Пловдив танцува: акцентите на 15-я One Dance Week
One Dance Week навлиза в юбилейното си 15-ото издание с интензивна и мощна стратегия, която ще се организира напълно в Дом на културата " Борис Христов ", Пловдив. Публиката там ще бъде първата, която ще види два премиерни спектакъла - " Мъртви души " на Гергана Димитрова и " Необичайно семейство " на Клер Дюран-Друен.На 19 май северноирландската хореографка и носителка на Сребърен лъв за най-хубав млад актьор на Венецианското биенале за танц през 2021 година Уна Дохърти ще показа най-новия си театър - Navy Blue , основан дружно с интернационалния състав на Big Pulse Dance Alliance, с истинска музика от композитора и диджей Jamie xx (Джейми Смит от групата The XX), а в саундтрака влизат и претекстове от Сергей Рахманинов. В спектакъла Дохърти, едно от огромните имена в актуалния танц през последните години, търси смисъла на това изобщо да си предан на изкуството на фона на международните рецесии и разтърсвания.
One Dance Week навлиза в юбилейното си 15-ото издание с интензивна и мощна стратегия, която ще се организира напълно в Дом на културата " Борис Христов ", Пловдив. Публиката там ще бъде първата, която ще види два премиерни спектакъла - " Мъртви души " на Гергана Димитрова и " Необичайно семейство " на Клер Дюран-Друен.
На 19 май северноирландската хореографка и носителка на Сребърен лъв за най-хубав млад актьор на Венецианското биенале за танц през 2021 година Уна Дохърти ще показа най-новия си театър - Navy Blue , основан дружно с интернационалния състав на Big Pulse Dance Alliance, с истинска музика от композитора и диджей Jamie xx (Джейми Смит от групата The XX), а в саундтрака влизат и претекстове от Сергей Рахманинов. В спектакъла Дохърти, едно от огромните имена в актуалния танц през последните години, търси смисъла на това изобщо да си предан на изкуството на фона на международните рецесии и разтърсвания.
На идната вечер Айелен Паролин от Аржентина, сега работеща в Белгия и с 20-годишен опит на сцената, ще предизвика въпроси към забързания темп на живота през днешния ден с " Простичко " , в който самото осъществяване е решено минималистично, само че с доза абсурдизъм и комизъм.
" Простичко " на арженската хореографка Айелен Паролин
Българската премиера в границите на One Dance Week е на " Мъртви души " на Гергана Димитрова (21 май), по едноименната литературна класика на Николай Гогол. Изборът на създател от Димитрова, позната и с работата си като артистичен шеф на " 36 маймуни ", е реакция към войната в Украйна и опит да се изследва езика на телата по време на война, по какъв начин рисковите обстановки водят до промени както на физическо, по този начин и на душевно равнище.
Реклама
История на няколко равнища ще предложи Марко д`Агостин от Италия - с Best Regards той отдава респект към умрелия си наставник в изпълнителските изкуства Найджъл Чарнок (1960-2012), създател на DV8 Physical Theatre, с който става един от новаторските създатели в актуалния танц във Англия през 80-те и 90-те.
C A R C A Ç A / CARCASS на Марко да Силва Ферейра от Португалия
След като закри миналогодишното издание с " Бизон ", Марко да Силва Ферейра още веднъж има какво да покаже пред публиката - C A R C A Ç A (22 май), копродукция с One Dance Week, ще показа синтез сред фолклор, улични танци, разсъждения за общата памет и паралелната история на маргинализираните и колонизираните.
На 27 май международната си премиера ще направи " Необичайно семейство " на Клер Дюран-Друен от Франция, който ще употребява седем танцьори от разнообразни общности, с разнообразни физически и поведенчески провокации в търсене на " нови форми на танца " и слагане на въпроса кой може или не може да се изявява на сцена.
Програмата ще приключи със " Силата на хубостта " на родения в Тунис Мохамед Тукабри (28 май), в който танцът пресъздава чувството за загуба на корените и връзките сред майка и наследник, както и MOS на Йоанна Параскевопулу от Гърция, работила с преди гостувалите у нас Димитрис Папайоану и Христос Пападопулос (2 юни).
Реклама
Всичко за програмата на събитието, проведено от навършващата 20 години фондация " Едно ", както и повече информация за билетите на.
Q&A: Уна Дохърти,автор на спектакъла Navy Blue, част от One Dance Week Уна Дохърти Фотограф: Luca Truffarelli Какъв беше идейният развой, който ви докара за Navy Blue?- Пътувах доста сред 2017 и 2019 година Това ме накара да се усещам изтощена, демотивирана, самотна. Отидох във Франция, където работих с трупата на националния балет на Марсилия. Беше ме боязън да работя с балетисти. Появи се едно възприятие на непълноценност, че съм по-малкo способна от всички в близост. Реших да проучвам това и какво изобщо балетът значи за мен. Тогава, през 2019 в Марсилия, посетих един пазар, където открих китайски сини работен униформи. Сториха ми се доста фешън, взех един от костюмите, по-късно същия ден се прибрах с кафето и преносимия компютър си, и още веднъж се почувствах подправена - просто следващия модерно хипстър от полет на полет. Последва локдауна. Гледах доста вести. Започнах да си мисля, че да сътворявам актуален танц е малко налудничаво на фона на всичко, което се случва по света. Като нещо, направено от привилегировани хора за други привилегеровани в обществото хора. Така че целият развой стартира от тези детайли. Беше ми меланхолично, синьо.По-трудно ли се пази изобретателната искра с натрупването на повече пътувания, възходящата отговорност?- Ако идващият ми театър е неуспех, значи отговорът е " да ".Варира ли приемът на Navy Blue съгласно местата, на които го представяте?- В по-големите пространства и театрите хората на последните редове виждат изцяло друго зрелище от тези, които са напред. Тези, които са обратно, ще пропуснат доста от смисъла на третата част, само че ще виждат по-добре прожекциите. За тях нереалното равнище на спектакъла ще господства над човешкото. Премиерата беше в Хамбург, във фабрика, която работи и до през днешния ден, и голотата на пространството доста добре се вписа, остави танцьорите да завладяват пространството.Най-интересната реакция към ваш театър?- Когато сложих солото ми Hope Hunt and the Ascension Into Lazarus, майка ми сподели, че все едно е видяла татко ми пийнал. Мисля, че това е измежду най-интересните мнения, които съм чувала. Ако си самичък на сцената, сякаш няма значение защо става става въпрос на сюжетно равнище, нервната ти система просто крещи на сцената. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светослав Тодоров
One Dance Week навлиза в юбилейното си 15-ото издание с интензивна и мощна стратегия, която ще се организира напълно в Дом на културата " Борис Христов ", Пловдив. Публиката там ще бъде първата, която ще види два премиерни спектакъла - " Мъртви души " на Гергана Димитрова и " Необичайно семейство " на Клер Дюран-Друен.
На 19 май северноирландската хореографка и носителка на Сребърен лъв за най-хубав млад актьор на Венецианското биенале за танц през 2021 година Уна Дохърти ще показа най-новия си театър - Navy Blue , основан дружно с интернационалния състав на Big Pulse Dance Alliance, с истинска музика от композитора и диджей Jamie xx (Джейми Смит от групата The XX), а в саундтрака влизат и претекстове от Сергей Рахманинов. В спектакъла Дохърти, едно от огромните имена в актуалния танц през последните години, търси смисъла на това изобщо да си предан на изкуството на фона на международните рецесии и разтърсвания.
На идната вечер Айелен Паролин от Аржентина, сега работеща в Белгия и с 20-годишен опит на сцената, ще предизвика въпроси към забързания темп на живота през днешния ден с " Простичко " , в който самото осъществяване е решено минималистично, само че с доза абсурдизъм и комизъм.
" Простичко " на арженската хореографка Айелен Паролин
Българската премиера в границите на One Dance Week е на " Мъртви души " на Гергана Димитрова (21 май), по едноименната литературна класика на Николай Гогол. Изборът на създател от Димитрова, позната и с работата си като артистичен шеф на " 36 маймуни ", е реакция към войната в Украйна и опит да се изследва езика на телата по време на война, по какъв начин рисковите обстановки водят до промени както на физическо, по този начин и на душевно равнище.
Реклама
История на няколко равнища ще предложи Марко д`Агостин от Италия - с Best Regards той отдава респект към умрелия си наставник в изпълнителските изкуства Найджъл Чарнок (1960-2012), създател на DV8 Physical Theatre, с който става един от новаторските създатели в актуалния танц във Англия през 80-те и 90-те.
C A R C A Ç A / CARCASS на Марко да Силва Ферейра от Португалия
След като закри миналогодишното издание с " Бизон ", Марко да Силва Ферейра още веднъж има какво да покаже пред публиката - C A R C A Ç A (22 май), копродукция с One Dance Week, ще показа синтез сред фолклор, улични танци, разсъждения за общата памет и паралелната история на маргинализираните и колонизираните.
На 27 май международната си премиера ще направи " Необичайно семейство " на Клер Дюран-Друен от Франция, който ще употребява седем танцьори от разнообразни общности, с разнообразни физически и поведенчески провокации в търсене на " нови форми на танца " и слагане на въпроса кой може или не може да се изявява на сцена.
Програмата ще приключи със " Силата на хубостта " на родения в Тунис Мохамед Тукабри (28 май), в който танцът пресъздава чувството за загуба на корените и връзките сред майка и наследник, както и MOS на Йоанна Параскевопулу от Гърция, работила с преди гостувалите у нас Димитрис Папайоану и Христос Пападопулос (2 юни).
Реклама
Всичко за програмата на събитието, проведено от навършващата 20 години фондация " Едно ", както и повече информация за билетите на.
Q&A: Уна Дохърти,автор на спектакъла Navy Blue, част от One Dance Week Уна Дохърти Фотограф: Luca Truffarelli Какъв беше идейният развой, който ви докара за Navy Blue?- Пътувах доста сред 2017 и 2019 година Това ме накара да се усещам изтощена, демотивирана, самотна. Отидох във Франция, където работих с трупата на националния балет на Марсилия. Беше ме боязън да работя с балетисти. Появи се едно възприятие на непълноценност, че съм по-малкo способна от всички в близост. Реших да проучвам това и какво изобщо балетът значи за мен. Тогава, през 2019 в Марсилия, посетих един пазар, където открих китайски сини работен униформи. Сториха ми се доста фешън, взех един от костюмите, по-късно същия ден се прибрах с кафето и преносимия компютър си, и още веднъж се почувствах подправена - просто следващия модерно хипстър от полет на полет. Последва локдауна. Гледах доста вести. Започнах да си мисля, че да сътворявам актуален танц е малко налудничаво на фона на всичко, което се случва по света. Като нещо, направено от привилегировани хора за други привилегеровани в обществото хора. Така че целият развой стартира от тези детайли. Беше ми меланхолично, синьо.По-трудно ли се пази изобретателната искра с натрупването на повече пътувания, възходящата отговорност?- Ако идващият ми театър е неуспех, значи отговорът е " да ".Варира ли приемът на Navy Blue съгласно местата, на които го представяте?- В по-големите пространства и театрите хората на последните редове виждат изцяло друго зрелище от тези, които са напред. Тези, които са обратно, ще пропуснат доста от смисъла на третата част, само че ще виждат по-добре прожекциите. За тях нереалното равнище на спектакъла ще господства над човешкото. Премиерата беше в Хамбург, във фабрика, която работи и до през днешния ден, и голотата на пространството доста добре се вписа, остави танцьорите да завладяват пространството.Най-интересната реакция към ваш театър?- Когато сложих солото ми Hope Hunt and the Ascension Into Lazarus, майка ми сподели, че все едно е видяла татко ми пийнал. Мисля, че това е измежду най-интересните мнения, които съм чувала. Ако си самичък на сцената, сякаш няма значение защо става става въпрос на сюжетно равнище, нервната ти система просто крещи на сцената. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светослав Тодоров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ