Още една жертва осъди прокуратура за бездействие по делото за Възродителния процес
Още една жертва на насилствената асимилация на българските жители от турски генезис, осъществена от тоталитарния комунистически режим в интервала 1984-1989 година, съумя да осъди българската прокуратура за неоправданото над 30-годишно закъснение на делото против висшите функционери от управлението на Българска комунистическа партия, отговорни за така наречен възродителен развой.
Това стана известно, откакто състав на Върховния касационен съд (ВКС) с ръководител Емил Томов се произнесе с дефинитивно решение по делото, заведено от Сафие Юрдакул против държавното обвиняване, оповестява уеб страницата.
Върховен касационен съд осъжда прокуратурата да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, породени от „ забавеното произвеждане “.
„ Спазването на гаранцията за разглеждане на делата в рационален период е за запазване на доверието на обществеността в правораздавателната система и възмездяване възприятието за правдивост на страните в процеса, както на лицата, във връзка с които е инициирано наказателно гонене, по този начин и във връзка с потърпевшите “, е показал в претекстовете си съдът.
46-годишната жена от Разград е била 9-годишна, когато репресията на комунистическия режим се стоварва с цялостна мощ и върху нейното семейство по време на „ възродителния развой “.
Баща ѝ Алиш Ахмедов, преподавател по обучение, е един от над 500-те въдворени без съд и присъда в концлагера „ Белене “ съперници на нарушените съществени човешки права на хората от турското малцинство тогава.
Сафие дружно с двамата си братя и майка си обаче не знаят това месеци наред. Семейството попада в изолираност, а майка им се поболява, като обезпечаването на прехраната в този сложен миг е извънредно тежка.
Кошмарите, претърпени тогава, преследват и до през днешния ден Сафие Юрдакул и въздействат на прочувственото ѝ положение.
След „ Белене “ татко ѝ е интерниран в видинското село Ружинци, а цялото семейство е наложително изселено от Народна република България в Турция през 1989 година след майските митинги на турското малцинство против „ възродителния развой “.
По делото Сафие Юрдакул показа доказателства, че още през 1996 година татко ѝ е един от десетките жертви от концлагера „ Белене “, които са поискали да бъдат разпитани като очевидци по делото за „ възродителния развой “, дали са за облекчение своите контакти и адреси на прокуратурата, само че тя не ги е потърсила.
В началото на този век Сафие стартира своите опити да откри какви дейности подхваща прокуратурата в България по това дело.
Когато схваща, че държавното обвиняване бездейства завежда дело против него за несъразмерното закъснение на следствието.
И на първа, и на втора правосъдна инстанция Сафие Юрдакул печели делото, по което в последна сметка прокуратурата е наказана за бездействието си, а на жертвата е присъдено обезщетение в размер на 12 000 лева
Интересен факт от правосъдния развой бе настояването на втора инстанция от страна на прокуратурата в лицето на прокурор Румяна Арнаудова, някогашният представител на основния прокурор Сотир Цацаров, Върховният касационен съд освен да отхвърли желае, само че и да приключи делото, тъй като Сафие Юрдакул бе била жертва и не можела да води сходно дело.
Съставът на Върховен касационен съд, разгледал делото, не се е съобразил с наглото прокурорско искане.
Специално пред desebg.com Сафие Юрдакул разяснява извоюваната правосъдна борба против българската прокуратура:
„ Удовлетворена съм от решението на Върховния касационен съд. В решението му е посочено, че „ като потърпевш в досъдебното произвеждане за ищцата е зародило целесъобразно очакване правораздаването да въздаде правдивост в рационален период, което не се е осъществило и е уязвило нейното доверие в правораздавателната система. Колкото и комплицирана да е процесуалната активност на способените органи, дълготрайност от близо 30 години не може да бъде оправдана и по тази причина следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата за породените на ищцата неимуществени вреди. “
За мен е доста значима и скъпа преценката на съда, че прокуратурата е приета за отговорна, че не е завършила следствието в рационален период.
Удовлетворена съм, че съдът е отхвърлил възражението на прокуратурата, направена в последното съвещание по делото, че аз не съм жертва и нямам право да повеждам дело и че не мога да повеждам дело като правоприемник на починалия ми татко.
Върховен касационен съд доста тъкмо е показал, че „ според чл.74, ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс при гибел на потърпевшия от закононарушението на правото му минава неговите наследници. “
Съдът също по този начин е приел, че „ в тази ситуация възможната присъда против директните причинители несъмнено би имала значение за правото на ищцата да претендира и да получи както морално задоволство, по този начин и материално обезщетение от тези причинители. “
Отбелязал е, че още през 2001 година, когато бях разпитана като очевидец по делото за „ възродителния развой “ съм декларирала желанията си да предявя цивилен иск за претърпените вреди по време на насилствената асимилация.
Бих желала да подчертая, че законовите права, предоставени на жертвите в следствието на прокуратурата, водено за наказване на " обвинените " в продължение на 32 години, са доста лимитирани и невъзможни за използване.
Наистина желая да се знае, че макар всички правни дефекти, дадени на жертвите, с цел да се преследват нарушителите и да се предотвратят грубите нарушавания на човешките права, жертвите работеха, с цел да се реализира прогрес в обвиняването с желание да се не допусне ощетяване на българските жители (данъкоплатци). Жертвите работихме с доста безрезервност и старания в законовите рамки дълги години.
Видяхме обаче, че в продължение на 32 години прокуратурата преследва жертвите с изказвания, че те би трябвало да свидетелстват, макар че няма законово обвързване за процеса, вместо да работи с всестранност, обективност и цялост, то е осъществено официално и по метод, който в последна сметка да не е в положение да докара до дейно предаване на съд и понасяне на отговорност от участниците и забърканите в действията.
Въпреки обстоятелството, че прокуратурата заявяваше пред нас, че отговорните ще бъдат осъдени, осъзнахме, че прокуратурата в никакъв случай не е работила за гонене с всестранност, обективност и цялост, и в последна сметка да е в положение да докара до дейно предаване на съд и понасяне на отговорност от участниците в закононарушенията, осъществени по време на така наречен възродителен развой.
На последното ни гледище да бъдем осведомени от Софийската военна-окръжна прокуратурата, която води следствието, какво става с делото и да се срещнем с наблюдаващия прокурор, ни бе отговорено, че на 31 май 2022 година е издадено разпореждане за преустановяване на наказателното дело заради гибелта на последния обвинен някогашният комунистически министър председател Георги Атанасов.
Ние, жертвите, които желаеме правораздаването да бъде приложено за това закононарушение на комунистическия режим, протестирахме и настояхме делото да не бъде прекъснато и прокуратурата да потърси отговорност на лица, взели участие във „ възродителния развой “, които не се свеждат до вдъхновителите – тези 5 висши комунистически ръководители, които прокуратурата по този начин и не съумя да изправи пред съда за три десетилетия и те починаха.
Ще продължа да работя за правдивост, за наказване на отговорните, тъй че грубите нарушавания на човешките права и закононарушенията против човечеството, осъществени от тоталитарния комунистически режим, да не се повторят. “
Делото против висшите комунистически ръководители отпред с Тодор Живков за провеждането на насилствената промяна на имена на българските жители от турски генезис бе заведено от прокуратурата 1991 година, само че от този момент до момента тя не направи нужното, с цел да изправи обвинените на подсъдимата пейка и един по един те необезпокоявани от никой измряха. След гибелта на последния обвинени Георги Атанасов, министър председател в интервала 1986-1990 година, прокуратурата постави кръст на делото и го приключи.
Това стана известно, откакто състав на Върховния касационен съд (ВКС) с ръководител Емил Томов се произнесе с дефинитивно решение по делото, заведено от Сафие Юрдакул против държавното обвиняване, оповестява уеб страницата.
Върховен касационен съд осъжда прокуратурата да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, породени от „ забавеното произвеждане “.
„ Спазването на гаранцията за разглеждане на делата в рационален период е за запазване на доверието на обществеността в правораздавателната система и възмездяване възприятието за правдивост на страните в процеса, както на лицата, във връзка с които е инициирано наказателно гонене, по този начин и във връзка с потърпевшите “, е показал в претекстовете си съдът.
46-годишната жена от Разград е била 9-годишна, когато репресията на комунистическия режим се стоварва с цялостна мощ и върху нейното семейство по време на „ възродителния развой “.
Баща ѝ Алиш Ахмедов, преподавател по обучение, е един от над 500-те въдворени без съд и присъда в концлагера „ Белене “ съперници на нарушените съществени човешки права на хората от турското малцинство тогава.
Сафие дружно с двамата си братя и майка си обаче не знаят това месеци наред. Семейството попада в изолираност, а майка им се поболява, като обезпечаването на прехраната в този сложен миг е извънредно тежка.
Кошмарите, претърпени тогава, преследват и до през днешния ден Сафие Юрдакул и въздействат на прочувственото ѝ положение.
След „ Белене “ татко ѝ е интерниран в видинското село Ружинци, а цялото семейство е наложително изселено от Народна република България в Турция през 1989 година след майските митинги на турското малцинство против „ възродителния развой “.
По делото Сафие Юрдакул показа доказателства, че още през 1996 година татко ѝ е един от десетките жертви от концлагера „ Белене “, които са поискали да бъдат разпитани като очевидци по делото за „ възродителния развой “, дали са за облекчение своите контакти и адреси на прокуратурата, само че тя не ги е потърсила.
В началото на този век Сафие стартира своите опити да откри какви дейности подхваща прокуратурата в България по това дело.
Когато схваща, че държавното обвиняване бездейства завежда дело против него за несъразмерното закъснение на следствието.
И на първа, и на втора правосъдна инстанция Сафие Юрдакул печели делото, по което в последна сметка прокуратурата е наказана за бездействието си, а на жертвата е присъдено обезщетение в размер на 12 000 лева
Интересен факт от правосъдния развой бе настояването на втора инстанция от страна на прокуратурата в лицето на прокурор Румяна Арнаудова, някогашният представител на основния прокурор Сотир Цацаров, Върховният касационен съд освен да отхвърли желае, само че и да приключи делото, тъй като Сафие Юрдакул бе била жертва и не можела да води сходно дело.
Съставът на Върховен касационен съд, разгледал делото, не се е съобразил с наглото прокурорско искане.
Специално пред desebg.com Сафие Юрдакул разяснява извоюваната правосъдна борба против българската прокуратура:
„ Удовлетворена съм от решението на Върховния касационен съд. В решението му е посочено, че „ като потърпевш в досъдебното произвеждане за ищцата е зародило целесъобразно очакване правораздаването да въздаде правдивост в рационален период, което не се е осъществило и е уязвило нейното доверие в правораздавателната система. Колкото и комплицирана да е процесуалната активност на способените органи, дълготрайност от близо 30 години не може да бъде оправдана и по тази причина следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата за породените на ищцата неимуществени вреди. “
За мен е доста значима и скъпа преценката на съда, че прокуратурата е приета за отговорна, че не е завършила следствието в рационален период.
Удовлетворена съм, че съдът е отхвърлил възражението на прокуратурата, направена в последното съвещание по делото, че аз не съм жертва и нямам право да повеждам дело и че не мога да повеждам дело като правоприемник на починалия ми татко.
Върховен касационен съд доста тъкмо е показал, че „ според чл.74, ал.2 от Наказателно-процесуален кодекс при гибел на потърпевшия от закононарушението на правото му минава неговите наследници. “
Съдът също по този начин е приел, че „ в тази ситуация възможната присъда против директните причинители несъмнено би имала значение за правото на ищцата да претендира и да получи както морално задоволство, по този начин и материално обезщетение от тези причинители. “
Отбелязал е, че още през 2001 година, когато бях разпитана като очевидец по делото за „ възродителния развой “ съм декларирала желанията си да предявя цивилен иск за претърпените вреди по време на насилствената асимилация.
Бих желала да подчертая, че законовите права, предоставени на жертвите в следствието на прокуратурата, водено за наказване на " обвинените " в продължение на 32 години, са доста лимитирани и невъзможни за използване.
Наистина желая да се знае, че макар всички правни дефекти, дадени на жертвите, с цел да се преследват нарушителите и да се предотвратят грубите нарушавания на човешките права, жертвите работеха, с цел да се реализира прогрес в обвиняването с желание да се не допусне ощетяване на българските жители (данъкоплатци). Жертвите работихме с доста безрезервност и старания в законовите рамки дълги години.
Видяхме обаче, че в продължение на 32 години прокуратурата преследва жертвите с изказвания, че те би трябвало да свидетелстват, макар че няма законово обвързване за процеса, вместо да работи с всестранност, обективност и цялост, то е осъществено официално и по метод, който в последна сметка да не е в положение да докара до дейно предаване на съд и понасяне на отговорност от участниците и забърканите в действията.
Въпреки обстоятелството, че прокуратурата заявяваше пред нас, че отговорните ще бъдат осъдени, осъзнахме, че прокуратурата в никакъв случай не е работила за гонене с всестранност, обективност и цялост, и в последна сметка да е в положение да докара до дейно предаване на съд и понасяне на отговорност от участниците в закононарушенията, осъществени по време на така наречен възродителен развой.
На последното ни гледище да бъдем осведомени от Софийската военна-окръжна прокуратурата, която води следствието, какво става с делото и да се срещнем с наблюдаващия прокурор, ни бе отговорено, че на 31 май 2022 година е издадено разпореждане за преустановяване на наказателното дело заради гибелта на последния обвинен някогашният комунистически министър председател Георги Атанасов.
Ние, жертвите, които желаеме правораздаването да бъде приложено за това закононарушение на комунистическия режим, протестирахме и настояхме делото да не бъде прекъснато и прокуратурата да потърси отговорност на лица, взели участие във „ възродителния развой “, които не се свеждат до вдъхновителите – тези 5 висши комунистически ръководители, които прокуратурата по този начин и не съумя да изправи пред съда за три десетилетия и те починаха.
Ще продължа да работя за правдивост, за наказване на отговорните, тъй че грубите нарушавания на човешките права и закононарушенията против човечеството, осъществени от тоталитарния комунистически режим, да не се повторят. “
Делото против висшите комунистически ръководители отпред с Тодор Живков за провеждането на насилствената промяна на имена на българските жители от турски генезис бе заведено от прокуратурата 1991 година, само че от този момент до момента тя не направи нужното, с цел да изправи обвинените на подсъдимата пейка и един по един те необезпокоявани от никой измряха. След гибелта на последния обвинени Георги Атанасов, министър председател в интервала 1986-1990 година, прокуратурата постави кръст на делото и го приключи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ