Операция Литани на израелската армия в Ливан
Операция „ Литани “ е формалното име на израелската инвазия в Ливан през 1978 година до река Литани. Нахлуването е боен триумф, защото силите на Организацията за избавление на Палестина (ООП) са изтласкани на север от реката. От друга страна, интернационалното неодобрение довежда до основаването на ЮНИФИЛ и до частичното евакуиране на Израел. Операцията е предхождана от похищение на два израелски рейса от елементи на " Фатах " и гибелта на 37 от пасажерите в тях.
До 1977 година в южен Ливан палестинците на Ясер Арафат са открили практическа автономност, в която въоръжават, упражняват и окопават силите си, наброяващи до 15 000 бойци, оценени като еквивалентни на 5 постоянни бригади. Територията им става известна като " Фатахленд ". Израелските политици не имат вяра, че ливанската войска е способна да управлява южната част от страната, още повече че досега не по-малко от 55 съглашения за прекъсване на огъня са били договаряни и в следствие нарушавани. Частите на IDF по продължение на границата стартират да се приготвят за навлизане. През същата година Израел образува, тренира и финансира SLA (South Lebanon Army), достигаща в пика си 3000 друзи и християни. Начело е подложен майор Саад Хадад, под чието командване SLA открива буферна зона по продължение на границата, гръмко наречена " Free Lebanon ".
На 11 март 1978 година отряд палестинци десантират в израелския град Хайфа и убиват 37 цивилни. На 14 март е дадена зелена светлина за интервенция " Литани " - 25 000 бойци нахлуват в южен Ливан и бързо доближават едноименната река. Започва систематично пречистване на Фатахленд, при което умират мнозина цивилни. Организация на обединените нации незабавно се намесва, обявявайки основаването на UNIFIL (United Nations Interim Force In Lebanon) с резолюции 425 и 426. Сините каски наброяват 7000 души. До края на март израелските войски стартират да се изтеглят, предавайки контрола на Организация на обединените нации. Практически всички забъркани групировки саботират дейностите на миротворците. Преди да се изтеглят изцяло обаче, израелците съумяват да разширят територията под контрола на майор Хадад.
Междувременно търканията сред ливанската и сирийската армии нарастват. Между 7 и 9 февруари избухват сражения, когато сирийците се пробват да се открият в предградията на Бейрут. Включва се Ахрар, само че не и фалангистите. Убити са към 100 сирийци и 50 ливанци, а 20 сирийски бойци са пленени. Ливанският Фронт упорства, а след това и слага ултиматум сирийските сили да се изтеглят от Бейрут, само че получава отвод. Разчитайки на израелска интервенция, Башир Джемаел стартира постепенна атака против сирийската войска.
През април избухват нови сражения, този път сред маронитите и палестинците. Сирия се намесва на страната на Фатах.
През месеците май и юни на северния фронт се появяват различия сред Катаеб и Марада, последователно ескалиращи до директни конфликти. Водачът на Марада, Сюлейман Франджие, упорства Джемаел да изтегли бойците си и да остави северен Ливан под негов надзор, което кара останалите членове на Ливанския Фронт да го заподозрат в просирийски планове и изменничество. На 13-и юни отряд фалангисти организират изненадваща офанзива против лятната резиденция на Франджие, в която е погубен синът му, Тони Франджие, дружно 35 бойци, жена му, щерка му, детегледачката и даже кучето. Командир на отряда е Самир Геагеа, който ще стане прочут по-късно.
Източник: Уикипедия
До 1977 година в южен Ливан палестинците на Ясер Арафат са открили практическа автономност, в която въоръжават, упражняват и окопават силите си, наброяващи до 15 000 бойци, оценени като еквивалентни на 5 постоянни бригади. Територията им става известна като " Фатахленд ". Израелските политици не имат вяра, че ливанската войска е способна да управлява южната част от страната, още повече че досега не по-малко от 55 съглашения за прекъсване на огъня са били договаряни и в следствие нарушавани. Частите на IDF по продължение на границата стартират да се приготвят за навлизане. През същата година Израел образува, тренира и финансира SLA (South Lebanon Army), достигаща в пика си 3000 друзи и християни. Начело е подложен майор Саад Хадад, под чието командване SLA открива буферна зона по продължение на границата, гръмко наречена " Free Lebanon ".
На 11 март 1978 година отряд палестинци десантират в израелския град Хайфа и убиват 37 цивилни. На 14 март е дадена зелена светлина за интервенция " Литани " - 25 000 бойци нахлуват в южен Ливан и бързо доближават едноименната река. Започва систематично пречистване на Фатахленд, при което умират мнозина цивилни. Организация на обединените нации незабавно се намесва, обявявайки основаването на UNIFIL (United Nations Interim Force In Lebanon) с резолюции 425 и 426. Сините каски наброяват 7000 души. До края на март израелските войски стартират да се изтеглят, предавайки контрола на Организация на обединените нации. Практически всички забъркани групировки саботират дейностите на миротворците. Преди да се изтеглят изцяло обаче, израелците съумяват да разширят територията под контрола на майор Хадад.
Междувременно търканията сред ливанската и сирийската армии нарастват. Между 7 и 9 февруари избухват сражения, когато сирийците се пробват да се открият в предградията на Бейрут. Включва се Ахрар, само че не и фалангистите. Убити са към 100 сирийци и 50 ливанци, а 20 сирийски бойци са пленени. Ливанският Фронт упорства, а след това и слага ултиматум сирийските сили да се изтеглят от Бейрут, само че получава отвод. Разчитайки на израелска интервенция, Башир Джемаел стартира постепенна атака против сирийската войска.
През април избухват нови сражения, този път сред маронитите и палестинците. Сирия се намесва на страната на Фатах.
През месеците май и юни на северния фронт се появяват различия сред Катаеб и Марада, последователно ескалиращи до директни конфликти. Водачът на Марада, Сюлейман Франджие, упорства Джемаел да изтегли бойците си и да остави северен Ливан под негов надзор, което кара останалите членове на Ливанския Фронт да го заподозрат в просирийски планове и изменничество. На 13-и юни отряд фалангисти организират изненадваща офанзива против лятната резиденция на Франджие, в която е погубен синът му, Тони Франджие, дружно 35 бойци, жена му, щерка му, детегледачката и даже кучето. Командир на отряда е Самир Геагеа, който ще стане прочут по-късно.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ