Възможно ли е прехвърлянето на съзнанието от мозъка в компютър?
Оригиналът е на Clas Weber, TheConversation, 05.10.2023
Даниел Десподов преди 3 минути 10 СподелиНай-четени
ТелефониДаниел Маринов - 16:02 | 02.12.2023Хората едвам в този момент осъзнават, че употребяват калкулатора на iPhone изцяло неправилно
ТелефониДаниел Десподов - 9:32 | 04.12.2023Xiaomi 14 Ultra ще бъде единственият смарт телефон в тази серия флагмани, който ще разполага с ултразвуков датчик за пръстови отпечатъци
IT НовиниЕмил Василев - 16:49 | 04.12.2023Близо 3000 съкратени във VMware, СЕО-то на Broadcom сподели на работещите от у дома да се връщат в офиса
Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/Новинар. Увличам се от модерни технологии, осведомителна сигурност, спорт, просвета и изкуствен интелект.Напоследък милиардери като Лари Пейдж, Марк Зукърбърг и Джеф Безос вложиха големи суми в биотехнологични компании като Altos Labs, Juvenescence и Unity Biotechnology, които имат за цел да реализират дългоденствие посредством подмладяване на клетките и попречване на болесттите.
Досега най-дългата записана дълготрайност на човешкия живот е 122 години. Но това може би е единствено долната граница на опциите ни. Но в този момент ще се спрем на нещо напълно друго.
Представете си, че през идващите десетилетия технологиите за сканиране на мозъка доста ще се подобрят и ще можем да следим по какъв начин всеки обособен неврон комуникира с другите неврони. След това си представете, че можем да запишем цялата тази информация, с цел да създадем компютърна симулация на нечий мозък.
Това е концепцията за прекачване на съзнанието – концепцията, че един ден ще можем да прехвърлим индивида от биологичното му тяло в синтетично тяло. Идеята се заражда в едно интелектуално придвижване, наречено трансхуманизъм, и има няколко съществени поддръжници, измежду които компютърният академик Рей Курцвейл, философът Ник Бостром и неврологът Рандал Коен.
Основната вяра на трансхуманистите е да преодолеят границите на човешкото битие посредством научния и софтуерния напредък. Те имат вяра, че прехвърлянето на съзнанието може да ни разреши да живеем толкоз дълго, колкото желаеме (но не безусловно завинаги). То може даже да ни разреши да се усъвършенстваме, като да вземем за пример да създадем неестествен мозък, който да работи по-бързо и по-ефективно от биологичния мозък. Това е фантазията на един технооптимист за бъдещето. Но има ли нещо реалистично в нея?
Възможността за прехвърлянето на съзнанието се основава на три съществени догатки.
Технологичното съмнение
Опитът за моделиране на човешкия мозък е грандиозна задача. Нашият мозък е най-сложната конструкция в познатата ни галактика. В него има към 86 милиарда неврони и 85 милиарда невронни кафези, а броят на невронните връзки се прави оценка на милион милиарди. За съпоставяне, в галактиката Млечен път има към 200 милиарда звезди.
Докъде сме стигнали по пътя към основаването на мозъчни симулатори? Понастоящем невролозите основават триизмерни електрически вериги (наречени „ конектоми “) на мозъците на елементарни организми. Най-сложният конектом, с който разполагаме досега, е този на ларвата на плодовата муха, която има към 3000 неврона и 500 000 невронни връзки. През идващите 10 години можем да чакаме да картографираме мозъка на мишка.
Човешкият мозък обаче е към 1000 пъти по-сложен от този на мишката. Ще ни трябват ли 10 000 години, с цел да картографираме човешкия мозък? А може би не. Наблюдаваме необикновено повишение на успеваемостта на сходни планове, като да вземем за пример плана за човешкия геном.
Преди 20 години бяха нужни години и стотици милиони долари, с цел да се картографира първият човешки геном. Днес най-бързите лаборатории могат да го създадат за няколко часа против към 100 $. С това повишение на успеваемостта бихме могли да забележим технология за зареждане на съзнанието в границите на живота на нашите деца или внуци.
Съществуват обаче и други спънки. Създаването на статична карта на мозъка е единствено една част от работата. За да моделираме работещ мозък, би трябвало да следим обособените неврони в деяние. Не е ясно дали ще успеем да реализираме това в близко бъдеще.
Предположението за изкуствения разсъдък
Ще може ли симулация на вашия мозък да сътвори схващане като вашето? Отговорът зависи от връзката сред нашето схващане и тялото. За разлика от философа от XVII в. Рене Декарт, който счита, че мозъкът и тялото са радикално разнообразни, множеството модерни университетски философи имат вяра, че мозъкът в последна сметка самичък по себе си е нещо физическо. Казано по-просто, вашият разум е вашият мозък.
Но по какъв начин може симулираният мозък да породи същински разум, в случай че той е единствено симулация?
Много когнитивни учени смятат, че точно комплицираната невронна конструкция на мозъка е виновна за основаването на вашето схващане, а не естеството на неговата биологична материя (която се състои най-вече от мазнини и вода).
Когато се осъществя на компютър, мозъчният симулатор ще възпроизведе структурата на вашия мозък. За всеки симулиран неврон и невронна връзка ще има съответна част от компютърния хардуер. Симулаторът ще възпроизведе структурата на вашия мозък и по този метод ще възпроизведе вашето схващане.
Съвременните системи за изкуствен интелект дават потребни (макар и неубедителни) доказателства за структурния метод към съзнанието. Тези системи се основават на изкуствени невронни мрежи, които възпроизвеждат някои от структурните правила на мозъка. И те са способни да извършват доста задания, които изискват доста когнитивна работа от наша страна.
Предположението за оцеляване
Да предположим, че е допустимо да се симулира човешки мозък и че симулацията води до умишлен и по принцип съзнателен разум. Дали индивидът, трансфериран в системата, ще бъдете в действителност вие, или може би просто негов мисловен клонинг?
Това ни връща към остарялата философска главоблъсканица: за какво, когато станете от леглото заран, към момента сте същият човек, който сте били предходния ден?
Философите са се разделили на два лагера по този въпрос. Биологическият лагер счита, че заран сте същият човек и вечер сте същият човек, тъй като става дума за еднакъв биологичен организъм – обвързван с еднакъв биологичен витален развой.
По-големият лагер на менталистите смята, че цялата разлика е в това, че имаме схващане, разум. Сутрин и вечер вие сте еднакъв човек, тъй като имате общ умишлен живот. Сутринта си спомняте какво сте правили вечерта – т.е. имате едни и същи убеждения, очаквания, черти на характера и така нататък
И по този начин, кой лагер е прав? Ето един метод да ревизирате личната си вътрешен глас: представете си, че вашият мозък е трансплантиран в празния череп на различен човек. Дали полученият човек, с вашите мемоари, желания и личностни качества, сте вие – както счита лагерът на менталистите? Или това е човек, който е дарил тялото си, както счита биологичният лагер?
С други думи, дали вие сте получили ново тяло, или той е получил нов разум? От този въпрос зависи в действителност доста.
Ако биологичният лагер е прав, тогава прехвърлянето на съзнанието няма да проработи, тъй като целият смисъл на прехвърлянето е да оставиш биологията си зад тила си. Ако обаче менталният лагер е прав, тогава прехвърлянето на съзнанието има късмет, защото каченото схващане може да бъде същинско продължение на сегашния ментален живот на индивида.
Само че има измама
Но чакайте, чакайте: какво ще стане, в случай че истинският биологичен човек просто оцелее след прехвърлянето? Няма ли да се разделите дружно със съзнанието си на двама души, вследствие на което ще се появят двама „ вие “ – един в биологична форма (Б) и един в трансферирана и заредена в мощен компютър форма (З)?
Не, вие (В) няма по какъв начин безусловно да се разделите на двама обособени хора (В ≠ З) и да бъдете идентични и с двамата по едно и също време. В най-хубавия случай единствено единият от тях може да бъде вие (или В = В, или В = З).
Най-логично е да приемем, че след разделянето биологичната ви форма ще продължи да бъде същинското ви лице (В = В), а каченото ще бъде единствено ментално копие. Но това основава съществено подозрение, че можете да оцелеете като трансфериран в компютъра, даже в случай че биологичната ви форма бъде унищожена.
Защо унищожаването на биологичното „ аз “ по вълшебен метод издига умствения ви клонинг до статута на „ същинското “ „ аз “? Изглежда необичайно да се мисли, че това може да се случи (въпреки че съгласно една философска позиция може и да е вярно).
Струва ли си рискът?
За страдание догатката за изкуствен интелект и догатката за оцеляване не могат да бъдат тествани емпирично – с цел да разберем това, би трябвало да се прехвърлим в компютър.
Така че прехвърлянето постоянно ще бъде обвързвано с голям „ скок на вярата “. Лично аз бих подхванал подобен скок единствено в случай че знам сигурно, че биологичното ми „ съоръжение “ няма да издържи дълго.
