Добре охладени меса
Още по тематиката
Ново море доста е добре
Летни дестинации за отмора и прекарвания през описания и потребни препоръки от първа ръка
22 юни 2018
Гърция за напреднали
Малко по-различни от нормалните отбивки за моментите, в които не сте на гръцкия плаж
22 юни 2018
Лятна програмна скица
Забавления у дома през топлите дни
22 юни 2018 Лятото със своите дълги и жарки дни е съвсем тук – дълго чакан миг, в случай че планирате да изкарате ваканцията си на сянка край морето, и не чак толкоз в нажежения до бяло бетон на градовете. Затова ви даваме хрумвания за разходки из няколко непопулярни дестинации, на които да избягате от жегата и да видите пленителни кътчета на България, съумели да останат отвън всеобщия туристопоток. За феновете на антична история и хилядолетни загадки има и два завладяващи и непознати на необятната аудитория антични обекта.
Водопадите на Беласица
Фотограф: Иван Панкев
Водопадите са забавна природнa забележителност и положително място да се избяга от лятната горещина, а също така оказват и благоприятен резултат върху човешкото здраве. Той се дължи на характерния микроклимат, кондензиран с аниони, образуващи се вследствие на триенето сред водните пръски и въздуха. Учените са потвърдили, че огромната централизация на негативни йони усъвършенства имунната система и метаболитните процеси, понижава напрежението и зарежда организма с позитивна сила и тонус.Изходни точки:
Лешнишки водопад – хижа Беласица, на 9 км от гр. Петрич
Каменишки водопад – село Камена, на 16 км от гр. Петрич
Яворнишки водопад – село Яворница, на 18 км от гр. Петрич
Водопади Мангъро и Дъбицата – село Скрът, на 22 км от гр. Петрич.
Чудесно място да изпитате тази доктрина са водопадите на Беласица. Тази планина е мястото, където се пресичат границите на България, Гърция и Република Македония, като по-голямата част от българския ѝ дял е включен в границите на най-новия естествен парк в страната ни – " Беласица ", разгласен за подобен в самия завършек на 2007 година Малко прочут факт е, че Беласица е най-стръмната планина в България, а съвсем над всяко от сгушените в северните ѝ скатове селца има водопад.
Водопадите не са надалеч един от различен и могат да бъдат посетени в границите на един ден, като до тях водят маркирани пътеки, подобаващи също и за деца. Удобна база за задачата е Петрич. Най-отдалечите от града водопади, тези над село Скрът, се намират на единствено 20 км. Обиколката може да бъде направена и с велосипед, който обаче ще би трябвало да оставяте на предпазване в селата, тъй като пътеките не са подобаващи за колоездене.
Най-близкият до Петрич водопад е Лешнишкият. Намира се на към половин час пешком от хижа " Беласица ", до която се стига по 9 км асфалтов път. Водопадът е формиран в тясното дере на река Лешнишка, а височината на пада му е 7 метра.
Ако би трябвало да изберете единствено един от водопадите, предлагаме ви Каменишкия, именуван още Срамежливия водопад. До него се стига за почти половин час по обозначена пътека, тръгваща от центъра на село Камена. Това е най-високият водопад в българската част на Беласица с пад от 21 метра, а също и най-внушителният, тъй като се намира в тясна клисура с отвесни голи стени. Според поставената тук осведомителна табела той е част от каскада от няколко водопада, само че достъпът до по-горните е сложен и до тях няма маркирани пътеки.
Яворнишкият водопад се намира на към 25 минути пеш над село Яворница. Пътеката стартира от южния завършек на селото и по нея са сложени тематично осведомителни табели " Пеперудите и цветята на Беласица ".
Село Скрът пък може да се похвали с цели два водопада – Мангъро и Дъбицата. И двата са с воден пад към 15 метра и до тях водят маркирани пътеки от центъра на селото, като първият е на единствено четвърт час, а вторият на двойно повече. Дъбицата е част от много по-висока каскада, която може да се види, в случай че се изкачите малко по ската против него. Тук към този момент ще се намирате напълно покрай границата с Република Македония и ви съветваме да носите документи за идентичност със себе си, тъй като е доста евентуално да бъдете спрени за инспекция от Гранична полиция.
Ябланишко ждрело
Фотограф: Иван Панкев
Ябланишкото ждрело е друго отлично място за избавление от горещините. То е формирано от прекосяването на река Ябланица сред стръмните скатове на планините Гребен и Ездимирска. Представлява пролом с голям брой водопадчета, прагове, пещери и еврозионни котли и е доста по-рядко посещавано, в сравнение с близкото ждрело на река Ерма. Намира се край село Банкя, единствено на 6 км от Трън. Може да паркирате пред фабриката за бутилиране на минерална вода, по-късно вървите към 150 метра по стръмна улица в посока север и завивате надясно.
По протежението на самото ждрело има построена екопътека с дължина 2 км, която се състои от десетки дървени мостчета и парапети. Център на Ябланишкото ждрело е така наречен Зелени вир, където дребен водопад цялостни огромен вир. Мястото е уместно за пикник, а в случай че сте тук през юни, е допустимо да видите извънредно рядката райхенбахова перуника, срещаща се единствено на Балканския полуостров.
Изходна точка: село Банкя, на 6 км от гр. ТрънОттук следва по-екстремната част от екопътеката, като тук-там тя се вие по набити в отвесните скали на каньона железни тръби от време на време на височина над 10 м. Ждрелото доста се стеснява, стените му съвсем се събират, дъските проскърцват под обувките ви, а някъде долу са бързеите на бучащата река.
Едно същински вълнуващо прекарване, съпроводено с прелестни гледки, което няма да забравите скоро. Все отново би трябвало да предупредим, че мястото не е уместно за хора със боязън от високо.
Пещера " Венеца "
Фотограф: Иван Панкев
Само една от аргументите да посетите пещера " Венеца " е нейната непрекъсната температура от към 10°С, което я прави чудесна опция на летния задух. Освен това тя е най-новата благоустроена пещера в България, открита за гости през 2015 г.Изходна точка: село Орешец, на 13 км от гр. Белоградчик
Вследствие на процеси, продължаващи към този момент милиони години, пещера " Венеца " може да се похвали с огромно многообразие от сталактити, сталагмити и драперии, както и най-големия сталактон в България с обиколка от 25 м. Тук може да видите също и по-причудливи и по-рядко срещани карстови формирания като хеликтити – нежни кристали, които израстват в разнообразни направления, без да са съобразени със закона за земното притегляне, както и такива, наподобяващи морски корали.
Пещерата е неповторима за България с ловко аранжираното си художествено осветяване от сменящи цвета си светлини. Създаденото от индивида укрепва резултата и хубостта на сътвореното от природата и ви запраща непосредствено в Страната на приказките и всеки миг очаквате отнякъде да изскочи самодива, горски дух или най-малко един динозавър.
" Венеца " се намира напълно покрай село Орешец, област Видин, откъдето има указателни табели. Колите се оставят на особено самостоятелен паркинг, а оттова имате още 10 минути пешком. Влиза се с екскурзовод на всеки кръговиден час, като мястото не е пригодено за хора в неравностойно състояние, а страдащите от клаустрофобия надали ще се усещат удобно.
Копренски водопади
Фотограф: Иван Панкев
В Стара планина се намира най-популярният водопад в България – Райското пръскало, който се посещава даже от задгранични туристи. Има обаче една група водопади, която остава настрана от отъпканите пътеки, евентуално тъй като съгласно едноименният туристически маршрут " Балканът " стартира от връх Ком и приключва при нос Емине, пренебрегвайки изцяло западния дял.
Отправна точка за трите Копренски водопада е хижа " Копрен ", която се намира на 6 км по асфалтово шосе от село Копиловци, област Монтана. Оттук водопад Ланджин скок се доближава за почти един час по кръгова пътека. Върви се против течението на реката под дебелата сянка на вековни широколистни гори, а навсякъде се разстилат килими от здравец и пъплят бавни саламандри. Самият Ланджин скок има хубав пад от към 15 метра. Пътеката продължава да набира височина и след водопада, до момента в който доближи до по-открита поляна. Заслужава си да положите тези спомагателни старания поради панорамната панорама към старопланинското било.
Най-лесно наличен е водопад Дуршин скок. До него се стига за четвърт час по втората кръгова екопътека, започваща на 500 м преди хижа " Копрен ", тъкмо при някогашния " Профилакториум ". Водопадът е висок 10 метра и забавното при него е, че водата се спуска на две пресичащи се струи.
Изходна точка: село Копиловци, на 34 км от гр. Монтана
Следващата част от пътеката е доста по-трудна и дълга и в доста неприятно положение, тук-там изцяло се губи. Почти всички стълби, парапети и мостчета са разрушени, а теренът е стръмен и хлъзгав. Подходяща е единствено за опитни планинари. Тя обаче ще ви води до най-високия водопад в района – Водния скок, представляващ каскада от няколко пада с обща височина стотина метра. Преминава се и през същинско находище на боровинки. При това от околния лес лъха хладина с мирис на античност – дърветата са истински колоси, по-слабите са паднали долу и гният под компактен покров от наситенозелени мъхове, обхванали и подаващите се над земята скали. Малко са местата в България, излъчващи талкова осезаемо чувство за остаряла гора.
Ако сте запленени от хубостта на околния пейзаж и желаете да му се наслаждавате по-дълго, в региона на хижа " Копрен " се оферират няколко разновидността за пренощуване, различаващи се по цена и комфорт.
Вкаменената гора
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Иван Панкев Смаляване
Вкаменената гора е неповторим за България естествен феномен и човек би предположил, че тя ще е известна дестинация. Родопите обаче ревностно пазят това свое скрито местенце и то не е елементарно за разкриване. Дърветата са разпръснати по протежението на река Сапдере в околност, наричана от локалните Габъз дере. На към 3 км от село Равен, община Момчилград, в посока село Биволяне навръх един изострен ляв завой вдясно на пътя ще видите указателна табела. Разстоянието отсам до местността е към 2.5 км. Обозначената пътека ще ви преведе през борова горичка и ще ви изведе до билото, където има останки от остарели каменни зидове. Тук маркировката свършва, само че не се подвеждайте да поемете по утъпкания път, а следвайте каменните пирамидки и стрелки, които ще ви смъкват в дола на реката.
Когато достигнете коритото на Сапдере, започнете да се оглеждате, тъй като дърветата не са маркирани по никакъв метод и ще би трябвало да ги откриете сами. Това внася един спомагателен детайл на премеждие и откривателство, а първите открити мостри ще изтръгнат от вас възгласи на учудване. В напречното сечение на дънерите ясно се разграничават годишни кръгове. Гледаш го – дърво, пипаш го камък. Хвърля те в размисъл: " Това каменно дърво ли е или дървен камък? " Изведнъж оня остарял анекдот - " В близката отдалеченост се белее черна точка. Това е млад дъртак, седнал на дървен камък... ", към този момент не е чак толкоз неправилен.Изходна точка: село Равен, на 10 км от гр. Момчилград
Всъщност всичко е почнало преди 25-30 милиона години с изригването на един подводен вулкан, довел до развой на петрификацията. При него органичната материя на дървесината последователно се заменя с отлагащи се минерали, като се резервира структурата на дървесния материал. При нашата " каменна гора " дърветата са прави, което се среща доста рядко измежду останалите фосилизирани гори по света.
Харман кая
Харман кая е един от най-мащабните праисторически скални паметни комплекси в Родопите, а съгласно проф. Васил Миков в подножието му личат останките на " най-големия тракийски град ". Намира се край село Биволяне, в непосредствена непосредственост до Вкаменената гора, и си заслужава отбивката, в случай че по този начин или другояче към този момент сте в района. Ще го достигнете, в случай че поемете по черния път, отбиващ вдясно към 1.5 км преди селото. Оттам имате 15 минути вървене.
За разлика от околните Татул и Перперикон тракийското светилище Харман кая е не толкоз добре проучено и рекламирано, заради което тук липсват тълпите проведени туристи. Благодарение на това основаният преди 4000 година от траките скален паметен мегакомплекс за векторно-хоризонтална астрономия е запазил това рядко чувство за уникалност и мистицизъм.Изходна точка: село Биволяне, на 18 км от гр. Момчилград
Светилището е построено на невисоко плато към естествена дребна пещера, която изпълнявала функционалността на вътрешно сакрално пространство. Във външното сакрално пространство са ситуирани основи на пространства, стълби, жертвени ями, олтари, басейни за пречиствания. В това пространство се намират и две изравнени в скалата площадки, едната с овална форма и 6 изсечени концентрични полукръга, а другата с съвсем кръгла форма и 11 концентрични полукръга. Според учените тези площадки най-вероятно са служели за премерване на годишния цикъл и за определяне на лятното и зимното слънцестоене.
Кромлехът край с. Долни Главанак
За тракийското светилище край село Долни Главанак е общопризнат келтският термин кромлех. Най-известен представител на този тип паметни уреди е Стоунхендж в Англия. Българският кромлех е антично мегалитно оборудване от ранножелязната ера (VIII-VI век пр.Хр.), построено от 15 пирамидални, жестоко завършени вулканични камъка. Те са сложени непосредствено върху скална основа и образуват неправилна окръжност с диаметър към 10 метра. Оградено пространство евентуално е било употребявано за антични религиозни свещенодействия.
Мястото е рядко посещавано и има огромна възможност да сте сами. Тишината и застиналият въздух те потапят в атмосфера отпреди 3000 години и те карат да се замислиш по какъв начин ли са живели античните хора и какво ги е подтикнало да изградят подобен паметник.
Кромлехът е ситуиран на 2 км западно от село Долни Главанак, община Маджарово, област Хасково. До него има построена екопътека с дължина към 500 м, която стартира от информативен център на шосето сред селата Долни Главанак и Тополово.Изходна точка: село Долни Главанак, на 35 км от гр. Харманли
Кромлехът край село Долни Главанак не е неповторим за България. През 2002 година при село Старо Железаре е открит още един, който е бил покрит под могила. За страдание обектът е бил разкопан от археолозите и след това зарязан на произвола на ерозията и естествените стихии. През 2017 година всичките каменни стълбове бяха паднали, като множеството бяха разчупени. Така че, в случай че имате предпочитание да посетите Стоунхендж, само че нямате път към Албиона, към този момент знаете къде да отидете.
*Иван Панкев е странник и фотограф. Предприемал е дълги пътешествия из Южна Америка, Азия и Нова Зеландия, обикалял е из Балканите и Близкия Изток. По време на тези пътувания изкачва най-високите върхове на Северна Африка, Понтийските планини и Армения, вр. Казбек (5047 м.) и вулкана Чачани (6057 м.) и пропътува 2500 км. с товарни лодки по р. Амазонка. Въпреки това твърди, че към момента не е намерил по-хубаво място от България, и продължава въодушевено да изследва по-непознатите кътчета на нашата татковина.
Негови фрагменти печелят две следващи години I-во място във фото-конкурса " Светът е география ", а разказите му " Животът е в детайлностите " (2016 г.) и " В края на деня " (2017 г.) печелят награди в състезанието за къс роман " Под върха ", в това число за " Най-добро перо ".
Снимки и пътеписи от пътешествията му може да видите на www.ivanpankev.com
Ново море доста е добре
Летни дестинации за отмора и прекарвания през описания и потребни препоръки от първа ръка
22 юни 2018
Гърция за напреднали
Малко по-различни от нормалните отбивки за моментите, в които не сте на гръцкия плаж
22 юни 2018
Лятна програмна скица
Забавления у дома през топлите дни
22 юни 2018 Лятото със своите дълги и жарки дни е съвсем тук – дълго чакан миг, в случай че планирате да изкарате ваканцията си на сянка край морето, и не чак толкоз в нажежения до бяло бетон на градовете. Затова ви даваме хрумвания за разходки из няколко непопулярни дестинации, на които да избягате от жегата и да видите пленителни кътчета на България, съумели да останат отвън всеобщия туристопоток. За феновете на антична история и хилядолетни загадки има и два завладяващи и непознати на необятната аудитория антични обекта.
Водопадите на Беласица
Фотограф: Иван Панкев
Водопадите са забавна природнa забележителност и положително място да се избяга от лятната горещина, а също така оказват и благоприятен резултат върху човешкото здраве. Той се дължи на характерния микроклимат, кондензиран с аниони, образуващи се вследствие на триенето сред водните пръски и въздуха. Учените са потвърдили, че огромната централизация на негативни йони усъвършенства имунната система и метаболитните процеси, понижава напрежението и зарежда организма с позитивна сила и тонус.Изходни точки:
Лешнишки водопад – хижа Беласица, на 9 км от гр. Петрич
Каменишки водопад – село Камена, на 16 км от гр. Петрич
Яворнишки водопад – село Яворница, на 18 км от гр. Петрич
Водопади Мангъро и Дъбицата – село Скрът, на 22 км от гр. Петрич.
Чудесно място да изпитате тази доктрина са водопадите на Беласица. Тази планина е мястото, където се пресичат границите на България, Гърция и Република Македония, като по-голямата част от българския ѝ дял е включен в границите на най-новия естествен парк в страната ни – " Беласица ", разгласен за подобен в самия завършек на 2007 година Малко прочут факт е, че Беласица е най-стръмната планина в България, а съвсем над всяко от сгушените в северните ѝ скатове селца има водопад.
Водопадите не са надалеч един от различен и могат да бъдат посетени в границите на един ден, като до тях водят маркирани пътеки, подобаващи също и за деца. Удобна база за задачата е Петрич. Най-отдалечите от града водопади, тези над село Скрът, се намират на единствено 20 км. Обиколката може да бъде направена и с велосипед, който обаче ще би трябвало да оставяте на предпазване в селата, тъй като пътеките не са подобаващи за колоездене.
Най-близкият до Петрич водопад е Лешнишкият. Намира се на към половин час пешком от хижа " Беласица ", до която се стига по 9 км асфалтов път. Водопадът е формиран в тясното дере на река Лешнишка, а височината на пада му е 7 метра.
Ако би трябвало да изберете единствено един от водопадите, предлагаме ви Каменишкия, именуван още Срамежливия водопад. До него се стига за почти половин час по обозначена пътека, тръгваща от центъра на село Камена. Това е най-високият водопад в българската част на Беласица с пад от 21 метра, а също и най-внушителният, тъй като се намира в тясна клисура с отвесни голи стени. Според поставената тук осведомителна табела той е част от каскада от няколко водопада, само че достъпът до по-горните е сложен и до тях няма маркирани пътеки.
Яворнишкият водопад се намира на към 25 минути пеш над село Яворница. Пътеката стартира от южния завършек на селото и по нея са сложени тематично осведомителни табели " Пеперудите и цветята на Беласица ".
Село Скрът пък може да се похвали с цели два водопада – Мангъро и Дъбицата. И двата са с воден пад към 15 метра и до тях водят маркирани пътеки от центъра на селото, като първият е на единствено четвърт час, а вторият на двойно повече. Дъбицата е част от много по-висока каскада, която може да се види, в случай че се изкачите малко по ската против него. Тук към този момент ще се намирате напълно покрай границата с Република Македония и ви съветваме да носите документи за идентичност със себе си, тъй като е доста евентуално да бъдете спрени за инспекция от Гранична полиция.
Ябланишко ждрело
Фотограф: Иван Панкев
Ябланишкото ждрело е друго отлично място за избавление от горещините. То е формирано от прекосяването на река Ябланица сред стръмните скатове на планините Гребен и Ездимирска. Представлява пролом с голям брой водопадчета, прагове, пещери и еврозионни котли и е доста по-рядко посещавано, в сравнение с близкото ждрело на река Ерма. Намира се край село Банкя, единствено на 6 км от Трън. Може да паркирате пред фабриката за бутилиране на минерална вода, по-късно вървите към 150 метра по стръмна улица в посока север и завивате надясно.
По протежението на самото ждрело има построена екопътека с дължина 2 км, която се състои от десетки дървени мостчета и парапети. Център на Ябланишкото ждрело е така наречен Зелени вир, където дребен водопад цялостни огромен вир. Мястото е уместно за пикник, а в случай че сте тук през юни, е допустимо да видите извънредно рядката райхенбахова перуника, срещаща се единствено на Балканския полуостров.
Изходна точка: село Банкя, на 6 км от гр. ТрънОттук следва по-екстремната част от екопътеката, като тук-там тя се вие по набити в отвесните скали на каньона железни тръби от време на време на височина над 10 м. Ждрелото доста се стеснява, стените му съвсем се събират, дъските проскърцват под обувките ви, а някъде долу са бързеите на бучащата река.
Едно същински вълнуващо прекарване, съпроводено с прелестни гледки, което няма да забравите скоро. Все отново би трябвало да предупредим, че мястото не е уместно за хора със боязън от високо.
Пещера " Венеца "
Фотограф: Иван Панкев
Само една от аргументите да посетите пещера " Венеца " е нейната непрекъсната температура от към 10°С, което я прави чудесна опция на летния задух. Освен това тя е най-новата благоустроена пещера в България, открита за гости през 2015 г.Изходна точка: село Орешец, на 13 км от гр. Белоградчик
Вследствие на процеси, продължаващи към този момент милиони години, пещера " Венеца " може да се похвали с огромно многообразие от сталактити, сталагмити и драперии, както и най-големия сталактон в България с обиколка от 25 м. Тук може да видите също и по-причудливи и по-рядко срещани карстови формирания като хеликтити – нежни кристали, които израстват в разнообразни направления, без да са съобразени със закона за земното притегляне, както и такива, наподобяващи морски корали.
Пещерата е неповторима за България с ловко аранжираното си художествено осветяване от сменящи цвета си светлини. Създаденото от индивида укрепва резултата и хубостта на сътвореното от природата и ви запраща непосредствено в Страната на приказките и всеки миг очаквате отнякъде да изскочи самодива, горски дух или най-малко един динозавър.
" Венеца " се намира напълно покрай село Орешец, област Видин, откъдето има указателни табели. Колите се оставят на особено самостоятелен паркинг, а оттова имате още 10 минути пешком. Влиза се с екскурзовод на всеки кръговиден час, като мястото не е пригодено за хора в неравностойно състояние, а страдащите от клаустрофобия надали ще се усещат удобно.
Копренски водопади
Фотограф: Иван Панкев
В Стара планина се намира най-популярният водопад в България – Райското пръскало, който се посещава даже от задгранични туристи. Има обаче една група водопади, която остава настрана от отъпканите пътеки, евентуално тъй като съгласно едноименният туристически маршрут " Балканът " стартира от връх Ком и приключва при нос Емине, пренебрегвайки изцяло западния дял.
Отправна точка за трите Копренски водопада е хижа " Копрен ", която се намира на 6 км по асфалтово шосе от село Копиловци, област Монтана. Оттук водопад Ланджин скок се доближава за почти един час по кръгова пътека. Върви се против течението на реката под дебелата сянка на вековни широколистни гори, а навсякъде се разстилат килими от здравец и пъплят бавни саламандри. Самият Ланджин скок има хубав пад от към 15 метра. Пътеката продължава да набира височина и след водопада, до момента в който доближи до по-открита поляна. Заслужава си да положите тези спомагателни старания поради панорамната панорама към старопланинското било.
Най-лесно наличен е водопад Дуршин скок. До него се стига за четвърт час по втората кръгова екопътека, започваща на 500 м преди хижа " Копрен ", тъкмо при някогашния " Профилакториум ". Водопадът е висок 10 метра и забавното при него е, че водата се спуска на две пресичащи се струи.
Изходна точка: село Копиловци, на 34 км от гр. Монтана
Следващата част от пътеката е доста по-трудна и дълга и в доста неприятно положение, тук-там изцяло се губи. Почти всички стълби, парапети и мостчета са разрушени, а теренът е стръмен и хлъзгав. Подходяща е единствено за опитни планинари. Тя обаче ще ви води до най-високия водопад в района – Водния скок, представляващ каскада от няколко пада с обща височина стотина метра. Преминава се и през същинско находище на боровинки. При това от околния лес лъха хладина с мирис на античност – дърветата са истински колоси, по-слабите са паднали долу и гният под компактен покров от наситенозелени мъхове, обхванали и подаващите се над земята скали. Малко са местата в България, излъчващи талкова осезаемо чувство за остаряла гора.
Ако сте запленени от хубостта на околния пейзаж и желаете да му се наслаждавате по-дълго, в региона на хижа " Копрен " се оферират няколко разновидността за пренощуване, различаващи се по цена и комфорт.
Вкаменената гора
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Иван Панкев Смаляване
Вкаменената гора е неповторим за България естествен феномен и човек би предположил, че тя ще е известна дестинация. Родопите обаче ревностно пазят това свое скрито местенце и то не е елементарно за разкриване. Дърветата са разпръснати по протежението на река Сапдере в околност, наричана от локалните Габъз дере. На към 3 км от село Равен, община Момчилград, в посока село Биволяне навръх един изострен ляв завой вдясно на пътя ще видите указателна табела. Разстоянието отсам до местността е към 2.5 км. Обозначената пътека ще ви преведе през борова горичка и ще ви изведе до билото, където има останки от остарели каменни зидове. Тук маркировката свършва, само че не се подвеждайте да поемете по утъпкания път, а следвайте каменните пирамидки и стрелки, които ще ви смъкват в дола на реката.
Когато достигнете коритото на Сапдере, започнете да се оглеждате, тъй като дърветата не са маркирани по никакъв метод и ще би трябвало да ги откриете сами. Това внася един спомагателен детайл на премеждие и откривателство, а първите открити мостри ще изтръгнат от вас възгласи на учудване. В напречното сечение на дънерите ясно се разграничават годишни кръгове. Гледаш го – дърво, пипаш го камък. Хвърля те в размисъл: " Това каменно дърво ли е или дървен камък? " Изведнъж оня остарял анекдот - " В близката отдалеченост се белее черна точка. Това е млад дъртак, седнал на дървен камък... ", към този момент не е чак толкоз неправилен.Изходна точка: село Равен, на 10 км от гр. Момчилград
Всъщност всичко е почнало преди 25-30 милиона години с изригването на един подводен вулкан, довел до развой на петрификацията. При него органичната материя на дървесината последователно се заменя с отлагащи се минерали, като се резервира структурата на дървесния материал. При нашата " каменна гора " дърветата са прави, което се среща доста рядко измежду останалите фосилизирани гори по света.
Харман кая
Харман кая е един от най-мащабните праисторически скални паметни комплекси в Родопите, а съгласно проф. Васил Миков в подножието му личат останките на " най-големия тракийски град ". Намира се край село Биволяне, в непосредствена непосредственост до Вкаменената гора, и си заслужава отбивката, в случай че по този начин или другояче към този момент сте в района. Ще го достигнете, в случай че поемете по черния път, отбиващ вдясно към 1.5 км преди селото. Оттам имате 15 минути вървене.
За разлика от околните Татул и Перперикон тракийското светилище Харман кая е не толкоз добре проучено и рекламирано, заради което тук липсват тълпите проведени туристи. Благодарение на това основаният преди 4000 година от траките скален паметен мегакомплекс за векторно-хоризонтална астрономия е запазил това рядко чувство за уникалност и мистицизъм.Изходна точка: село Биволяне, на 18 км от гр. Момчилград
Светилището е построено на невисоко плато към естествена дребна пещера, която изпълнявала функционалността на вътрешно сакрално пространство. Във външното сакрално пространство са ситуирани основи на пространства, стълби, жертвени ями, олтари, басейни за пречиствания. В това пространство се намират и две изравнени в скалата площадки, едната с овална форма и 6 изсечени концентрични полукръга, а другата с съвсем кръгла форма и 11 концентрични полукръга. Според учените тези площадки най-вероятно са служели за премерване на годишния цикъл и за определяне на лятното и зимното слънцестоене.
Кромлехът край с. Долни Главанак
За тракийското светилище край село Долни Главанак е общопризнат келтският термин кромлех. Най-известен представител на този тип паметни уреди е Стоунхендж в Англия. Българският кромлех е антично мегалитно оборудване от ранножелязната ера (VIII-VI век пр.Хр.), построено от 15 пирамидални, жестоко завършени вулканични камъка. Те са сложени непосредствено върху скална основа и образуват неправилна окръжност с диаметър към 10 метра. Оградено пространство евентуално е било употребявано за антични религиозни свещенодействия.
Мястото е рядко посещавано и има огромна възможност да сте сами. Тишината и застиналият въздух те потапят в атмосфера отпреди 3000 години и те карат да се замислиш по какъв начин ли са живели античните хора и какво ги е подтикнало да изградят подобен паметник.
Кромлехът е ситуиран на 2 км западно от село Долни Главанак, община Маджарово, област Хасково. До него има построена екопътека с дължина към 500 м, която стартира от информативен център на шосето сред селата Долни Главанак и Тополово.Изходна точка: село Долни Главанак, на 35 км от гр. Харманли
Кромлехът край село Долни Главанак не е неповторим за България. През 2002 година при село Старо Железаре е открит още един, който е бил покрит под могила. За страдание обектът е бил разкопан от археолозите и след това зарязан на произвола на ерозията и естествените стихии. През 2017 година всичките каменни стълбове бяха паднали, като множеството бяха разчупени. Така че, в случай че имате предпочитание да посетите Стоунхендж, само че нямате път към Албиона, към този момент знаете къде да отидете.
*Иван Панкев е странник и фотограф. Предприемал е дълги пътешествия из Южна Америка, Азия и Нова Зеландия, обикалял е из Балканите и Близкия Изток. По време на тези пътувания изкачва най-високите върхове на Северна Африка, Понтийските планини и Армения, вр. Казбек (5047 м.) и вулкана Чачани (6057 м.) и пропътува 2500 км. с товарни лодки по р. Амазонка. Въпреки това твърди, че към момента не е намерил по-хубаво място от България, и продължава въодушевено да изследва по-непознатите кътчета на нашата татковина.
Негови фрагменти печелят две следващи години I-во място във фото-конкурса " Светът е география ", а разказите му " Животът е в детайлностите " (2016 г.) и " В края на деня " (2017 г.) печелят награди в състезанието за къс роман " Под върха ", в това число за " Най-добро перо ".
Снимки и пътеписи от пътешествията му може да видите на www.ivanpankev.com
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ