2017: Годината на слънчогледа и царевицата
Още по тематиката
Световният водач в търговията със зърно ADM най-сетне откри първото си пристанище в България
Над половината от най-големите компании в бранша са със спаднали доходи през 2016 година Повечето сдружения са на облага, въпреки маржовете да са изтънели
Компанията за преправка на слънчоглед " Олива " за първи път надвиши оборот от над половин милиард лв., а до дни стартира строителството на новия й цех за 40 млн. евро
Гърция, Румъния и Германия са най-големите търговски сътрудници от Европейски Съюз на България в селското стопанство
Производството на слънчоглед през 2017 година ще бъде на най-високото равнище за последния четвърт век. " Очакванията ни за реколтата от пшеница бяха по-големи ", Светослав Русалов, ръководител на асоциацията на зърнопроизводителите " Ръстът в цените на пшеницата ще бъде сдържан - до 10% ", Николай Вълканов, шеф на " Интелиагро "
Силни реколти при царевицата и слънчогледа и леко по-слаби при пшеницата, само че при сдържан растеж на цените. Накратко това е прогнозата за земеделската година за най-произвежданите култури в страната. Добри зърнени добиви се чакат в Черноморския басейн, който е конкурентният пазар на България, само че световно има понижение на производството в Европейски Съюз и Съединени американски щати. Житните и маслодайните култури са измежду топ изнасяните артикули от страната, като годишно експортът е от порядъка на 1.5-2 милиарда евро дружно с модифицираните до масло първични материали. Така годината е мощна както за производителите, по този начин и евентуално за стопанската система и бъдещия експорт. А в случай че се осъществен прогнозите на Европейска комисия, 2017 година ще се бъде рекордна за производството на слънчоглед в България от 1993 година насам.
Повече количества от по-малко площи при пшеница
След като през 2016 година България реализира рекордно равнище при производството на пшеница, упованията за тази година са по-слаби. Според прогнозата на основна дирекция " Земеделие и развиване на селските региони " към Европейска комисия през това лято в страната ще бъдат прибрани 5.28 млн. тона пшеница, което е спад от 6.4% на годишна база. Всъщност добивите са даже малко по-добри от миналата година, просто засетите площи са с съвсем 7% по-малко.
Данните на зърнопроизводителите демонстрират, че все още жътвената акция завършва в множеството райони на страната, като изключение е само Добруджа, където прибирането на реколтата ще продължи още към 20 дни. " Очакванията ни за реколтата от пшеница бяха по-големи ", разяснява ръководителят на асоциацията на зърнопроизводителите Светослав Русалов. По думите му фермерите от другите елементи в страната са имали проблеми - в някои райони е имало засушаване, а в други - провали от градушки, което се отразява и на общото произвеждане.
По последни данни на земеделското министерство потърпевшите от градушки площи са 118 хиляди дка, като най-голяма част от тях са били със засята пшеница и слънчоглед.
" При пшеницата, въпреки и малко по-малко като повърхност, упованията са за 10% по-високи добиви поради хубавото време. Градушките бяха местен проблем и не въздействат отрицателно върху данните за страната като цяло ", изясни един от огромните мултинационални търговци, които купуват българско зърно.
Според прогнозите на Европейска комисия 2017 година ще се окаже слаба и за производството на ечемик в България, площите с който са доста по-малко по отношение на миналата година. Трудности има и при рапицата, където се чака общо произвеждане от 474 хиляди тона, или с 6.6% по-ниско равнище по отношение на миналата година.
Слънчево за слънчогледа
Ако данните за пшеница и ечемика са под равнището от предходната година, то 2017 година се обрисува обещаваща за производството на царевица и слънчоглед. Прогнозата на Европейска комисия демонстрира, че тази есен българските фермери ще приберат 2.09 млн. тона слънчоглед, което е растеж от 15.7% на годишна база и най-високото равнище от 1993 година насам. Всъщност единствената година, в която България е произвела над 2 млн. тона за последните 24 години, е 2014 година, сочат данните. Тогава общото произвеждане е било 2.01 млн. тона, т.е. малко под предстоящото сега.
Решението да се сеят повече маслодайни култури е взимано предишния септември, когато цените им бяха високи по тържищата и " слънчогледът им донесе доста пари ", изясни представител на задграничен търговец.
Сигналите от българските производители към този момент са разнопосочни - данните демонстрират, че слънчогледът е в положително положение в множеството райони на страната, само че проблеми има в някои елементи от Южна България. Според Светослав Русалов площите с културата през тази година са повече, защото поради сухата есен е имало доста пропаднали площи с рапица, които след това са били презасети със слънчоглед.
Добри резултати се чакат още и при царевицата, където се чака произвеждане от 2.78 млн. тона. Това е нарастване от над 25% на годишна база съгласно данните на Европейска комисия, само че 2016 година като цяло не беше мощна за тази просвета. Като добиви при царевицата предходната година беше доста по-суха и откъм рандеман е имало доста пропаднали площи. Така че тази година, въпреки и съвсем без смяна като засети площи, упованията са за мощна годишна продукция. Аналогично е и при рапицата.
Плавен растеж на цените
Данните на Европейска комисия демонстрират, че през тази година създадените зърнени култури в Европейски Съюз ще са по-ниски от междинното равнище, като главната причина за това е засушаването в разнообразни европейски страни. По-слаба годишна продукция се чака и в Съединени американски щати, що се отнася до пшеницата и слънчогледа, само че в същото време Русия и множеството страни от Черноморския басейн най-вероятно ще усилят продукцията си.
" Цените на международните пазари в този момент са по-високи от миналогодишните главно заради доста по-малкото произвеждане на пшеница и царевица, което се чака в Съединени американски щати ", разяснява Николай Вълканов, шеф на анализаторската " Интелиагро ". По думите му обаче се обрисува Черноморският район и тази година да бъде извънредно деен състезател в бранша, което няма да разреши по-значително повишаване на българския пазар. " Очакват се рекордни произвеждане и експорт на пшеница от Русия. Турция, която е обичаен вносител на пшеница, също върви към мощна година и даже към дребни количества за експорт. Франция, Италия, Испания, която е обичаен пазар за наша пшеница, и някои елементи от Украйна изпитват компликации със сухото и горещо време ", разяснява Вълканов, допълвайки, че оттова идва " огромната незнайна в идващите седмици дали ще има нова поддръжка за цените у нас ". " Все отново упованията ни са за умерено повишаване на пшеницата в България – към 10% на годишна база ", сподели още той, допълвайки, че това се случва при възможност добивите да са сходни с миналогодишните върхове.
Потенциалът за повишаване на царевицата и слънчогледа към днешна дата наподобява стеснен, само че в средносрочен проект и при двете култури ще има все по-съществена роля на вътрешния пазар поради увеличаващия се преработвателен потенциал в страната, счита Вълканов. Данните на разнообразни търговци демонстрират, че 2017 година също ще бъде сложна за бранша. Така да вземем за пример от търговеца на зърно " Севан ", което е най-голямото земеделско сдружение в България за 2016 година съгласно класацията " Капитал 100 ", разясниха преди време, че търговията ще бъде по-трудна и през тази година, а конкуренцията в Черноморския район - голяма.
" През последните 2-3 месеца има леко покачване на цените, само че в дълготраен проект въздействие ще оказва идната поява на реколтата от царевица в Южна Америка, което разумно би довело до спад на цените, а поевтинее ли царевицата, това се отразява отрицателно и върху цените на другите зърнени артикули ", изясни пред " Капитал " представител на интернационален зърнен търговец.
Световният водач в търговията със зърно ADM най-сетне откри първото си пристанище в България
Над половината от най-големите компании в бранша са със спаднали доходи през 2016 година Повечето сдружения са на облага, въпреки маржовете да са изтънели
Компанията за преправка на слънчоглед " Олива " за първи път надвиши оборот от над половин милиард лв., а до дни стартира строителството на новия й цех за 40 млн. евро
Гърция, Румъния и Германия са най-големите търговски сътрудници от Европейски Съюз на България в селското стопанство
Производството на слънчоглед през 2017 година ще бъде на най-високото равнище за последния четвърт век. " Очакванията ни за реколтата от пшеница бяха по-големи ", Светослав Русалов, ръководител на асоциацията на зърнопроизводителите " Ръстът в цените на пшеницата ще бъде сдържан - до 10% ", Николай Вълканов, шеф на " Интелиагро "
Силни реколти при царевицата и слънчогледа и леко по-слаби при пшеницата, само че при сдържан растеж на цените. Накратко това е прогнозата за земеделската година за най-произвежданите култури в страната. Добри зърнени добиви се чакат в Черноморския басейн, който е конкурентният пазар на България, само че световно има понижение на производството в Европейски Съюз и Съединени американски щати. Житните и маслодайните култури са измежду топ изнасяните артикули от страната, като годишно експортът е от порядъка на 1.5-2 милиарда евро дружно с модифицираните до масло първични материали. Така годината е мощна както за производителите, по този начин и евентуално за стопанската система и бъдещия експорт. А в случай че се осъществен прогнозите на Европейска комисия, 2017 година ще се бъде рекордна за производството на слънчоглед в България от 1993 година насам.
Повече количества от по-малко площи при пшеница
След като през 2016 година България реализира рекордно равнище при производството на пшеница, упованията за тази година са по-слаби. Според прогнозата на основна дирекция " Земеделие и развиване на селските региони " към Европейска комисия през това лято в страната ще бъдат прибрани 5.28 млн. тона пшеница, което е спад от 6.4% на годишна база. Всъщност добивите са даже малко по-добри от миналата година, просто засетите площи са с съвсем 7% по-малко.
Данните на зърнопроизводителите демонстрират, че все още жътвената акция завършва в множеството райони на страната, като изключение е само Добруджа, където прибирането на реколтата ще продължи още към 20 дни. " Очакванията ни за реколтата от пшеница бяха по-големи ", разяснява ръководителят на асоциацията на зърнопроизводителите Светослав Русалов. По думите му фермерите от другите елементи в страната са имали проблеми - в някои райони е имало засушаване, а в други - провали от градушки, което се отразява и на общото произвеждане.
По последни данни на земеделското министерство потърпевшите от градушки площи са 118 хиляди дка, като най-голяма част от тях са били със засята пшеница и слънчоглед.
" При пшеницата, въпреки и малко по-малко като повърхност, упованията са за 10% по-високи добиви поради хубавото време. Градушките бяха местен проблем и не въздействат отрицателно върху данните за страната като цяло ", изясни един от огромните мултинационални търговци, които купуват българско зърно.
Според прогнозите на Европейска комисия 2017 година ще се окаже слаба и за производството на ечемик в България, площите с който са доста по-малко по отношение на миналата година. Трудности има и при рапицата, където се чака общо произвеждане от 474 хиляди тона, или с 6.6% по-ниско равнище по отношение на миналата година.
Слънчево за слънчогледа
Ако данните за пшеница и ечемика са под равнището от предходната година, то 2017 година се обрисува обещаваща за производството на царевица и слънчоглед. Прогнозата на Европейска комисия демонстрира, че тази есен българските фермери ще приберат 2.09 млн. тона слънчоглед, което е растеж от 15.7% на годишна база и най-високото равнище от 1993 година насам. Всъщност единствената година, в която България е произвела над 2 млн. тона за последните 24 години, е 2014 година, сочат данните. Тогава общото произвеждане е било 2.01 млн. тона, т.е. малко под предстоящото сега.
Решението да се сеят повече маслодайни култури е взимано предишния септември, когато цените им бяха високи по тържищата и " слънчогледът им донесе доста пари ", изясни представител на задграничен търговец.
Сигналите от българските производители към този момент са разнопосочни - данните демонстрират, че слънчогледът е в положително положение в множеството райони на страната, само че проблеми има в някои елементи от Южна България. Според Светослав Русалов площите с културата през тази година са повече, защото поради сухата есен е имало доста пропаднали площи с рапица, които след това са били презасети със слънчоглед.
Добри резултати се чакат още и при царевицата, където се чака произвеждане от 2.78 млн. тона. Това е нарастване от над 25% на годишна база съгласно данните на Европейска комисия, само че 2016 година като цяло не беше мощна за тази просвета. Като добиви при царевицата предходната година беше доста по-суха и откъм рандеман е имало доста пропаднали площи. Така че тази година, въпреки и съвсем без смяна като засети площи, упованията са за мощна годишна продукция. Аналогично е и при рапицата.
Плавен растеж на цените
Данните на Европейска комисия демонстрират, че през тази година създадените зърнени култури в Европейски Съюз ще са по-ниски от междинното равнище, като главната причина за това е засушаването в разнообразни европейски страни. По-слаба годишна продукция се чака и в Съединени американски щати, що се отнася до пшеницата и слънчогледа, само че в същото време Русия и множеството страни от Черноморския басейн най-вероятно ще усилят продукцията си.
" Цените на международните пазари в този момент са по-високи от миналогодишните главно заради доста по-малкото произвеждане на пшеница и царевица, което се чака в Съединени американски щати ", разяснява Николай Вълканов, шеф на анализаторската " Интелиагро ". По думите му обаче се обрисува Черноморският район и тази година да бъде извънредно деен състезател в бранша, което няма да разреши по-значително повишаване на българския пазар. " Очакват се рекордни произвеждане и експорт на пшеница от Русия. Турция, която е обичаен вносител на пшеница, също върви към мощна година и даже към дребни количества за експорт. Франция, Италия, Испания, която е обичаен пазар за наша пшеница, и някои елементи от Украйна изпитват компликации със сухото и горещо време ", разяснява Вълканов, допълвайки, че оттова идва " огромната незнайна в идващите седмици дали ще има нова поддръжка за цените у нас ". " Все отново упованията ни са за умерено повишаване на пшеницата в България – към 10% на годишна база ", сподели още той, допълвайки, че това се случва при възможност добивите да са сходни с миналогодишните върхове.
Потенциалът за повишаване на царевицата и слънчогледа към днешна дата наподобява стеснен, само че в средносрочен проект и при двете култури ще има все по-съществена роля на вътрешния пазар поради увеличаващия се преработвателен потенциал в страната, счита Вълканов. Данните на разнообразни търговци демонстрират, че 2017 година също ще бъде сложна за бранша. Така да вземем за пример от търговеца на зърно " Севан ", което е най-голямото земеделско сдружение в България за 2016 година съгласно класацията " Капитал 100 ", разясниха преди време, че търговията ще бъде по-трудна и през тази година, а конкуренцията в Черноморския район - голяма.
" През последните 2-3 месеца има леко покачване на цените, само че в дълготраен проект въздействие ще оказва идната поява на реколтата от царевица в Южна Америка, което разумно би довело до спад на цените, а поевтинее ли царевицата, това се отразява отрицателно и върху цените на другите зърнени артикули ", изясни пред " Капитал " представител на интернационален зърнен търговец.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ