Работим по любов. Колко струва трудът на преводачите и струва ли си
Осем лв.. Толкова коства превод на страница художествена литература на български. Сумата не е променяна от 10 години. Завинаги. С такива контракти издателствата желаят да придобият правото си да употребяват превода. Защо преводачите нарушиха своя bon ton?
Теодора Цанкова е преводач на художествена литература от испански език. Тя взема по 8 лева на страница и превежда по 4 страници дневно. Ако пресметнем, за 22 работни дни приблизително на месец, сумата е 704 лева В случая става дума за хонорар, не за работна заплата. И въпреки всичко минималната работна заплата е по-висока.
Основните си приходи Цанкова получава като учител по доктрина на превода на студенти филолози в магистърските стратегии на Софийския университет “Св. Климент Охридски ” . Много други нейни сътрудници имат същата “съдба ” - без друга работа не биха могли да се устоят.
Осем лв. на страница. Това е неписаната цена, по която множеството издателства заплащат за превод на художествена литература от британски език. Има и писана цена - 12 лева на страница. Тя е от 2021 година на уеб страницата на Съюза на българските преводачи като целесъобразна. Но пазарът не я припознава.
С спогодба между тях или не, издателствата работят при едни и същи цени. Около 7-8 лева коства преводът на страница от известните езици като британски, немски, френски, италиански, испански, съветски. Някои преводачи вземат даже по 5 лева Страница превод от по-редките езици като маджарски, украински, японски коства повече - към 12-14 лв..
Издателствата, с които Свободна Европа се свърза, отхвърлят да разясняват.
Наскоро над 300 преводачи на художествена литература подписаха отворено писмо с две претенции. Първото е за минимална ставка от 10 лева на преведена общоприета машинописна страница. Другото им искане е да отстъпват на издателствата авторското си право върху превода за избран период.
" Сред нас не е признато да се приказва за пари, счита се, че не е bon ton . (...) Ето по тази причина през днешния ден би трябвало да нарушим положителния звук и да поговорим за пари ", пишат в писмото си преводачите.
Трудът им и връзките, свързани със основаването и разпространяването на преводите им, е организиран в Закона за авторското право и сходните му права. Но той има разнообразни трактовки. Съответно и работата на преводачите може да е или по поръчка, или преотстъпена за потребление.
Цената на страница превод на художествена литература не се е променяла от 10 години. Не единствено от издателите обаче зависи съществуването на специалността преводач. България е единствената страна в Европейския съюз , в която преводът на художествена литература е оставен напълно на волята на пазара.
Предстои писмото с настояванията на преводачите да бъде изпратено до асоциация " Българска книга " , която да го популяризира измежду издателите. То ще стане притежание и на Министерството на културата .
Какво желаят преводачите
Според практиката, издателите подписват с преводачите два типа контракти. Според първия, т.нар “договор за потребление ” ( по член 36 от Закона за авторското право), преводачът дава правото си върху превода за издаване. По втория, наименуван “договор за поръчка ” ( по член 42 ) или “възложителски контракт ”, издателството разпорежда на преводача да извърши превода.
Или, по-просто казано, по контракта за потребление преводачът отстъпва авторското си право за избран интервал от време (по закон оптимално за 10 година, общоприетата процедура е 5 година ) и получава заплащането си като “наем ” за творбата си. При възложителския контракт издателството придобива правото да употребява превода на обещано произведение бесрочно, в случай че в контракта не написа друго.
Друга значима разлика е, че по възложителски контракт преводачът не получава в допълнение пари при търговски триумф на творбата, до момента в който такава опция е планувана при контракта за потребление.
В помощ на сектора Съюзът на българските преводачи предлага потреблението на Типов контракт за подчинение на авторските права върху превод , на страницата на съюза.
Преводачите на художествена литература желаят да подписват договорите си по член 36 за избран период. По силата на този контракт би трябвало в деня, в който изтече срокът, издателството да спре да продава книгата, да изтегли останалите бройки от комерсиалната мрежа и да ги унищожи, в случай че не е сключило нов контракт с преводача.
“След приключването на периода (2 години в най-хубавия случай), в случай че издателят желае занапред да издава, преиздава или допечатва издание, би трябвало да подписа нов контракт с преводача ”, сподели пред Свободна Европа Теодора Цанкова.
Практиката демонстрира друго. “Често сътрудник си вижда романа, който е превел, да продължава да се продава. И като се обърне към издателя, той шикалкави и изяснява, че са останали бройки ”, сподели Цанкова. Но и останали бройки не би трябвало да се продават след приключването на периода.
Какво получават преводачите
Издателствата избират да подписват възложителски контракти, най-често безсрочни. Така правата върху превода остават при тях. Близо 300 преводачи, подписали отвореното писмо, желаят тази процедура да се промени.
Според Цанова " това не е естественото контролиране на връзки сред издател и преводач ". Причината е, че преводачът е създател по Закона за авторското право. " Той отстъпва авторското си право върху превода на издателя, т.е. естественият контракт, който оферират правилните издатели, е по член 36 - за подчинение на авторското право за избран период ”, добави Цанкова. Препоръчително е този период да е 5 години.
Според разпореждания от закона следователно преводачът би имал право на отчисления от продажбите, както и от копирането и заемането на творбата от библиотеки. В България обаче няма планувани отчисления и това е един от проблемите в връзките сред издателите и преводачите, сподели Цанкова.
Преводачите работят за невисок хонорар, получават го еднократно. Към книгата може да има мощен читателски интерес поради получена премия, екранизация или просто да е бестселър. Преводачите не получават в допълнение пари. Нещо повече: от време на време не вземат и хонорара незабавно.
“В мои контракти с издателства написа: ще ви се заплати откакто излезе книгата, откакто получим субсидията… Това може да е и след 2 години. Аз се пробвам да не подписвам такива, само че това го има като текст в контракти на доста реномирани издателства ”, сподели Цанкова.
Има случаи издателства да бавят издаването с години. “Човек не може да си планува финансите ”, добави тя.
Според последната актуализация на Съюза на българските преводачи целесъобразната ставка е 12 лева на страница, като не се регистрира инфлацията. Така или другояче издателствата не се преценяват.
Когато от съюза са пишели отвореното писмо с императивната поръчка, че отсега нататък няма да превеждат за под 10 лева на страница, са се чудили дали да не изискат 12 лева
“Повечето сътрудници обаче желаеха да са 10 лева, с цел да не е доста огромен скокът за издателствата ”, сподели Цанкова.
Всички издателства, с които Свободна Европа съумя да се свърже, отхвърлиха да разясняват.
Издателите мъчно могат да заплащат задоволително за превод, тъй че преводачът единствено от това да живее. И повода още веднъж опира в страната. В страните от Европейски Съюз огромен % от тиража на дадена книга се купува от библиотеките, т.е. издателят е сигурен, че най-малко една четвърт или една трета от тиража му обезпечено ще бъде купена.
В България, въпреки да има признат (колко пари би трябвало Министерството на културата, с цел да купуват библиотеките книги), той не се съблюдава. И защото издателят няма гаранция какво ще стане с книгата, комерсиалният риск се трансферира надолу по веригата.
“Секунда да изплувам, че сега съм в Илинойс ”
“Само секунда да изплувам, че сега съм в Америка, в Илинойс. Потопил съм се в книгата, която превеждам - новата книга на Джонатан Франзен “Кръстопътища ”.
Това сподели по телефона преводачът от британски Владимир Молев, потърсен за коментар по проблема. Той е един от дребното в сектора, които се устоят единствено от преводи.
До момента има три издадени на български книги на Франзен в превод на Владимир Молев и за първата от тях той печели премията за превод " Кръстан Дянков " . Новата следва да излезе през 2023 година под марката на издателство “Сиела ”.
На Молев му е мъчно да каже какъв е договорът му със “Сиела ”. “Те се пробваха да ми предложат контракт по член 42, аз възразих и се пробвах да обясня за какво за мен това е недопустимо. Имахме малко разправии, в последна сметка споделиха, че ще го трансформират. Но следва да се видя с тях, тъй че сега не работя с подписан контракт, а на почтена дума ”, сподели той.
По думите му “преводачите крепят издателите ” и ниското възнаграждение е “порочна процедура, която би трябвало да бъде прекратена ”, тъй като “ги обрича на полугладно битие, доколкото към момента има останали хора, които се занимават единствено с превод ”.
Владимир Молев печели от хонорар към 650 - 680 лева на месец (до края на 2022 година мининалната заплата беше 710 лева от началото на 2023 година е 780 лева - бел.ред.).
Затова преди 2 години той е спрял регистрацията си като самоосигуряващ се, тъй като действително приходите му са по-ниски от минималния застрахователен предел. Така се икономисват към 200 лева месечно от осигуровки, само че пък се губят очакванията за пенсия.
“Т.е. преводач може да се устоя единствено с преводи, в случай че пропусне момента със общественото обезпечаване. Тъй като здравното е наложително, там към този момент си плащаш здравни вноски, единствено че като незает ”, сподели той.
И даже и тези суми, които годишно не са толкоз дребни по отношение на приходите на преводачите, не могат да се приспаднат от данъчното облагане.
Храната е скочила с 50% , само че формалната инфлация е 15%. “И защото приходите на преводачите стигат единствено за храна и сметки, по тази причина би трябвало да гледаме инфлацията в храната ”, добави той.
Реално всички са губещи
“Описаните условия са причина и най-съвестният преводач да е заставен да работи бързо, под стрес и да не може да поддържа качеството, зад което би трябвало да застане с името си ”, пишат в писмото си преводачите.
Добавят, че " последствията са забележими за всички " и това е ниското равнище на превода в огромна част от издаваните у нас книги. Те са уверени, че " четящите хора са забелязали тази тъжна наклонност ”.
Тъй като специалността преводач не е нормирана и не изисква покриване на специфични критерии, преди малко приключили студенти, даже гимназисти оферират услуги за преводи против ниско възнаграждение, което в допълнение подбива цената.
Така попадаме на “гвинейско прасе ” (буквален превод от англ. израз, който значи " опитно зайче " ), “Но рожденият ми ден не е за две седмици ” (буквален превод на But my birthday is not for two weeks), “патетичен ” (вместо “жалък ” от англ. pathetic), “младият лъжовен пастир ” (лъжливото овчарче).
“Все по-малко младежи избират за своя специалност художествения превод. Постепенно той се трансформира в първокласно занимание и се депрофесионализира ”, пишат в писмото си преводачите.
Теодора Цанкова поддържа това изказване с образци от личната си процедура. Учи студентите си да четат и пишат деликатно, да вършат непрекъснато информации и така нататък Преводът лишава време и действително за ден могат да се преведат 4 - 6 страници . Когато стигнат до практическата страна на нещата, някои от студентите ѝ пресмятат, че би трябвало да превеждат по 15 страници дневно, с цел да се устоят. Това е непостижимо, в случай че не претупат превода, и те се отхвърлят от специалността.
“Талантливи студенти откакто завършат работят в колцентър или в интернационалните компания. Губи се този гений, който в един добър случай би трябвало да се развива и след години индивидът да стане добър преводач ”, сподели тя.
“Да, щастливци сме, тъй като работим " по обич ". Но това, става известно, не е задоволително. Любовта и отдадеността на специалността губят смисъл, когато нямаш опция да водиш почтено битие ”, пишат в писмото си преводачите.
По думите на Владимир Молев казусът с качеството е на издателите.
“Не би трябвало издателства да пускат книги с ниско качество на преводите, а те го вършат с огромна ненаситност ”, сподели той.
По думите му преводните романи дефинират знанията, пасивната просветеност, културния небосвод на българина и в случай че качеството е неприятно, това е в ущърб на цялото общество.
Факт е, че някои издателства започнаха да отпечатват името на преводача върху кориците на книгите като марка за качество на текста.
Реално в България няма рецензия на превода, сподели Молев. По думите му “трябва да се ориентираме по клюки или в случай че във фейсбук някой напише, че преводът на някоя книга е доста добър, би трябвало да повярваме, че е по този начин ”.
Той прибавя, че даже и в дребното литературни издания като “Литературен вестник ” или портал “Култура ” му се е случвало при критика, в която се споделя, че преводът е “майсторски ” или “брилянтен ”, да свери с оригинала и да види, че преводът е ужасяващ.
По думите му казусът с качеството е при всеобщата, не високата литература. “Тъй като броя им и читателската публика е доста огромна, надлежно пагубното им въздействието е по-голямо ”, сподели той.
Юридическата страна на въпроса
Свободата на договаряне дава опция за избор, няма обвързване по закон кой от двата контракта може да подписа преводачът с издателя, сподели пред Свободна Европа юрист Иванка Георгиева , експерт по авторски права и интелектуална благосъстоятелност.
“Преводачът е по-слабата страна. И доколкото той има правата, може да изиска контракт, по който да работи ”, сподели тя. По думите ѝ " за жалост, по-силният стопански индивид постанова разпоредбите на пазара ". И добави, че в случай че това не е законово регламентирано, " постоянно по-силният печели ".
В България няма закон, който да урежда активността на преводачите, сподели пред БНР Мариана Хил , ръководител на управителния съвет на Асоциацията на преводачите. Според нея е нужен подобен закон, който да урежда всички разлики в работата на другите типове превод и преводачи.
Българинът е построил идея за ниска цена, която дължи за интелектуален продуктадв. Иванка Георгиева
Навсякъде другаде в Европейски Съюз, под една или друга форма, страната е взела ограничения за допълнение на приходите на преводачите, с цел да могат да упражняват специалността.
Това могат да са допълващи заплащания на роялтис (плащане от една страна на друга, която има съответен актив, за правото на настоящото му използване) - с отчисления от заемането в библиотеки. Може да са преференциални условия за пенсионно и здравно обезпечаване (като в Германия ), разпределяне на стипендии от еквивалентите на народен фонд „ Култура “ (където отиват приходите от лотариите хазартните игри), цялостно освобождение от налози (в Ирландия ).
Много от тези ограничения са залегнали и в за авторското право в цифровия обединен пазар, чието транспониране се приготвя от Министерството на културата, само че не е ясно кои от тях ще останат в окончателните разновидности.
Според адв. Георгиева законът за авторското право е задоволително добре написан, само че законодателството не е на равнище. Проблемът идва още от университетското обучение, което “не е съответно ” и “клонящо към нула ”.
“Българските съдилища не схващат проблематиката на интелектуалната благосъстоятелност, те се пробват да я избегнат ”, сподели тя.
“В сиромахомилството си българинът е съумял да построи една идея за ниска цена, която дължи за интелектуален артикул. За страдание това се употребява и от българските съдии ”, добави тя.
Адвокатът даде за образец оценката на исковете за нарушени авторски права в България в съпоставяне със Съединени американски щати. “Тук е извънредно ниска, тя е не 2-3-5-10, а стотици пъти по-ниска, в сравнение с цената на желае в Съединени американски щати. Ако там е 100 хиляди $ , тук е 1000 лева ”.
По сумите ѝ “това обезсърчава създателите да си търсят правата ". В същото време " оправомощава ползвателите да нарушават правата " - тъй като приходите им са несъразмерно високи спрямо възможните разходи, които биха понесли от правосъдно произвеждане или възнаграждението, което биха дължали ”, сподели юристът.
По думите ѝ " в България интелектуалната благосъстоятелност е доста принизена като самопризнание, оценка, респект ". Това е извънредно недооценен проблем и той в миналото би трябвало да бъде раздвижен.
Теодора Цанкова е преводач на художествена литература от испански език. Тя взема по 8 лева на страница и превежда по 4 страници дневно. Ако пресметнем, за 22 работни дни приблизително на месец, сумата е 704 лева В случая става дума за хонорар, не за работна заплата. И въпреки всичко минималната работна заплата е по-висока.
Основните си приходи Цанкова получава като учител по доктрина на превода на студенти филолози в магистърските стратегии на Софийския университет “Св. Климент Охридски ” . Много други нейни сътрудници имат същата “съдба ” - без друга работа не биха могли да се устоят.
Осем лв. на страница. Това е неписаната цена, по която множеството издателства заплащат за превод на художествена литература от британски език. Има и писана цена - 12 лева на страница. Тя е от 2021 година на уеб страницата на Съюза на българските преводачи като целесъобразна. Но пазарът не я припознава.
С спогодба между тях или не, издателствата работят при едни и същи цени. Около 7-8 лева коства преводът на страница от известните езици като британски, немски, френски, италиански, испански, съветски. Някои преводачи вземат даже по 5 лева Страница превод от по-редките езици като маджарски, украински, японски коства повече - към 12-14 лв..
Издателствата, с които Свободна Европа се свърза, отхвърлят да разясняват.
Наскоро над 300 преводачи на художествена литература подписаха отворено писмо с две претенции. Първото е за минимална ставка от 10 лева на преведена общоприета машинописна страница. Другото им искане е да отстъпват на издателствата авторското си право върху превода за избран период.
" Сред нас не е признато да се приказва за пари, счита се, че не е bon ton . (...) Ето по тази причина през днешния ден би трябвало да нарушим положителния звук и да поговорим за пари ", пишат в писмото си преводачите.
Трудът им и връзките, свързани със основаването и разпространяването на преводите им, е организиран в Закона за авторското право и сходните му права. Но той има разнообразни трактовки. Съответно и работата на преводачите може да е или по поръчка, или преотстъпена за потребление.
Цената на страница превод на художествена литература не се е променяла от 10 години. Не единствено от издателите обаче зависи съществуването на специалността преводач. България е единствената страна в Европейския съюз , в която преводът на художествена литература е оставен напълно на волята на пазара.
Предстои писмото с настояванията на преводачите да бъде изпратено до асоциация " Българска книга " , която да го популяризира измежду издателите. То ще стане притежание и на Министерството на културата .
Какво желаят преводачите
Според практиката, издателите подписват с преводачите два типа контракти. Според първия, т.нар “договор за потребление ” ( по член 36 от Закона за авторското право), преводачът дава правото си върху превода за издаване. По втория, наименуван “договор за поръчка ” ( по член 42 ) или “възложителски контракт ”, издателството разпорежда на преводача да извърши превода.
Или, по-просто казано, по контракта за потребление преводачът отстъпва авторското си право за избран интервал от време (по закон оптимално за 10 година, общоприетата процедура е 5 година ) и получава заплащането си като “наем ” за творбата си. При възложителския контракт издателството придобива правото да употребява превода на обещано произведение бесрочно, в случай че в контракта не написа друго.
Друга значима разлика е, че по възложителски контракт преводачът не получава в допълнение пари при търговски триумф на творбата, до момента в който такава опция е планувана при контракта за потребление.
В помощ на сектора Съюзът на българските преводачи предлага потреблението на Типов контракт за подчинение на авторските права върху превод , на страницата на съюза.
Преводачите на художествена литература желаят да подписват договорите си по член 36 за избран период. По силата на този контракт би трябвало в деня, в който изтече срокът, издателството да спре да продава книгата, да изтегли останалите бройки от комерсиалната мрежа и да ги унищожи, в случай че не е сключило нов контракт с преводача.
“След приключването на периода (2 години в най-хубавия случай), в случай че издателят желае занапред да издава, преиздава или допечатва издание, би трябвало да подписа нов контракт с преводача ”, сподели пред Свободна Европа Теодора Цанкова.
Практиката демонстрира друго. “Често сътрудник си вижда романа, който е превел, да продължава да се продава. И като се обърне към издателя, той шикалкави и изяснява, че са останали бройки ”, сподели Цанкова. Но и останали бройки не би трябвало да се продават след приключването на периода.
Какво получават преводачите
Издателствата избират да подписват възложителски контракти, най-често безсрочни. Така правата върху превода остават при тях. Близо 300 преводачи, подписали отвореното писмо, желаят тази процедура да се промени.
Според Цанова " това не е естественото контролиране на връзки сред издател и преводач ". Причината е, че преводачът е създател по Закона за авторското право. " Той отстъпва авторското си право върху превода на издателя, т.е. естественият контракт, който оферират правилните издатели, е по член 36 - за подчинение на авторското право за избран период ”, добави Цанкова. Препоръчително е този период да е 5 години.
Според разпореждания от закона следователно преводачът би имал право на отчисления от продажбите, както и от копирането и заемането на творбата от библиотеки. В България обаче няма планувани отчисления и това е един от проблемите в връзките сред издателите и преводачите, сподели Цанкова.
Преводачите работят за невисок хонорар, получават го еднократно. Към книгата може да има мощен читателски интерес поради получена премия, екранизация или просто да е бестселър. Преводачите не получават в допълнение пари. Нещо повече: от време на време не вземат и хонорара незабавно.
“В мои контракти с издателства написа: ще ви се заплати откакто излезе книгата, откакто получим субсидията… Това може да е и след 2 години. Аз се пробвам да не подписвам такива, само че това го има като текст в контракти на доста реномирани издателства ”, сподели Цанкова.
Има случаи издателства да бавят издаването с години. “Човек не може да си планува финансите ”, добави тя.
Според последната актуализация на Съюза на българските преводачи целесъобразната ставка е 12 лева на страница, като не се регистрира инфлацията. Така или другояче издателствата не се преценяват.
Когато от съюза са пишели отвореното писмо с императивната поръчка, че отсега нататък няма да превеждат за под 10 лева на страница, са се чудили дали да не изискат 12 лева
“Повечето сътрудници обаче желаеха да са 10 лева, с цел да не е доста огромен скокът за издателствата ”, сподели Цанкова.
Всички издателства, с които Свободна Европа съумя да се свърже, отхвърлиха да разясняват.
Издателите мъчно могат да заплащат задоволително за превод, тъй че преводачът единствено от това да живее. И повода още веднъж опира в страната. В страните от Европейски Съюз огромен % от тиража на дадена книга се купува от библиотеките, т.е. издателят е сигурен, че най-малко една четвърт или една трета от тиража му обезпечено ще бъде купена.
В България, въпреки да има признат (колко пари би трябвало Министерството на културата, с цел да купуват библиотеките книги), той не се съблюдава. И защото издателят няма гаранция какво ще стане с книгата, комерсиалният риск се трансферира надолу по веригата.
“Секунда да изплувам, че сега съм в Илинойс ”
“Само секунда да изплувам, че сега съм в Америка, в Илинойс. Потопил съм се в книгата, която превеждам - новата книга на Джонатан Франзен “Кръстопътища ”.
Това сподели по телефона преводачът от британски Владимир Молев, потърсен за коментар по проблема. Той е един от дребното в сектора, които се устоят единствено от преводи.
До момента има три издадени на български книги на Франзен в превод на Владимир Молев и за първата от тях той печели премията за превод " Кръстан Дянков " . Новата следва да излезе през 2023 година под марката на издателство “Сиела ”.
На Молев му е мъчно да каже какъв е договорът му със “Сиела ”. “Те се пробваха да ми предложат контракт по член 42, аз възразих и се пробвах да обясня за какво за мен това е недопустимо. Имахме малко разправии, в последна сметка споделиха, че ще го трансформират. Но следва да се видя с тях, тъй че сега не работя с подписан контракт, а на почтена дума ”, сподели той.
По думите му “преводачите крепят издателите ” и ниското възнаграждение е “порочна процедура, която би трябвало да бъде прекратена ”, тъй като “ги обрича на полугладно битие, доколкото към момента има останали хора, които се занимават единствено с превод ”.
Владимир Молев печели от хонорар към 650 - 680 лева на месец (до края на 2022 година мининалната заплата беше 710 лева от началото на 2023 година е 780 лева - бел.ред.).
Затова преди 2 години той е спрял регистрацията си като самоосигуряващ се, тъй като действително приходите му са по-ниски от минималния застрахователен предел. Така се икономисват към 200 лева месечно от осигуровки, само че пък се губят очакванията за пенсия.
“Т.е. преводач може да се устоя единствено с преводи, в случай че пропусне момента със общественото обезпечаване. Тъй като здравното е наложително, там към този момент си плащаш здравни вноски, единствено че като незает ”, сподели той.
И даже и тези суми, които годишно не са толкоз дребни по отношение на приходите на преводачите, не могат да се приспаднат от данъчното облагане.
Храната е скочила с 50% , само че формалната инфлация е 15%. “И защото приходите на преводачите стигат единствено за храна и сметки, по тази причина би трябвало да гледаме инфлацията в храната ”, добави той.
Реално всички са губещи
“Описаните условия са причина и най-съвестният преводач да е заставен да работи бързо, под стрес и да не може да поддържа качеството, зад което би трябвало да застане с името си ”, пишат в писмото си преводачите.
Добавят, че " последствията са забележими за всички " и това е ниското равнище на превода в огромна част от издаваните у нас книги. Те са уверени, че " четящите хора са забелязали тази тъжна наклонност ”.
Тъй като специалността преводач не е нормирана и не изисква покриване на специфични критерии, преди малко приключили студенти, даже гимназисти оферират услуги за преводи против ниско възнаграждение, което в допълнение подбива цената.
Така попадаме на “гвинейско прасе ” (буквален превод от англ. израз, който значи " опитно зайче " ), “Но рожденият ми ден не е за две седмици ” (буквален превод на But my birthday is not for two weeks), “патетичен ” (вместо “жалък ” от англ. pathetic), “младият лъжовен пастир ” (лъжливото овчарче).
“Все по-малко младежи избират за своя специалност художествения превод. Постепенно той се трансформира в първокласно занимание и се депрофесионализира ”, пишат в писмото си преводачите.
Теодора Цанкова поддържа това изказване с образци от личната си процедура. Учи студентите си да четат и пишат деликатно, да вършат непрекъснато информации и така нататък Преводът лишава време и действително за ден могат да се преведат 4 - 6 страници . Когато стигнат до практическата страна на нещата, някои от студентите ѝ пресмятат, че би трябвало да превеждат по 15 страници дневно, с цел да се устоят. Това е непостижимо, в случай че не претупат превода, и те се отхвърлят от специалността.
“Талантливи студенти откакто завършат работят в колцентър или в интернационалните компания. Губи се този гений, който в един добър случай би трябвало да се развива и след години индивидът да стане добър преводач ”, сподели тя.
“Да, щастливци сме, тъй като работим " по обич ". Но това, става известно, не е задоволително. Любовта и отдадеността на специалността губят смисъл, когато нямаш опция да водиш почтено битие ”, пишат в писмото си преводачите.
По думите на Владимир Молев казусът с качеството е на издателите.
“Не би трябвало издателства да пускат книги с ниско качество на преводите, а те го вършат с огромна ненаситност ”, сподели той.
По думите му преводните романи дефинират знанията, пасивната просветеност, културния небосвод на българина и в случай че качеството е неприятно, това е в ущърб на цялото общество.
Факт е, че някои издателства започнаха да отпечатват името на преводача върху кориците на книгите като марка за качество на текста.
Реално в България няма рецензия на превода, сподели Молев. По думите му “трябва да се ориентираме по клюки или в случай че във фейсбук някой напише, че преводът на някоя книга е доста добър, би трябвало да повярваме, че е по този начин ”.
Той прибавя, че даже и в дребното литературни издания като “Литературен вестник ” или портал “Култура ” му се е случвало при критика, в която се споделя, че преводът е “майсторски ” или “брилянтен ”, да свери с оригинала и да види, че преводът е ужасяващ.
По думите му казусът с качеството е при всеобщата, не високата литература. “Тъй като броя им и читателската публика е доста огромна, надлежно пагубното им въздействието е по-голямо ”, сподели той.
Юридическата страна на въпроса
Свободата на договаряне дава опция за избор, няма обвързване по закон кой от двата контракта може да подписа преводачът с издателя, сподели пред Свободна Европа юрист Иванка Георгиева , експерт по авторски права и интелектуална благосъстоятелност.
“Преводачът е по-слабата страна. И доколкото той има правата, може да изиска контракт, по който да работи ”, сподели тя. По думите ѝ " за жалост, по-силният стопански индивид постанова разпоредбите на пазара ". И добави, че в случай че това не е законово регламентирано, " постоянно по-силният печели ".
В България няма закон, който да урежда активността на преводачите, сподели пред БНР Мариана Хил , ръководител на управителния съвет на Асоциацията на преводачите. Според нея е нужен подобен закон, който да урежда всички разлики в работата на другите типове превод и преводачи.
Българинът е построил идея за ниска цена, която дължи за интелектуален продуктадв. Иванка Георгиева
Навсякъде другаде в Европейски Съюз, под една или друга форма, страната е взела ограничения за допълнение на приходите на преводачите, с цел да могат да упражняват специалността.
Това могат да са допълващи заплащания на роялтис (плащане от една страна на друга, която има съответен актив, за правото на настоящото му използване) - с отчисления от заемането в библиотеки. Може да са преференциални условия за пенсионно и здравно обезпечаване (като в Германия ), разпределяне на стипендии от еквивалентите на народен фонд „ Култура “ (където отиват приходите от лотариите хазартните игри), цялостно освобождение от налози (в Ирландия ).
Много от тези ограничения са залегнали и в за авторското право в цифровия обединен пазар, чието транспониране се приготвя от Министерството на културата, само че не е ясно кои от тях ще останат в окончателните разновидности.
Според адв. Георгиева законът за авторското право е задоволително добре написан, само че законодателството не е на равнище. Проблемът идва още от университетското обучение, което “не е съответно ” и “клонящо към нула ”.
“Българските съдилища не схващат проблематиката на интелектуалната благосъстоятелност, те се пробват да я избегнат ”, сподели тя.
“В сиромахомилството си българинът е съумял да построи една идея за ниска цена, която дължи за интелектуален артикул. За страдание това се употребява и от българските съдии ”, добави тя.
Адвокатът даде за образец оценката на исковете за нарушени авторски права в България в съпоставяне със Съединени американски щати. “Тук е извънредно ниска, тя е не 2-3-5-10, а стотици пъти по-ниска, в сравнение с цената на желае в Съединени американски щати. Ако там е 100 хиляди $ , тук е 1000 лева ”.
По сумите ѝ “това обезсърчава създателите да си търсят правата ". В същото време " оправомощава ползвателите да нарушават правата " - тъй като приходите им са несъразмерно високи спрямо възможните разходи, които биха понесли от правосъдно произвеждане или възнаграждението, което биха дължали ”, сподели юристът.
По думите ѝ " в България интелектуалната благосъстоятелност е доста принизена като самопризнание, оценка, респект ". Това е извънредно недооценен проблем и той в миналото би трябвало да бъде раздвижен.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ