Старицата от Калкута влиза в „П.О.Р.Н.О. за разтуха на обществото“
За трети и финален път – да бъде светлина! По дяволите, аз Бог ли съм или не съм!? Да бъде светлина! И дребна светлинка се възпламени над една от къщите...
Ханох Левин е задоволително същински в предизвикателността си, с цел да не бъде съден за директния взор върху остатъците от човещина и оглозгано достолепие. Достатъчно самоуверен е, с цел да бъде оставен да приказва, а думите да имат своя най-опасен рикошет върху невъзможността да продължим да бъдем хора. Продължаваме, само че като свръхчовеци в личната си визия за величавост и космос.
Роденият в Израел драматург, публицист и режисьор (1943-1999) е убийствено мощен с перото си, което може да прониже всичко, даже и гибелта. Да я разреже на късчета и всяко от тях да съживи загатна за различен, нов, друг и даже привлекателен живот. Трябва да носиш най-малко малко от това, с цел да посегнеш към пиесите му. Защото другояче рискуваш публиката да се смее там, където ти си плакал с най-горчивите си сълзи.
2 мин. Повторно загубен: Сашко е свалил часовника, посредством който е можел да бъде открит 
1 мин. Тир отряза две дървета, счупи дирек и се удари в къща (СНИМКИ) 
2 мин. Учени: Зад красивото полярно зарево се крият рискове (СНИМКИ и ВИДЕО) 
2 мин. Времето в неделя: Краткотрайни превалявания, температури до 26° 
4 мин. „ GLAS с Тина Ивайлова “: Къде е Иван? Виждали ли сте го? 
4 мин. Румъния и еврозоната: Защо северната ни съседка не бърза да одобри еврото? 
2 мин. Повторно загубен: Сашко е свалил часовника, посредством който е можел да бъде открит 
1 мин. Тир отряза две дървета, счупи дирек и се удари в къща (СНИМКИ) 
2 мин. Учени: Зад красивото полярно зарево се крият рискове (СНИМКИ и ВИДЕО) 
2 мин. Времето в неделя: Краткотрайни превалявания, температури до 26° 
4 мин. „ GLAS с Тина Ивайлова “: Къде е Иван? Виждали ли сте го? 
4 мин. Румъния и еврозоната: Защо северната ни съседка не бърза да одобри еврото? Снимка: Даниел Димитров
„ П.О.Р.Н.О. – обществена организация за утеха на обществото “, на сцената на Yalta Art Room, е третото камъче в основата на самостоятелната продуцентска компания „ Гръм и тряс “, водена от актрисата Майа Тинкова. След „ Артър и Клер “ и „ Дакота “, опитът върху Ханох Левин се оказва надграждане в репертоара на този към момента млад и немного умел екип. Както и при пиесата на Жорди Галсеран, актьорският мозък на Веселин Петров работи още по-настървено, режисьорски, с удивителните хамелеони Боян Петров, Василена Кънева, Майа Тинкова и Йордан Върбанов.
Резултатът е убождане, преминаващо към дефибрилация, след което се чувстваш по-жив отвсякога. Защото героите са същите като теб самия, а ти си осъзнал, че цялото ни живеене е кардинална подготовка за всичко по-късно. Че смехът, иронията и филмите, в които играем насън (и наяве), е „ нещо, което изобщо не наподобява на Чарли Чаплин, а на кокоши бодил “.
Снимка: Даниел Димитров
Възможно ли е да прехапеш самичък гърлото си, до момента в който грачиш против другите. Да припознаеш земята като лопата, която самичък обръщаш, до момента в който се самозаравяш. Да вдигнеш летвата толкоз високо, че в един миг да я усещаш като (без)облачна завивка. Да крадеш от личната си прочувствена мъдрост, със съзнанието, че умираш... Всичко това са Ханох Левин и неговите „ вицове “ за живота, всеки от които звучи като разказ. Така, както артистите, с гръм и тряс, са съумели да преобразят Старицата от Калкута в П.О.Р.Н.О. – обществена организация за утеха на обществото.
Нелепо е да се вършат съпоставения със „ Старицата от Калкута “ на Явор Гърдев. Това е все едно да се смееш насериозно, и да твърдиш, че няма парадокс. Постановката на Гърдев е учебник, който би трябвало да се прочете, само че не и да се следва. Защото текстовете на Ханон Левин са знаци, които би трябвало се разчитат в настоящо време.
Режисьорът Веселин Петров: П.О.Р.Н.О.- графия по линия на морала
Моята селекция е обвързвана с тематиките, които са ми любопитни за проучване – за егоцентризма неналичието на емпатия, вещоманията, склонността на човек да има вяра на тайни теории или на елементарно и бързо създавани истини, хипохондрията, изключително след нещата, които ни се случиха през последните години, психическите разстройства от забързания метод на живот, онлайн токсикацията. Всичко това,,по някакъв, метод ни видоизменя като човешки същества.
Не сме си налагали цензура, а сме се пробвали да бъдем водоравни с създателя и с неговите текстове. Защото времето, в което живеем, е задоволително крещящо, блестящо и провокативно. Затова считам, че той е подобаващият създател за през днешния ден. Дописването на текста са спонтанни импровизации на актьорите, които взехме решение да запазим, тъй като бяха в посока на авторовия текст и стоят добре в спектакъла.
Снимка: Даниел Димитров
За мен „ П.О.Р.Н.О. “ е като порнография по линия на морала. Нещата се изкривяват – освен у нас, само че и в международен мащаб. Изродяват се във всяка една посока... И както едни страни са консервативни и много по-радикални в някои връзки, други са свръхтолерантни и се стига до разновидности на този толеранс...
Когато се сблъскаш с написаното на Ханох Левин, на сцената това може да работи като отдушник – с цел да видиш тези постоянно срещани невралгии на обществото, поднесени с възприятие за комизъм. И да се изсмееш в лицето на страховете си и на гибелта. Защото ние сме тленни и осъзнаваме, че чарковете на тялото ни, едни след различен, отхвърлят да работят, само че, в последна сметка, от време на време е хубаво човек да се посмее...
Режисьорският дебют на Петър Петров-Перо е по пиесата на Жорди Галсеран