♥ Българският дядо Господ живее в българското сърце с всичките благи отечески наказания
Описани на благоуханен и упоителен български език, народоведческите студии на Цани Гинчев разкриват позабравения свят на душата, нравите и обичаите български. За благостта, философията и вярата по земите ни, с думите на огромния патриот, възрожденец, преподавател и врач, надиплил и спастрил национален опит с хилядолетна отминалост.
(„ Почивка на равнищата “ 1943, Златю Бояджиев)
♥ Българинът, българката и вярата
Ето де е подквасата дето Българинът и до през днешния ден е останал мил ментор, натурален благослов и мъдрец – естествоизпитател. Ето де се крие началото на неговото стопанство, на неговата умереност и на неговото неуморимо усърдие. Той е вярвал, а неговият потомък и до през днешния ден има вяра, че има висш собственик над сичка галактика и тоя собственик никой не е в положение да го показа нито с камък, нито пък с багра. Българският дядо Господ живее в българското сърце с всичките благи отечески санкции. Ето за какво българинът и до през днешния ден схваща естествените закони и твари, тъй като той не ги меси с бога, той не ги смята за богове, неговият дядо Господ е над сичко и над сички. Ето за какво той не е имал идоли и не може да се съгласи със своето философско благословско възрение и да си показа той своя мил дяда в камък, в багра, в животно, в буря. Ето за какво нашият прадед не е правил храмове – че никак неговият дядо Господ, който върви като грижовен татко да учи хората по света да бъдат умни стопани, стои ли в храм от глина, живее ли в кумир от вар и запира ли се в метал! Той го среща под вековния дъб, на който дядо Господ слязва от своите огнени престоли. Человек с такова человешко разбиране за бога, ще се покланя ли през камъка и пред метала, който той може с един размах да строши? Българинът е мъдрец и никоги няма да се съгласи с дивото идолопоклонство, което се е развило единствено в ония нации, които не са можели да разграничават що е дядо Господ и що е гад и буря.
Българинът е бил и е и до през днешния ден най-хубав собственик. Той оре земята с благословение, тъй като дядо Господ на първо време го е научил да оре и като си прибере плодовете от плодородната равнища, която е покапала от неговия труженически пот, благодари на дяда Господя пред неговия представител – воин Райна, не в пръстен храм, а под сянката на божествения дъб, на високата планина, против изгреванието на плодородното слънце – божието око, което със своето гледание му е узряло плодовете и овошките и му е развъдило и наспорило стадото и обкичило трапезата с самун, вино и елей!
Българката е тъкала и през днешния ден тъче и докато тъче, до тогава ще е честита българката, тъй като самси дядо Господ споделя: „ Недей така, синко, не късай вътъка на края на плата и да захващаш отново от същия край да мяташ, обръщай насам и нататък “ и самичък й възвил ръката, ето за какво тя и до през днешния ден влязва в своя стан с снизхождение и като ще захване да тъче се прекръстя и моли дядо Господя да й оказва помощ – припомня си тя неговата богатства просвета и с наслада тъче на стопана си и на децата си ризи и облекло, тъй като в този стан я благословил и научил господ на тоя толкоз плодороден поминък!
Цивилизация на българина му е предадена не от мислени фантастически чудовища, а напряко от дяда Господя. Той го е цивилизовал. Ето за какво българският народ е кадърен за цивилизация и елементарно я приема и усвоява.
Из: „ По няколко думи “, Цани Гинчев, изд. Земиздат, 1988 г.
Картина: „ Почивка на равнищата “ 1943, Златю Бояджиев
