Христо Марков и Тереза Маринова разказаха за своите олимпийски триумфи по повод 100 години българска атлетика
Олимпийските първенци на България в тройния скок - Христо Марков (Сеул 1988) и Тереза Маринова (Сидни 2000) - взеха присъединяване в още една конференция, която означи 100-годишнината от началото на българската лека атлетика.
На събитието участваха още президентът на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) Иван Колев и основният редактор на списание „ Атлетика “ Антон Бонов.
Легендарният Христо Марков се върна към своя успех на Игрите в Сеул 1988, като показа, че тогава огромната му борба е била със самия него.
" На Олимпийските игри в Сеул напрежението беше върху целия тим. Преди това бяхме на подготовка в Япония и пътувахме първи. След идването ни избухна абсурдът с повдигането на тежести. Беше доста стресова обстановка. Самото съревнование беше доста тежко. Един любопитен миг беше, че преди първия ми опит на пътеката кацна един бял гълъб. Спечелването на олимпийската купа бе сбъдната фантазия за мен. Битката беше най-много с мен самия. Тогава имахме доста мощен тим, бяхме като лавина, изключително в скоковете ", разяснява Марков.
Един от най-именитите ни спортисти описа още за началото на своята кариера и за спомените си от своя ментор - починалия Чавдар Чендов.
" Аз доста рано навлязох в мъжката атлетика и имах опцията да бъда измежду огромни спортисти и треньори. Учехме се в придвижване. Чавдар Чендов беше неповторима персона. Не мислеше за нищо друго с изключение на за спорт ", напомни си роденият в Димитровград играч.
Европейският ни и международен първенец беше запитан и какво мисли за изгряващите звезди в родната лека атлетика - Божидар Саръбоюков и Пламена Миткова.
" Те са доста хубави деца. Не ги познавам персонално, само че имам визия от интернет. Но преди време имаше дисциплини, всички упражняваха по лагера с персоналните си треньори. Ако желаят да имат бъдеще, техните треньори би трябвало да бъдат подсигурени да работят тях ", безапелационен е златният олимпийски медалист в тройния скок от Сеул 1988.
След края на дейната си спортна кариера Христо Марков се преориентира към треньорството, където един от най-големите му триумфи идват като ментор на Тереза Маринова.
Под управлението на Марков Маринова стига също до олимпийското злато на Игрите в Сидни 2000 с неподобрения и до през днешния ден народен връх - 15.20 метра.
" За мен най-тежката ми година бе 1999/2000, само че преломната беше 1996 година. До международната купата упражнявах под управлението на Светослав Топузов, а след това трябваше да взема значимо и доста мъчно решение да работя с различен треньор. Отидох при Христо Марков и подписах документ, че стартирам работа с него в петък, 13-и. Оттогава 13 ми е обичаното число. Това беше едно от най-важните решения в кариерата ми ", описа Тереза
" Имахме сложни четири години първоначално, а най-тежко беше през 1999-а, когато готвех летен сезон и упражнявах за две дисциплини, само че за жалост претърпях случай въз основата в Петрич. Това не ме демотивира, а в противен случай. Няма да не помни по какъв начин, когато се възстановявах стадион „ Васил Левски “ още не беше претърпял ремонт и защото входът бе наводнен, а аз още ходех с патерици, Христо Маринов ме пренасяше на ръце, с цел да мога да вляза и да упражнявам с гипса. Може би това са и най-хубавите ми моменти, защото и до ден сегашен знам, че ще преодоля всички компликации в живота ", показа именитата ни лекоатлетка.
Златната ни медалистка от Сидни се върна и към триумфалния миг в австралийския град, който идва на 24 септември 2000 година.
" Бях феноменално добре готова и бях подготвена за международен връх, само че върхът остана моя несбъдната фантазия. Искам някой ден да повторя триумфа на моя треньор. В днешно време е още по мъчно, само че не би трябвало да се отхвърляме, а да продължаваме да опитваме ", съобщи Тереза Маринова.
Нейният треньор Христо Марков пък разкри и кой е бил преломният миг за Тереза по пътя ѝ към златния орден на Олимпийските игри през 2000 година: " Преломният миг за нея преди Олимпиадата беше на съревнование в Атина, когато тя бе несигурна в себе си. Това бе доста тъничък психически миг ".
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
На събитието участваха още президентът на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) Иван Колев и основният редактор на списание „ Атлетика “ Антон Бонов.
Легендарният Христо Марков се върна към своя успех на Игрите в Сеул 1988, като показа, че тогава огромната му борба е била със самия него.
" На Олимпийските игри в Сеул напрежението беше върху целия тим. Преди това бяхме на подготовка в Япония и пътувахме първи. След идването ни избухна абсурдът с повдигането на тежести. Беше доста стресова обстановка. Самото съревнование беше доста тежко. Един любопитен миг беше, че преди първия ми опит на пътеката кацна един бял гълъб. Спечелването на олимпийската купа бе сбъдната фантазия за мен. Битката беше най-много с мен самия. Тогава имахме доста мощен тим, бяхме като лавина, изключително в скоковете ", разяснява Марков.
Един от най-именитите ни спортисти описа още за началото на своята кариера и за спомените си от своя ментор - починалия Чавдар Чендов.
" Аз доста рано навлязох в мъжката атлетика и имах опцията да бъда измежду огромни спортисти и треньори. Учехме се в придвижване. Чавдар Чендов беше неповторима персона. Не мислеше за нищо друго с изключение на за спорт ", напомни си роденият в Димитровград играч.
Европейският ни и международен първенец беше запитан и какво мисли за изгряващите звезди в родната лека атлетика - Божидар Саръбоюков и Пламена Миткова.
" Те са доста хубави деца. Не ги познавам персонално, само че имам визия от интернет. Но преди време имаше дисциплини, всички упражняваха по лагера с персоналните си треньори. Ако желаят да имат бъдеще, техните треньори би трябвало да бъдат подсигурени да работят тях ", безапелационен е златният олимпийски медалист в тройния скок от Сеул 1988.
След края на дейната си спортна кариера Христо Марков се преориентира към треньорството, където един от най-големите му триумфи идват като ментор на Тереза Маринова.
Под управлението на Марков Маринова стига също до олимпийското злато на Игрите в Сидни 2000 с неподобрения и до през днешния ден народен връх - 15.20 метра.
" За мен най-тежката ми година бе 1999/2000, само че преломната беше 1996 година. До международната купата упражнявах под управлението на Светослав Топузов, а след това трябваше да взема значимо и доста мъчно решение да работя с различен треньор. Отидох при Христо Марков и подписах документ, че стартирам работа с него в петък, 13-и. Оттогава 13 ми е обичаното число. Това беше едно от най-важните решения в кариерата ми ", описа Тереза
" Имахме сложни четири години първоначално, а най-тежко беше през 1999-а, когато готвех летен сезон и упражнявах за две дисциплини, само че за жалост претърпях случай въз основата в Петрич. Това не ме демотивира, а в противен случай. Няма да не помни по какъв начин, когато се възстановявах стадион „ Васил Левски “ още не беше претърпял ремонт и защото входът бе наводнен, а аз още ходех с патерици, Христо Маринов ме пренасяше на ръце, с цел да мога да вляза и да упражнявам с гипса. Може би това са и най-хубавите ми моменти, защото и до ден сегашен знам, че ще преодоля всички компликации в живота ", показа именитата ни лекоатлетка.
Златната ни медалистка от Сидни се върна и към триумфалния миг в австралийския град, който идва на 24 септември 2000 година.
" Бях феноменално добре готова и бях подготвена за международен връх, само че върхът остана моя несбъдната фантазия. Искам някой ден да повторя триумфа на моя треньор. В днешно време е още по мъчно, само че не би трябвало да се отхвърляме, а да продължаваме да опитваме ", съобщи Тереза Маринова.
Нейният треньор Христо Марков пък разкри и кой е бил преломният миг за Тереза по пътя ѝ към златния орден на Олимпийските игри през 2000 година: " Преломният миг за нея преди Олимпиадата беше на съревнование в Атина, когато тя бе несигурна в себе си. Това бе доста тъничък психически миг ".
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ