Български млади учени в Съвместния изследователски център на ЕК
Осем млади български учени посетиха Съвместния проучвателен център на Европейската комисия в италианския град Испра и показаха научните си планове. Поканата е поради Българското европредседателство. В Центъра, който прави необятен набор научни проучвания особено за потребностите на Европейската комисия към този момент работят 20 българи. В края на годината ще има нови състезания за работа, от които младите ни учени могат да се възползват.
Това са Виктория, Зорница, Олга, Радостина, Николай, Иван, Станислав и Владислав. Всеки от тях работи в своя сфера на познанието. Общото- решили са да се занимават с просвета макар компликациите в България. Номинирани са и получават покана за посещаване на Съвместния проучвателен център.
Чарлина Вичева, зам. общоприет шеф на Съвместния проучвателен център: Това е една самодейност, която породи относително скоро, по време на словашко председателство и това е в действителност един метод за замесване на младежите и изключително научните служащи, тъй като това е нашата специалност, в европейските планове.
В Испра се намира най-големият от шестте научни центъра, които са включени в Съвместния проучвателен център към Европейската комисия.
Началото на центъра е през 50- те години на предишния век като нуклеарен център към Евратом. В началото в петте центъра се развивал единствено нуклеарен разбор за попречване на нуклеарни спорове. Двата нуклеарни реактора тук към този момент не работят. Сега нуклеарните науки са единствено 25 % от работата на Центъра, а 75 % са от всички останали области- стопанска система, обществена политика, цифрова промяна, околна среда, селско стопанство, риболовство, миграция, превоз, енергетика, храни.
Чарлина Вичева, зам. общоприет шеф на Съвместния проучвателен център: Като се стартира от " лудата крава ", диоксина в пилето и се стигне в този момент до последния доста политически въпрос за двойните стандарти в храните.
И точно в тази научна среда, с цел да покажат какво могат пристигнаха нашите млади учени. Олга е лекар-генетик, а планът, който показа в Центъра си слага за цел лекуването на рак на пикочния мехур.
Олга Антонова, катедра по здравна генетика към МУ, София Той е обвързван с тестването на едни субстанции, екстракти от охлюви и рапани, наречени хемоцианини, които живеят в България за лекуване на рак на пикочен мехур, ние сме изследвали тези субстанции върху клетъчни линии свързани с рак на пикочен мехур и открива ме, че те имат евентуален резултат.
В Института по физика на твърдото тяло към Българска академия на науките работи Виктория Атанасова. Проектът и е обвързван с потреблението на лазери за запазване на културното ни завещание. Премахва се корозията от откритите остарели железни предмети.
Виктория Атанасова, Институт по физика на тв ърдото тяло, Българска академия на науките: Чрез лазери можем селективно да понижим хлорната централизация на повърхността на тези обекти тъй че да ги запазим за по-дълго време за проучвания, за излагане в музейни сбирки и други.
Представени бяха планове за показател на университетите на база на нововъведенията им, за катализатори за метали за запазване на околната среда, за компютърната томография, за проектирането на стоманобетонни структури. Колкото до Центъра всички споделят, че са впечатлени, а някои биха кандидаствали и за работа тук.
Радостина Иванова, Институт по Органична химия, Българска академия на науките: Да видя лабораториите, по какъв начин работят хората, какво е развиването на тех нологиите и мисля, че в действителност ще бъде от огромна изгода за моята работа и да бих работила, несъмнено.
В края на годината тук ще има има профилиран конкурс за учени в разнообразни области.
Целият репортаж за младите ни учени и лабораториите на Съвместния проучвателен център на Европейската комисия в италианския град Испра можете да видите на следващия ден в Сутрешния блок на Българска национална телевизия " Денят стартира "!
Това са Виктория, Зорница, Олга, Радостина, Николай, Иван, Станислав и Владислав. Всеки от тях работи в своя сфера на познанието. Общото- решили са да се занимават с просвета макар компликациите в България. Номинирани са и получават покана за посещаване на Съвместния проучвателен център.
Чарлина Вичева, зам. общоприет шеф на Съвместния проучвателен център: Това е една самодейност, която породи относително скоро, по време на словашко председателство и това е в действителност един метод за замесване на младежите и изключително научните служащи, тъй като това е нашата специалност, в европейските планове.
В Испра се намира най-големият от шестте научни центъра, които са включени в Съвместния проучвателен център към Европейската комисия.
Началото на центъра е през 50- те години на предишния век като нуклеарен център към Евратом. В началото в петте центъра се развивал единствено нуклеарен разбор за попречване на нуклеарни спорове. Двата нуклеарни реактора тук към този момент не работят. Сега нуклеарните науки са единствено 25 % от работата на Центъра, а 75 % са от всички останали области- стопанска система, обществена политика, цифрова промяна, околна среда, селско стопанство, риболовство, миграция, превоз, енергетика, храни.
Чарлина Вичева, зам. общоприет шеф на Съвместния проучвателен център: Като се стартира от " лудата крава ", диоксина в пилето и се стигне в този момент до последния доста политически въпрос за двойните стандарти в храните.
И точно в тази научна среда, с цел да покажат какво могат пристигнаха нашите млади учени. Олга е лекар-генетик, а планът, който показа в Центъра си слага за цел лекуването на рак на пикочния мехур.
Олга Антонова, катедра по здравна генетика към МУ, София Той е обвързван с тестването на едни субстанции, екстракти от охлюви и рапани, наречени хемоцианини, които живеят в България за лекуване на рак на пикочен мехур, ние сме изследвали тези субстанции върху клетъчни линии свързани с рак на пикочен мехур и открива ме, че те имат евентуален резултат.
В Института по физика на твърдото тяло към Българска академия на науките работи Виктория Атанасова. Проектът и е обвързван с потреблението на лазери за запазване на културното ни завещание. Премахва се корозията от откритите остарели железни предмети.
Виктория Атанасова, Институт по физика на тв ърдото тяло, Българска академия на науките: Чрез лазери можем селективно да понижим хлорната централизация на повърхността на тези обекти тъй че да ги запазим за по-дълго време за проучвания, за излагане в музейни сбирки и други.
Представени бяха планове за показател на университетите на база на нововъведенията им, за катализатори за метали за запазване на околната среда, за компютърната томография, за проектирането на стоманобетонни структури. Колкото до Центъра всички споделят, че са впечатлени, а някои биха кандидаствали и за работа тук.
Радостина Иванова, Институт по Органична химия, Българска академия на науките: Да видя лабораториите, по какъв начин работят хората, какво е развиването на тех нологиите и мисля, че в действителност ще бъде от огромна изгода за моята работа и да бих работила, несъмнено.
В края на годината тук ще има има профилиран конкурс за учени в разнообразни области.
Целият репортаж за младите ни учени и лабораториите на Съвместния проучвателен център на Европейската комисия в италианския град Испра можете да видите на следващия ден в Сутрешния блок на Българска национална телевизия " Денят стартира "!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ