Да гледаш как светът си отива
Оригиналът е на Eliot Jacobson, climatecasino.ne, 12.06.2023
Даниел Десподов преди 6 секунди 1 СподелиНай-четени
IT НовиниДаниел Маринов - 17:51 | 10.06.2023Мъжът, който прекара 93 дни на дъното на океана, се е подмладил с 10 години! Ето какви са индикаторите му.
IT НовиниЕмил Василев - 12:40 | 12.06.2023Изследователи създават нов мегаватов електромотор, който може да е бъдещето на авиацията
IT НовиниДаниел Десподов - 9:14 | 13.06.2023Най-древните езици в света, които към момента се приказват, са отпреди нашата епоха
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/Новинар. Увличам се от модерни технологии, осведомителна сигурност, спорт, просвета и изкуствен интелект.Към 10-ти юни 2023 година световните данни демонстрират изненадващо съвпадане на три трагични климатични събития.
Първият WTF е в Антарктида, където площта на морския лед всеки ден чупи върхове и към този момент е с над 2 милиона километра под междинната стойност за интервала 1991-2020 година Това не е някакво единично събитие. Този спад се предвижда отдавна. То води до това, че площта на открития океан става доста по-голяма от нормалното за това време на годината. Откритият океан значи опция за усвояване на постъпващото слънчево лъчение, което значи в допълнение стопляне на океана – добре позната противоположна връзка.
Използвайки данните на JAXA, приготвих изображение, с цел да илюстрирам какъв брой безразсъден е този миг. Как да разчетете изображението по-долу: всяка хоризонтална синя вълнообразна линия подхожда на измерената повърхност на морския лед за съответната година. Започвайки със междинната степен за интервала 1991-2020 година, аз просто съпоставям размера на леда за всеки ден с тази междинна стойност и нанасям тази точка върху синята годишна линия. Това изображение демонстрира годините от 1991 до 2023 година, като 2023 година е маркирана в алено, с цел да се подчертае какъв брой необикновена е тя. За тези от вас, които имат натъртено око, спадът в долния десен ъгъл подхожда на 2016 година, годината след последния Ел Ниньо и предвестител на това, което може да следва.
По-долу е показана фотография с общителното подпомагане на Кевин Плук, който употребява данните на NSISC, показваща дневната повърхност на морския лед в Антарктика. 2023 година е показана със синя линия, която е много по-ниска от останалите данни.
Вторият WTF се отнася до световните температури на земната повърхнина, където на 10-ти юни температурите минаха бариерата от 1,5°C (над базовата стойност от 18:50-19:00 ч. на IPCC – Междуправителствената експертна група по климатични промени) за трети следващ ден. Това не е същото като прекосяването на бариерата от 1,5°С в Париж, която изисква дълготрайната междинна температура на планетата да бъде над 1,5°С. И не е същото като превишаване на 1,5°С в границите на една година. Подобни температурни скокове са се случвали неведнъж. Но този разлом играе ролята на насочна точка за неизбежното бъдеще, което следва. За тези, които обичат статистиката, на 9-ти юни световните двуметрови температури доближиха 4,8 общоприети отклонения над междинната стойност за интервала 1979-2000 година
И третият WTF е може би най-далеч от всякаква визия за нормалност. Какво се случва със международния океан, и по-конкретно със Северния Атлантически океан? Океанските температури слагат невиждани дневни върхове, доближават върхови стойности и шокират климатолозите, които търсят вероятните пояснения.
Ето едно изображение от уеб страницата ClimateReanalyzer.com, което дава визия за аномалиите на температурата на морската повърхнина по света на 10-ти юни:
По-долу са показани дневните аномалии на световната температура на морската повърхнина (SST) в региона 60° ю.ш.-60° с.ш. за интервала 1982-2022 година като цяло и до 10-ти юни за 2023 година ( при потреблението на точно тези данни).
Трудно е да се пренебрегне неотдавнашният пик. Това единствено по себе си е значимо събитие и интернационалните медии в действителност му обърнаха внимание. Но има и една по-локална история на океанското стопляне, върху която желая да се концентрирам.
А ето и същинския облик на WTF – SST (температурите на морската повърхност) аномалията в северната част на Атлантическия океан.
След като за пръв път разгласих изображението на Северния Атлантик в Туитър, то бързо стана вирусно. Към момента на писане на публикацията изображението има над 2,8 милиона гледания в Twitter и е препечатано в медиите по целия свят. Това демонстрира осведомителния апетит на хората, които желаят да знаят какво се случва. Настоящата особеност в северната част на Атлантическия океан е повода за тази обява и бъдещата тематика на всички последващи.
Уеб уеб сайтът на CERES разгласява ежемесечни актуализации на това, което е известно като енергиен дисбаланс на Земята или EEI (Earth Energy Imbalance). Тези данни ни дават опция да забележим разликата сред входящата слънчева радиация и изходящата радиация от всички източници. Именно тази разлика съставлява ефикасната скорост на нагряване на планетата. Към март 2023 година годишната стойност на EEI е 1,61 вата на квадратен метър. Това може да не наподобява доста, само че в световен мащаб е почти равно на силата на 13 бомби на секунда, хвърлени върху Хирошима – всяка секунда.
Както може би знаете, океаните на планетата гълтам към 89% от непотребната топлота, генерирана от световното стопляне. Средно за последните три години на Ла Ниня делът на океана в EEI се равнява на към 9,8 Хирошими в секунда, или общо към 930 милиона бомби, хвърлени върху Хирошима. Океанът към този момент е парещ и става все по-горещ, само че до момента ние не сме се фокусирали върху тази топлота.
Има явна причина, която може да изясни част от океанското стопляне, което се случва сега: ненадейно бързото настъпване на Ел Ниньо, което нормално води до мощно стопляне на повърхността в източната част на тропическия Тихи океан. Но какво става с другите елементи на океана? А северната част на Атлантическия океан?
Тук нещата стават езотерични. От 1-ви януари 2020 година Международната морска организация дефинира ограничаване за наличието на сяра в корабните горива, като понижи световната горна граница за наличие на сяра от 3,50% на 0,50%. Тази понижена норма е наложителна и води до понижаване на излъчванията на серни оксиди с над 75%. Макар че това в доста връзки е потребно за околната среда (например по-малко киселинни дъждове и подкиселяване на океаните), то докара и до не чак толкоз непредвидени последствия.
Сулфатните аерозоли в композиция с атмосферните частици усилват количеството на отразената от Земята слънчева светлина, като по този метод на процедура затъмняват повърхността на планетата. Тези сулфатни аерозоли, които се задържат в атмосферата единствено няколко седмици или месеци, би трябвало да бъдат непрекъснато допълвани, с цел да имат охлаждащ резултат. Според IPCC актуалните равнища на серни аерозоли способстват с към 0,5°С за общото световно изстудяване, компенсирайки стоплянето, което другояче би настъпило доста по-бързо. Това е необятно известно като „ световно затъмнение “.
Благодарение на почистването на корабните горива обширни региони от международния океан, които са били предпазени от нагряване от сулфатните аерозоли на корабите, в този момент са подложени на бързо стопляне. Това включва главните транспортни направления сред Азия и западната част на Съединени американски щати, както и главните направления от източната част на Съединени американски щати към Европа и Близкия изток. И по този начин, стоплянето в действителност се случва. Това бързо стопляне е известно като „ финален потрес “ и наподобява, че се случва, най-малко частично, тъкмо в този момент.
Това изображение, оповестено от Леон Симонс в Twitter, демонстрира регионите на океаните, които са най-засегнати от тази неочаквана смяна в наличието на сяра:
Има още един вероятен принос към това стопляне, който заслужава да бъде упоменат. По това време на годината прахът от Сахара нормално се носи на запад, блокирайки входящото облъчване и задържайки съществуващата топлота. До момента на тази година това не се е случило. Липсата на прахуляк е много забележима и също може да е директна причина за стоплянето на Северния Атлантик.
Да не забравим и избухливото подводно изригване на вулкана Хунга Тонга-Хунга Хаапай на 15-ти януари 2022 година, което изпрати големи потоци водни пари в стратосферата. Макар да не ми е известно да има директна връзка сред това събитие и скорошното стопляне на океаните, друга публикация сподели, че има необятно публикуван консенсус, че това събитие може да форсира световното стопляне през идващите няколко години. Не е ясно обаче по какъв начин цялостното световно стопляне на атмосферата, дължащо се на стратосферните водни пари, би могло да провокира относително неочакван скок в температурите на океаните.
Считам, че комбинацията от дългогодишното нагряване на океана, породено от енергийния дисбаланс на Земята, нагряването на Антарктида заради увеличението на непокрития океан, промяната на ветровете и нагряването на повърхността заради Ел Ниньо, неналичието на прахуляк от Сахара и рестриктивните мерки за наличие на сяра в корабните горива през 2020 година са довели до невиждано нагряване на океанската повърхнина. Не разполагам с задоволително знания, с цел да ги подредя в някакъв съответен причинно-следствен ред, само че това няма огромно значение. Последиците са ясни.
С настъпването на лятото в северното полукълбо в редица райони на планетата ще има рекордни за всички времена горещини, пожари, урагани и наводнения. Тези събития ще слагат върхове по активност, дълготрайност и периодичност. Общите температури на планетата ще се покачат до нов връх за актуалната ера, като до 2024 година се чака покачване с 1,5°С. Антарктическият полярен морски лед ще продължи да отстъпва от „ естественото “, излагайки по-голяма част от открития океан на входящата слънчева радиация и нагряване, изключително след завръщането на Слънцето по-късно тази година. Земеделските култури ще изчезнат. Инфраструктурата ще се разпадне без опция за възобновяване. Климатичната миграция ще се усили фрапантно. Междувременно въглеродният диоксид от антропогенните източници продължава да се отделя с съвсем рекордни темпове, до момента в който Парижката граница от 1,5°С изисква понижаване с към 7 % годишно през идващото десетилетие.
Всичко това се случва на фона на сегашния политически и обществен безпорядък, до момента в който светът се пробва да се възвърне от пандемията, която към момента продължава, само че значително се пренебрегва от международните медии.
Следващите две години са увод за това какво ще значи за света да преодолее бариерата от 1,5°С в Париж. Краят на световната индустриална цивилизация е това, към което се стремим в този момент, а не към някакъв антиутопичен интервал в бъдещето. Иска ми се да завърша публикацията с няколко обнадеждаващи думи. Но нямам такива.
Статията излезе преди един ден и към този момент има голям брой мнения, които допълват информацията в нея, тъй като хората също виждат най-различни трендове в протичащото се. Едно от мненията е, че записаното световно стопляне от 1,1 градуса е неравномерно. Докато на екватора на сушата са се добавили +0,5-0,6 градуса, в Арктика се следи повишение на температурата с цели +4 градуса. Океанът се е затоплил единствено с 0,1 градуса, само че за големия топлинен потенциал на това гигантско количество солена вода тази цифра е доста огромна.
И още, до момента в който по-рано температурата на въздуха се е определяла от преноса на западните въздушни маси (когато главната посока напразно е била от запад и климатът се е определял от нея), а през зимата – от блокиращ постоянен въздушен антициклон, който е причинявал мразовито и изсъхнало време в Сибир, а по-късно, заради пробива на поредност топли циклони към Северния полюс, студеният въздух се изтласква към континенталната част на Америка и Евразия. Може би Тексас би трябвало да чака нови студени урагани, а Европа прекомерно студено пролетно време.
