Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации. 

Съществува легенда за т.нар „ пеещи “ скулптури в Египет. След мощен трус през 23 година пр.Хр. полуразрушените колоси почнали да „ пеят “ в границите на час-два при изгрев слънце, нормално на зазоряване. Те са направени от песъчлив кварц, добиван в ел-Габал ел-Ахмар (близо до днешно Кайро). Статуите са високи 18 метра и почти всяка тежи към 720 тона. Те изобразяват еднакъв фараон в седнало състояние, с ръце, сложени на коленете и насочен взор на изток към река Нил. В краката на единия исполин стои фигурата на брачната половинка му, а в краката на другия – на майка му. Двете скулптури са в действителност стражи на входа на мемориален храм, издигнат по времето на фараона, където той е бил уважаван като господ на земята. Когато е издигнат, този храм е най-големият и най-разкошният в Древен Египет.

Според редица египтолози фараонът, уважаван в този храм, е най-великият държател, управлявал Горен и Долен Египет. Наричан е „ Великолепни “ и „ Велики “. Благодарение на забележителните си дипломатически умения, той съумява да докара в страната несметни благосъстояния. Периодът на неговото ръководство се слави с дълъг мир и разцвет и един от най-добре документираните столетия от античната история на страната. Също по този начин по негово време се строят едни от най-забележителните паметници в Карнак и Луксор.

Храма в Луксор

Историята на божественото му зачатие е издълбана в стените на храма в Луксор. Според нея господ Амон-Ра, приел формата на фараон Тутмос IV и посетил спящата кралица Мутемвия, която е втората му брачна половинка. Когато тя се събудила, Амон-Ра оповестил: „ Аменхотеп, шеф на Тива, е името на детето, което сложих в тялото ти. Той ще ръководи добре цялата страна. “ Смята се, че датата на раждането на Аменхотеп е 1401 година пр.Хр.

Липсват сведения за ранното му детство, само че се счита, че когато татко му, Тутмос IV умира и синът на Мутемвия се възкачва на престола като фараон Амехотеп III, момчето е на възраст сред 7 и 12 години. Вероятно първоначално е водил политиката си под опеката на регенти, само че не са непокътнати документи, кои са били те. Следващото огромно събитие в живота му се случва по време на втората година от ръководството му, когато подписва брак с Тий. Тя произлиза от благородническо семейство. Тий е освен красива, само че и доста добре образована за времето си. Смята се, че даже е разполага със своя лична библиотека. Баща й е бил духовник а майка й – жрица на господ Хатор. Според по-скорошни сведения е допустимо родът й да произлиза от Нубия. В „ сватбените скарабеи “, които се създават във връзка венчавката се разказва както божествената власт на фараона, по този начин и легитимността на брачната половинка му. Бракът сред Аменхотеп и Тий е по обич и тя става освен негова спътница в живота, само че и един от най-важните хора в ръководството.

По принцип фараоните имат по няколко дами и Аменхотеп не е изключение от правилото. Той основава харем, само че още през цялото време връзката със брачната половинка му е друга и той я назовава „ Велика царска брачна половинка “. Името й се появява под редица публични документи, тъй като фараонът я включва в работата на държавни препоръки във връзка както с вътрешни, по този начин и с интернационалните каузи. Също по този начин владетелят подрежда статуите, които се издигат в тяхна чест да са с еднакъв размер, с което демонстрира тяхното тъждество. Егалитарното й обрисуване е съвсем невиждано в древноегипетската история и демонстрира, че тя е имала въздействие също като неговото. От съюзът сред Аменхотеп и Тий се раждат шест деца: четири дъщери – Ситамун, Хенуттанеб, Изида и Небета и двама сина – Тутмос и Аменхотеп. 

Аменхотеп и Тий с една от дъщерите си

Макар ръководството на фараона да се слави с мир, през първото десетилетие той, също като предшествениците си, употребява силата на оръжието, с цел да насочи обръщение към своите съседи. През 1397 година пр.Хр., по време на петата година от ръководството му, избухва въстание в Нубия. По време на 18-тата династия, тази територия по междинното поречие на р. Нил е под властта на Египет, само че в предишното е дом на една от най-древните цивилизации в Древна Африка. По времето на Аменхотеп III един локален водач, на име Ихени, събира сподвижници и воини към себе си и се подвига на протест против младия държател на Египет. По това време фараонът е на към 17 години. Той събира войска и самичък взе участие в потушаването на въстанието. Победата на египетския държател е увековечена с три скални стели, открити покрай Асуан и Сай в Нубия, които възвеличават качествата, доблестта и уменията на фараона. За да изпрати обръщение към бъдещите си врагове, владетелят подрежда обществено екзекутиране на пленниците след борбата.

Това е единственият по-сериозен боен спор по време на ръководството на Аменхотеп III. Основните си старания, владетелят насочва в дипломацията. Той съумява да се обкръжи със мощни съветници, измежду които личат имената на благородникът Рамос, командирът на колесниците Аперел и най-известният от тях – архитекта Аменхотеп, наследник на Хапу. За дипломатическите умения на фараона съдим главно от отчасти непокътнатите Амарнски писма. Въпросните глинени плочки са изпратени от владетелите на Вавилон, Асирия, Митани и Хити. Благодарение на тях излиза наяве, че по време на ръководството на Аменхотеп III той не изпраща египетски дами за династични бракове: „ нито една щерка на Египет няма да бъде дадена на някого. “ Самият фараон се дами за няколко чуждоземни принцеси, само че по този начин и не дава нито една от дъщерите си на непознат държател. 

В персонален проект, Аменхотеп III е прочут със своята пристрастеност към лова. В един от надписите е увековечено, че 102 са общият брой на лъвовете, убити от стрелите на фараона през първите 10 години от ръководството му. В набожен аспект, владетелят е покровител на старите обичаи. Той e следовник на политеизма и има вяра, че като фараон има божествени сили и качества. По негово време е изключително мощен култът към Амон и жреците на този господ имат изключителни благосъстояния и земи. Смята се, че точно този фетиш по-късно оказва въздействие върху най-малкият му наследник. 

Три пъти по време на своето ръководство, Аменхотеп III отпразнува т.нар юбилейни фестивали в двореца Малката (Западна Тива) – по време на 30-тата, 34-тата и 37-мата година от своето ръководство. За отбелязването на празниците е издигнат специфичен храм на Амон и фестивална зала, също по този начин в чест на събитията се издигат скулптури по поречието на р. Нил. Стели, бижута и орнаменти се основават, с цел да увековечат празниците. По традиция фараонът почуква с боздугана си на портите на храма, вратите се отварят и той влиза вътре, последван от брачната половинка и дъщерите си. На всеки стадий от празничната гала, владетелят се преоблича в разнообразни одежди. Най-тържествената част от фестивала е, когато фараонът е коронован още веднъж с короната на Горен и Долен Египет. 

Благодарение на просперитетът на който се радва страната, Аменхотеп III може да разгърне една от най-важните си политики – строителството. Той мечтае да покаже блясъкът на страната си пред всички и 250-те здания, храмове, скулптури и стели, които той подрежда да бъдат издигнати, свидетелстват за това начинание. Дворецът Малката, на западният бряг на р. Нил, е издигнат точно тогава. В него има езеро с дължина близо 1.5 км и комплексът се състои от обособени резиденции за владетеля, кралица Тий и престолонаследника.

Също по този начин по време на ръководството му е реновиран съществуващият храм в Карнак и като се издига третият стълб в религиозния комплекс, който разказва подвизите и достиженията му. Едни от най-величествените скулптури от интервала на Новото царство, датират точно оттогава. Създадени са 600 скулптури на богинята Сехмет, два гранитни лъва пред храма в Солеб, както и голям брой скулптури на самия държател от черен гранит и розов кварц. 

Гранодиоритна скулптура на Аменхотеп в Британския музей

Египет е окичен с тези градежи и в хазната се натрупат благосъстояния от задгранични владетели, само че здравето на фараона се утежнява с всяка минала година. От проучванията, направени на мумията му излиза наяве, че е имал доста тежки проблеми със зъбите и евентуално е изпитвал непоносима болежка съвсем непрекъснато. Също по този начин в края на живота си е страдал от артрит и наднормено тегло. Макар съответната причина за гибелта му да не е ясна, цялостното утежняване на здравословното му положение води до съдбовен край. Аменхотеп III умира през 1353 година пр.Хр. и е завещан от най-малкият си наследник – Аменхотеп IV, който остава в историята под името „ Ехнатон “. Гробницата на владетеля е в Долината на царете, само че скоро откакто е заровен тя е подложена на грабеж и жреците реалокират мумията на владетеля. През 1898 година тя е открита в KV35, гробницата на неговия дядо Аменхотеп II. До него откриват и мумия на жена, на която дават името „ Възрастната дама “ и посредством ДНК разбор излиза наяве, че това са тленните остатъци на брачната половинка му – Тий.

Днес мумията на Аменхотеп III се намира в Националния музей на египетската цивилизация (в дн. Кайро, Египет). Той е владетелят с максимален брой оживели негови скулптури – към 200 на брой. Аменхотеп III ръководи в продължение на 38 години и оставя в завещание на сина си една мощна и постоянна страна, която се радва на уважението на съседите си.