Докато съм жива ще бъда благодарна на съдбата за мъжа, който ми изпрати
Още от най-ранно детство родителите ми ме научиха, че постоянно би трябвало да оказвам помощ на другите. И до момента се пробвам да се повеждам от този принцип. Преди една година, привечер, прибирайки се вкъщи, на улицата ме спря млад мъж, който учтиво ми сподели, че ще ми е доста признателен, в случай че му занеса чаша вода и сандвич. Непознатият изглеждаше толкоз зле, че без да се двоумя, побързах да му занеса храна. Той ми благодари и добави, че несъмнено ще се реваншира. Загледах се в него и открих, че несъмнено не наподобява на типичния бедняк. Мъжът не беше нагъл, вежливо общуваше, а облеклото му бе що – годе обичайно.
Нещо надълбоко ме жегна и взех решение да пожертвам – поканих го да пренощува в моя апартамент. Непознатият ми отхвърли, само че откакто настоях, се съгласи. Докато вечеряхме, гостенинът ми описа, че е избягал от личната си женитба преди две седмици. Родителите му желали да го оженят за жена, към която нямал благосклонности.
Дни наред се скитал безприютен по улиците, похарчил всичките си налични пари, по тази причина се осмелил да ме помоли за помощ. Трогната от изповедта на младежа, му споделих да остане вкъщи, до момента в който откри метод да усъвършенства ситуацията си. Доброто ми сърце стана причина да намеря тъкмо този, който постоянно съм чакала – най-хубавият за мен мъж на света.
В последна сметка той ми гостува повече от месец и за това време съумя да направи някои дребни поправки, които непрекъснато отлагах. Друго си е да има мъж в къщата. За нула време много от нещата се спретнаха и домът ми стана доста по-хубав. А когато по-късно той въпреки всичко съумя си откри работа и пожела да се изнесе, аз не му разреших. Бях влюбена в него. Хванах го за ръката и безшумно промълвих: “ Остани! “. Адам, по този начин се споделя, кимна с глава, а очите му блестяха от благополучие. Няколко месеца двамата живеем дружно. Докато съм жива ще бъда признателна на ориста, че през онази мрачна нощ, тя ми изпрати мъжа, който постоянно съм чакала.
Инфо: Лична драма
