Въоръжаването на Украйна е най-меката възможна опция
Оръжие за Украйна?
Темата безусловно изпълва българското обществено пространство. И въпреки всичко - спор няма. Има страст (съвсем естествено), има идеология (също нормално), само че няма разумен спор. А когато няма разумен спор, има нервност в обществените мрежи - идеална хранителна среда за агитация и сеене на разделяне и омраза*.
При неналичието на рационален обществен диалог, ще употребявам тази много несъответствуваща за разумен спор " естрада ", с цел да опитам да оборя три съществени аргумента срещу подпомагането на Украйна с оръжие, подредени по значителност във прогресивен ред:
1. Пацифисткият мотив: " Не можем да изпращаме оръжие, с което да бъдат убивани хора ". На този мотив е дал отговор Джордж Оруел през 1942г.:
" Пацифизмът е обективно про-фашистки. Това е обикновен здрав разсъдък - Ако възпираш военното изпитание на едната страна, ти автоматизирано подкрепяш другата. А и няма метод да останеш отвън война като днешната... "
В допълнение: #Путин не ни е питал дали да стартира тази война, нито ни пита по кое време да я спре. Той явно разполага с задоволително оръжие, с което избива хора. Включително цивилни, старци, дами и деца. Украйна явно не е задоволително въоръжена, с цел да спре напълно експанзията. Поддържането на настоящето статукво няма да понижи жертвите. Нещо повече - то неизбежно води към ескалация на спора и усилва риска от интервенция на трети страни, с всички непредвидими (и нежелани от пацифистка гледна точка) последствия.
2. Пораженският мотив: " Ако помогнем, ние влизаме във войната и сътворяваме опасност за съветска експанзия към България. "
Този мотив, с изключение на мекушав, е надълбоко юридически и логичен погрешен. От позиция на интернационалното право, той е неистина и/или неприемливо незнание.
От позиция на здравия разсъдък, той е напълно абсурден - с оръжие оказват помощ всички страни от НАТО без Унгария и значително неутрални страни от Европейски Съюз, в това число прилежащите на Русия Швеция и Финладния (1300 км граница и война с Русия в границите на живата памет) и конституционно неутралната Австрия.
Ако нещо основава и непосредствена, и стратегическа опасност за националната сигурност, то е линията на комплицирано мишкуване, която излъчва България през днешния ден. От една страна, това затвърждава облика ни на страна, на която не може да се разчита и надлежно - на която е противоречиво дали си коства да се оказва помощ. От друга, дава явен сигнал на агресора къде е слабото място, " the soft underbelly " на НАТО и безусловно го кани да ускори хибридните си офанзиви, да задейства Петата си колона, да утрои шпионските и диверсионни старания. Което той към този момент прави.
3. Престъпно-циничният мотив: " Ако даваме оръжие на жертвата, ние удължаваме мъката. "
Тук, почтено казано, изпитвам усложнение да разясня умерено и разционално, без да употребявам дължимите прилагателни. И въпреки всичко, дано опитам:
3.1. Този мотив презюмира, че войната може да има единствено един край - цялостна победа на Русия и капитулация на Украйна. Това съмнение, с изключение на тотално цинично, няма никаква опора в действителността. Напротив - досегашното развиване на войната сподели, че съветската войска може да унищожава градовете, да избива и надлежно - радикализира популацията, да сплоти и стимулира народа на Украйна. Но не може да превземе страната, нито да наложи властта си там, където е стъпила. " Успехите " на съветската войска биха довели само до безкрайна, и безпределно радикализирана, война на изтребване. Тя може да е завоевателна, позиционна, партизанска, даже - при огромни " триумфи " на Путин - да се трансформира в гражданска. Но тя не може да спре. Не и до момента в който експанзията не се върне най-малко там, където беше преди 24 февруари 2022г.
3.2. Този мотив позволява, че смазването на Украйна от съветската войска е позитивен излаз от позиция на нашия народен интерес. Освен кошмарно аморално, това допускане е политически идиотско. Дори да беше допустимо - а не е - Путин да откри цялостна власт и някакъв деспотичен " мир ", да кажем, над цяла Заднепровска Украйна, това за нас не е мир, а причина за безконечен геополитически призрачен сън:
- талази от бежанци, които нямат къде да се приберат;
- трайни бежански общности, евентуално и непрекъснати лагери от Ливански вид, в които се развива перманентна подготовка за въоръжена опозиция и освободителна война;
- непрекъснато напрежение, а евентуално и непрекъснати конфликти по Днепър;
- радикализация на т.нар " Приднестровска Република " в Молдова и внезапно увеличение на напрежението там, неизбежно рефлектиращо и върху българската общност;
- трайно енергийно ембарго и систематична енергийна и продоволствена рецесия, надлежно - трайно и непреодолимо повишаване на цените на горивата и храните;
- непрестанно напрежение сред Русия и НАТО, надлежно - непрекъсната и засилена хибридна опасност за България (тук вж. и т.2).
Преди всичко - сходен огромен " триумф " на Путин съвсем несъмнено ще усили апетита му и апетита на шайката към него и ще води след себе си голям риск от нова война. Най-лесната и явна цел е Молдова, което внезапно приближава спора до българската граница и въвлича българската общественост. Другите цели - Финландия, Полша, Балтийските републики - са причина за международен спор на пешеходно разстояние от границите ни, в който към този момент ще бъдем непосредствено въвлечени.
Дори не приказвам за риска - а той е напълно действителен - теренът на нова експанзия да бъде в България, точно заради слабостта и двусмислието на нашата днешна политика.
Мога да продължа дълго, като включа и още доста, по-дребни и все толкоз неверни и даже подправени причини. Но не мисля, че има потребност. Това, от което имаме потребност, е сериозен спор. А той не се състои.
В умозаключение: Единственият народен интерес на България е оптимално бързо привършване на спора, най-малко в " горещата " му фаза. Това е допустимо, а и от позиция на межднародното право, здравия разсъдък и базовия морал - мечтано, само с прибирането на агресора назад в предвоенните граници. А такова прибиране може да бъде реализирано по три метода:
- Подпомагане на военното изпитание на жертвата
- Пълно, безусловно цялостно икономическо ембарго
- Ограничена интервенция на Военновъздушни сили и Военноморски сили на страни от НАТО
Тези подходи могат да бъдат доста сполучливо комбинирани. Но първият от тях е без подозрение и най-безопасен, и най-безболезнен стопански за нас. Въоръжаването на Украйна е най-меката ВЪЗМОЖНА алтернатива, не най-твърдата. Нейното отсрочване неизбежно ще докара до идващите...
*(Затова и парламентарният спор е извънредно значим - колкото и да е изпълнен с партизанско-популистки предизборни брътвежи, той дава опция на смислени политици да слагат значимите въпроси.)
Темата безусловно изпълва българското обществено пространство. И въпреки всичко - спор няма. Има страст (съвсем естествено), има идеология (също нормално), само че няма разумен спор. А когато няма разумен спор, има нервност в обществените мрежи - идеална хранителна среда за агитация и сеене на разделяне и омраза*.
При неналичието на рационален обществен диалог, ще употребявам тази много несъответствуваща за разумен спор " естрада ", с цел да опитам да оборя три съществени аргумента срещу подпомагането на Украйна с оръжие, подредени по значителност във прогресивен ред:
1. Пацифисткият мотив: " Не можем да изпращаме оръжие, с което да бъдат убивани хора ". На този мотив е дал отговор Джордж Оруел през 1942г.:
" Пацифизмът е обективно про-фашистки. Това е обикновен здрав разсъдък - Ако възпираш военното изпитание на едната страна, ти автоматизирано подкрепяш другата. А и няма метод да останеш отвън война като днешната... "
В допълнение: #Путин не ни е питал дали да стартира тази война, нито ни пита по кое време да я спре. Той явно разполага с задоволително оръжие, с което избива хора. Включително цивилни, старци, дами и деца. Украйна явно не е задоволително въоръжена, с цел да спре напълно експанзията. Поддържането на настоящето статукво няма да понижи жертвите. Нещо повече - то неизбежно води към ескалация на спора и усилва риска от интервенция на трети страни, с всички непредвидими (и нежелани от пацифистка гледна точка) последствия.
2. Пораженският мотив: " Ако помогнем, ние влизаме във войната и сътворяваме опасност за съветска експанзия към България. "
Този мотив, с изключение на мекушав, е надълбоко юридически и логичен погрешен. От позиция на интернационалното право, той е неистина и/или неприемливо незнание.
От позиция на здравия разсъдък, той е напълно абсурден - с оръжие оказват помощ всички страни от НАТО без Унгария и значително неутрални страни от Европейски Съюз, в това число прилежащите на Русия Швеция и Финладния (1300 км граница и война с Русия в границите на живата памет) и конституционно неутралната Австрия.
Ако нещо основава и непосредствена, и стратегическа опасност за националната сигурност, то е линията на комплицирано мишкуване, която излъчва България през днешния ден. От една страна, това затвърждава облика ни на страна, на която не може да се разчита и надлежно - на която е противоречиво дали си коства да се оказва помощ. От друга, дава явен сигнал на агресора къде е слабото място, " the soft underbelly " на НАТО и безусловно го кани да ускори хибридните си офанзиви, да задейства Петата си колона, да утрои шпионските и диверсионни старания. Което той към този момент прави.
3. Престъпно-циничният мотив: " Ако даваме оръжие на жертвата, ние удължаваме мъката. "
Тук, почтено казано, изпитвам усложнение да разясня умерено и разционално, без да употребявам дължимите прилагателни. И въпреки всичко, дано опитам:
3.1. Този мотив презюмира, че войната може да има единствено един край - цялостна победа на Русия и капитулация на Украйна. Това съмнение, с изключение на тотално цинично, няма никаква опора в действителността. Напротив - досегашното развиване на войната сподели, че съветската войска може да унищожава градовете, да избива и надлежно - радикализира популацията, да сплоти и стимулира народа на Украйна. Но не може да превземе страната, нито да наложи властта си там, където е стъпила. " Успехите " на съветската войска биха довели само до безкрайна, и безпределно радикализирана, война на изтребване. Тя може да е завоевателна, позиционна, партизанска, даже - при огромни " триумфи " на Путин - да се трансформира в гражданска. Но тя не може да спре. Не и до момента в който експанзията не се върне най-малко там, където беше преди 24 февруари 2022г.
3.2. Този мотив позволява, че смазването на Украйна от съветската войска е позитивен излаз от позиция на нашия народен интерес. Освен кошмарно аморално, това допускане е политически идиотско. Дори да беше допустимо - а не е - Путин да откри цялостна власт и някакъв деспотичен " мир ", да кажем, над цяла Заднепровска Украйна, това за нас не е мир, а причина за безконечен геополитически призрачен сън:
- талази от бежанци, които нямат къде да се приберат;
- трайни бежански общности, евентуално и непрекъснати лагери от Ливански вид, в които се развива перманентна подготовка за въоръжена опозиция и освободителна война;
- непрекъснато напрежение, а евентуално и непрекъснати конфликти по Днепър;
- радикализация на т.нар " Приднестровска Република " в Молдова и внезапно увеличение на напрежението там, неизбежно рефлектиращо и върху българската общност;
- трайно енергийно ембарго и систематична енергийна и продоволствена рецесия, надлежно - трайно и непреодолимо повишаване на цените на горивата и храните;
- непрестанно напрежение сред Русия и НАТО, надлежно - непрекъсната и засилена хибридна опасност за България (тук вж. и т.2).
Преди всичко - сходен огромен " триумф " на Путин съвсем несъмнено ще усили апетита му и апетита на шайката към него и ще води след себе си голям риск от нова война. Най-лесната и явна цел е Молдова, което внезапно приближава спора до българската граница и въвлича българската общественост. Другите цели - Финландия, Полша, Балтийските републики - са причина за международен спор на пешеходно разстояние от границите ни, в който към този момент ще бъдем непосредствено въвлечени.
Дори не приказвам за риска - а той е напълно действителен - теренът на нова експанзия да бъде в България, точно заради слабостта и двусмислието на нашата днешна политика.
Мога да продължа дълго, като включа и още доста, по-дребни и все толкоз неверни и даже подправени причини. Но не мисля, че има потребност. Това, от което имаме потребност, е сериозен спор. А той не се състои.
В умозаключение: Единственият народен интерес на България е оптимално бързо привършване на спора, най-малко в " горещата " му фаза. Това е допустимо, а и от позиция на межднародното право, здравия разсъдък и базовия морал - мечтано, само с прибирането на агресора назад в предвоенните граници. А такова прибиране може да бъде реализирано по три метода:
- Подпомагане на военното изпитание на жертвата
- Пълно, безусловно цялостно икономическо ембарго
- Ограничена интервенция на Военновъздушни сили и Военноморски сили на страни от НАТО
Тези подходи могат да бъдат доста сполучливо комбинирани. Но първият от тях е без подозрение и най-безопасен, и най-безболезнен стопански за нас. Въоръжаването на Украйна е най-меката ВЪЗМОЖНА алтернатива, не най-твърдата. Нейното отсрочване неизбежно ще докара до идващите...
*(Затова и парламентарният спор е извънредно значим - колкото и да е изпълнен с партизанско-популистки предизборни брътвежи, той дава опция на смислени политици да слагат значимите въпроси.)
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ