Оръжието – една от любимите теми през последните месеци –

Оръжието – една от обичаните тематики през последните месеци – стартира да се преглежда с толкоз огромен интерес, че даже хора като Колт, Уинчестър и вероятно Калашников, биха завидели за вниманието. Желанието и вниманието за търговия с такова е очарователна, приходите постоянно са огромни, само че не би трябвало да забравяме, че частното произвеждане е доста по-скромно. Един от огромните ползи остава и пътя на родното оръжие, съпроводено с балканското. Пътят на оръжието е много дълъг и постоянно доближава до неверното място и неверното време, само че откакто знаем, че парите могат да преминат всевъзможни граници.

През 2019 година вниманието е ориентирано към държавен оръжеен цех Крушик в Сърбия. Причината тъкмо това място да се върне назад на картата е и фактът, че Александър Обрадович реши да показа някои забавни практики. Включително и обстоятелството, че Сръбския външен министър е намесен в търговията с държавно оръжие, освен това го продава на надалеч по-скромна цена. След като купувачите заплатят, въпросното оръжие минава дълъг път, с цел да стигне до Ислямска страна в Йемен. Разкритието на Обрадович ще помогне да се озове в пандиза, а по-късно и да се трансформира в звездата на деня.

До разкритията се стига откакто документи от завода се появяват в ръцете на публицистите. Именно там може да се забележи името на Бранко Стефанович, бащата на сръбския външен министър и вице-премиера Небойса Стефанович. Изброените вземат участие в частна компания с името GIM. За изненада на мнозина, същата се оказва главен покупател на амуниции от Крушик и откакто е толкоз постоянен клиент, държавната компания даже предлага по-добри цени, както и подпомагане за износ, като дава по-добри условия, освен това купуват с преимущество пред купувачи като Съединени американски щати, Саудитска Арабия и Обединените Арабски емирства.

След дълго странствуване, въпросните оръжия се озовават при терористи. Поне на това мнение са armswatch.com, които настояват, че на 15 септември 2019 година се появява документ с електронни пощи, вътрешни документи, контракти, фотоси, график на доставки, лист със артикули и даже паспорти за прекосяването през цели три страни. Още по-интересното е, че една година по-рано от самото следствие, боеприпаси за гранатомети, брандирани с логото на Крушик в арсенала на Ислямска страна. След проявление на репортаж, множеството медии в Белград оповестяват, че Александър не е получил някакво положително отношение, а вместо това се озовава в пандиза в Белград.

Веднага по-късно и сърбите стартират митинги, изисквайки точно Обрадович да бъде освободен, тъй като точно той не заслужава да бъде задържан. Под натиска на публичното мнение излиза наяве, че мярката му е изменена от задържане под стража в домакински арест. След освобождението си, Александър споделя, че не схваща по какъв начин в една страна е допустимо да има повече доверие в медиите, в сравнение с във управляващите. Александър остава в пандиза в границите на един месец е ясно, че Александър няма право да приказва с околните си повече от един път, не може да получава вестници и на практика няма никакъв достъп.

Причината за ареста му е, че е съумял да показа бизнес информация, която да се употребява за конкурентни цели. Самопризнанието за даване на информация е реалност, само че това не е закононарушение, а проявление на такова. На проверяващите оповестява, че в никакъв случай не е имал желание да се крие или да мисли оправдания. Не е откраднал нищо и като цяло желал да покаже какви забавни практики се развиват в Крушик. В доста други случаи е предстоящо точно индивидът, който споделя сходна информация да получи протекцията на управляващите, а вместо това е лишен от свободата си.

Разследване по тематиката по този начин и няма. Сърбия разполага със закон за всеки един осведомител, като е задоволително просто да се свърже със съда, вероятно с държавни органи или самия министър. Проблемът е, че Александър първо е отишъл при публицистите. Според сръбския омбуцман Родолюб Сабич, няма по какъв начин да се приказва за даването на секретна информация и той персонално не я преглежда като такава. Компанията GIM закупува амуниции и оръжие за повече от 43 милиона $ от Крушик. Крайният покупател на същите не престават да бъдат разнообразни представители на Саудитска Арабия.

Един снаряд се закупува от частната акция GIM за сумата от 47 $, до момента в който Крушик продава на публична цена от 52 $. Подобни пазарни цени носят загуба на държавната компания. Последва коментар, който показва, че всичко зависи от вида на боеприпаса, който се продава. Една друга детайлност е, че в целият лист няма особени разлики сред предлаганите муниции. През 2018 година компанията United BG получава лиценз за търговия с оръжие, а самата тя е притежавана от Стефанович. За същата компания обаче не се приказва по никакъв метод.

По-важното е, че съгласно формалните данни точно Сърбия, Черна гора, Босна, Албания и Македония са спечелили повече от 118 милиона евро, освен това единствено със покупко-продажби за оръжие и амуниции през 2016 година Експортът на същите страни е на стойност от близо 514.6 милиона евро. По-важното е, че експортът стартира от 2012 година и до 2016 година инвестицията е близо 1.2 милиарда евро, като в тази търговия България също има много сериозен капитал от експорт на оръжие, което също не би трябвало да ни изненадва.

Някогашните военни фабрики на Балканите бързо натрупаха опит и продължиха да създават съвременно и конкурентно оръжие, чиято стойност към този момент е посочена. Що се отнася до Александър Обрадович, той продължава да се счита за воин от своите съграждани, само че на практика признава, че е човек, който е желал да покаже истината.