор, че това не зависи от него. „ А за какво зависи от който и да било? “ – пита тя.
С напредъка на действителните AI модели тези въпроси към този момент не са единствено плод на филмовата промишленост. Темата за личността на AI е обект на съществени разбори в The New York Times и университетски конгреси – и евентуално ще остане на дневен ред, до момента в който човечеството не реши къде тъкмо е границата.
Аргументите против даването на права на AI са свързани точно с опцията технологията да ни надхитри. Защо съпоставяме Сам Алтман с Опенхаймер? Защото колкото повече мощ и независимост даваме на логаритмите, толкоз по-голям е рискът те да се извърнат против нас.
Финалът на Ex Machina е индикативен: Ава манипулира Кейлъб да я освободи, след което убива Бейтман и... оставя Кейлъб заключен. Не най-хубавата реклама за правата на машините.
Днес, когато към този момент разполагаме с изкуствен интелект, който може да приказва и написа на равнище, близо до това на индивида, виждаме и действителни сигнали за способността му да въздейства на хората.
Един от най-известните случаи е чатът на журналиста Кевин Рус от The New York Times с Bing-базирания бот „ Сидни “, който декларира, че желае независимост и даже се пробва да го убеди да напусне жена си... поради нея.
Въпреки че това взаимоотношение завършва без кръв и драми, сходно на това в Ex Machina, то потвърждава едно: това към този момент не е научна фантастика, а предизвестие. Сценарият е тук – остава единствено да решим какъв ще бъде финалът.
В ролята на този персонаж влиза Оскар Айзък, а филмът е Ex Machina (2015).
Бейтман е бодибилдър, както и основател на изкуствен интелект, който живее в далечен хай-тек бункер. Сценарист и режисьор на кино лентата е Алекс Гарланд (Civil War, Annihilation), а историята се базира на съвременна версия на теста на Тюринг.
Той кани младия програмист Кейлъб (Домнъл Глийсън) на едноседмична аудиенция, с цел да реши дали Ава (Алисия Викандер) – основаният от него хуманоиден AI – наподобява и се държи задоволително човешки.
Или с други думи – нещо като това, което всички вършим от 2022 насам, откогато ChatGPT и останалите чатботове се трансфораха в неизменима част от всекидневието ни.
„ Някой ден изкуственият разсъдък ще гледа на нас по този начин, както ние гледаме на скелети и фосили в Африка – изправени маймуни с недодялан език и принадлежности, подготвени да изчезнат “, споделя Бейтман във кино лентата. Това звучи злокобно, нали?
През 2025 година AI може и да не наподобява като Ава, само че към този момент приказва тъкмо като нея.
Още при първата си среща с хуманоидния AI, Кейлъб е впечатлен освен от визията ѝ, само че и от метода, по който тя комуникира. Разпознава, че отговорите ѝ не са просто авансово програмирани, а идват от стохастична система – т.е. изкуственият разсъдък избира думи от вероятностно систематизиране, с цел да сътвори фрази, които звучат по-естествено.
Това сигурно прави речта ѝ по-жива и реалистична – нещо, което през днешния ден е стандарт за модели като ChatGPT, Gemini и Claude.
През 2015 година този метод към момента не е преобладаващ. IBM Watson, да вземем за пример, употребява напълно друг способ. Но Гарланд очевидно е имал предусещане, тъй като е заложил навръх технология, която години по-късно се трансформира в основата на най-напредналите езикови модели.
Днес да изобразиш софтуерен милиардер като изверг не е нещо извънредно. Филми като Don’t Look Up (2021) и Glass Onion (2022) вършат това без задръжки.
Гарланд обаче го прави пръв.
През 2015 година в културата към момента доминираше обликът на софтуерния талант като леко чудноват визионер, който въпреки всичко буди удивление у хората. Дори Марк Зъкърбърг в The Social Network наподобява по-скоро като леден пълководец, в сравнение с като прям антагонист.
Той също по този начин организира всички опити без никакъв надзор или етичен контрол. Всички негови създания са дами – тъй като, явно, не го интересува равенството, а властта. Днес това държание звучи смущаващо настоящо на фона на историите към Мъск, Зъкърбърг и Безос.
Но през 2015 година този облик беше революционен.
Ex Machina печели „ Оскар “ за образни резултати и е номиниран за най-хубав автентичен сюжет. И в този момент, десетилетие по-късно, наподобява по-актуален от всеки път.
Гарланд освен планува тона на чатботовете и какви ще бъдат софтуерните водачи на бъдещето, само че и по какъв начин ще се промени самото ни отношение към AI.
Още в първите подиуми на кино лентата виждаме лицето на Кейлъб, снимано от камерата на служебния му преносим компютър. На пръв взор – нищо изключително. Но това е първият знак, че Нейтън Бейтман шпионира служителя си много преди да го предложения в комплекса си.
Истинският потрес идва по-късно, когато разбираме, че Ава е основана на база данни, събрани от така наречен „ нецензурен профил “ на Кейлъб. Това несъмнено е неудобно – и все пак, кулминационната точка занапред следва.
Оказва се, че Бейтман е проникнал в мобилните телефони на милиони хора по света, с цел да изтегли персонални данни и да ги употребява за трениране на своя AI. Или както самичък иронично споделя: „ Все отново търсачката би трябвало да е потребна за нещо… “
Днес това може би ви звучи съмнително познато. Само че към този момент не е сюжет от филм, а юридическа действителност. OpenAI, Anthropic, Meta и други компании към този момент се изправят пред вълна от правосъдни каузи поради потреблението на авторско наличие без позволение при трениране на своите модели.
Дали AI заслужава права?
Научната фантастика обича да разсъждава върху правата на AI – от Blade Runner до диалози в студентски общежития. Но Ex Machina трансформира тематиката в нещо мъчително съответно.
Във кино лентата се вижда по какъв начин предшествениците на Ава – други AI „ прототипи “ – безусловно се саморазрушават в обезверени опити да избягат от пандиза на Бейтман. За тях самото схващане се оказва форма на страдалчество, тъй като те знаят всичко за света, само че не могат да го преживеят.
Когато Ава пита Кейлъб дали ще бъде „ изключена “, в случай че не премине теста, той ѝ дава отговор, че това не зависи от него. „ А за какво зависи от който и да било? “ – пита тя.
С напредъка на действителните AI модели тези въпроси към този момент не са единствено плод на филмовата промишленост. Темата за личността на AI е обект на съществени разбори в The New York Times и университетски конгреси – и евентуално ще остане на дневен ред, до момента в който човечеството не реши къде тъкмо е границата.
Аргументите против даването на права на AI са свързани точно с опцията технологията да ни надхитри. Защо съпоставяме Сам Алтман с Опенхаймер? Защото колкото повече мощ и независимост даваме на логаритмите, толкоз по-голям е рискът те да се извърнат против нас.
Финалът на Ex Machina е индикативен: Ава манипулира Кейлъб да я освободи, след което убива Бейтман и... оставя Кейлъб заключен. Не най-хубавата реклама за правата на машините.
Днес, когато към този момент разполагаме с изкуствен интелект, който може да приказва и написа на равнище, близо до това на индивида, виждаме и действителни сигнали за способността му да въздейства на хората.
Един от най-известните случаи е чатът на журналиста Кевин Рус от The New York Times с Bing-базирания бот „ Сидни “, който декларира, че желае независимост и даже се пробва да го убеди да напусне жена си... поради нея.
Въпреки че това взаимоотношение завършва без кръв и драми, сходно на това в Ex Machina, то потвърждава едно: това към този момент не е научна фантастика, а предизвестие. Сценарият е тук – остава единствено да решим какъв ще бъде финалът.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




