Стъпка ли „Стандарт” медийните стандарти?
Оля Ал-Ахмед: Агонията на в. „ Стандарт “ продължава и тя ще е доста мъчителна и мъчителна, тъй като няма пари даже за морфин. Не е за поверие, че управлението на обичания и желан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си създатели. Какво ли знамение би трябвало да стане, с цел да се възроди от пепелта този „ Феникс “, от който нищо не е останало, с изключение на пречупените му криле!
Встъпително разяснение от създателя:
Този материал бе свален от уеб страницата на Съюз на българските журналисти в края на април по моя молба, откакто получих извънредно неприятни телефонни позвънявания от някогашни сътрудници от в. „ Стандарт”, които твърдяха, че са „ обидени”. Нищо обидно не съм писала в материала, в случай че някои считат истината за засегнатост, а лъжата за комплимент.
През дългогодишната си процедура съм завоювала престиж на извънредно справедлив и не щадящ истината публицист. А истината боли! Не желая да мятам сол в раните и да наближавам по мазолите. Целта ми е само правдата да спечелва, да има правдивост и да бъдем чути от представителите на властта! Не е обикновено в една правова страна, членка на Европейски Съюз, с Европредседателство, да стават такива безчинства, каквито стават във в. „ Стандарт” и да се мълчи!
Ето за какво още веднъж давам актуализирания в това време материал за издание на уеб страницата на Съюз на българските журналисти.
Повечето публицисти в „ Стандарт “ имат да получават заплати за една година обратно, без значение дали са останали на работа или обезверени са напуснали. Досега са им давали по 50-100 лева задатък на седмица. И напусналите още имат вяра да си получат заплатите. Някои със същите очаквания не престават да работят. Други си отпътуваха без никакви очаквания...
.............................................................................................
Проблемите към вестник „ Стандарт “ като че ли поутихнаха, или просто към този момент няма кой да приказва. Тишина… Там съвсем никой не остана. Чува се единствено кънтящото ехтене на тези, които подвигнаха звук.
Проговорилите са „ отвън борда “, а тези, които останаха на потъващия „ Титаник”, се потапят дружно с него в вярата въпреки всичко да останат на повърхността след окончателното поглъщане на кораба, наименуван „ Стандарт “. Проблемът обаче е, че и консервите в долапите свършиха, а сухарите към този момент са по-корави и от тези по време на война.
Много от вас се питат, кой ли остана във вестник „ Стандарт “ и за какво повече никой не вика в рупора? Печатното издание продължава да излиза неизвестно по какъв начин и това е реалност. Значи някой въпреки всичко го написа.
Агенцията или онлайн версията на вестника е в плачевно положение повече от три години. Ако сте забелязали, на всички материали има „ 0 “ (нула) прочитания, което е нелогично. Това е, тъй като броячът не работи. Истината е, че онлайн версията от дълго време не действа както би трябвало, а пари за вложение в нов уебсайт или най-малко за премахване на казуса най-вероятно няма!
Търсачката също не работи, тъй че в случай че търсите избрана публикация по име на създател или основна дума нямате късмет да я откриете, с изключение на през „ Гугъл”. Какъв имидж се основава на дребното останали създатели? Излиза, че никой не ги чете. Всъщност ги четат, и то хиляди, просто това не се регистрира от брояча.
Редакционните телефони са спрени от дълго време. При опит за набиране се чува приятният глас на оператор: „ Телефонната ви сметка не е платена “. Ако четец желае да се обади в редакцията, това също е „ идея пердута “, никой няма да му вдигне по простата причина, че са спрени даже и входящите позвънявания. Редакция без публицистични телефони е много новаторско разбиране за такова институция.
Да не приказваме, че два пъти към този момент спираха тока в предходната постройка на ул. „ Мизия”23 и вестникът излизаше „ на магия “. Многобройните пространства започваха малко по малко да опустяват, защото хората напускаха всекидневно. В един прелестен ден собственичката на постройката „ изрита “ всички за неплатен с месеци наем. От ЧЕЗ пък дръпнаха шалтера дефинитивно. След спонтанното изпъждане на публицистите предишното лято те се приютиха за малко в списание „ Мениджър “ и вестникът отново излезе.
Друг е въпросът по какъв начин се прави „ гуляй по време на чума “? Като капак на безпаричието през месец юли предходната година редакцията се мести в по-лъскав офис на ул. „ Хан Омуртаг “ 54. Тук с изключение на със общоприетия разкош „ Стандарт “ бие върхове по празни бюра, защото отдели към този момент няма, останаха единствено техните шефове.
Но сагата с логистиката не завършва дотук. По неофициални данни работещи в медията споделиха, че в. „ Стандарт " има още веднъж планове да смени местонахождението си поради отново неплатен с месеци наем. На останалите една шепа публицисти и най-малко три пъти повече механически личен състав към този момент им е писнало да събират в кашони нещата си.
На процедура в четири от главните отдели на вестника – „ Икономика”, „ Международен”, „ Култура” и „ Спорт” - работи по един-единствен човек! Журналист - отдел!
Отдел „ Общество” е пренаситен с трима души, които скоро щели да останат двойка. Отдел " Вътрешна информация " не съществува, последният мохикан си „ би камшика” преди месец, страниците на този отдел се списват от зам.-главния редактор.
Отдел „ Култура “ е културно напълнен от шефката му. Същото е ситуацията в „ Спорта “ – one man show! В отдел „ Международна информация “ е единствено шефът му и за компания един прелестен сътрудник, само че... пенсионер.
Във в. „ Стандарт " работят цифром и словом 7 публицисти и 3-ма зам.-главни редактори, което е под санитарния най-малко даже за един уважаващ себе си уебсайт. За съпоставяне - в другите национални всекидневници работят по над 30 публицисти без кореспондентите. А в „ Стандарт " не останаха даже и репортери!
Агенцията се поддържа също от един човек, който колкото и да се старае да качи всичко, механически не смогва. Всички фотографи от дълго време напуснаха, художникът също. Специални репортери също към този момент няма. По ведомост се води много народ, неизвестно кои, към края на 2017 година според информация в общественото пространство – 63 са обезпечените лица. Журналистите обаче надали са повече от 7.
Друг е въпросът с служителите и водачите. Там популацията е доста по-гъста. Трима счетоводители, заедно с икономическия шеф, са по местата си. Тях, неизвестно за какво, въобще не ги е боязън от потъващия „ Титаник “. Вероятно са си разпределили всичките избавителни лодки. Отдел „ Реклама “ е съвсем в цялостния си състав минус един-двама, както и помощничките на Капитана. От тях никой не е напускал и няма такива планове.
Но доколкото ни е известно, вестник се написа от публицисти, не от счетоводители, водачи и рекламни сътрудници. И по този начин, всички си задават въпроса: „ Кой остана?”
Отговорът е: останаха тези, които евентуално си взимат постоянно заплатите и то в цялостния им размер. Останаха тези, които евентуално са взимали огромни заплати и на които може би се дължат големи суми и не могат да изоставен, тъй като не им се пие чаша студена вода - ще би трябвало да изпият цялостен бунар. Останаха тези, които евентуално към момента не са си намерили нова работа, тъй като са 50+. И това не е засегнатост, нито неистина, а общоизвестен факт, че без значение от сферата на работа, човек доста по-трудно намира ново занятие за реализация откакто е чукнал половин век!
Само през последната година над 95% от публицистичния колектив напусна в. „ Стандарт " поради неиздължени над 11-12 месеца заплати. Последна, в последния ден на май, огорчена си потегли основната счетоводителка на вестника. Колеги настояват, че „ нещата в изданието изрично отиват към разумния си край”.
Говори се, че наскоро изданието напуснал даже дългогодишният персонален водач на основната редакторка, а сегашният изкарвал прехраната си като таксиметров водач в една от столичните таксиметрови компании.
А по какъв начин се живее без заплати от април предходната година до момента – това е въпрос за изследване от „ Галъп “. Тиражът на изданието е понижен, страниците също. От създателите се задържаха един-двама мазохисти, живеещи на фотосинтеза, които от обич към специалността ще скочат в последния миг, когато и палубата се прекърши.
На „ белите плебеи “ отвреме-навреме подмятат в петък по 50-100 лева подаяния за вода и самун. С такива пари никой естествен човек не би могъл да оцелее, камо ли да си заплаща сметките и да устоя семейство.
Журналистите са доведени безусловно до просешка сопа. Забавянето на заплатите стартира още през юни 2014 година и се усилваше непрестанно. Тогава всички бяха с две заплати обратно. Странното е, че доходи има, само че за работещите – няма. Къде отиват парите? В чий джоб?
Целият този фарс прелива отвън рамките на медийните стандарти. Говори се, че приходите идват по няколко линии: от продажби на вестника, от реклама и от полемиките, които „ Стандарт “ прави независимо или взаимно с КРИБ. Постоянни са постъпленията от контракти за медийно обслужване, подписани с доста държавни предприятия и институции, и най-много от предизборните акции.
И все пак работодателят не изплаща постоянно заплатите на публицистите. Обществеността сякаш не има вяра, че такова безсрамие би могло да се търпи, още повече след фрапиращото заглавие, излязло през януари т.г. на първа страница на медията „ Тодор Батков подари „ Стандарт” на журналистите”. Това заглавие беше камшик, най-голямата подигравка с останалите във вестника. Защото разшифровката му ни води към това, че публицистите са акционери, а акционерите са богати и имащи хора.
„ Най-големият подарък за 25-тия си празник получи „ Стандарт”. Досегашният мажоритарен притежател - юрист Тодор Батков, подари акциите си на публицистите. Това стана през вчерашния ден на среща в адвокатската фирма му на ул. „ Алабин” с целия екип на обичания вестник “, се споделя при започване на материала от 09.01.18 година
Голям жест – да подариш празна кутия с панделка, или за по-оптимистичните – кутия, цялостна с въздух. Първо, на срещата въобще не е участвал целият екип на вестника, а дребна част от доближените на управлението. Другите не са били поканени. И второ, акциите не са подарени на публицистите, а са обещани на основната редакторка, тримата заместник-главни редактори и виновния секретар.
Дали обещанието значи предоставяне, в съответния случай доста ме съмнява, поради големите отговорности от няколко милиона. Как и за какво биха могли да бъдат трансферирани акции на компания със отговорности?
На всяка планьорка трудещите се бяха лъгани, че вестникът има нов вложител, който ще го купи и ще го избави. Името на въпросния вложител от години се пази в загадка. Всичко бе премълчано и завоалирано, като в приказки от „ 1001 нощ “. Докато не настъпи сублимният миг, в който Батков направи изказване на челната страница на броя. „ За 25 години вие станахте институция. Най-добри сте, дръжте все по-високо летвата и пазете достойнството на професията”, е било пожеланието му към присъстващите.
Това, че медията е институция е ясно на всеки. Що се касае до най-хубавите публицисти, огромна част от тях от дълго време напуснаха и дадоха криле със словото си на другите медии, качвайки равнището им.
Агонията на вестник „ Стандарт “ продължава и тя ще е доста мъчителна и мъчителна, тъй като няма пари даже за морфин. Не е за поверие, че управлението на в. „ Стандарт “ - обичан и желан от мнозина, завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си създатели. Какво ли знамение би трябвало да стане, с цел да се възроди от пепелта този „ Феникс “, от който нищо не е останало, с изключение на пречупените му криле!
Встъпително разяснение от създателя:
Този материал бе свален от уеб страницата на Съюз на българските журналисти в края на април по моя молба, откакто получих извънредно неприятни телефонни позвънявания от някогашни сътрудници от в. „ Стандарт”, които твърдяха, че са „ обидени”. Нищо обидно не съм писала в материала, в случай че някои считат истината за засегнатост, а лъжата за комплимент.
През дългогодишната си процедура съм завоювала престиж на извънредно справедлив и не щадящ истината публицист. А истината боли! Не желая да мятам сол в раните и да наближавам по мазолите. Целта ми е само правдата да спечелва, да има правдивост и да бъдем чути от представителите на властта! Не е обикновено в една правова страна, членка на Европейски Съюз, с Европредседателство, да стават такива безчинства, каквито стават във в. „ Стандарт” и да се мълчи!
Ето за какво още веднъж давам актуализирания в това време материал за издание на уеб страницата на Съюз на българските журналисти.
Повечето публицисти в „ Стандарт “ имат да получават заплати за една година обратно, без значение дали са останали на работа или обезверени са напуснали. Досега са им давали по 50-100 лева задатък на седмица. И напусналите още имат вяра да си получат заплатите. Някои със същите очаквания не престават да работят. Други си отпътуваха без никакви очаквания...
.............................................................................................
Проблемите към вестник „ Стандарт “ като че ли поутихнаха, или просто към този момент няма кой да приказва. Тишина… Там съвсем никой не остана. Чува се единствено кънтящото ехтене на тези, които подвигнаха звук.
Проговорилите са „ отвън борда “, а тези, които останаха на потъващия „ Титаник”, се потапят дружно с него в вярата въпреки всичко да останат на повърхността след окончателното поглъщане на кораба, наименуван „ Стандарт “. Проблемът обаче е, че и консервите в долапите свършиха, а сухарите към този момент са по-корави и от тези по време на война.
Много от вас се питат, кой ли остана във вестник „ Стандарт “ и за какво повече никой не вика в рупора? Печатното издание продължава да излиза неизвестно по какъв начин и това е реалност. Значи някой въпреки всичко го написа.
Агенцията или онлайн версията на вестника е в плачевно положение повече от три години. Ако сте забелязали, на всички материали има „ 0 “ (нула) прочитания, което е нелогично. Това е, тъй като броячът не работи. Истината е, че онлайн версията от дълго време не действа както би трябвало, а пари за вложение в нов уебсайт или най-малко за премахване на казуса най-вероятно няма!
Търсачката също не работи, тъй че в случай че търсите избрана публикация по име на създател или основна дума нямате късмет да я откриете, с изключение на през „ Гугъл”. Какъв имидж се основава на дребното останали създатели? Излиза, че никой не ги чете. Всъщност ги четат, и то хиляди, просто това не се регистрира от брояча.
Редакционните телефони са спрени от дълго време. При опит за набиране се чува приятният глас на оператор: „ Телефонната ви сметка не е платена “. Ако четец желае да се обади в редакцията, това също е „ идея пердута “, никой няма да му вдигне по простата причина, че са спрени даже и входящите позвънявания. Редакция без публицистични телефони е много новаторско разбиране за такова институция.
Да не приказваме, че два пъти към този момент спираха тока в предходната постройка на ул. „ Мизия”23 и вестникът излизаше „ на магия “. Многобройните пространства започваха малко по малко да опустяват, защото хората напускаха всекидневно. В един прелестен ден собственичката на постройката „ изрита “ всички за неплатен с месеци наем. От ЧЕЗ пък дръпнаха шалтера дефинитивно. След спонтанното изпъждане на публицистите предишното лято те се приютиха за малко в списание „ Мениджър “ и вестникът отново излезе.
Друг е въпросът по какъв начин се прави „ гуляй по време на чума “? Като капак на безпаричието през месец юли предходната година редакцията се мести в по-лъскав офис на ул. „ Хан Омуртаг “ 54. Тук с изключение на със общоприетия разкош „ Стандарт “ бие върхове по празни бюра, защото отдели към този момент няма, останаха единствено техните шефове.
Но сагата с логистиката не завършва дотук. По неофициални данни работещи в медията споделиха, че в. „ Стандарт " има още веднъж планове да смени местонахождението си поради отново неплатен с месеци наем. На останалите една шепа публицисти и най-малко три пъти повече механически личен състав към този момент им е писнало да събират в кашони нещата си.
На процедура в четири от главните отдели на вестника – „ Икономика”, „ Международен”, „ Култура” и „ Спорт” - работи по един-единствен човек! Журналист - отдел!
Отдел „ Общество” е пренаситен с трима души, които скоро щели да останат двойка. Отдел " Вътрешна информация " не съществува, последният мохикан си „ би камшика” преди месец, страниците на този отдел се списват от зам.-главния редактор.
Отдел „ Култура “ е културно напълнен от шефката му. Същото е ситуацията в „ Спорта “ – one man show! В отдел „ Международна информация “ е единствено шефът му и за компания един прелестен сътрудник, само че... пенсионер.
Във в. „ Стандарт " работят цифром и словом 7 публицисти и 3-ма зам.-главни редактори, което е под санитарния най-малко даже за един уважаващ себе си уебсайт. За съпоставяне - в другите национални всекидневници работят по над 30 публицисти без кореспондентите. А в „ Стандарт " не останаха даже и репортери!
Агенцията се поддържа също от един човек, който колкото и да се старае да качи всичко, механически не смогва. Всички фотографи от дълго време напуснаха, художникът също. Специални репортери също към този момент няма. По ведомост се води много народ, неизвестно кои, към края на 2017 година според информация в общественото пространство – 63 са обезпечените лица. Журналистите обаче надали са повече от 7.
Друг е въпросът с служителите и водачите. Там популацията е доста по-гъста. Трима счетоводители, заедно с икономическия шеф, са по местата си. Тях, неизвестно за какво, въобще не ги е боязън от потъващия „ Титаник “. Вероятно са си разпределили всичките избавителни лодки. Отдел „ Реклама “ е съвсем в цялостния си състав минус един-двама, както и помощничките на Капитана. От тях никой не е напускал и няма такива планове.
Но доколкото ни е известно, вестник се написа от публицисти, не от счетоводители, водачи и рекламни сътрудници. И по този начин, всички си задават въпроса: „ Кой остана?”
Отговорът е: останаха тези, които евентуално си взимат постоянно заплатите и то в цялостния им размер. Останаха тези, които евентуално са взимали огромни заплати и на които може би се дължат големи суми и не могат да изоставен, тъй като не им се пие чаша студена вода - ще би трябвало да изпият цялостен бунар. Останаха тези, които евентуално към момента не са си намерили нова работа, тъй като са 50+. И това не е засегнатост, нито неистина, а общоизвестен факт, че без значение от сферата на работа, човек доста по-трудно намира ново занятие за реализация откакто е чукнал половин век!
Само през последната година над 95% от публицистичния колектив напусна в. „ Стандарт " поради неиздължени над 11-12 месеца заплати. Последна, в последния ден на май, огорчена си потегли основната счетоводителка на вестника. Колеги настояват, че „ нещата в изданието изрично отиват към разумния си край”.
Говори се, че наскоро изданието напуснал даже дългогодишният персонален водач на основната редакторка, а сегашният изкарвал прехраната си като таксиметров водач в една от столичните таксиметрови компании.
А по какъв начин се живее без заплати от април предходната година до момента – това е въпрос за изследване от „ Галъп “. Тиражът на изданието е понижен, страниците също. От създателите се задържаха един-двама мазохисти, живеещи на фотосинтеза, които от обич към специалността ще скочат в последния миг, когато и палубата се прекърши.
На „ белите плебеи “ отвреме-навреме подмятат в петък по 50-100 лева подаяния за вода и самун. С такива пари никой естествен човек не би могъл да оцелее, камо ли да си заплаща сметките и да устоя семейство.
Журналистите са доведени безусловно до просешка сопа. Забавянето на заплатите стартира още през юни 2014 година и се усилваше непрестанно. Тогава всички бяха с две заплати обратно. Странното е, че доходи има, само че за работещите – няма. Къде отиват парите? В чий джоб?
Целият този фарс прелива отвън рамките на медийните стандарти. Говори се, че приходите идват по няколко линии: от продажби на вестника, от реклама и от полемиките, които „ Стандарт “ прави независимо или взаимно с КРИБ. Постоянни са постъпленията от контракти за медийно обслужване, подписани с доста държавни предприятия и институции, и най-много от предизборните акции.
И все пак работодателят не изплаща постоянно заплатите на публицистите. Обществеността сякаш не има вяра, че такова безсрамие би могло да се търпи, още повече след фрапиращото заглавие, излязло през януари т.г. на първа страница на медията „ Тодор Батков подари „ Стандарт” на журналистите”. Това заглавие беше камшик, най-голямата подигравка с останалите във вестника. Защото разшифровката му ни води към това, че публицистите са акционери, а акционерите са богати и имащи хора.
„ Най-големият подарък за 25-тия си празник получи „ Стандарт”. Досегашният мажоритарен притежател - юрист Тодор Батков, подари акциите си на публицистите. Това стана през вчерашния ден на среща в адвокатската фирма му на ул. „ Алабин” с целия екип на обичания вестник “, се споделя при започване на материала от 09.01.18 година
Голям жест – да подариш празна кутия с панделка, или за по-оптимистичните – кутия, цялостна с въздух. Първо, на срещата въобще не е участвал целият екип на вестника, а дребна част от доближените на управлението. Другите не са били поканени. И второ, акциите не са подарени на публицистите, а са обещани на основната редакторка, тримата заместник-главни редактори и виновния секретар.
Дали обещанието значи предоставяне, в съответния случай доста ме съмнява, поради големите отговорности от няколко милиона. Как и за какво биха могли да бъдат трансферирани акции на компания със отговорности?
На всяка планьорка трудещите се бяха лъгани, че вестникът има нов вложител, който ще го купи и ще го избави. Името на въпросния вложител от години се пази в загадка. Всичко бе премълчано и завоалирано, като в приказки от „ 1001 нощ “. Докато не настъпи сублимният миг, в който Батков направи изказване на челната страница на броя. „ За 25 години вие станахте институция. Най-добри сте, дръжте все по-високо летвата и пазете достойнството на професията”, е било пожеланието му към присъстващите.
Това, че медията е институция е ясно на всеки. Що се касае до най-хубавите публицисти, огромна част от тях от дълго време напуснаха и дадоха криле със словото си на другите медии, качвайки равнището им.
Агонията на вестник „ Стандарт “ продължава и тя ще е доста мъчителна и мъчителна, тъй като няма пари даже за морфин. Не е за поверие, че управлението на в. „ Стандарт “ - обичан и желан от мнозина, завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си създатели. Какво ли знамение би трябвало да стане, с цел да се възроди от пепелта този „ Феникс “, от който нищо не е останало, с изключение на пречупените му криле!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ