Имат ли маймуните чувство за хумор?
О рангутаните, шимпанзетата, бонобо и горилите имат доста общи черти с хората, а в този момент наподобява можем да прибавим и дразненето към този лист. Тоест закачките, които се появяват при хората, преди да могат да приказват, и които може би са били решаващо ходило към хумора в човешкия жанр.
Закачките обгръща доста държания, само че дразненето е едно от тези, които ние, хомо сапиенсите, можем да изпълняваме още преди да сме подготвени да вървим и да приказваме. Наблюдаваме сходно държание при бебета на осеммесечна възраст, а защото не изисква език, може да я открием и при други типове.
" Човекоподобните маймуни са отлични претенденти за закачливо раздразнение, защото са близки родственици с нас, вземат участие в обществени игри, демонстрират смях и демонстрират релативно комплицирани разбирания за упованията на другите ", споделя в изказване Изабел Лаумер, постдокторант и създател на проучването.
В това, което несъмнено е било едно от най-радостните наблюдателни изследвания, екип от откриватели проучва фрагменти на обществени взаимоотношения сред маймуни, като обръща особено внимание на придвижванията на тялото, изражението на лицето и дейностите на животните. Те също по този начин са търсили знаци за желание, като да вземем за пример дали " дразнителят " изчаква отговор от " дразнещия " и дали насочва държанието си към един или няколко индивида.
За орангутаните, шимпанзета, бонобо и горилите, е открито, че се държат присмехулно. Голяма част от закачките наподобява са били ориентирани към провокиране на реакция или опит за привличане на вниманието на различен субект - нещо, което безспорно е познато на всеки, който в миналото се е грижил за петгодишно дете.
" Обичайно дразнителите неведнъж размахваха част от тялото си или предмет в средата на зрителното поле на целта, удряха я или я побутваха, гледаха деликатно в лицето ѝ, нарушаваха придвижванията ѝ, дърпаха я за козината или правиха други дейности, които бяха извънредно сложни за игнориране от целта ", прибавя старшият създател на проучването проф. Ерика Картмил.
Do Apes Have Humor? Turns Out They Love To Tease
— IFLScience (@IFLScience)
Да, Това държание е потресаващо познато
Що се отнася до това, за какво шегите на маймуните провокират угриженост у нас, хората, разбирането на това по какъв начин и къде са се появили ранните детайли на хумора измежду приматите може да ни научи на личната ни еволюция. Като се има поради неразделната роля, която шегата играе в човешките взаимоотношения през днешния ден, може да се допусна, че на рода му е лишило известно време, с цел да се приспособява.
" От еволюционна позиция съществуването на закачки при четирите човекоподобни маймуни и сходството им с игривите закачки и смешки при човешките бебета допускат, че закачките и техните когнитивни предпоставки може да са участвали при последния ни общ предшественик преди най-малко 13 милиона години ", заключава Лаумер.
" Надяваме се, че нашето изследване ще въодушеви други откриватели да проучат “игривото раздразнение ” при повече типове, с цел да схванат по-добре еволюцията на това многостранно държание. Също по този начин се надяваме, че това изследване ще увеличи осведомеността за приликите, които споделяме с нашите най-близки родственици, и за значимостта на опазването на тези застрашени животни ", споделя Лаумер.
Закачките обгръща доста държания, само че дразненето е едно от тези, които ние, хомо сапиенсите, можем да изпълняваме още преди да сме подготвени да вървим и да приказваме. Наблюдаваме сходно държание при бебета на осеммесечна възраст, а защото не изисква език, може да я открием и при други типове.
" Човекоподобните маймуни са отлични претенденти за закачливо раздразнение, защото са близки родственици с нас, вземат участие в обществени игри, демонстрират смях и демонстрират релативно комплицирани разбирания за упованията на другите ", споделя в изказване Изабел Лаумер, постдокторант и създател на проучването.
В това, което несъмнено е било едно от най-радостните наблюдателни изследвания, екип от откриватели проучва фрагменти на обществени взаимоотношения сред маймуни, като обръща особено внимание на придвижванията на тялото, изражението на лицето и дейностите на животните. Те също по този начин са търсили знаци за желание, като да вземем за пример дали " дразнителят " изчаква отговор от " дразнещия " и дали насочва държанието си към един или няколко индивида.
За орангутаните, шимпанзета, бонобо и горилите, е открито, че се държат присмехулно. Голяма част от закачките наподобява са били ориентирани към провокиране на реакция или опит за привличане на вниманието на различен субект - нещо, което безспорно е познато на всеки, който в миналото се е грижил за петгодишно дете.
" Обичайно дразнителите неведнъж размахваха част от тялото си или предмет в средата на зрителното поле на целта, удряха я или я побутваха, гледаха деликатно в лицето ѝ, нарушаваха придвижванията ѝ, дърпаха я за козината или правиха други дейности, които бяха извънредно сложни за игнориране от целта ", прибавя старшият създател на проучването проф. Ерика Картмил.
Do Apes Have Humor? Turns Out They Love To Tease
— IFLScience (@IFLScience)
Да, Това държание е потресаващо познато
Що се отнася до това, за какво шегите на маймуните провокират угриженост у нас, хората, разбирането на това по какъв начин и къде са се появили ранните детайли на хумора измежду приматите може да ни научи на личната ни еволюция. Като се има поради неразделната роля, която шегата играе в човешките взаимоотношения през днешния ден, може да се допусна, че на рода му е лишило известно време, с цел да се приспособява.
" От еволюционна позиция съществуването на закачки при четирите човекоподобни маймуни и сходството им с игривите закачки и смешки при човешките бебета допускат, че закачките и техните когнитивни предпоставки може да са участвали при последния ни общ предшественик преди най-малко 13 милиона години ", заключава Лаумер.
" Надяваме се, че нашето изследване ще въодушеви други откриватели да проучат “игривото раздразнение ” при повече типове, с цел да схванат по-добре еволюцията на това многостранно държание. Също по този начин се надяваме, че това изследване ще увеличи осведомеността за приликите, които споделяме с нашите най-близки родственици, и за значимостта на опазването на тези застрашени животни ", споделя Лаумер.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ