Тръмп, Харис, сенатори, губернатори. За какво ще гласуват американците на 5 ноември
" Най-важните избори на планетата ", " най-важните избори в историята ", " може би последните демократични избори в страната ".
Сигурно сте чули най-малко едно от тези заклинания за идните избори в Съединени американски щати. Във вторник, 5 ноември, страната ще уточни своя нов президент, като избира сред двама души – Доналд Тръмп от Републиканската партия и Камала Харис от Демократическата.
Резултатът ще дефинира посоката, в която ще се развиват локалните политики, само че също и хода на събития с световно значение. Такива са войната в Украйна, комерсиалните връзки сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, мястото на водещи международни стопански системи.
Някои български анализатори към този момент даже намекнаха, че изборите в Съединени американски щати ще са определящи и за съставянето на локалното държавно управление.
Но в този вторник не се взема решение единствено битката за Белия дом , в него има и няколко други вота с не по-малко значение. Такива са изборите за Народното събрание на страната – Конгреса. Състезанието ще се води за места в двете му камари – Сената и Камарата на представителите.
Освен това на доста места в страната ще се гласоподава и за основни позиции на щатско равнище.
Кой, къде и защо ще гласоподава на 5 ноември? Кога ще разберем кой новият президент на Съединени американски щати? Отговорите са в идващите редове.
Тръмп против Харис и битката за електори
Да, хората ще гласоподават за Тръмп или за Харис, само че в действителност гласовете им ще отиват не за двамата претенденти персонално, а за членовете на Избирателната гилдия, наричана също и електорална.
Тези членове са общо 538 и са излъчени от всеки от обособените щати. Президент ще стане този, който си осигигури 270 електори .
Има щати, в които е съвсем несъмнено кой ще завоюва вота на електорите. Например Харис ще победи в Калифорния и Ню Йорк, които са надлежно първи и четвъри по брой електори. По същия метод, единствено че в интерес на Тръмп, наподобява обстановката в Тексас и Флорида, които са надлежно втори и трети по брой електори.
Както във всеки избор за президент, борбата ще бъде решена от резултатите в колебащите се щати (swing states). Това са щати, в които нито Републиканската, нито Демократическата партия имат превъзходство.
На тези избори това ще бъдат Пенсилвания, Мичиган, Уисконсин, Невада, Аризона, Северна Каролина и Джорджия .
На изборите през 2020 година Тръмп завоюва единствено в Северна Каролина, а електорските гласове от останалите щати отидоха за спечелилия Джо Байдън .
Американският президент е главата на федералното държавно управление. Той е висш главнокомандващ, който избира състава на министерствата, може да постанова несъгласие на закони и решения, има законодателна самодейност, може да води външната политика, да дава прошка и така нататък
Кога ще разберем кой е президент?
Няма сигурен отговор на този въпрос.
Първите резултати от гласуването ще се появят съвсем незабавно след затварянето на изборните секции, само че това ще се отнася единствено за някои щати. Тези данни ще станат известни рано сутринта в сряда, българско време.
Но крайният резултат ще зависи от колебаещите се щати. Някои от тях са с огромно население и преброяването може да отнеме повече време.
На изборите през 2020 година Джо Байдън събра нужните гласове на 270 електори цели четири дни след вота. А през 2016 година всичко стана по-бързо – Доналд Тръмп получи този брой гласове още ден след изборите.
В последните две десетилетия има един образец за най-бързо разгласен победител. През 2012 година Барак Обама се кандидатира за втори мандат и доближи 270 електорски гласа още в деня на изборите.
А най-дълго чаканите резултати в цялата история на Съединени американски щати станаха тези от 2002 година, когато Джордж Буш младши победи Ал Гор . Те бяха оповестени над месец след изборите, като се наложи и решение на Върховния съд, тъй като се оспорваха изборните резултати във Флорида .
Изборите в Сената
Заедно с президентските избори във вторник се организират и избори за 34 места в Сената , който наброява общо 100 члена. Това е горната камара на американския парламент – Конгреса. В нея се утвърждават основни законодателни решения, както и значими решения за назначения или бюджета на страната.
В Сената влизат по двама представители от всеки от 50-те американски щата. Избори за една трета от местата се организират на всеки две години.
От 34-те места, за които ще се гласоподава в този момент, 23 се държат от демократи или самостоятелни, които са част от демократическото болшинство в горната камара. От своя страна републиканците имат да пазят „ единствено “ 9 места.
И тук, както и във вота за президент, има сенаторски места, които са съвсем сигурни поради поддръжката за едната или другата партия. Например едното място от Калифорния се чака да остане при демократите, а любимец за него е досегашният конгресмен Томас Шиф . Той се кандидатира за поста на Диан Файстийн , която го заема сред 1992 до гибелта си през 2023 г .
В Мисисипи едното сенаторско място съвсем несъмнено ще остане при републиканеца Роджър Уикър , който го държи от 2007 година
Местата, които се чака да бъдат оспорвани, още веднъж са в така наречен колебаещи се щати като Пенсилвания, Невада, Аризона и другите. Демократите ще би трябвало да пазят и три места в Монтана, Охайо и Западна Вирджиния, където обичайно господства Републиканската партия.
В момента болшинството в Сената се държи от демократите. Почти всички анализатори чакат, че след изборите контролът ще бъде стихотворец от републиканците.
Има една фигура, която е с основна роля за салдото в Сената. Това е бъдещият вицепрезидент, който по право го ръководи. Така, в случай че изборите донесат тъждество – 50 на 50, вицепрезидентът ще има решителен глас за реализиране на елементарни болшинства, с които се взема решение да вземем за пример приемането на бюджета.
Изборите в Камарата на представителите
В долната камара на американския парламент – Камарата на представителите, ще има гласоподаване за всички 435 места. Подобни избори се организират на всеки две години.
Камарата на представителите предлага и приема промени във федералното законодателство на страната, в това число и бюджета. Тя има и пълномощията да изслушва и да слага под отговорност федерални чиновници. Именно членовете на тази камара, наричани конгресмени, могат да предизвикват процедура по импийчмънт, която да докара до премахване на поста на висши федерални чиновници, в това число и на президента.
Така да вземем за пример Доналд Тръмп получи два импийчмънта по време на мандата си от следената тогава от демократите Камара на представителите. Процедурата в последна сметка не приключи с отстраняването му от поста, тъй като не получи поддръжка в Сената.
В момента болшинството се държи от Републиканската партия , която има 220 места против 212 за Демократическата партия .
Прогнозите от изследвания демонстрират, че резултатите сред двете партии са още веднъж извънредно близки. Оспорвани борби се чакат в колебаещи се щати като Пенсилвания, Мичигън и Северна Каролина, само че също и в Айова и Мейн.
Губернатори, прокурори, щатски секретари
Освен изборите, свързани с федералното държавно управление, на 5 ноември ще се проведат избори и за щатски ръководства.
В 11 от всички 50 щата ще има избор за губернатори.
В американската система губернаторите са отпред на властта и са главнокомандващи на въоръжените сили в съответния щат. Тяхната огромна власт идва от системата на разделяне сред щатското и федералното ръководство и високата степен на самостоятелност на обособените щати от централното държавно управление.
Въпреки сериозните си пълномощия, губернаторът въпреки всичко дели част от властта си с щатския секретар. Те имат най-голямо въздействие и в ролята си на отговорници за провеждането на изборите. На 5 ноември в общо седем щата ще се организира избор за избор на щатски секретар.
В 10 щата ще се проведат и избори за щатски основен прокурор. За разлика от основния прокурор на федералното държавно управление, който се назначава от президента, щатските основни прокурори се дефинират посредством гласоподаване.
Сигурно сте чули най-малко едно от тези заклинания за идните избори в Съединени американски щати. Във вторник, 5 ноември, страната ще уточни своя нов президент, като избира сред двама души – Доналд Тръмп от Републиканската партия и Камала Харис от Демократическата.
Резултатът ще дефинира посоката, в която ще се развиват локалните политики, само че също и хода на събития с световно значение. Такива са войната в Украйна, комерсиалните връзки сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, мястото на водещи международни стопански системи.
Някои български анализатори към този момент даже намекнаха, че изборите в Съединени американски щати ще са определящи и за съставянето на локалното държавно управление.
Но в този вторник не се взема решение единствено битката за Белия дом , в него има и няколко други вота с не по-малко значение. Такива са изборите за Народното събрание на страната – Конгреса. Състезанието ще се води за места в двете му камари – Сената и Камарата на представителите.
Освен това на доста места в страната ще се гласоподава и за основни позиции на щатско равнище.
Кой, къде и защо ще гласоподава на 5 ноември? Кога ще разберем кой новият президент на Съединени американски щати? Отговорите са в идващите редове.
Тръмп против Харис и битката за електори
Да, хората ще гласоподават за Тръмп или за Харис, само че в действителност гласовете им ще отиват не за двамата претенденти персонално, а за членовете на Избирателната гилдия, наричана също и електорална.
Тези членове са общо 538 и са излъчени от всеки от обособените щати. Президент ще стане този, който си осигигури 270 електори .
Има щати, в които е съвсем несъмнено кой ще завоюва вота на електорите. Например Харис ще победи в Калифорния и Ню Йорк, които са надлежно първи и четвъри по брой електори. По същия метод, единствено че в интерес на Тръмп, наподобява обстановката в Тексас и Флорида, които са надлежно втори и трети по брой електори.
Както във всеки избор за президент, борбата ще бъде решена от резултатите в колебащите се щати (swing states). Това са щати, в които нито Републиканската, нито Демократическата партия имат превъзходство.
На тези избори това ще бъдат Пенсилвания, Мичиган, Уисконсин, Невада, Аризона, Северна Каролина и Джорджия .
На изборите през 2020 година Тръмп завоюва единствено в Северна Каролина, а електорските гласове от останалите щати отидоха за спечелилия Джо Байдън .
Американският президент е главата на федералното държавно управление. Той е висш главнокомандващ, който избира състава на министерствата, може да постанова несъгласие на закони и решения, има законодателна самодейност, може да води външната политика, да дава прошка и така нататък
Кога ще разберем кой е президент?
Няма сигурен отговор на този въпрос.
Първите резултати от гласуването ще се появят съвсем незабавно след затварянето на изборните секции, само че това ще се отнася единствено за някои щати. Тези данни ще станат известни рано сутринта в сряда, българско време.
Но крайният резултат ще зависи от колебаещите се щати. Някои от тях са с огромно население и преброяването може да отнеме повече време.
На изборите през 2020 година Джо Байдън събра нужните гласове на 270 електори цели четири дни след вота. А през 2016 година всичко стана по-бързо – Доналд Тръмп получи този брой гласове още ден след изборите.
В последните две десетилетия има един образец за най-бързо разгласен победител. През 2012 година Барак Обама се кандидатира за втори мандат и доближи 270 електорски гласа още в деня на изборите.
А най-дълго чаканите резултати в цялата история на Съединени американски щати станаха тези от 2002 година, когато Джордж Буш младши победи Ал Гор . Те бяха оповестени над месец след изборите, като се наложи и решение на Върховния съд, тъй като се оспорваха изборните резултати във Флорида .
Изборите в Сената
Заедно с президентските избори във вторник се организират и избори за 34 места в Сената , който наброява общо 100 члена. Това е горната камара на американския парламент – Конгреса. В нея се утвърждават основни законодателни решения, както и значими решения за назначения или бюджета на страната.
В Сената влизат по двама представители от всеки от 50-те американски щата. Избори за една трета от местата се организират на всеки две години.
От 34-те места, за които ще се гласоподава в този момент, 23 се държат от демократи или самостоятелни, които са част от демократическото болшинство в горната камара. От своя страна републиканците имат да пазят „ единствено “ 9 места.
И тук, както и във вота за президент, има сенаторски места, които са съвсем сигурни поради поддръжката за едната или другата партия. Например едното място от Калифорния се чака да остане при демократите, а любимец за него е досегашният конгресмен Томас Шиф . Той се кандидатира за поста на Диан Файстийн , която го заема сред 1992 до гибелта си през 2023 г .
В Мисисипи едното сенаторско място съвсем несъмнено ще остане при републиканеца Роджър Уикър , който го държи от 2007 година
Местата, които се чака да бъдат оспорвани, още веднъж са в така наречен колебаещи се щати като Пенсилвания, Невада, Аризона и другите. Демократите ще би трябвало да пазят и три места в Монтана, Охайо и Западна Вирджиния, където обичайно господства Републиканската партия.
В момента болшинството в Сената се държи от демократите. Почти всички анализатори чакат, че след изборите контролът ще бъде стихотворец от републиканците.
Има една фигура, която е с основна роля за салдото в Сената. Това е бъдещият вицепрезидент, който по право го ръководи. Така, в случай че изборите донесат тъждество – 50 на 50, вицепрезидентът ще има решителен глас за реализиране на елементарни болшинства, с които се взема решение да вземем за пример приемането на бюджета.
Изборите в Камарата на представителите
В долната камара на американския парламент – Камарата на представителите, ще има гласоподаване за всички 435 места. Подобни избори се организират на всеки две години.
Камарата на представителите предлага и приема промени във федералното законодателство на страната, в това число и бюджета. Тя има и пълномощията да изслушва и да слага под отговорност федерални чиновници. Именно членовете на тази камара, наричани конгресмени, могат да предизвикват процедура по импийчмънт, която да докара до премахване на поста на висши федерални чиновници, в това число и на президента.
Така да вземем за пример Доналд Тръмп получи два импийчмънта по време на мандата си от следената тогава от демократите Камара на представителите. Процедурата в последна сметка не приключи с отстраняването му от поста, тъй като не получи поддръжка в Сената.
В момента болшинството се държи от Републиканската партия , която има 220 места против 212 за Демократическата партия .
Прогнозите от изследвания демонстрират, че резултатите сред двете партии са още веднъж извънредно близки. Оспорвани борби се чакат в колебаещи се щати като Пенсилвания, Мичигън и Северна Каролина, само че също и в Айова и Мейн.
Губернатори, прокурори, щатски секретари
Освен изборите, свързани с федералното държавно управление, на 5 ноември ще се проведат избори и за щатски ръководства.
В 11 от всички 50 щата ще има избор за губернатори.
В американската система губернаторите са отпред на властта и са главнокомандващи на въоръжените сили в съответния щат. Тяхната огромна власт идва от системата на разделяне сред щатското и федералното ръководство и високата степен на самостоятелност на обособените щати от централното държавно управление.
Въпреки сериозните си пълномощия, губернаторът въпреки всичко дели част от властта си с щатския секретар. Те имат най-голямо въздействие и в ролята си на отговорници за провеждането на изборите. На 5 ноември в общо седем щата ще се организира избор за избор на щатски секретар.
В 10 щата ще се проведат и избори за щатски основен прокурор. За разлика от основния прокурор на федералното държавно управление, който се назначава от президента, щатските основни прокурори се дефинират посредством гласоподаване.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ