Италия настоява операта й да бъде призната за нематериално световно наследство
Операта е зародила в Италия, изпълнявана е от италиански патриоти, а някои от най-великите арии в света са от този полуостров. Сега Рим желае да му се признае заслуженото. Италия, която е татковина на Скарлати и Верди, е подала молба до ЮНЕСКО – културната организация на Организация на обединените нации, да включи изкуството на италианското оперно пеене в своя лист на нематериалното международно завещание. Решението би трябвало да бъде взето в края на годината. “Операта е родена в Италия”, споделя Стефан Лиснер, френски шеф на спектакъл “Сан Карло” в Неапол, който е открит през 1737 година и претендира да е най-старият оперен спектакъл в света.
След разнообразни опити с музикален спектакъл през XVI в., операта се появява към 1600 година във Флоренция, където е учредена академия, насърчаваща новаторското комбиниране сред осъществяване на текст и музика. За първи популярен оперен композитор се счита италианският Клаудио Монтеверди, живял от 1567 до 1643 година. И това е единствено началото.
„ Ако погледнете историята на операта през XVIII в., единствено в Неапол през този век са основани 400 нови композиции”, сподели Лиснер.
По това време южният град е столица на кралство, ръководено от Бурбоните. Но за какво италианската опера би трябвало да е по-легитимен участник в залата на славата на ЮНЕСКО от френските или немските си аналози? За Лиснер, който е управлявал също Миланската канара и Парижката опера, преди да поеме кормилото в Неапол през 2020 година, няма спор.
“Пеенето на италиански език… вдъхва най-силни страсти на феновете на операта”, сподели той пред Агенция Франс Прес в изявление в опияняващата атмосфера на “Сан Карло”, цялата в червени кадифени столове, блестящи светлини и позлата
В гримьорната си зад кулисите италианският баритон Габриеле Вивиани прави вокалните си извършения преди да излезе на сцената в “Тоска” на Пучини. “Без да желая да засегна моите сътрудници или френските и немските композитори… Мисля, че италианската ария има нещо в допълнение, а точно способността да показва страсти, както никой различен не може.”
Няколко минути по-късно публиката се изсипва във фоайето преди да заеме местата си за началото на представлението. Верди в Одеса Сумико, японка от Ню Йорк, която се откроява измежду тълпата с обичайното кимоно, е пристигнала в Неапол особено за това зрелище и е въодушевена от кандидатурата на Италия за ЮНЕСКО.
“Емоциите, които ни дават тези композитори, са универсални. Това е оттатък историята. Тя е оттатък границите”, сподели тя пред Агенция Франс Прес. За министъра на културата Дарио Франческини операта е една от “най-автентичните и истински културни изразни средства” на Италия, популяризирала се по целия свят. Той означи трогателните подиуми от украинския град Одеса през март, когато локалните поданици излязоха на улицата, с цел да изпеят “Va, pensiero” – разтърсващия хор на еврейските плебеи от “Набуко” на Верди. Според Франческини, това е “още едно доказателство, че италианското оперно пеене е неразделна част от международното културно завещание, което дава светлина, мощ и хубост и в най-мрачните часове”.
“Va, pensiero”, която е била и химн на италианските патриоти, борещи се против австрийската окупация през XIX в., също илюстрира националната поддръжка за операта. “През XIX в., когато пристигнеш в някой италиански град, цялото население е пеело оперни арии. Това е било нещо нормално”, отбелязва Лиснер. “Италия е друга, италианските театри са различни… и в случай че отидете в селата – не в градовете, ще откриете дребни театри.” И до през днешния ден в Италия има към 60 оперни театъра, което е международен връх, а оперни артисти като тенора от ХХ век Лучано Павароти са почитани като огромни звезди.
В Италия лиричната музика “не е непокътната единствено за елита”, споделя Лиснер, макар че съгласно него “по-голямата част от публиката не може да заплаща избрани цени на билетите и е изоставена”, което е “огромна грешка”. На тази наклонност се пробва да се опълчи “Сан Карло”, като резервира билети с понижени цени за младежите.
След разнообразни опити с музикален спектакъл през XVI в., операта се появява към 1600 година във Флоренция, където е учредена академия, насърчаваща новаторското комбиниране сред осъществяване на текст и музика. За първи популярен оперен композитор се счита италианският Клаудио Монтеверди, живял от 1567 до 1643 година. И това е единствено началото.
„ Ако погледнете историята на операта през XVIII в., единствено в Неапол през този век са основани 400 нови композиции”, сподели Лиснер.
По това време южният град е столица на кралство, ръководено от Бурбоните. Но за какво италианската опера би трябвало да е по-легитимен участник в залата на славата на ЮНЕСКО от френските или немските си аналози? За Лиснер, който е управлявал също Миланската канара и Парижката опера, преди да поеме кормилото в Неапол през 2020 година, няма спор.
“Пеенето на италиански език… вдъхва най-силни страсти на феновете на операта”, сподели той пред Агенция Франс Прес в изявление в опияняващата атмосфера на “Сан Карло”, цялата в червени кадифени столове, блестящи светлини и позлата
В гримьорната си зад кулисите италианският баритон Габриеле Вивиани прави вокалните си извършения преди да излезе на сцената в “Тоска” на Пучини. “Без да желая да засегна моите сътрудници или френските и немските композитори… Мисля, че италианската ария има нещо в допълнение, а точно способността да показва страсти, както никой различен не може.”
Няколко минути по-късно публиката се изсипва във фоайето преди да заеме местата си за началото на представлението. Верди в Одеса Сумико, японка от Ню Йорк, която се откроява измежду тълпата с обичайното кимоно, е пристигнала в Неапол особено за това зрелище и е въодушевена от кандидатурата на Италия за ЮНЕСКО.
“Емоциите, които ни дават тези композитори, са универсални. Това е оттатък историята. Тя е оттатък границите”, сподели тя пред Агенция Франс Прес. За министъра на културата Дарио Франческини операта е една от “най-автентичните и истински културни изразни средства” на Италия, популяризирала се по целия свят. Той означи трогателните подиуми от украинския град Одеса през март, когато локалните поданици излязоха на улицата, с цел да изпеят “Va, pensiero” – разтърсващия хор на еврейските плебеи от “Набуко” на Верди. Според Франческини, това е “още едно доказателство, че италианското оперно пеене е неразделна част от международното културно завещание, което дава светлина, мощ и хубост и в най-мрачните часове”.
“Va, pensiero”, която е била и химн на италианските патриоти, борещи се против австрийската окупация през XIX в., също илюстрира националната поддръжка за операта. “През XIX в., когато пристигнеш в някой италиански град, цялото население е пеело оперни арии. Това е било нещо нормално”, отбелязва Лиснер. “Италия е друга, италианските театри са различни… и в случай че отидете в селата – не в градовете, ще откриете дребни театри.” И до през днешния ден в Италия има към 60 оперни театъра, което е международен връх, а оперни артисти като тенора от ХХ век Лучано Павароти са почитани като огромни звезди.
В Италия лиричната музика “не е непокътната единствено за елита”, споделя Лиснер, макар че съгласно него “по-голямата част от публиката не може да заплаща избрани цени на билетите и е изоставена”, което е “огромна грешка”. На тази наклонност се пробва да се опълчи “Сан Карло”, като резервира билети с понижени цени за младежите.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ