Опустошената от гражданската война Сирия Ще потуши ли 2018 г.

Опустошената от гражданската война Сирия

Ще потуши ли 2018 година пожарите, които бушуват из Близкия изток? Скептицизмът е понятен, само че въпреки всичко просветва лъч вяра за смяна.

Борбата против групировката " Ислямска страна " е съвсем завършила и войната в Сирия може би най-накрая ще поутихне. Регионът минава от воденето на тези войни към оправянето с породените от тях опустошения и разселване на хора. Влиянието на Иран набъбна, откакто подопечните му играчи пожънаха триумфи, и даже нуклеарната му договорка със Запада остава в действие. В противникова Саудитска Арабия млад водач дава обещание дълго отлагана рационализация вкъщи и по-голяма борба с Иран в района. В Белия дом Доналд Тръмп прибавя живачен детайл към свръхзапалимата примес.

Песимизмът доминира поради неуспеха на протестите против деспотизма от 2010-2011 година. Вместо демократична вълна Арабската пролет донесе серия от войни. Либия наподобява обречена на безпорядък, а войната в Йемен е същинска филантропична рецесия. На доста места остарялата армия остава на пост. Толкова големи са вредите, че съвсем никой към този момент не приказва за Арабската пролет без подигравка.

Египет, който насочи към себе си международното внимание, когато уличните демонстрации - и армията - събориха от власт Хосни Мубарак преди седем години, е образец за снижени упоритости. След няколко години блъсканица в този момент страната наподобява по-стабилна, стопанската система пораства, туризмът върви нагоре. Джихадисткият тероризъм и нападенията против християни обаче остават проблем, изключително на Синайския полуостров, а свободите в Египет бяха лимитирани. Все отново няма особени безредици и в случай че не стане изненада, президентът Абдел Фатах ас Сиси може да чака да бъде избран отново на изборите след няколко месеца.
Ето няколко вероятни повратни точки за 2018 година:

Всичко ли е умерено на сирийския фронт?

Сирийският президент Башар Асад е в затруднена обстановка, откогато войната избухна в неговата страна преди близо седем години, в чиито ранни етапи мнозина предричаха, че ще падне от власт. Сега обаче, когато въоръженият спор върви към своя край, наподобява, че ще оцелее за момента.

Големите военни интервенции завършиха, Асад владее основни зони и войната против групировката " Ислямска страна " е съвсем свършила с отвоюването на градовете, които контролираше. Предстоят още кръвопролития, в случай че Асад опита да завладее зоните, които още са под контрола на бунтовници, в това число към столицата и в провинция Идлиб на север. Режимите на прекъсване на огъня, които бяха контрактувани на избрани места със съдействието на Русия, Иран и Турция, доста понижиха ежедневните кланета, поради които Сирия бе неизменима тематика в новините.

Съдбата на Асад, чието семейство ръководи с желязна ръка десетилетия наред и точно това провокира протеста, остава мъчителен въпрос, който осуети до момента всички дипломатически старания за реализиране на мир.

Феникс на река Тигър

Войната против групировката " Ислямска страна " бе оповестена за завършила след четири години зверства. Чудовищните издевателства на групировката провокираха гневна реакция, която остави огромни елементи от Ирак в димящи отломки. Борбата на предвожданата от Съединени американски щати коалиция във Фалуджа, Рамади, Хауиджа, Тал Афат и най-после в Мосул бе изтощителна. Дали Ирак може да се възвърне, е основен въпрос за 2018 година, тъй като едвам тогава Багдад ще си върне престижа, който ще му разреши да ръководи цялата страна.

Закъсалото за пари държавно управление счита, че са нужни 100 милиарда $ за възобновяване на цялата страна, само че водачите на Мосул споделят, че тази сума ще стигне едвам за техния град. Откъде ще пристигна финансирането е неразбираемо, а Съединени американски щати - чиято коалиция стовари близо 27 700 боеприпаси в региона на Мосул от октомври 2016 година до юли 2017 година, наподобява, си измиват ръцете. Ако доминираното от шиити държавно управление не успее да вдигне на крайници сунитските региони, те евентуално още веднъж ще станат размирни.

Обещание и заплаха в Саудитска Арабия

Промяната наподобява неизбежна в Саудитска Арабия изключително в случай че 32-годишният престолонаследник Мохамед бин Салман поеме трона от татко си публично през 2018 година. МБС, както е прочут, показва по-умерена визия за религията и значително на него се приписват взетите наскоро противоречиви решения за анулация на десетилетната възбрана за дамите да карат и за разрешаване на кината.

Престолонаследникът е считан за водеща мощ зад арестите на десетки други принцове по обвинявания в корупция. Саудитска Арабия води политическа и икономическа атака против дребната, само че опърничава заливна страна Катар, обвинявайки я в поддръжка на тероризма и прекомерно огромна непосредственост с Иран.

Сирийската война до известна степен е заобиколен конфликт сред двете районни сили, като Техеран поддържа Асад, а Рияд - доста от бунтовниците. Същото важи за Йемен, където саудитците са на страната на държавното управление и нанасят въздушни удари против подкрепяните от Иран бунтовници хуси. Хиляди цивилни починаха, бунтовниците към момента управляват основни елементи от страната, в която върлуват апетит и холера.

Предпоследна договорка?

Тръмп приказва неведнъж за уреждането на " дефинитивна договорка ". Но е мъчно да си представим, даже по-умерен израелски водач да седне на масата за договаряния с палестинците, съглашение, което включва делене или шерване на Ерусалим и остарелия му град, заветен за три религии. Две десетилетия несполучливи договаряния свидетелстват за това какъв брой са затлачени нещата.

На този праволинеен декор доста палестинци приказват за отричане от двудържавната тактика и вместо това искане за анексиране и равни права. Това ще направи Израел поделена поравно двунационална страна - нещо, на което израелското държавно управление вероятно ще се опълчи.

Някои чакат екипът на Тръмп да опита да уреди вместо това частична договорка: палестинска страна на част от територията, която палестинците желаят, а Ерусалим и бежанците да останат за по-нататъшни договаряния. Вашингтон може би се надява Рияд и евентуално Кайро да оказват помощ с оказване на напън върху палестинците. Но това в никакъв случай не е ставало в предишното, даже с по-примамливи оферти на масата.

По БТА