Експерт: От решението за дългосрочните договори зависи привличането на финансов ресурс в енергетиката в бъдеще
Още по тематиката Новият модел на енергийния пазар може да започва още от 1 юли /допълнена/
Няколко са разновидностите във връзка с дълготрайните контракти с двете така наречен американски централи (става въпрос за Топлоелектрическа централа AES Гълъбово Марица Изток 1 “ и Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал Марица Изток 3 “), а също и за ВЕИ по преференциални цени предвид на либерализацията на електроенергийния пазар. Проблемът е какво тъкмо решение ще бъде взето, защото ще касае вложителите и вложенията в енергийния бранш като цяло за един много нескончаем интервал от време. От тази позиция страната ни би трябвало да е наясно с разпоредбите, касаещи определенията за позволена държавна помощ, механизмите за потенциал, вероятните разновидности за преустановяване на дълготрайните контракти или трансформирането им. „ Решението, което ще бъде взето ще предопредели една огромна част от изискванията, по които ще привличаме паричен запас “. Така дефинира въпросът с дълготрайните контракти специалистът, юрист Ясен Спасов от адвокатска адвокатска фирма „ Джингов, Гугински, Кючуков “.
Каква ще е концепцията за интеграцията и какъв ще е метода за вложителите е едно от най-важните решения, уточни адв. Спасов. В тази връзка той сложи „ три съществени въпроса, отговорът на които ще даде в най-общи рамки посоката за деяние.
Принудителна или доброволна интеграция
На първо място - дали интеграцията да бъде насилствена или доброволна.
„ Принудителната интеграция е ясна – тя основава неприятен капиталов климат. Принудителните ограничения постоянно са свързани с изземване на приход. За страдание опита досега в страната ни повече клони към принудителност на всевъзможни регулаторни и законодателни ограничения. Често пъти слушам обвинявания в държавна помощ, само че има някои обстоятелства, които не се регистрират и тук желая да отворя една скоба и да се върна обратно във времето. В подтекста на двете съглашение с топлоелектрическите централи (става въпрос за Топлоелектрическа централа AES Гълъбово Марица Изток 1 “ и Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал Марица Изток 3 “) е значимо да отбележим, че секторът през 90-те години в България бе напълно контролиран. Имахме едно отвесно интегрирано дружество, което беше държавно и нямаше задгранични вложения. В същото време се одобри Националната тактика за енергиен пазар до 2010 година, която предвиждаше да се обезпечи сигурност на доставките посредством прилагане на локални лигнитни въглища и обезпечаване на европейските правила, тъй като ние към този момент предвиждахме да се присъединим към Европейски Съюз.
Дългосрочните контракти с двете американски централа бяха един доста подобаващ механизъм за привличане на вложения в една несигурна регулаторна среда. В допълнение към това, България беше претърпяла неотдавна финансова и икономическа рецесия, която в действителност затрудняваше привличането на задгранични капитали в оня миг. Към сегашния миг, пазарът, несъмнено, се промени.
Ние към този момент не приказваме за либерализация, а по какъв начин да приключим процеса на либерализация. Но в това време вложенията не са възобновени по отношение на тези контракти и по тази причина всяка стъпка оттук насетне би трябвало да регистрира вложенията, които към този момент са направени и инвеститорският интерес. Затова е нужен изчерпателен разбор и доколкото разбирам това ще е метода в бъдеще, и в тясно съдействие със страните по дълготрайните контракти преди да се стигне до новата законодателна самодейност “, сподели Спасов.
Той направи аналог и с ВЕИ бранша, в частност за централите, работещи по преференциални цени.
„ Във ВЕИ бранша следим сходно развиване – първо до 2007 година бяха предоставени великодушни преференциални цени, стигна се до бърз напредък на бранша. Постигнахме националните цели, след което доста внезапно настъпиха неподходящи промени в законодателната рамка, с които се ограничи доходността на тези централи. Някои от ограниченията бяха незаконосъобразни, други бяха оповестени за противоконституционни, само че в последна сметка, това, което е неприятният резултат е, че тези производители претърпяха загуби. Финансовото им състояние се утежни, а това не даде добър сигнал на банките, които стояха зад тези планове.
Независимо кой от двата разновидността се избере за насилствена или доброволна интеграция ние би трябвало да отчитаме обстоятелството, че и за в бъдеще ще е необходим финансов запас в бранша. Затова е значимо да оставим положително отношение и настройки във финансиращите институции към електроенергийния пазар “, уточни Ясен Спасов.
Пълна или поетапна интеграция
„ Следващият въпрос, на който би трябвало да отговорим е дали желаеме да правим цялостна или поетапна интеграция. Тук непосредственият въпрос се свързва с Националната електрическа компания. Енергията по дълготрайните контракти и ВЕИ централите се употребява извънредно за контролиран пазар и софтуерни загуби. Към тях се прибавят и самостоятелните квоти на АЕЦ „ Козлодуй “ и Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “, тъй като са две от централите с най-ниски разноски. Въпросът е доколко ще придвижим интеграцията напред, или в каква степен ще има промени на контролирания пазар. Доколкото разбирам софтуерните загуби към този момент ще бъдат обезпечавани на свободния пазар “, сподели той, само че съгласно него остава въпросът какво става на свободния пазар, а и с семействата и на каква цена ще получават електрическата енергия си след всички промени, когато се осъществят.
Прекратяване на дълготрайните контракти с отплата, или промяна в контракти за разлики или награди
„ Третият главен въпрос е каква мярка да наложим – дали да е преустановяване с отплата, или да бъде промяна на дълготрайните контракти. При преустановяване с отплата имаме опита от Полша и Унгария. За препоръчване е да изберем полския модел, а не унгарския “, сподели правистът, като напомни, че Унгария завърши процеса с няколко арбитражни каузи, „ до момента в който при Полша нещата минаха много по-гладко и в съгласие “. „ Те, с едно решение на Европейска комисия оповестиха дълготрайните контракти за държавна помощ и вкараха законопроект, с който приключват непринудено договорите и предвидиха механизъм за отплата на невъзстановяеми разноски “, изясни той.
„ На последващо място може да се схване и механизма на контракти за разлики. Те са един извънредно повсеместен инструмент. Самото наличие се дефинира от страните, то е доста гъвкаво и може да бъде пригодено към всевъзможни пазарни условия, а по този метод се обезпечава и прогнозируем паричен поток.
За ВЕИ бранша подобаващ инструмент е feed in premium. Това в огромна степен прилича договорите за разлики и в най-голяма степен дава отговор на насоките на Европейска комисия за държавни помощи от 2014 година По създание това значи ВЕИ производителите да бъдат извадени на свободния пазар, както е по проекта, доколкото разбирам, и да получават доходи от свободния пазар. Разликата сред пазарната цена и нужните доходи за покриване на капиталовите разноски е така наречен награда, която те ще получават “, разяснява адв. Спасов.
На последващо място той сложи така наречен „ механизми за потенциал “. „ По мнението на Европейска комисия те съставляват държавна помощ и Европейска комисия в своя разбор от 2016 година планува доста условия, на които те би трябвало да дават отговор преди да бъдат препоръчани.
Няколко са разновидностите във връзка с дълготрайните контракти с двете така наречен американски централи (става въпрос за Топлоелектрическа централа AES Гълъбово Марица Изток 1 “ и Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал Марица Изток 3 “), а също и за ВЕИ по преференциални цени предвид на либерализацията на електроенергийния пазар. Проблемът е какво тъкмо решение ще бъде взето, защото ще касае вложителите и вложенията в енергийния бранш като цяло за един много нескончаем интервал от време. От тази позиция страната ни би трябвало да е наясно с разпоредбите, касаещи определенията за позволена държавна помощ, механизмите за потенциал, вероятните разновидности за преустановяване на дълготрайните контракти или трансформирането им. „ Решението, което ще бъде взето ще предопредели една огромна част от изискванията, по които ще привличаме паричен запас “. Така дефинира въпросът с дълготрайните контракти специалистът, юрист Ясен Спасов от адвокатска адвокатска фирма „ Джингов, Гугински, Кючуков “.
Каква ще е концепцията за интеграцията и какъв ще е метода за вложителите е едно от най-важните решения, уточни адв. Спасов. В тази връзка той сложи „ три съществени въпроса, отговорът на които ще даде в най-общи рамки посоката за деяние.
Принудителна или доброволна интеграция
На първо място - дали интеграцията да бъде насилствена или доброволна.
„ Принудителната интеграция е ясна – тя основава неприятен капиталов климат. Принудителните ограничения постоянно са свързани с изземване на приход. За страдание опита досега в страната ни повече клони към принудителност на всевъзможни регулаторни и законодателни ограничения. Често пъти слушам обвинявания в държавна помощ, само че има някои обстоятелства, които не се регистрират и тук желая да отворя една скоба и да се върна обратно във времето. В подтекста на двете съглашение с топлоелектрическите централи (става въпрос за Топлоелектрическа централа AES Гълъбово Марица Изток 1 “ и Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал Марица Изток 3 “) е значимо да отбележим, че секторът през 90-те години в България бе напълно контролиран. Имахме едно отвесно интегрирано дружество, което беше държавно и нямаше задгранични вложения. В същото време се одобри Националната тактика за енергиен пазар до 2010 година, която предвиждаше да се обезпечи сигурност на доставките посредством прилагане на локални лигнитни въглища и обезпечаване на европейските правила, тъй като ние към този момент предвиждахме да се присъединим към Европейски Съюз.
Дългосрочните контракти с двете американски централа бяха един доста подобаващ механизъм за привличане на вложения в една несигурна регулаторна среда. В допълнение към това, България беше претърпяла неотдавна финансова и икономическа рецесия, която в действителност затрудняваше привличането на задгранични капитали в оня миг. Към сегашния миг, пазарът, несъмнено, се промени.
Ние към този момент не приказваме за либерализация, а по какъв начин да приключим процеса на либерализация. Но в това време вложенията не са възобновени по отношение на тези контракти и по тази причина всяка стъпка оттук насетне би трябвало да регистрира вложенията, които към този момент са направени и инвеститорският интерес. Затова е нужен изчерпателен разбор и доколкото разбирам това ще е метода в бъдеще, и в тясно съдействие със страните по дълготрайните контракти преди да се стигне до новата законодателна самодейност “, сподели Спасов.
Той направи аналог и с ВЕИ бранша, в частност за централите, работещи по преференциални цени.
„ Във ВЕИ бранша следим сходно развиване – първо до 2007 година бяха предоставени великодушни преференциални цени, стигна се до бърз напредък на бранша. Постигнахме националните цели, след което доста внезапно настъпиха неподходящи промени в законодателната рамка, с които се ограничи доходността на тези централи. Някои от ограниченията бяха незаконосъобразни, други бяха оповестени за противоконституционни, само че в последна сметка, това, което е неприятният резултат е, че тези производители претърпяха загуби. Финансовото им състояние се утежни, а това не даде добър сигнал на банките, които стояха зад тези планове.
Независимо кой от двата разновидността се избере за насилствена или доброволна интеграция ние би трябвало да отчитаме обстоятелството, че и за в бъдеще ще е необходим финансов запас в бранша. Затова е значимо да оставим положително отношение и настройки във финансиращите институции към електроенергийния пазар “, уточни Ясен Спасов.
Пълна или поетапна интеграция
„ Следващият въпрос, на който би трябвало да отговорим е дали желаеме да правим цялостна или поетапна интеграция. Тук непосредственият въпрос се свързва с Националната електрическа компания. Енергията по дълготрайните контракти и ВЕИ централите се употребява извънредно за контролиран пазар и софтуерни загуби. Към тях се прибавят и самостоятелните квоти на АЕЦ „ Козлодуй “ и Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “, тъй като са две от централите с най-ниски разноски. Въпросът е доколко ще придвижим интеграцията напред, или в каква степен ще има промени на контролирания пазар. Доколкото разбирам софтуерните загуби към този момент ще бъдат обезпечавани на свободния пазар “, сподели той, само че съгласно него остава въпросът какво става на свободния пазар, а и с семействата и на каква цена ще получават електрическата енергия си след всички промени, когато се осъществят.
Прекратяване на дълготрайните контракти с отплата, или промяна в контракти за разлики или награди
„ Третият главен въпрос е каква мярка да наложим – дали да е преустановяване с отплата, или да бъде промяна на дълготрайните контракти. При преустановяване с отплата имаме опита от Полша и Унгария. За препоръчване е да изберем полския модел, а не унгарския “, сподели правистът, като напомни, че Унгария завърши процеса с няколко арбитражни каузи, „ до момента в който при Полша нещата минаха много по-гладко и в съгласие “. „ Те, с едно решение на Европейска комисия оповестиха дълготрайните контракти за държавна помощ и вкараха законопроект, с който приключват непринудено договорите и предвидиха механизъм за отплата на невъзстановяеми разноски “, изясни той.
„ На последващо място може да се схване и механизма на контракти за разлики. Те са един извънредно повсеместен инструмент. Самото наличие се дефинира от страните, то е доста гъвкаво и може да бъде пригодено към всевъзможни пазарни условия, а по този метод се обезпечава и прогнозируем паричен поток.
За ВЕИ бранша подобаващ инструмент е feed in premium. Това в огромна степен прилича договорите за разлики и в най-голяма степен дава отговор на насоките на Европейска комисия за държавни помощи от 2014 година По създание това значи ВЕИ производителите да бъдат извадени на свободния пазар, както е по проекта, доколкото разбирам, и да получават доходи от свободния пазар. Разликата сред пазарната цена и нужните доходи за покриване на капиталовите разноски е така наречен награда, която те ще получават “, разяснява адв. Спасов.
На последващо място той сложи така наречен „ механизми за потенциал “. „ По мнението на Европейска комисия те съставляват държавна помощ и Европейска комисия в своя разбор от 2016 година планува доста условия, на които те би трябвало да дават отговор преди да бъдат препоръчани.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ