Планират 33 резервни екипа за Спешна помощ с парамедици
Определеният нужен брой мобилни екипи на национално равнище е 352 екипа, единствено с 5 по-малък от наличния брой екипи в системата за Спешна здравна помощ (357) и може да се одобри, че актуалният брой на екипите в страната е релативно задоволителен и съгласуван с потребностите на популацията. Това демонстрира Националната карта на дълготрайните потребности от здравни услуги, призната от Министерски съвет.
Анализът сочи обаче, че в този брой не са взети поради туристите, нито е очакван запас от екипи за реакция при произшествия, бедствия и тежки повреди с доста потърпевши. Заради нуждата и от гарантиране на достъпа на популацията в някои едва обитаеми и труднодостъпни региони, този брой следва да бъде повишен.
Затова са планувани общо 33 аварийни екипа – по 1 авариен екип за съвсем всички ЦСМП, за ЦСМП-Пловдив и ЦСМП-Варна – по 2 екипа и за ЦСМП-София, който обслужва две административни области – 5 екипа. Предвижда се това да стане за сметка на наличните сега в системата на ЦСМП незабавни екипи, които не са обезпечени с медицински личен състав. Те
ще бъдат трансформирани в парамедицински екипи,
които да бъдат употребявани както за чисто транспортни действия в обсега на функционалностите на ЦСМП (транспортиране на кръв и кръвни артикули, трансплантационни и други профилирани екипи и др.), по този начин и за оказване на незабавна здравна помощ при нужда.
„ Така общият брой мобилни незабавни екипи, нужен за действието на системата, в това число обезпечаване на потенциал за реакция при произшествия, бедствия и тежки повреди с доста потърпевши, е 385 – 352 за покриване на нормалните потребности от незабавна помощ и 33 аварийни екипа при положение на нужда. Този брой екипи подхожда на наличните сега в системата на ЦСМП 385 екипа, в това число 357 незабавни медицински и 28 транспортни екипа “, се споделя в разбора.
За обезпечаване на активността на мобилните екипи следва да се подсигурява 30% запас от оборудвани санитарни коли или общо 500 коли за спешна помощ.
По отношение на териториалното систематизиране на структурите за незабавна здравна помощ също е нужна смяна, демонстрират данните от Картата. 65% от цялото население на страната – или 4 432 752 души – е локализирано в 36 града в България. Анализът на данните за времето на достъп на мобилните екипи демонстрира, че във времевата рамка до 8 минути се вписват 87,39% от случите, до 20 минути – 96,96%, а до 30 минути – 99,01%. Извън обсега на системата за незабавна помощ във времевата рамка от 30 минути остават 0,09% от обслужваното население. Само в три регионални града – Хасково, Кърджали и Монтана, обслужваното население с обезпечен достъп от мобилен екип във времевата рамка от 8 минути е сред 72 и 75%, което допуска в тези области да бъде осъществен следващ разбор за опциите за
установяване на спомагателни местоположения на мобилните екипи за възстановяване на достъпа,
без създаване на нови структури.
36 са и обитаемоте места в България с поданици сред 10 000 и 25 000. Общият брой на популацията в регионите на обслужване на структурите за незабавна здравна помощ, локализирани в тях, е 1 001 799, което е 14% от цялото население на страната.
В 32 от всички 37 обитаеми места (с кв. Ботунец) има функциониращи многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване. Това са дребни общински лечебни заведения, които не разполагат със незабавно поделение и имат стеснен потенциал за следващо лекуване на пациенти със незабавни положения (изключение е МБАЛ-Панагюрище, която има разкрито Спешно отделение). В останалите 5 обитаеми места липсват лечебни заведения за болнична помощ, само че има лечебни заведения за профилирана извънболнична помощ (медицински центрове; диагностично-консултативни центрове, медико-диагностични лаборатории) с добър медико-диагностичен потенциал.
Поради незадоволителния потенциал на тези лечебни заведения да одобряват за лекуване пациенти със незабавни положения, не е оправдано в съответните обитаеми места поддържане на ФСМПС с пространства за временен престой и зала за ресусцитация. Достатъчно е филиалите за незабавна помощ да разполагат със стационарна част, която включва кабинети и манипулационна с инсталация за незабавна помощ.
В съпоставяне с осигуреността на популацията, обслужвано от филиалите, ситуирани в огромните градове с над 25 000 души, се следи по-незадоволителна осигуреност с достъп до незабавна помощ във времевата рамка до 8 минути за сериозни незабавни пациенти, което се изяснява с по-малкия условен дял на компактното население и по-големия дял обслужвано население в избрания регион на обслужване отвън обитаемото място - център на филиала. Допълнителни фактори се явяват наличната незадоволителна пътна инфраструктура, географски особености на доста от регионите на обслужване и други Последващите благоприятни условия за усъвършенстване на достъпа следва да се основават не на екстензивното развиване на нови филиали, а на
възстановяване на организацията на активността,
в това число установяване на местоположения на мобилните екипи, разнообразни от непрекъснатото местонахождение, както и на авиомедицински екипи, който да обезпечи своевременна незабавна здравна помощ по въздух, когато това не може да бъде реализирано с наземен мобилен екип.
В обитаемоте места в България с население от 4000 до 10 000 души, в които са локализирани 13% от цялото население на страната, междинната бройка на популацията в един регион на обслужване е 14 000 души. Съгласно признатите критерии там следва да действат филиали на ЦСМП с мобилни екипи и стационарна част за оказване на незабавна помощ на място при изискване, че е невероятно обезпечаване на достъп до обитаемоте места в границите на до 8 минути от друга различна локация. 68 от 82-те обитаеми места липсва вероятен достъп от друга локация в посочената времева рамка до 8 минути. В 63 от тях сега действа филиал за незабавна здравна помощ. В 1 обитаемо място - с. Камено, обл. Бургас, достъпът е обезпечен посредством локация на мобилен екип от ФСМП-Бургас. Установено е, че съществуващите филиали и изнесени екипи не обезпечават достъп на популацията във времевата рамка до 8 минути единствено в 4 обитаеми места - гр. Кричим, гр. Перущица, гр. Суворово и с. Розино. При тях оказването на незабавна здравна помощ сега се обезпечава от съществуващи филиали за незабавна здравна помощ,
осигуряващи достъп за повече от 8, само че под 30 минути
Това обосновава извода, че в тези обитаеми места не е належащо откриване на нови ФСМП, поради обезпечения достъп до стационарна конструкция във времевата рамка от 30 минути. Достъпът на популацията във времевата рамка до 8 минути може да бъде обезпечен посредством спомагателна локация на мобилен екип от действителен филиал.
В 594 обитаеми места жителите са под 4000 души, като общият брой на популацията в региона на обслужване на тези филиали е 552 207 души или 8% от популацията на страната. Анализът на времето за достъп на популацията от посочените региони от други различни местоположения демонстрира, че не е допустимо обезпечаване на достъп във времевата рамка до 8 минути. Във времевата рамка до 20 минути е допустимо да бъде обезпечен достъп на 283 116 души, или 51 %. Останалите 49% от популацията са отвън времевата рамка за обслужване при незабавни случаи с триажни категории код червен и код жълт. Осигуряването на незабавна помощ в тези райони посредством различен авиомедицински превоз е единственото настоящо решение за гарантиране на здравната сигурност на популацията.
Анализът в Националната карта демонстрира нуждата от създаване на система за даване на незабавна здравна помощ по въздуха с следващо превозване на потърпевшите до профилирани медицински заведения (Helicopter Emergency Medical Service (HEMS)), което да обезпечи навременен достъп на популацията до незабавна здравна помощ, в случаите, когато това не може да бъде обезпечено с наземен незабавен превоз.
Анализът сочи обаче, че в този брой не са взети поради туристите, нито е очакван запас от екипи за реакция при произшествия, бедствия и тежки повреди с доста потърпевши. Заради нуждата и от гарантиране на достъпа на популацията в някои едва обитаеми и труднодостъпни региони, този брой следва да бъде повишен.
Затова са планувани общо 33 аварийни екипа – по 1 авариен екип за съвсем всички ЦСМП, за ЦСМП-Пловдив и ЦСМП-Варна – по 2 екипа и за ЦСМП-София, който обслужва две административни области – 5 екипа. Предвижда се това да стане за сметка на наличните сега в системата на ЦСМП незабавни екипи, които не са обезпечени с медицински личен състав. Те
ще бъдат трансформирани в парамедицински екипи,
които да бъдат употребявани както за чисто транспортни действия в обсега на функционалностите на ЦСМП (транспортиране на кръв и кръвни артикули, трансплантационни и други профилирани екипи и др.), по този начин и за оказване на незабавна здравна помощ при нужда.
„ Така общият брой мобилни незабавни екипи, нужен за действието на системата, в това число обезпечаване на потенциал за реакция при произшествия, бедствия и тежки повреди с доста потърпевши, е 385 – 352 за покриване на нормалните потребности от незабавна помощ и 33 аварийни екипа при положение на нужда. Този брой екипи подхожда на наличните сега в системата на ЦСМП 385 екипа, в това число 357 незабавни медицински и 28 транспортни екипа “, се споделя в разбора.
За обезпечаване на активността на мобилните екипи следва да се подсигурява 30% запас от оборудвани санитарни коли или общо 500 коли за спешна помощ.
По отношение на териториалното систематизиране на структурите за незабавна здравна помощ също е нужна смяна, демонстрират данните от Картата. 65% от цялото население на страната – или 4 432 752 души – е локализирано в 36 града в България. Анализът на данните за времето на достъп на мобилните екипи демонстрира, че във времевата рамка до 8 минути се вписват 87,39% от случите, до 20 минути – 96,96%, а до 30 минути – 99,01%. Извън обсега на системата за незабавна помощ във времевата рамка от 30 минути остават 0,09% от обслужваното население. Само в три регионални града – Хасково, Кърджали и Монтана, обслужваното население с обезпечен достъп от мобилен екип във времевата рамка от 8 минути е сред 72 и 75%, което допуска в тези области да бъде осъществен следващ разбор за опциите за
установяване на спомагателни местоположения на мобилните екипи за възстановяване на достъпа,
без създаване на нови структури.
36 са и обитаемоте места в България с поданици сред 10 000 и 25 000. Общият брой на популацията в регионите на обслужване на структурите за незабавна здравна помощ, локализирани в тях, е 1 001 799, което е 14% от цялото население на страната.
В 32 от всички 37 обитаеми места (с кв. Ботунец) има функциониращи многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване. Това са дребни общински лечебни заведения, които не разполагат със незабавно поделение и имат стеснен потенциал за следващо лекуване на пациенти със незабавни положения (изключение е МБАЛ-Панагюрище, която има разкрито Спешно отделение). В останалите 5 обитаеми места липсват лечебни заведения за болнична помощ, само че има лечебни заведения за профилирана извънболнична помощ (медицински центрове; диагностично-консултативни центрове, медико-диагностични лаборатории) с добър медико-диагностичен потенциал.
Поради незадоволителния потенциал на тези лечебни заведения да одобряват за лекуване пациенти със незабавни положения, не е оправдано в съответните обитаеми места поддържане на ФСМПС с пространства за временен престой и зала за ресусцитация. Достатъчно е филиалите за незабавна помощ да разполагат със стационарна част, която включва кабинети и манипулационна с инсталация за незабавна помощ.
В съпоставяне с осигуреността на популацията, обслужвано от филиалите, ситуирани в огромните градове с над 25 000 души, се следи по-незадоволителна осигуреност с достъп до незабавна помощ във времевата рамка до 8 минути за сериозни незабавни пациенти, което се изяснява с по-малкия условен дял на компактното население и по-големия дял обслужвано население в избрания регион на обслужване отвън обитаемото място - център на филиала. Допълнителни фактори се явяват наличната незадоволителна пътна инфраструктура, географски особености на доста от регионите на обслужване и други Последващите благоприятни условия за усъвършенстване на достъпа следва да се основават не на екстензивното развиване на нови филиали, а на
възстановяване на организацията на активността,
в това число установяване на местоположения на мобилните екипи, разнообразни от непрекъснатото местонахождение, както и на авиомедицински екипи, който да обезпечи своевременна незабавна здравна помощ по въздух, когато това не може да бъде реализирано с наземен мобилен екип.
В обитаемоте места в България с население от 4000 до 10 000 души, в които са локализирани 13% от цялото население на страната, междинната бройка на популацията в един регион на обслужване е 14 000 души. Съгласно признатите критерии там следва да действат филиали на ЦСМП с мобилни екипи и стационарна част за оказване на незабавна помощ на място при изискване, че е невероятно обезпечаване на достъп до обитаемоте места в границите на до 8 минути от друга различна локация. 68 от 82-те обитаеми места липсва вероятен достъп от друга локация в посочената времева рамка до 8 минути. В 63 от тях сега действа филиал за незабавна здравна помощ. В 1 обитаемо място - с. Камено, обл. Бургас, достъпът е обезпечен посредством локация на мобилен екип от ФСМП-Бургас. Установено е, че съществуващите филиали и изнесени екипи не обезпечават достъп на популацията във времевата рамка до 8 минути единствено в 4 обитаеми места - гр. Кричим, гр. Перущица, гр. Суворово и с. Розино. При тях оказването на незабавна здравна помощ сега се обезпечава от съществуващи филиали за незабавна здравна помощ,
осигуряващи достъп за повече от 8, само че под 30 минути
Това обосновава извода, че в тези обитаеми места не е належащо откриване на нови ФСМП, поради обезпечения достъп до стационарна конструкция във времевата рамка от 30 минути. Достъпът на популацията във времевата рамка до 8 минути може да бъде обезпечен посредством спомагателна локация на мобилен екип от действителен филиал.
В 594 обитаеми места жителите са под 4000 души, като общият брой на популацията в региона на обслужване на тези филиали е 552 207 души или 8% от популацията на страната. Анализът на времето за достъп на популацията от посочените региони от други различни местоположения демонстрира, че не е допустимо обезпечаване на достъп във времевата рамка до 8 минути. Във времевата рамка до 20 минути е допустимо да бъде обезпечен достъп на 283 116 души, или 51 %. Останалите 49% от популацията са отвън времевата рамка за обслужване при незабавни случаи с триажни категории код червен и код жълт. Осигуряването на незабавна помощ в тези райони посредством различен авиомедицински превоз е единственото настоящо решение за гарантиране на здравната сигурност на популацията.
Анализът в Националната карта демонстрира нуждата от създаване на система за даване на незабавна здравна помощ по въздуха с следващо превозване на потърпевшите до профилирани медицински заведения (Helicopter Emergency Medical Service (HEMS)), което да обезпечи навременен достъп на популацията до незабавна здравна помощ, в случаите, когато това не може да бъде обезпечено с наземен незабавен превоз.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ