Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец,

Още от Античността короната е знак на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, направена от доблестен материал – това скъпо бижу е било поставяно на главата на ръководещия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредност от текстове ще ви срещнем с едни от най-интересните владетели в международната история. Някои са водели страните си до нечуван напредък, Златни епохи и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали благосъстоянията и силата си в гонене на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, подли, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на ръководството и отговорността за благоденствието на своите нации.

Играта „ тенис “ датира още от Средните епохи и името й произлиза от старо-френския глагол – tenez, означаващ „ държа “, „ взимам “. Макар  през днешния ден да се счита, че татковина на тенисае Англия, корените му идват от Франция, от така наречен – „ жу де пом “ или „ тенис на корт “. През XII в. французите го играят с ръце или с ръкавици, с които удрят топката. През XVI в. удрянето с ръка е сменено от ракета. Един прочут френски държател е дотолкоз разпален от тази кралска игра, че през 1527 година го афишира за формален спорт във Франция. Той построява кортове из страната и предизвиква спортът да се играе както от придворните, по този начин и от елементарните хора.

Славата на този френски монарх е противоречива. Наричат го „ кралят-рицар “, защото води продължителни войни с италианските градове-държави и със Свещената Римска империя. Той вкарва френския език като формален в страната и прокарва пътя на Френския Ренесанс. Същевременно той поставя основите на абсолютизма в страната. Изисква да бъде именуван „ Ваше Величество “, послание, предопределено единствено за императорите.

Известен е и с организирането на шумни и блестящи веселби във френския двор, от което страда хазната. Бил е самоуверен, само че от време на време необмислен и нахален, бил е хубав за тогавашните стандарти, само че е носел и прозвището „ огромния нос “. Личната му емблема е саламандъра, земноводното, което в Средновековието отъждествяват с огъня и одобряват за знак на смелост и устойчивост, а мотото му е – „ Аз питая положителното и обезсърчавам неприятното. “

Той се ражда на 12 септември 1494 година в замъка в Коняк (Аквитания, Франция) с името Франсоа Орлеански. Той е единственият наследник на Шарл Орлеански, граф на Ангулем и Луиза Савойска. Негов пра-пра-пра дядо е Шарл V, владетелят, който основава първата кралска библиотека във Франция. Когато дребният Франсоа идва на бял свят, никой даже не допуска, че той може да се окаже идващия държател на Франция, само че поредност от събития в най-ранното му детство предначертават неговия път. Баща му умира, когато той е едвам на 2 години, а скоро по-късно издъхва и френският крал Шарл VIII, който не оставя свои директни мъжки наследници.

Така тронът минава в ръцете брачна половинка на сестра му – популярния Луи XII, който е един от управниците, въодушевили Макиавели да напише своя фундаментален труд „ Владетелят “. Луи има единствено дъщери и според повелите на Салическия закон, те не могат да го наследят. Така едвам 4-годишен Франсоа, който е негов братовчед, става „ правоприемник по хипотеза “ и получава купата граф на Валоа.

Майката на Франсоа – Луиза Савойска оказва огромно въздействие върху него. Тя е едвам 19-годишна, когато става вдовица и би трябвало да се грижи както за сина си, по този начин и за щерка си – Маргюрит. Луиза е високо образована и си слага за цел децата й да бъдат подготвени в духа на Италианския Ренесанс и неговите хрумвания. Учител на сина й става францисканеца Кристофоро Нумай, който по-късно е повдигнат в ранг кардинал. Тя самата персонално учи сина си на италиански и испански език, а неговите частни учители го дообогатяват с знания по латински и иврит.

Покровител на дребния Франсоа, до момента в който той израства, е и известният пълководец и маршал на Франция – Пиер де Роан-Ги. Наред с уроците по граматика, математика, писане и история, Франсоа е мощно разпален по спорта. Той тренира битка, яздене, пукотевица с лък и тенис. Така той получава разностранно обучение и става почитател на концепциите на хуманизма.

Крал Луи XII желае да закрепи статута на Франсоа като негов правоприемник и по тази причина взема решение да го омъжи за щерка си – Клод, графиня на Бретан. Когато двамата се сгодяват тя е едвам на 7 години, а Франсоа – на 15. Майка й Анна е срещу този съюз. Така женитбата сред Франсоа и Клод става допустима едвам след гибелта на Анна  през 1514 година Няколко месеца по-късно Луи последва жена си и умира от тежък припадък на подагра.

На 1 януари 1515 година Франсоа е коронован за крал на Франция, само че защото е на 20 години, първоначално майка му – Луиза работи като негов регент. Тя на няколко пъти заема регентския пост – когато сина и е на дълги военни походи и когато години по-късно е заложник в Испания. Смята се, че по нейна концепция се скрепяват френско-османските връзки по време на ръководството на султан Сюлейман Великолепни.

Луиза е извънредно умна, добър посланик и консултант, само че също по този начин и изключително груба и даже жестока към своята снаха Клод. Младата кралица съществува в сянката на своя хубав и атлетичен брачен партньор и на майка му. Тя е ниска на растеж, има лека гърбица, грозновата, само че всички разказват нейния добър и мил темперамент. Макар бракът им да не е по обич, Франсоа се отнася с почитание към нея. Той е прочут с многото си любовни случки, само че не си разрешава показност в наличието на жена си. Клод го подарява със седем деца, като издъхва на 24 години, най-вероятно по време на следващото раждане.

По-късно Франсоа се дами за Елеонора Австрийска, само че това е съюз единствено по сметка, който е безрадостен и за двамата участници в него. Двамата нямат деца и през по-голямата част от брака им Франсоа споделя фамилното ложе със своята обичана държанка  Ан дьо Писеле д’Хейли. Макар функционалностите на Елеонора да са единствено обществени, тя остава в историята със своята обширна благотворителна активност.

Докато в персонален проект, животът на Франсоа е низ от удоволствия и любовници, в своята външна политика, той е изключително принципен. Кралят наследява един остарял спор прочут като Италианските войни (1494–1559), който продължава дълго след гибелта му. Докато Франсоа е на власт, страната му се радва на изменчив триумф в тази война – от време на време е на върха на славата, различен път – търпи тежки загуби. В интервала 1515–1516 той води своята т.нар „ Първа Италианска война “, в която работи в съюз с Папската страна и Швейцарската конфедерация. Франция излиза победител в нея и превзема Милано, сваляйки Сфорца от власт. Десет години по-късно обаче, в края на Четиригодишната война (1521–1526), Франсоа губи Милано.

Главният противник на френския крал на картата на Европа е император Карл V. Франсоа губи точно от него претенциите си върху трона на Свещената Римска империя. Като държател на Испания, Австрия и Свещената Римска империя, Карл V е непрекъсната опасност за сигурността на Франция. Франсоа търси съдружник в лицето на британския държател Хенри VIII, само че въпреки двамата да водят пространни договаряния, тяхната несъответственост на характерите и липсва на примирителност не водят до сключването на съюз. Техните договаряния, известни под името „ Полето от златен плат “ действително водят до съревнование, с което Франсоа печели още един зложелател.

Най-тежката загуба френският крал търпи в борбата при Павия (1525), когато той персонално предвожда войските си против тези на Карл V. Сражението завършва с победа за Свещената Римска империя и разширение на нейното въздействие в Италия. Испанската пехота, въоръжена с аркебузи, се оказва по-лесно маневрираща от тежката френска кавалерия. По време на борбата Франсоа е покорен и е отведен в Мадрид. Там френският крал е заставен да подписа неблагоприятен контракт, с който дава Бургундия на Карл V и изпраща на свое място двамата си невръстни сина като заложници в испанския двор за повече от четири години.

Това, което получава в подмяна е ръката на втората си брачна половинка, която е сестра на императора. Омразата сред Франсоа и Карл става все по-яростна и двамата даже желаят да се провокират един против различен на дуел. На това е комплициран край посредством контракта от Камбре, подписан сред майката на Франсоа Луиза Савойската и лелята на Карл V – Маргарет Австрийска. Той остава прочут в историята като „ Мирът на дамите “ и води до освобождаваното на децата на френския крал и до намаляване на клаузите на контракта от Мадрид. Така ненапълно се тушира враждата сред двамата владетели. Противоборството с Испания има и друго измерение. То тласка Франсоа да финансира експедиции в Америка и Азия, които стигат до земите на дн. Бразилия, Индия и Канада.

Във вътрешнополитически проект, политиката на Франсоа се радва на голям брой възходи. Той се стреми да концентрира цялата правна власт в свои ръце, което е една от огромните стъпки за налагане на абсолютизма. През 1530 година той афишира френския език за формален в страната, в това число в работата на администрацията. По негово време отваря порти Колеж дьо Франс, който въпреки и да не е със статута на университет работи като една по-достъпна версия на Сорбоната, предоставяйки знания в областта на науката, литературата и изкуството. Съгласно негова административна разпоредба свещениците се задължават да записват всички раждания, смъртни случаи и бракове в страната, с което се основава работа по вписванията към всяка енория.

Един от най-големите приноси на Франсоа е това, че по негово време Френският Ренесанс процъфтява. Кралят е филантроп на самия Леонардо да Винчи. Художникът идва във Франция с голям брой скици, бележки и с три от най-известните си картини, измежду които и „ Мона Лиза “. При ръководството на Франсоа се строят редаци архитектурни обекти, измежду които и замъка Шенонсо, който и до през днешния ден се счита за един от най-красивите крепости по протежението на р. Лоара. Франсоа желае да разшири и кралската библиотека. Той наема сътрудници, които да търсят редки и скъпи издания. Френският двор става средище на художници, скулптори и писатели, измежду които са и златарят Бенвенуто Челини, италианският художник Джулио Романо и архитектът Себастиано Серлио. Освен че избира Лувъра за собствен дом, немалка част от днешната сбирка на най-посещавания музей в света, датира точно от времето на Франсоа.

Противоречива е религиозната политика на френския крал. Първоначално той е търпелив към протестантите, за което спомага и сестра му Маргюрит, която е впечатлена от доктрината на Мартин Лутер. Нещо повече, тази нова теория даже кара някои немски принцове да се извърнат против Карл V, което единствено радва Франсоа.

Отношението му се трансформира през 1534 година след т.нар „ Афера на листовките “, когато реформаторите се пробват да осуетят католическата меса в няколко огромни градове, в това число и в Париж. В резултат на това Франсоа стартира репресии, цензуриране и изгаряне както на текстове, по този начин и на водачи и почитатели на това придвижване. Най-ужасният миг е т.нар Мериндолско кръвопролитие, когато по заповед на краля са избити стотици хиляди протестанти.

Разгулният живот на Франсоа, както и раните от неговите военни походи, с годините утежняват здравето му. На 31 март1547 година, той умира на рождения ден на сина си, който става негов престолонаследник – Анри II. Той е положен в гробница до своята първа брачна половинка и майка си. По време на Френската гражданска война, гробницата им е осквернена.

До края на живота си Франсоа I остава спорна персона. Някои откриватели считат, че след неговото пленничество в Испания, политиката му се трансформира и става по-консервативна. Макар и да не донася териториално уголемение на страната си, той остава в историята със своята обширна културна политика, както и с обстоятелството, че открива френския като формален език в страната.