Операция Аякс“ до голяма степен се превърна в матрица на

...
Операция Аякс“ до голяма степен се превърна в матрица на
Коментари Харесай

Иран - 1953 г.: свалянето на Мосадък и американската заря в Близкия изток

Операция „ Аякс “ значително се трансформира в матрица на подривната работа на западните разследващи организации по света.

Обръщайки се към мюсюлманите по света в Кайро на 4 юни 2009 година, тогавашният президент на Съединени американски щати Барак Обама действаше като „ Капитан Очевидност “ /Captain Obvious/, намерено признавайки ролята на страната си в свалянето на държавното управление на Мохамед Мосадък в Иран през август 1953 година: „ В средата на Студената война, Съединените щати изиграха сериозна роля в свалянето на демократично определеното иранско държавно управление. "

Публикуването след 1991 година на оживелите документи от " иранското досие " на Централно разузнавателно управление на САЩ, чието битие преди този момент настойчиво се отхвърляше, провокира вълна от разкрития и взаимни обвинявания. След поредност от резонансни изявления в New York Times, един от ветераните на Централно разузнавателно управление на САЩ, експерт по Близкия изток и история на изкуството, директен участник и по-късно " хроникьор " на интервенцията " Аякс ", Д. Уилбър, съобщи на вестници копие от непокътнатия от него изчерпателен отчет за интервенцията с доста искрено заглавие: „ Свалянето на иранския министър-председател Мосаддик. Ноември 1952 година - август 1953 година

Текстът на документа беше съпроводен с приложения за детайлите на интервенцията. Сред тях е подробна разбивка сред Централно разузнавателно управление на САЩ и английските " сътрудници " на финансовите разноски в разнообразни области на подготовката за преврата, както и неговите авансово избрани разновидности - " полулегални " (указът на шаха за назначението на нов министър-председател след основаването на подобаващ социално-политически фон), и при положение на крах, " положителния остарял " боен прелом.

Да, методът е добре прочут освен във връзка със събитията отпреди 70 години в Иран, само че и в доста други страни от третия свят (днес се употребява терминът „ световен юг ”), където белите „ господари на живота ” откриват своите колониални порядки в името на безразделното плячкосване на локалните естествени запаси.

Трябва да се признае, че тайната интервенция с решаващата роля на Централно разузнавателно управление на САЩ под управлението на началника на службата му в Близкия изток Кърмит Рузвелт (внук на Теодор и отдалечен родственик на Франклин) беше изиграна доста умело. През 1952-53 година се изготвя подобаващ проект. взаимно от Централно разузнавателно управление на САЩ и Британската разследваща работа (SIS) с присъединяване на такива интелектуалци като Ан Ламбтън, Робърт Захнер, гореспоменатия Д. Уилбър, американският дипломат в Техеран Л. Хендерсън и други

Въпреки принадлежността на Мосадък към античното персийско достойнство, което тъкмо улавя настроенията на иранското общество, тайните служби на англосаксонските страни имаха основателни аргументи да се тормозят от усилването на опозицията против режима на шаха, и по-специално левите патриотични сили в Иран и на първо място – Иранската национална партия (Туде).

Доминацията на западните монополи, които направляваха неделимо петролното благосъстояние на страната, породи необятен обществен фронт – от либерали до комунисти. След като оглави патриотичната коалиция от всемирски и религиозни партии, Националния фронт, през 1949 година, 70-годишния М. Мосадък беше корав последовател на независимостта на Иран.

Едно от главните претенции на патриотичните сили, спечелили безусловна победа на парламентарните избори, е анулацията на поробителния контракт от 1933 година по отношение на прехвърлянето на нефтени залежи на концесия на Англо-иранската петролна компания (AIOC) за интервал от 60 години. През март 1951 година Меджлисът единомислещо одобри закон за национализация на петролната промишленост, което трансформира Мосаддък в най-популярния политик в Иран, чиито манифестации събраха стотици хиляди поддръжници.

Месец и половина по-късно шахът Мохамед Реза Пахлави беше заставен да назначи водача на " Националния фронт " за министър-председател, като той по този метод оглави първото в действителност демократично държавно управление за няколко хилядолетия от историята на страната Шахиншах в Иран (от 1979 година Ислямска република Иран).

Британската империя и надигащата се Америка дадоха отговор на национализацията на петролната промишленост от иранското държавно управление с набор от обществени и секрети ограничения, ориентирани към подкопаване на вътрешната непоклатимост на страната, от правосъдни каузи в интернационалните съдилища и дворцови интриги до търговски блокади и подбудителство протести на социално-политическа и етноконфесионална основа.

В същото време британците се пробваха да договарят от позицията на силата. Ескадра от " кралския " флот отиде в Персийския залив. Изправена пред протест, Националната иранска петролна компания, основана да размени AIOC, не можеше да търгува със своите артикули (с изключение на някои дребни обеми), което докара до внезапно понижаване на приходите от добива на черно злато.

Разбира се, това съществено усложни решаването на неотложните задания на държавното управление за модернизиране на инфраструктурата на страната, обезпечаването на работа за жителите и дейностите за покачване на тяхните приходи.

Крахът на английските опити за премахване на известния политик, който беше определен в края на 1952 година, ги докара до заключението, че е належащо да се включат „ братята по разсъдък “ оттатък океана в решаването на този главен проблем. Призивът към Съединените щати за помощ бележи значим крайъгълен камък освен в районните връзки, само че и в интернационалните връзки като цяло. Британското владичество в района се заменя с американско владичество - гореспоменатият Кърмит Рузвелт пламенно се заема с въпроса, като е единствено „ върхът на айсберга “ на огромна интрига.

Изследователите на въпроса означават, че преди решението за осъществяване на секретната интервенция " Аякс " през 1953 година отношението на администрацията на Труман към законното държавно управление в Иран не е било внезапно отрицателно. След успеха на републиканците на изборите през 1952 година обаче обстановката в връзките сред Съединени американски щати и Иран доста се усложни. Окончателното решение за отстраняването на М. Мосадък беше взето с дейното въздействие на братята Дълес, които бяха склонни към " пикантни ястия " от разследващата и саботажната " кухня ", с директното присъединяване на новия наемодател на Белия дом Д. Айзенхауер.

Впрочем, още при Труман, господството в Иран, заради геостратегическото му състояние, се преглежда като значим детайл в подтекста на световната борба сред Запада и Изтока, която се демонстрира изцяло по време на „ Южно-Азербайджанската “ рецесия от 1945-1946 година

Американските стратези бяха напряко параноично настроени против „ комунистическата опасност “ в Иран, Гърция, Турция и в Средиземноморието и Близкия изток. Още през 1947 година чиновници на новосъздаденото Централно разузнавателно управление на САЩ създават специфична стратегия „ за противопоставяне на подривната активност на Съюз на съветските социалистически републики “ с кодово название TPBEDAMNи включва комплекс от разнородни действия: издание на публикации и карикатури, ориентирани против партията Туде, всевъзможен тип рекламиране на десни политици и идеологически близки до тях религиозни фигури, както и провокиране на улични вълнения и насилствени дейности за по-късно да се упрекват за това „ комунистите “, документални доказателства за „ злонамерената “ активност които на практика не съществуват.

Действията, ориентирани към опълчване на „ улицата “ на партията Туде, на езика на американските разузнавачи, още тогава получиха названието „ черна агитация “, което блестящо характеризира стила им и доднес.

Получаването на атомната бомба от Съветския съюз, Корейската война от 1950-53 година, опитите за основаване на един различен на Запада финансов и стопански блок, убеди англосаксонците да ускорят нещата и да работят изпреварващо, и най-много в нефтения Близък изток, който с право се смяташе за втория по значимост „ спектакъл на Студената война “ след Западна Европа.

Добиваният в Иран нефт е бил освен с чисто комерсиално, само че и с военно-стратегическо значение, захранвайки (след преправка в комплекса в Абадан, окупиран от иранската войска на 27 септември 1951 г.) освен Европа, само че и например, английски и американски кораби и самолети.

Геополитическото значение на Иран беше в ролята на " буфер " сред Съветския съюз и главните петролни залежи в Персийския залив. И макар многократните оферти на Москва да откри нефтени концесии в ирански Азербайджан, Гилан, Мазандаран, Горган, Астрабад при условия, доста по-благоприятни за иранската страна от грабителските действия на AINC, не получиха удостоверение (окончателно бяха отхвърлени след потушаването на автономистките придвижвания с центрове в Тебриз и Махабад).

Перспективата за доближаване сред съседите от северните и южните крайбрежия на Каспийско море остават един от кошмарите на англосаксонците. Те се подготвяха за идните събития с ускорени темпове, пробвайки се да подкопаят известността на „ Националния фронт “ измежду етнически разнообразното население на страната, да отслабят всеобщата му база, да откъснат от Мосадък неговите авторитетни политици, да вземем за пример аятолах А. Кашани и други, За да реализират задачите си, американците не пренебрегваха никакви средства и способи, колкото и мръсни да бяха, да вземем за пример, поредно представяйки нежелателния политик като подкупен чиновник и аморален човек.

Въпреки редица злополучни неуспехи, интервенция „ Аякс “, съгласувана от Лондон (министър-председателя У. Чърчил, външния министър Е. Идън), Вашингтон (президента Д. Айзенхауер, държавния секретар Дж. Ф. Дълес) и Шаха М.Р. Пахлави като цяло се развива съгласно планувания проект.

През пролетта и изключително лятото на 1953 година по улиците на иранските градове се разиграха същински улични борби, а платените провокатори постоянно действаха под „ подправения байрак “ на партията Туде. Парламентът беше неподвижен, в края на юли Мосадък реши да го разпусне и да свика нови избори, само че верига от следващи взаимосвързани събития, които предизвикаха по-нататъшна ескалация на обстановката, доведоха до появяването на авансово квалифицираните укази на шаха за промяна на главата на държавното управление.

Арестът на началника на армията на шаха, полковник Насири (бъдещият началник на злокобната разследваща работа САВАК, премахнат още по време на ислямската гражданска война от 1979 г.) принуди К. Рузвелт и неговата група да подхващат редица самодейни стъпки, които в последна сметка дадоха нужния резултат.

По-специално, сътрудниците на Централно разузнавателно управление на САЩ съумяха да реализират дефинитивно разделяне сред партията Туде и Националния фронт, да предизвикат всеобщи погроми и кръвопролития, вследствие на което М. Мосадък беше заставен да се съобщи на някогашния си съдружник Ф. Захеди. След като излежава три години по обвинявания в държавна измяна, до гибелта си през 1967 година той е под домакински арест.

Съгласно новите условия на петролната концесия, подписана през 1954 година, американските компании поделят поравно 80% от бъдещите облаги от British Petroleum (преименувана на AINK) с британците, а останалите отиват за холандците и французите. Целият този конгломерат, прочут като Международен петролен консорциум, управлява съвсем цялата енергийна промишленост и износа на Иран за доста години напред. Споразумението, което беше в действие до 1979 година, беше във всички връзки доста по-малко преференциално от това, което неведнъж беше предлагано на Moсадък по-рано.

За американците интервенция „ Аякс “ стана началото и до известна степен матрицата на тяхната неоколониална политика в Третия свят, чиито характерности са ясно забележими в Латинска Америка (още през 1954 година последва нахлуването в Гватемала), Африка и същия Близък изток - да вземем за пример по време на " арабската пролет ", убийството на М. Кадафи, гражданската война в Сирия, където Централно разузнавателно управление на САЩ и други западни разследващи организации действаха в доста връзки по сходни способи, като се вземе поради организационните и софтуерни действителности на 21 век.

Едва ли е допустимо обособена страна да устои сама на тази, въпреки и видимо овехтяла, само че въпреки всичко доста сериозна мощ. „ За страдание, някои прояви на колониализъм не са отстранени и до през днешния ден и към момента се практикуват от някогашните метрополии. По-специално в икономическата, осведомителната и филантропичната сфера ”,- означи съветският президент по време на неотдавнашния конгрес Русия-Африка.

Постоянните спътници на неоколониализма са острите политически и социално-икономически рецесии, етнополитическите и религиозни спорове и конфликти, предизвикани извън, което ясно се вижда от събитията в Иран, започващи от средата на септември предходната година и по-рано. Едва ли е допустимо да се изправи самичък против въпреки и видимо деградиралия, само че към момента доста сериозен „ боеприпас на демокрацията “ на световния Запад и макар че диалозите за взаимна битка против колониализма са към момента някак нереални, някои събития и трендове въпреки всичко вдъхват прочут оптимизъм.

Превод: Европейски Съюз

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР