Свобода или бюро
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Трио българки
Как Деси, Тина и Юлия започнаха да живеят фантазиите си всяка на своя остров
22 юни 2018
Широко разперени криле
Какво е усещанато да се реете с птиците и по какъв начин да извършите първите стъпки в парапланеризма
22 юни 2018
Операция на усмивката
За възприятието, което кара един съумял кардиохирург в разцвета на дейната си кариера да я загърби и да се трансформира в капитан
22 юни 2018 Да пътуваш се трансформира във култ през последните години. Не и за мен. Не тъй като не одобрявам да пътувам, а тъй като диря разновидности да прекарам на обещано място повече време – считам, че единствено по този начин можеш да го опознаеш същински. За две или три седмици няма по какъв начин да мръднеш настрана от туристическия гидовник, който може да се замести вкъщи с интернет. Освен това целият напън към самото пътешестване ме натоварва.
Атанас Малеев е дълготраен ефирен публицист, редактор и какво още - в текста
Преди тъкмо 10 години бях подложен пред избора дали да потегли на близо двумесечна експедиция в Хималаите, или да запазя добре платената си работа. Тогавашната ми шефка сподели, че няма вид да ме пусне за два месеца в какъвто и да било отпуск. И беше права. След къс размисъл напуснах. От Непал се завърнах с кино лентата " Шест и половина " за българска ски експедиция до връх Мера (6476 м), който беше излъчен по две малките екрани. От тогава настъпи трайна смяна в живота ми – започнах да преценявам работата ми по отношение на персоналните си стремежи, а не противоположното.
Като цяло не владея несметни благосъстояния. Карам остарял автомобил, който обаче е благонадежден и в случай че се наложи, може да бъде ремонтиран с дъвка и тел. Живея чартърен. Телефонът ми е от тези с копчета и фенерче – не тъй като не мога да си разреша смарт телефон, а тъй като батерията на моя държи седмица. Освен това владея преносим компютър, който нямам предпочитание да си вкарам в джоба. Нямам толкоз неотложни задания, които да изискват реакция на мига. Вярвам, че множеството хора са по този начин, само че пък си е друго да извадиш топ съвременен дивайс на масата и близките да ахнат от удивление, нищо че си го взел на погашение.
Това, което владея, са разнородни умения, доста контакти в разнообразни точки на света, независимост (във всеки смисъл на тази дума) и персонално време – това е моят капитал, а не заделеното в банковата сметка.
Преди няколко седмици се пренасях от Банско, където извозвам зимата, към София. Огледах си багажа и за следващ път се замислих какъв брой ненужни движимости и облекла владея. Надявам се някой в потребност да се е възползвал от всичко, което оставих подредено в торби до контейнера с отпадък.
Живеем в консуматорско общество, в което движимостите и облеклата са това, по което ни посрещат и изпращат – акълът е в джаджата в джоба ни. Нямам потребност от всички облекла и обувки, които владея, и няма потребност да си подновявам дрешника всеки сезон с последния вик на модата. Средствата за мода, софтуерни играчки, двуседмични екскурзии или нов автомобил могат да се вложат в кемпер или екипировка, които ще ни донесат доста повече хубави мемоари. Смятам, че е доста значимо да стоим встрани от ненужно изразходване и да не се поддаваме на рекламата, която ни вменява нужди, които в действителност нямаме. Не съм спестовен – в противен случай.
По отношение на работата също не е безпределно комплицирано – не съм придирчив. Работил съм като строител, ски преподавател, публицист, криейтив шеф, учител по публицистика в АУБ, редактор с немски и британски и основен редактор на много телевизионни излъчвания. Срамна работа няма – стига да ти носи задоволство и да не нарушаваш правилата си за пари. Старая се да имам най-малко два самостоятелни източника на работа, по опция на трудов контракт, което постоянно се получава – най-малкото тъй като работодателите ми си дават сметка, че поддръжката на едно работно място коства нещо – наем, ток, отопление, техника и така нататък, които аз им икономисвам. И по този начин работя от Банско, Тирол, Гьокчеада или София. И не, не е елементарно. Защото постоянно се случва да виждам през прозореца на кемпера по какъв начин всички летят с кайтовете по вълните, до момента в който аз би трябвало да работя. Случвало ми се е и до момента в който бях ски преподавател: аз подвигам следващия възпитаник от земята, до момента в който на отсрещния скат едни скиори цепят пудрата, която съм чакал няколко седмици. Но знам, че това няма да е последният вятър или сняг – ще има още; ще има и за мен. Давам си сметка, че доста хора правят същата работа като мен от офиси, а аз съм си обезпечил комфорта да работя там, където те почиват – в планината или на плажа.
Старая се да нямам заеми или лизингови контракти. Ако си закупувам нещо, го заплащам незабавно. Само в краен случай тегля заем, който да не надвишава сигурните ми месечни приходи повече от два, три или четири пъти и го изплащам в най-кратки периоди. По този метод задрямвам умерено вечер, а работодателите ми не си разрешават да издевателстват над мен, тъй като знаят, че мога да си потегли във всеки миг.
Стремя се да се развъртвам, когато имам време или пасувам: за последните две – три години изкарах скиучителски курс, капитанско право, записах се на езиков курс, научих се да карам кайт и да работя с следващата стратегия за видеомонтаж. Така ставам по-адаптивен към нови условия.
В персонален проект постоянно съм самичък и това не ме тормози. Трудно се намира сътрудник, с който да споделяш " номадския " живот. Но пък си даваш сметка, че по този начин не дължиш никому нищо и разполагаш с една независимост, която в действителност е най-големият разкош. Ако намериш човек, с който да се почитате, си намерил задоволително. А в планината или на плажа е цялостно с хора, които до някаква степен споделят възгледите и полезностите ми. В общия случай мога елементарно да преценява от пръв взор кой е от " моята кръвна група ". С напредването на възрастта греша все по-рядко, само че естествено не съм застрахован. Генерално заобикалям тези хора, които са алчни за пари или захласнати от положителната си осанка, хора, които се снимат по време на йога или които пътуват, с цел да могат да описват, че са пътували. Смятам, че тези неща ги правиш за себе си, а не с цел да ти се възхищават някакви познати и непознати.
По отношение на деца мнението ми е изменчиво. Естествено, че ги одобрявам и им се удивлявам – дали тези на родственици и другари или тези, на които съм преподавал в университета или като ски преподавател. Много неща научих от тях. Не считам, че всеки човек би трябвало да има деца. Можеш да си доста по-полезен на обществото посредством нещата, които вършиш или твориш, вместо да допълниш 7-ия милиард с още едно или две деца.
Наскоро станах на 40. Имам към 20 години трудов стаж. През това време научих, че най-съществен е салдото сред парите, които изкарвам, и времето, с което разполагам. А времето ни е лимитирано и надлежно доста скъпо – замествам го единствено за качествено такова, прекарано с хора, които одобрявам. Работейки, разходвам време, а парите, които изкарвам, разходвам за време, а не за предмети.
Има сили отвън нас, които ни пазят – хубаво е да похарчим време, с цел да осъзнаем това. Някои хора го вършат с четене, други с йога, трети в планината или във водата. Вариантите са доста и е належащо всеки да откри своя метод. Мисля, че е значимо да си дадеш времето след сложен интервал или след напредък, в което да осъзнаеш какво и за какво ти се е случило. Смятам, че да скачаш от работа на работа, от континент на континент или от връзка във връзка няма по какъв начин да води до нещо положително, тъй като това е бягство от самотата и/или действителността, което те лишава от опцията да направиш равносметка и да си извадиш нужните заключения за какво си стигнал до дадена обстановка в живота.
Уважавам хора, които имат стойност, а не по-възрастни или по-успели от мен. Стойността идва от дейностите, а не от парите и възрастта. Щастието идва от това да зарадваш близките и да направиш нещо за тях. Освен това щастливите хора, които познавам, са тези, които са в комфорт със себе си и самотата си. Дали съм от тях? Да, в последно време съм от тях.
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Трио българки
Как Деси, Тина и Юлия започнаха да живеят фантазиите си всяка на своя остров
22 юни 2018
Широко разперени криле
Какво е усещанато да се реете с птиците и по какъв начин да извършите първите стъпки в парапланеризма
22 юни 2018
Операция на усмивката
За възприятието, което кара един съумял кардиохирург в разцвета на дейната си кариера да я загърби и да се трансформира в капитан
22 юни 2018 Да пътуваш се трансформира във култ през последните години. Не и за мен. Не тъй като не одобрявам да пътувам, а тъй като диря разновидности да прекарам на обещано място повече време – считам, че единствено по този начин можеш да го опознаеш същински. За две или три седмици няма по какъв начин да мръднеш настрана от туристическия гидовник, който може да се замести вкъщи с интернет. Освен това целият напън към самото пътешестване ме натоварва.
Атанас Малеев е дълготраен ефирен публицист, редактор и какво още - в текста
Преди тъкмо 10 години бях подложен пред избора дали да потегли на близо двумесечна експедиция в Хималаите, или да запазя добре платената си работа. Тогавашната ми шефка сподели, че няма вид да ме пусне за два месеца в какъвто и да било отпуск. И беше права. След къс размисъл напуснах. От Непал се завърнах с кино лентата " Шест и половина " за българска ски експедиция до връх Мера (6476 м), който беше излъчен по две малките екрани. От тогава настъпи трайна смяна в живота ми – започнах да преценявам работата ми по отношение на персоналните си стремежи, а не противоположното.
Като цяло не владея несметни благосъстояния. Карам остарял автомобил, който обаче е благонадежден и в случай че се наложи, може да бъде ремонтиран с дъвка и тел. Живея чартърен. Телефонът ми е от тези с копчета и фенерче – не тъй като не мога да си разреша смарт телефон, а тъй като батерията на моя държи седмица. Освен това владея преносим компютър, който нямам предпочитание да си вкарам в джоба. Нямам толкоз неотложни задания, които да изискват реакция на мига. Вярвам, че множеството хора са по този начин, само че пък си е друго да извадиш топ съвременен дивайс на масата и близките да ахнат от удивление, нищо че си го взел на погашение.
Това, което владея, са разнородни умения, доста контакти в разнообразни точки на света, независимост (във всеки смисъл на тази дума) и персонално време – това е моят капитал, а не заделеното в банковата сметка.
Преди няколко седмици се пренасях от Банско, където извозвам зимата, към София. Огледах си багажа и за следващ път се замислих какъв брой ненужни движимости и облекла владея. Надявам се някой в потребност да се е възползвал от всичко, което оставих подредено в торби до контейнера с отпадък.
Живеем в консуматорско общество, в което движимостите и облеклата са това, по което ни посрещат и изпращат – акълът е в джаджата в джоба ни. Нямам потребност от всички облекла и обувки, които владея, и няма потребност да си подновявам дрешника всеки сезон с последния вик на модата. Средствата за мода, софтуерни играчки, двуседмични екскурзии или нов автомобил могат да се вложат в кемпер или екипировка, които ще ни донесат доста повече хубави мемоари. Смятам, че е доста значимо да стоим встрани от ненужно изразходване и да не се поддаваме на рекламата, която ни вменява нужди, които в действителност нямаме. Не съм спестовен – в противен случай.
По отношение на работата също не е безпределно комплицирано – не съм придирчив. Работил съм като строител, ски преподавател, публицист, криейтив шеф, учител по публицистика в АУБ, редактор с немски и британски и основен редактор на много телевизионни излъчвания. Срамна работа няма – стига да ти носи задоволство и да не нарушаваш правилата си за пари. Старая се да имам най-малко два самостоятелни източника на работа, по опция на трудов контракт, което постоянно се получава – най-малкото тъй като работодателите ми си дават сметка, че поддръжката на едно работно място коства нещо – наем, ток, отопление, техника и така нататък, които аз им икономисвам. И по този начин работя от Банско, Тирол, Гьокчеада или София. И не, не е елементарно. Защото постоянно се случва да виждам през прозореца на кемпера по какъв начин всички летят с кайтовете по вълните, до момента в който аз би трябвало да работя. Случвало ми се е и до момента в който бях ски преподавател: аз подвигам следващия възпитаник от земята, до момента в който на отсрещния скат едни скиори цепят пудрата, която съм чакал няколко седмици. Но знам, че това няма да е последният вятър или сняг – ще има още; ще има и за мен. Давам си сметка, че доста хора правят същата работа като мен от офиси, а аз съм си обезпечил комфорта да работя там, където те почиват – в планината или на плажа.
Старая се да нямам заеми или лизингови контракти. Ако си закупувам нещо, го заплащам незабавно. Само в краен случай тегля заем, който да не надвишава сигурните ми месечни приходи повече от два, три или четири пъти и го изплащам в най-кратки периоди. По този метод задрямвам умерено вечер, а работодателите ми не си разрешават да издевателстват над мен, тъй като знаят, че мога да си потегли във всеки миг.
Стремя се да се развъртвам, когато имам време или пасувам: за последните две – три години изкарах скиучителски курс, капитанско право, записах се на езиков курс, научих се да карам кайт и да работя с следващата стратегия за видеомонтаж. Така ставам по-адаптивен към нови условия.
В персонален проект постоянно съм самичък и това не ме тормози. Трудно се намира сътрудник, с който да споделяш " номадския " живот. Но пък си даваш сметка, че по този начин не дължиш никому нищо и разполагаш с една независимост, която в действителност е най-големият разкош. Ако намериш човек, с който да се почитате, си намерил задоволително. А в планината или на плажа е цялостно с хора, които до някаква степен споделят възгледите и полезностите ми. В общия случай мога елементарно да преценява от пръв взор кой е от " моята кръвна група ". С напредването на възрастта греша все по-рядко, само че естествено не съм застрахован. Генерално заобикалям тези хора, които са алчни за пари или захласнати от положителната си осанка, хора, които се снимат по време на йога или които пътуват, с цел да могат да описват, че са пътували. Смятам, че тези неща ги правиш за себе си, а не с цел да ти се възхищават някакви познати и непознати.
По отношение на деца мнението ми е изменчиво. Естествено, че ги одобрявам и им се удивлявам – дали тези на родственици и другари или тези, на които съм преподавал в университета или като ски преподавател. Много неща научих от тях. Не считам, че всеки човек би трябвало да има деца. Можеш да си доста по-полезен на обществото посредством нещата, които вършиш или твориш, вместо да допълниш 7-ия милиард с още едно или две деца.
Наскоро станах на 40. Имам към 20 години трудов стаж. През това време научих, че най-съществен е салдото сред парите, които изкарвам, и времето, с което разполагам. А времето ни е лимитирано и надлежно доста скъпо – замествам го единствено за качествено такова, прекарано с хора, които одобрявам. Работейки, разходвам време, а парите, които изкарвам, разходвам за време, а не за предмети.
Има сили отвън нас, които ни пазят – хубаво е да похарчим време, с цел да осъзнаем това. Някои хора го вършат с четене, други с йога, трети в планината или във водата. Вариантите са доста и е належащо всеки да откри своя метод. Мисля, че е значимо да си дадеш времето след сложен интервал или след напредък, в което да осъзнаеш какво и за какво ти се е случило. Смятам, че да скачаш от работа на работа, от континент на континент или от връзка във връзка няма по какъв начин да води до нещо положително, тъй като това е бягство от самотата и/или действителността, което те лишава от опцията да направиш равносметка и да си извадиш нужните заключения за какво си стигнал до дадена обстановка в живота.
Уважавам хора, които имат стойност, а не по-възрастни или по-успели от мен. Стойността идва от дейностите, а не от парите и възрастта. Щастието идва от това да зарадваш близките и да направиш нещо за тях. Освен това щастливите хора, които познавам, са тези, които са в комфорт със себе си и самотата си. Дали съм от тях? Да, в последно време съм от тях.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ