Описани са няколко случая от къс отрязък на един летен

Описани са няколко случая от пай откъслек на един летен ден, за които сме сигурни, че са действителни

Лятото преваляше, третото лято, откогато бях станал кмет. Летата постоянно бяха сложни. Проблемите знаех от дълго време, търсех решенията им, неведнъж по сложния метод. Телефонът леко извибрира в ръката ми. Погледнах. Приложенията бяха цялостни със известия или известия от обществените мрежи. Това беше всекидневие, изключително през лятото. Пращаха ми фотоси, извадки от изявления, мнения и какво ли не. Пращаха ми ги всевъзможни хора - другари, " другари ", непознати с готовност да дадат съвет, очевидно неиндиферентни към всичко протичащо се в  нашия град. 

Обикновено усещах тона на писанията по енергийната осцилация. Не мога да го обясня, само че някак си ми се получаваше.
Отворих Facebook. Ръката ми леко затрепери, странното неприятно гъделичкане в стомаха ставаше все по-натрапчиво. " Приятел " беше писал в една от групите, в която бях член. Със размах констатираше проблемите на града, бореше ги със стахановски хъс, нищо че в Созопол прекарваше не повече от седмица-две в годината. " Паркирането, паркирал е пред гараж, вижте го, няма право да паркира пред гараж, това е нарушаване... " - бла, бла, продължаваше рецензиите в същия дух. 

" Но колата може да е на притежателя на гаража или на негов посетител " - отвърна различен консуматор в мрежата.

" Въпреки всичко, по този начин не може, би трябвало ред! " - пишеше трети консуматор.

" Стахановеца " го разбирах, беше желал среща с мен, настояваше да закупи място за паркиране пред въпросния гараж, който не беше негов. Естествено отхвърлих. Оттогава той взе драговолно проблемите с паркирането в града. И освен този проблем. 

Бръммм, нова нотификация - проверявам я. Потребител е разгласил фотография с претъпкана 240-литрова кофа за боклук, някъде на " радостната улица ", очевидно измежду нощ. Боклукът беше на всички места към нея. Слепоочията ми запулсираха. На оперативката с шефа на частната компания, почистваща града, бях изискал категорично да се вкара и нощна промяна, която до среднощ да обхожда целия град. Съзнавах, че това ще усили разноските ни, само че не желаех Созопол да тъне в нечистотия,  както беше допреди три години. Гледките от претъпкани, мръсни и вонящи казани вид " бобър " тогава бяха всекидневие. Неслучайно започнахме всеобщата им замяна с подземни контейнери, която се надявах да завърши до лятото на 2023-та година. 

Препратих фотографията на шефа на боклукчиите, той върна отговор неотложно: " Хората ми чистят...да, както сме оповестили, на две смени. Не, ще ревизира, от къде тъкмо... " - затварям телефона. Раздразнението ми бавно отминаваше. Имах право да съм гневен. Всяка заран в 6.00 бях на улицата. Стараех се да обходя всички точки, където са сложени казани за боклук. Да, знаех, че не всичко зависи от мен и от боклукчиите. Знаех, че без желанието на жителите нямаше да реализираме търсения резултат. Неведнъж ми се постановяваше персонално да слагам в казана торбите с отпадък, оставени до него, без значение, че беше празен. Просто някой го беше домързяло да натисне един педал с крайник и да изхвърли боклука си на вярното място. Да, това беше всекидневие. 

" Кмете, ще сложим и видеонаблюдение. Вече сме на финала. Тези от А1 малко се забавиха, само че всичко е съвсем готово ", рапортува шефът на Дирекцията за общинската благосъстоятелност, разпалено изяснява изгодите от  разширено видеонаблюдение, което ще помогне да идентифицираме евентуалните извършители.

Да, проблемите бяха ясни...Паркиране, непорочност, превоз, другото оставаше за есента и зимата...

" Тате, айде бе, тръгваме ли? Нали си в отпуск? " - синът ми ме чакаше, подпрян на рамката на вратата у дома. Държеше маската и шнорхела си, очевидно подготвен за плаж....
Сепнах се, оставих телефона на масичката. Да, бях в отпуск, само че пулсът на града не спираше...

Из " Дневниците на един кмет "

*Авторът е кмет на община Созопол, първи мандат