Още преди да се е появила като книга, „Тъй рече

Още преди да се е появила като книга, „ Тъй рече Виктор “ на Маргарита Петкова стана шлагер в обществените мрежи. Хиляди почитатели на огромната поетеса попиваха поетичното й слово и тръпнеха в очакване на всяко последващо стихотворение за Виктор. А на разнообразни срещи с нея обичайният въпрос беше: „ Кога ще излезе Виктор в книга? “.
Парче по парче, стих по стих, стихотворение по стихотворение в този момент пъзелът „ Виктор “ е съединен и стига до читателите в издание на „ Персей “. Книгата завоюва конкурс на Министерство на културата.
Премиерата на „ Тъй рече Виктор “ ще бъде на знаменателната дата 7 ноември, от 18 ч., в клуб „ Журналист “ в Съюз на българските журналисти, на бул. Граф Игнатиев № 4, 1 ет. Най-обичаната българска поетеса ще чете стихове от новата си книга и ще дава подписи върху нея. Входът на клуба е отворен за всички фенове на поетесата.
„ Виктор дойде ненадейно и незабавно почна да се написа самичък. Това, несъмнено, е метафора – аз траках по клавишите. Разбира се, няма и никаква мистичност – който списва стихове, знае по какъв начин става. Тоест, въобще не знае. „ Някой диктува” е метафора на Андрей Германов, която кохортата стихоплетци кудкудяка наляво и надясно, га че ли звездите им го приказват.
Виктор си пристигна със заглавията и архитектониката. В обществената мрежа стихотворения от десетина куплета никой не чете. Дори аз. Та Виктор избра вътрешните рими. Аз се съгласих.
И потегли като на смешка. Тъй рече за това, така рече за това - четири години в неизвестен ден, в неизвестен час на екрана на компютъра се появяваше следващото стихотворение. Направо на екрана. И напряко пред читателите. 62 стихотворения.
После, също по този начин ненадейно, както пристигна, Виктор взе, че си отиде. Пак без мистичност и метафори. Просто знам, че повече няма да пиша по този начин, даже и да желая. А аз в никакъв случай не се напрягам да нареждам римички непременно – каквото там си се подреди. И в никакъв случай не знам какво е желал да каже създателят! Виктор беше ту отнесен, ту подигравателен, ту злобен, ту непристойно прочувствен, обаче постоянно почтен. Много ми е безценен, пустият му Виктор, по тази причина го споделям в книга, може пък и вие да го харесате.
Ох, да, неизбежният въпрос – кой е Виктор, по дяволите?! Както е възкликнал Гюстав Флобер: „ Мадам Бовари – това съм аз!”, така рече и Виктор… “ – признава авторката.
Зачитайки ръкописа на новата й книга „ Тъй рече Виктор “, Стефан Димитров, един от най-популярните български композитори, написал десетки песни по нейни стихове, си споделя: „ Маргарита порасна “, само че когато го прочита до края, поправя първичното си усещане и разбра, че по-правилното е не пораснала, а израснала като създател. Това е израстване на креативния Аз, прекосяване в една нова качествена категория, както като светоусещане, по този начин и на личностните характерности на създателя. Лирическата героиня на Маргарита Петкова също израства и помъдрява, само че това не се отразява на съвършената поетическа форма, присъща за поетесата – тя избира да остане вярна на римата, на ритъма, на класическия стих, а не да се разпилява в необята на верлибъра.
Без да се подценяват стиховете на Маргарита, в които доста дами се припознават и които обрисуват цялостен дял в актуалната българска лирика, може да се каже, че новите й произведения са по-сложни, по-мъдри, по-философски. Това не е скандалната „ дива къпина “, която споделя нещата в очите, без да икономисва нищо. Тук има повече дълбочина и житейска мъдрост – на човек и създател, който е натрупал задоволително персонален опит зад тила си, само че гледа и напред в бъдещето: „ Запомних, че светът е цялостен, когато е на половини. “
Новата книга на Маргарита Петкова демонстрира по какъв начин се уголемява диапазонът на тематиките, които я вълнуват – да, и любовта я има, само че вътре са и животът и гибелта, положителното и злото, грозното и красивото…
Всяко едно стихотворение е изпълнено с доста мъдрост. Това още веднъж е дръзка, шамарена лирика, само че с ръка в кадифена ръкавица. Така обаче от време на време боли повече. Сарказмът в новите стихове на Маргарита Петкова обаче не е човеконенавистнически. Той наказа човешките пороци, само че в него има и грациозност. Лирическата героиня на Маргарита Петкова към този момент не тропа по масата, в думите й има повече финес. Стиховете са доста лирични, влияят и карат читателя да се замисли за значимите неща в живота си.
„ Тъй рече Виктор “ демонстрира каква би трябвало да бъде обществената лирика през днешния ден – с необятен публичен отзив, поставяща остро проблемите, които вълнуват всеки човек. Това са проблеми, взети от самия живот, та въпреки в някои от стиховете да се интерпретират и древен претекстове. Стиховете озвучават битието на всеки един от нас, бил той млад или възрастен, тъй като всеки човек се сблъсква всекидневно и с естествени катаклизми, и с спорове сред хората, никой не е застрахован нито от зло, нито от положително, нито от злоба, нито от екстаз, нито от обич, нито от гибел.
Маргарита Петкова потвърждава, че всеки стихотворец има своя еволюция, минава през разнообразни настроения, страсти и поетики. Тя самата в никакъв случай не е била идентична, стереотипна, постоянно е била друга, изненадваща, само че и постоянно разпознаваема. В новата й книга има стихове, от които човек може да го заболи, само че и да се пречисти. Именно в това е силата на огромната литература, която остава и за тези след нас.