Нови ключови моменти при запор на сметки
Още по тематиката
Ускорената цифровизация в границите на Европа и директното ѝ приложение във финансовия бранш постанова нуждата от основаване на напълно нови бизнес модели
За разлика от България в други европейски страни тези контракти са по-разпространени
Спорно е до каква степен ограниченията в Търговския закон против сформиране на на неистинен документи при кражбите на компании ще дадат резултат
апорът върху разплащателните банкови сметки на длъжника е до размера на сумите, посочен в запорното известие. банката да пази запорираните суми и да внесе дължимата от него сума по сметката на правосъдния реализатор.
Намесата на Върховен касационен съд заради липса на процедура
Какво се случва, когато по запорираната банкова сметка няма задоволителна наличност?
апорът има деяние върху разплащателна банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното известие. Тези суми обаче могат да бъдат както наличните към връчването на запорното известие суми по банковата сметка на длъжника, по този начин и върху всички следващи приходи по нея. Действието на запора не може да се разгръща върху суми, надвишаващи посочения в запорното известие размер.
Какво се случва, когато по запорираната банкова сметка няма задоволителна наличност? Според Върховен касационен съд, когато салдото по сметката е дебитно, запорът има деяние във връзка с постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, без да е належащо изпращане на други запорни известия от правосъдния реализатор до банката. Поради това за банката в качеството й на трето задължено лице съществува обвързване да не прави заплащане от водената при нея банкова сметка по разпореждане или с авансово единодушие на нейния титуляр с последващите приходи.
Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на запорното известие и позитивното /кредитното/ салдо на сметката на длъжника, не са детайли от фактическия състав по налагането на запора, т.е действието на запора не се обуславя съществуване на суми по банковата сметка все още на връчване на запорното известие. Те имат значение във връзка с последствията на наложения запор дали и по кое време взискателят ще бъде задоволен.
Не по този начин стоят нещата обаче, когато върху вземанията по банковата сметка на длъжника, върху която е натрапен запорът, има основан необикновен залог.
Принципното състояние е, че при натрапен запор върху вземанията по разплащателната банкова сметка на длъжника по реда на Граждански процесуален кодекс, банката няма право да прави каквито и да било заплащания от водената при нея банкова сметка по разпореждане или с авансово единодушие на нейния титуляр, включително и да погасява отговорности на титуляря по провиснал от същата банка заем посредством наличните по банковата сметка суми и последвалите приходи, защото с налагането на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда със своето взимане, а от приемане на запорното известие банката придобива качеството на надзирател на сумите. Извършените разпоредби със запорираното взимане по банковата му сметка, респективно осъществените след налагане на запора въз основа на даденото авансово единодушие платежни интервенции, биха били релативно недействителни във връзка с взискателя.
В случай, че длъжникът е учредил по реда на Закона за особените залози в интерес на същата банка, необикновен залог върху приходи по съответната запорирана банкова сметка преди налагането на запора върху вземанията на длъжника по същата разплащателна сметка, учреденият залог може да бъде противоположен на трети лица, даже и на взискателя, в случай че е вписан в Централния указател на особените залози. По този метод банката се явява фаворизиран заемодател и може да се удовлетвори предпочтително от сумите, налични по запорирана банкова сметка, преди взискателя.
Ускорената цифровизация в границите на Европа и директното ѝ приложение във финансовия бранш постанова нуждата от основаване на напълно нови бизнес модели
За разлика от България в други европейски страни тези контракти са по-разпространени
Спорно е до каква степен ограниченията в Търговския закон против сформиране на на неистинен документи при кражбите на компании ще дадат резултат
апорът върху разплащателните банкови сметки на длъжника е до размера на сумите, посочен в запорното известие. банката да пази запорираните суми и да внесе дължимата от него сума по сметката на правосъдния реализатор.
Намесата на Върховен касационен съд заради липса на процедура
Какво се случва, когато по запорираната банкова сметка няма задоволителна наличност?
апорът има деяние върху разплащателна банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното известие. Тези суми обаче могат да бъдат както наличните към връчването на запорното известие суми по банковата сметка на длъжника, по този начин и върху всички следващи приходи по нея. Действието на запора не може да се разгръща върху суми, надвишаващи посочения в запорното известие размер.
Какво се случва, когато по запорираната банкова сметка няма задоволителна наличност? Според Върховен касационен съд, когато салдото по сметката е дебитно, запорът има деяние във връзка с постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, без да е належащо изпращане на други запорни известия от правосъдния реализатор до банката. Поради това за банката в качеството й на трето задължено лице съществува обвързване да не прави заплащане от водената при нея банкова сметка по разпореждане или с авансово единодушие на нейния титуляр с последващите приходи.
Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на запорното известие и позитивното /кредитното/ салдо на сметката на длъжника, не са детайли от фактическия състав по налагането на запора, т.е действието на запора не се обуславя съществуване на суми по банковата сметка все още на връчване на запорното известие. Те имат значение във връзка с последствията на наложения запор дали и по кое време взискателят ще бъде задоволен.
Не по този начин стоят нещата обаче, когато върху вземанията по банковата сметка на длъжника, върху която е натрапен запорът, има основан необикновен залог.
Принципното състояние е, че при натрапен запор върху вземанията по разплащателната банкова сметка на длъжника по реда на Граждански процесуален кодекс, банката няма право да прави каквито и да било заплащания от водената при нея банкова сметка по разпореждане или с авансово единодушие на нейния титуляр, включително и да погасява отговорности на титуляря по провиснал от същата банка заем посредством наличните по банковата сметка суми и последвалите приходи, защото с налагането на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда със своето взимане, а от приемане на запорното известие банката придобива качеството на надзирател на сумите. Извършените разпоредби със запорираното взимане по банковата му сметка, респективно осъществените след налагане на запора въз основа на даденото авансово единодушие платежни интервенции, биха били релативно недействителни във връзка с взискателя.
В случай, че длъжникът е учредил по реда на Закона за особените залози в интерес на същата банка, необикновен залог върху приходи по съответната запорирана банкова сметка преди налагането на запора върху вземанията на длъжника по същата разплащателна сметка, учреденият залог може да бъде противоположен на трети лица, даже и на взискателя, в случай че е вписан в Централния указател на особените залози. По този метод банката се явява фаворизиран заемодател и може да се удовлетвори предпочтително от сумите, налични по запорирана банкова сметка, преди взискателя.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




